№ 54
гр. Благоевград , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20211200900027 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 607 и сл. ТЗ и е образувано по молба
на „К...” А. - в несъстоятелност, ЕИК *, представлявано от А. Н. Д. и К.Х. М.,
в качеството им на синдици, назначени с Решение № 41 от 23.04.2015 г. и
Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, чрез адв. М.С. - САК, за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „К...“ Е., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. П., *, ж.к. О. — Ш..., представлявано от
В. Н. Г..
В молбата се сочи, че между „К...” А. - в несъстоятелност и „В...“ О. –
в несъстоятелност, * са сключени 11 броя договори за банков кредит. Сочи се,
че длъжникът има задължения към банката в общ размер на 81 035 322.56 лв.
към 20.02.2019 г.
Моли за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност, настъпила на 27.05.2014 г..
Съдът след като се запозна с молбата и събраните по делото
доказателства, които прецени по отделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В производството по чл. 625 от ТЗ активната легитимация на
иницииращия процедурата правен субект се определя от две кумулативни
предпоставки: 1 - да има качеството на кредитор на ответника, и 2 - вземането
1
му да произтича от търговска сделка. Наличието на тези предпоставки е
предмет на посочване в обстоятелствената част на молбата. Те могат да бъдат
оспорени 1 и в рамките на производството да се установи, че молителят няма
качеството на кредитор, или че има такова качество, но вземането му не
произтича от търговска сделка. Това, обаче, не би довело до недопустимост
на молбата по чл. 625 от ТЗ, а до нейната неоснователност, доколкото се
касае за установяване на материалноправна легитимация в спорно
производство. В същото спорно производство се установяват състоянието на
неплатежоспособност и началната й дата.
В този случай съдът се произнася с решение. За разлика от длъжника,
не е необходимо кредиторът да притежава качеството на търговец по смисъла
на чл. 1 от ТЗ. Това правило се основава на разпоредбите на чл. 286-287 от
ТЗ. Важно е длъжникът да е търговец и да е страна по търговска сделка, за да
е налице правна възможност за кредитора по това правоотношение да подаде
молба за откриване на производство по несъстоятелност.
В настоящия случай е налице процесуална легитимация на банката,
инициирала настоящото производство, тъй като в нейната молба надлежно са
развити твърдения за това, че тя е кредитор на ответника и последният й
дължи пари въз основа на 11 търговски сделки, представляващи договори за
банкови кредити. От друга страна, ответникът е търговско дружество, поради
което е процесуално легитимиран, още повече, както се твърди и в молбата,
че е длъжник на банката и се намира в състояние на
неплатежоспособност/свръхзадлъжнялост. В случая не се касае за
търговец[1]публично предприятие, упражняващо държавен монопол или
създадено с особен закон.
Съдът намира, след обсъждане и анализ на събрания в хода на делото
доказателствен материал, че молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е основателна.
Молителят „К...” А. - в несъстоятелност, ЕИК * се явява кредитор на
„К...“ Е., ЕИК *, тъй като последното е солидарен длъжник, наред с "В..." О. -
в несъстоятелност, по 11-те договора за банкови кредити, подробно описани в
молбата. Вземанията на банката възлизат общо на 96 564 626,90 лв.
Солидарната отговорност на длъжника произтича от разпоредбата на чл. 263л
от ТЗ, съгласно която за задълженията, възникнали до датата на
преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването
дружества освен прекратените. Отговорността на всяко дружество е до
размера на получените от него права освен на дружеството, на което
задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване. След
отделянето на „К...“ Е., ЕИК * от "В..." О., станало на 26.06.2013 г., те носят
солидарна отговорност за задълженията на "В..." О. към банката, тъй като
няма споразумение за разпределянето на правата и задълженията. Получените
от отделилото се дружество права имат значение само във вътрешните
2
отношения между него и дружеството, от което същото се е отделило.
Пправилата относно солидарната отговорност на участващите в
преобразуването дружества за задълженията на преобразуващото се
дружество, възникнали преди датата на преобразуването, имат за
предназначение да защитят интересите на кредиторите на преобразуващото се
дружество, защото в резултат от разделянето или отделянето и без съгласието
на кредитора, титулярят на задължението, което съответства на вземането на
кредитора, може да бъде сменен с друг субект (при разделянето или при
отделянето, когато в резултат на отделянето задължението преминава върху
новоучредени или приемащи дружества) или имуществото на титуляря на
задължението да бъде намалено (при отделянето, когато задължението остава
в патримониума на преобразуващото се дружество). При разделяне,
новоучредените и приемащите дружества винаги отговарят солидарно спрямо
кредитора на задължение на преобразуващото се дружество, възникнало
преди датата на преобразуването. Различен е размерът на отговорността в
зависимост от това дали задължението е разпределено в договора или плана
за преобразуване. Ако задължението е разпределено, дружеството, на което
то е разпределено, отговаря неограничено, а останалите участващи в
преобразуването дружества - до размера на получените права. Ако
задължението не е разпределено, за него спрямо кредитора отговарят
солидарно и неограничено всички приемащи и/или новоучредени дружества.
