НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№ 2937/1.7.2019г.
Гр.Варна,01.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 5349 по
описа за 2019 год., ХLII – ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба с регистрационен вх. №
24 693/03.04.2019 г., депозирана от ищцовата страна – „Б. Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** регистрирано с
Решение №1/26.01.1999 г. на СГС по фирмено дело № 756/99г. пререгистрирано в
Търговския регистър, ЕИК: *, представлявана от Б. Ч.- главен юрисконсулт в „Б.
Д.“ ЕАД, упълномощена от Изпълнителните директори и законни представители на Б.
Д. ЕАД, а именно В. М. С.и Д. Н. Н.с пълномощно с нотариално удостоверяване на
подписите с peг. №13354/18.11.2011 г. и удостоверяване на съдържание рег.№ * том * акт. * от * г. на М. Ш.- нотариус с рег.№ *с район
на действие PC - гр. София ПРОТИВ
ответника К.В.Д. ЕГН: **********, с
адрес: ***, при посочена цена на
исковете още в титулната част на
исковата молба: за главница 825,68 лева; за договорна лихва 116,76 лева;
надбавка за забава 0,11 лева и дължими такси - 90 лева– ОБЩО
1 0322,55 лева .
Ищовата страна
основава исковата си молба на следните релевирани факти и обстоятелства:
Съгласно
Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 29/11/2017 г.,
сключен между Б. Д.
ЕАД от една страна като кредитор и К.В.Д. от друга страна, като
кредитополучател, Банката твърди, че била предоставила на кредитополучателя
кредит под формата на кредитен лимит в
размер на 1000 лева. С подписване на договора страните са уговорили
усвояването на разрешения кредитен лимит да се осъществява чрез използване на
кредитна карта, при договорена променлива
възнаградителна лихва, формирана от стойността на 6 - месечен СОФИБОР и надбавка в размер на 24,682 %. Към датата на
подписване на договора за кредитна карта, 6 - месечния СОФИБОР бил в размер на
0,268, а лихвата по кредита в размер на 21,95 % годишно, /съгласно чл. 1, ал. 2
от договора във връзка с раздел III от Условия за издаване и обслужване на плащания
с кредитни карти на „Б. Д." ЕАД - Приложение U9/.Съгласно чл. 27, ал. 2 от ОУ лихвата, сочи ищцовата страна
лихвата се начислявала ежедневно върху
фактически ползваната сума. В договора за кредит и неговите приложения били
уредени подробно условията за ползване, обслужване и прекратяване на кредита и
кредитната карта, както и задълженията на кредитополучателя, включително
неговата отговорност в случай на неизпълнение на задълженията му и свързаните с
това последици. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия към договора за кредит
/Приложение U20/ срокът за ползване на кредита бил обвързан със срока на
валидност на кредитната карта, в рамките на който обслужването на кредита се
осъществявало чрез заплащане на минимална сума за револвиране /съгласно чл.25,
ал.1 от ОУ/ в рамките на определен гратисен период след договорената месечна
падежна дата /съгл. и чл. 29 от Общите
условия към договора за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на „Б.Д.“ ЕАД/. Видно било, според ищцовата страна, от представените
доказателства - приложение U20, че срока на валидност на кредитната карта бил
от 3 години, месечната падежна дата била 10 -число на месеца, гратисния
период 15 дни, а минималната сума за револвиране
била посочена в раздел VI от условията - 30 лева. Наред с горепосочените
условия, в чл. 9 от договора за
кредит, пояснява още ищцовата страна, било предвидено заплащане на такси за
издаване и ползване на кредитната карта. Съгласно действащата Тарифа на
Банката, последната /намерила отражение в представеното към исковата молба
приложение U20/, кредитополучателя дължал на кредитора заплащане на определи
суми във връзка с теглене на пари в брой, както и при невнасяне на дължимата
минимална сума за револвиране дължал на кредитора 15 лева.Срокът за ползване на
лимита, съвпадал със срока на валидност на картата, като всички условията по
ползване, олихвяване и погасяване на усвоения договорен лимит, били определени
в Общите условия и Условията за съответния вид карта, с които на основание чл.1
от Договора за предоставяне на кредитна карта, кредитополучателят бил запознат
и приел. При отпускане на кредитния лимит, същия се от отчитал по „целева“
/само за нуждите на предоставения кредитен лимит/ разплащателна сметка №
24907947 с титуляр К.В.Д..Съгласно Общите условия, Банката определяла месечна падежна дата и минимална сума за
револвиране, посочена в месечно извлечение, която клиентът бил длъжен да
внесе в рамките на определен срок след падежната дата /гратисен период/,
посочен в Условията за съответния вид карта. Неполучаването на извлечение, сочи
още Б. Д. ЕАД не освобождавало клиента от задължението му да погасял минималната сума за револвиране в посочения
срок. Твърди се още, че с подписване на договора за кредитна карта, кредиторът
/Б. Д. ЕАД/ изпълнил поетия с него ангажимент, като предоставил на
кредитополучателя възможност за ползване на договорения кредитен лимит, както и
съответната кредитна карта, необходима за ползването му, което правело БАНКАТА
изправна страна по договора. / За доказване предаване на банковата
карта,ищцовата страна е направила доказателственото искане по делото да бъде
прието като доказателство подписана от ответника Декларация за предаване на
картата./ Не така, заявява в Исковата си молба Б. Д. ЕАД – стоял въпроса спрямо
кредитополучателя, който след усвояване на кредитния лимит допуснал
неизпъленние на договора за кредитна карта, изразяващо се в нарушаване на
договореностите по чл. 25 от Общите
условия ежемесечно в рамките на
определения в условията срок след падежната дата /гратисен период/ да заплаща
минимална сума за револвиране на кредита. В тази връзка твърди Б. Д. ЕАД ,
че кредитополучателят в продължение на четири
поредни месеца, не бил сторил това,
както следва:10/07/2018 г.- не внесена минимална сума за револвиране в
размер на 30 лева 10/08/2018 г.- не внесена минимална сума за револвиране в
размер на 30 лева 10/09/2018 г.- не внесена минимална сума за револвиране в
размер на 30 лева 10/10/2018 г.- не внесена минимална сума за револвиране в
размер на 30 лева.Отделно дължимата минимална сума за револвиране не била
внесена и до края на следващия /пети/ гратисен период, поради което на
основание чл. 32, ал.1 от Общите условия към Договора за кредитна
карта, ползването на кредитния лимит били прекратено.Твърди се, че след
прекратяване на револвирането на кредитния лимит, същият започвал да се отчита
при кредитора - Б. Д. ЕАД по кредитна сметка
№ 25771797, разпечатка от която ищцовата страна представя като приложение
към исковата молба. В тази връзка и на
основание чл. 32 от ОУ към договора за кредит, кредиторът сочи, че Б. Д.