Тези изводи се подкрепят и от съдебната практика – така определение № 2 от
4.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1186/ 2020 г., I т. о., ТК.
В настоящия случай, процесните 11 договора за банкови кредити
безспорно са търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1 от ТЗ,
сключени са между търговци и задълженията произтичат от тях. Първото
основание, на което банката твърди, че ответникът се намира в състояние на
несъстоятелност, е неплатежоспособността на същия.
Разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ дефинира неплатежоспособния
търговец като такъв, който не може да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й.
Неплатежоспособността е обективно икономическо състояние - тълкувателно
решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК, Решение
№ 163 от 6.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 271/2019 г., II т. о., ТК, като е
необходимо е да се докаже, че паричните вземания са действителни и
съществуват към момента на произнасянето на съда по молбата за откриване
на производство по несъстоятелност. Задълженията следва да са изискуеми -
трябва да са настъпили техните падежи. За да не изпадне в състояние на
неплатежоспособност, предприятието трябва да може да посрещне
плащанията на краткосрочните задължения, които са изцяло изискуеми в
отчетния период, и на текущите задължения, включващи както
3
краткосрочните, така и тази част от дългосрочните задължения, която е с
настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за
способността на търговеца да погаси тези задължения се прави чрез анализ на
активите, посредством които едно действащо предприятие поема плащанията
си. Принципът е, че дълготрайните активи /постоянен капитал/ не служат за
извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
без тях фирмата не би могла да осъществява своята дейност. Водещ
индикатор за платежоспособността на предприятието е коефициентът за обща
ликвидност, но той невинаги е точен, защото притежанието на материални
активи не означава тяхната обращаемост в парични средства /например
непродаваеми активи/. От значение са и обращаемостта на конкретните
текущи активи, нейната динамика и посока на развитие и съпоставимостта й
със стандартната обращаемост на съответния тип актив, липсата или
наличието на цикличност при осъществяване на бизнеса на предприятието.
Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост отразяват
съотношението собствен капитал/привлечен капитал и са спомагателни.
Меродавно е актуалното икономическо състояние на фирмата. По правило
коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието
на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност,
когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка
на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са
коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ
ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/,
при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност
следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може
да посрещне краткосрочните и текущите си задължения – така Решение № 71
от 30.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 4254/2013 г., I т. о., ТК. От допълнителното
заключение на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът намира за
пълно, ясно и обосновано, поради което и го кредитира, става ясно, че
затрудненията на „К...“ Е., ЕИК *, започват още през 2013 г., като през
следващата година те вече сериозно се задълбочават, а основните
икономически показатели на фирмата силно се влошават. Показателите за
ликвидност за целия период са много под препоръчителните стойности.
Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност след 2014 г. са 0, което
показва, че дружеството няма парични средства, с които да покрие
задълженията си. Коефициентът на финансова автономност
/платежоспособност/ за целия обследван период е отрицателен. Фирмата
изцяло зависи от волята на кредиторите си. Коефициентът на задлъжнялост за
целия период е с отрицателни стойности. От всички изследвани показатели,
нито един не е в препоръчителните стойности. Дружеството е
декапитализирано. Не е спорен фактът, че след 06.11.2014 г., по въпросните
4
11 договора за банкови кредити не са правени погасителни вноски нито от
дружеството[1]майка, нито от някое от отделилите се от него на 26.06.2013 г.
други дружества. При тези данни се налага категоричният извод, че „К...“ Е.,
ЕИК *, е неплатежоспособно и спрямо него е наложително да се открие
производство по несъстоятелност. Начална дата на неплатежоспособността е
25.11.2014 г. Тя следва датата на последните плащания по договорите за
банкови кредити от 28.09.2006 г. и 09.01.2007 г. – 06.11.2014 г. На 24.11.2014
г. е трябвало да бъде погасено вземането на банката за възнаградителна лихва
по договора от 09.01.2007 г., но това не е било сторено, което обуславя
приемането на следващия ден – 25.11.2014 г., за дата, слагаща началото на
обективната невъзможност на дружеството да плаща задълженията си.
Предвид факта, че производството по несъстоятелност ще бъде открито на
база първото заявено от молителя основание – неплатежоспособността,
обсъждане на второто такова, релевирано при условията на евентуалност –
свръхзадлъжнялостта, не се налага.
Следва да се постанови решение със съдържанието, посочено в
разпоредбата на чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Не се констатираха предпоставки за
прилагане на чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Молителят, черпейки законова легитимация
от нормата на чл. 628, ал. 4, предл. 2 от ТЗ, е предложил конкретно лице,
което да бъде назначено да изпълнява функциите на временен синдик на
ответника, но в производството по чл. 629а от ТЗ. Назначаването на временен
синдик съставлява една от привременните мерки по смисъла на чл. 629а ТЗ,
които според ал. 9 на цитираната разпоредба същите имат действие до
постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност. С решение по чл. 630, ал. 1 или 2 ТЗ, те автоматично се
отменят, като по привременните мерки съдът се е произнесъл с определение
№ 38/ 16.02.2021 г., пост. по т. д. № 27/ 2021 г. по описа на ОС – Благоевград,
като не е уважил молбата за привременни мерки. Определението на съда е
потвърдено от САС.
Съгласно чл. 628, ал. 4 от ТЗ кредиторът може да предложи лице, което
да бъде назначено за временен синдик, ако бъде открито производство по
несъстоятелност, като в този случай, съдът е обвързан от искането и след като
посоченото лице отговаря на условията по чл. 655, ал.2 от ТЗ, съдът
постановява назначаването му с решение по чл. 630, ал.1 или 2 ТЗ. Съдът
трябва да се съобрази с въпросното предложение и да го уважи, защото е
обвързан от него. В случая следва да се отбележи, че такова предложение за
назначаване на временен синдик към искането по т. 2 – постановяване на
решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, за откриване на производството по
несъстоятелност, няма. Предложението е за временен синдик е само към
искането за предварителни обезпечителни мерки. От изложеното следва
извод, че липсва обвързващо съда предложение за определяне на временен
синдик по смисъла на чл. 630, ал. 1, т. 2 ТЗ.
5
Разпоредбата на чл. 630, ал. 1, т. 4 от ТЗ овластява съда да наложи
конкретни обезпечителни мерки досежно конкретни вземания, вещи и имоти
на длъжника
Следва да се насрочи първо събрание на кредиторите, с дневен ред по
чл. 672 от ТЗ. С оглед изхода на делото, право на разноски се поражда
единствено в полза на молителя, доколкото искането му за откриване на
производство по несъстоятелност се оказа основателно. Същият претендира
присъждането на 1250 лева. В кориците на делото са налични доказателства,
потвърждаващи извършването на тези разходи.
Предвид изхода на спора, ответното дружество няма право на разноски.
С оглед обстоятелството, че с наличните краткотрайни активи „К...“ Е.,
ЕИК *, не може да погаси краткосрочните си задължения и на основание чл.
629б от ТЗ, съдът следва да укаже на кредиторите и длъжника да внесат
сумата от 10 000 лв., необходима за покриване на началните разходи в
производството, отнасящи се до дължимото възнаграждение на временния
синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност
на търговеца.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „К...“ Е., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. П., *, ж.к. О. — Ш..., представлявано от М. С..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 25.11.2014 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „К...“ Е., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. П., *, ж.к. О. — Ш..., представлявано от
М. С..
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор и възбрана върху
имуществото на „К...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П.,
*, ж.к. О. — Ш..., представлявано от М. С..
НАЗНАЧАВА временен синдик К. Г., с адрес гр. С., ул. „Ц. А.“ № *,
ет. *, ап. *, телефон * и *, юрист, фигуриращ в списъка на синдиците към
Министерството на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЯ месечно възнаграждение на временния синдик в размер
на 2000 лв. /две хиляди лева/.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик – две
седмици, считано от публикуването на настоящото решение в Търговския
регистър, като преди това синдикът писмено удостовери по делото наличието
6
на предпоставките и условията по чл. 655, чл. 656 и чл. 663а от ТЗ
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събраните на кредиторите на 20.10.2021
г. от 15.30 ч. в Окръжен съд Благоевград, за което да се отправи покана в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията с дневния ред по чл. 672
от Търговския закон и се призоват молителя и синдика.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 629б от ТЗ сумата от 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, която кредиторите и длъжника, трябва да предплатят в
едноседмичен срок от вписване на решението в ТР за посрещане на началните
разноски по несъстоятелността.
ОСЪЖДА „К...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П.,
*, ж.к. О. — Ш..., представлявано от М. С., да заплати на „К...“ А. - в
несъстоятелност, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район "С.",
ул. „Г. И.“ № *, представлявано от синдиците А. Н. Д. и К.Х. М., направените
до момента по делото разноски, възлизащи на 1250.00 лв. /хиляда двеста и
петдесет лева / лева, които ще се съберат от масата на несъстоятелността
Указва на кредиторите и длъжника, че при неизпълнение на
задължението за предплащане на определената от съда сума за началните
разноски по несъстоятелността в дадения срок, производството по делото ще
бъде спряно с предвидените последици по чл. 632 от ТЗ.
Решението да се впише в Търговския регистър и в книгата по чл. 634в
от ТЗ.
Решението може да се обжалва, в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7