ЕАД предприела действия по обявяване на изискуемост на вземането си по договора
за кредитна карта, като за целта било изпратено чрез ЧСИ Х. Г.уведомление изх.№ 06-20-03564/24.10.2018
г. до кредитополучателя, за отнемане на договореното преимущество на срока на
кредита, считано от датата на
получаването му. Уведомлението било връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК при
стриктно спазване на изискванията на закона.Извършените правни и фактически
действия били изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика, която
еднозначно приемала, че за да стане вземането на кредитора предсрочно
изискуемо, било необходимо последния да
уведоми своя длъжник, че отнема договореното преимущество на срока на кредита. Във
връзка с изложеното по-горе, ищцовата страна счита, че с връчване на уведомление изх.№ 06-20-03564/24.10.2018 г. чрез ЧСИ Х.
Г.на кредитополучателя, вземането на Б. Д. ЕАД спрямо ответника по посочения в
уведомлението договор за кредитна карта е станало предсрочно изискуемо.Именно
поради непогасяване от страна на кредитополучателя на дължимите по договора
задължения след настъпване на неговата изискуемост, в това число усвоения и непогасен
кредитен лимит, Б. Д. ЕАД , в качеството си на неудовлетворен кредитор по
ликвидно и изискуемо вземане, сочи, че депозирала на 04/02/2019 г. заявление по
чл. 417 от ГПК за снабдяване със Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист
против длъжника /ответник в исковото производство/, по което Заявление било
образувано частно гр.дело № 1763/2019 г. по описа на ВРС. Заповедното
производство било приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист в полза на кредитора -Б. Д. ЕАД за
претендираните суми, а именно: 825,68
лева, представляващи дължима главница, 116,76
лева - дължима договорна лихва за периода от 10/06/2018 до 04/02/2019 г.,
както и 0,11 лева обезщетение за
забава за периода от 10/07/2018 до 04/02/2019 г., дължими заемни такси в размер
на 90 лева, както и 25,00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.Във
връзка с гореизложеното ищцовата страна изрично уточнява, че сумата в размер
825,68 лв., представлявала дължима главница по договора за кредит.
Претендираната главница се явявала усвоената и непогасена част от разрешения с
договора кредитен лимит от 1 000 лева; сумата в размер 116,76 лв.,
представлявала договорна лихва за периода 10/06/2018 г. - 04/02/2019 г.,
дължима на основание чл. 1, ал. 2 от договора за кредит във връзка с чл. 27,
ал. 2 от Общите условия за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лице; сумата в размер 0,11 лв., представлявала обезщетение
за забава /лихвена надбавка за забава/, начислено при условията на чл. 32 във
връзка с ал. 1 от ОУ към договора за кредит и представлявала 5 % върху
главницата а сумата в размер на 90 лева представлявала сбора от неплатените
такси нереволвиране за шест месеца, всяка по 15 лева, както следва: 15 лева
такса нереволвиране, начислена на 29/06/2018 г.; 15 лева такса нереволвиране,
начислена на 30/07/2018 г.; 15 лева такса нереволвиране, начислена на
30/08/2018 г; 15 лева такса нереволвиране, начислена на 28/09/2018 г.; 15 лева
такса нереволвиране, начислена на 30/10/2018 г. и 15 лева такса нереволвиране,
начислена на 30/11/2018 г.Именно въз основана на издадените в полза на ищцовата
страна по заповедното производство Заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист, релевира Б. Д. ЕАД било и образувано Изпълнително дело № 67/2019 по описа на ЧСИ Л. Т., вписана под № *в
Камарата на ЧСИ.Обстоятелството, че и към момента на подаване на исковата молба
в съда кредитополучателя не бил погасил задълженията си към Б. Д. ЕАД, произтичащи
от подписаните между страните договор за кредит и депозираното по реда на чл. 414 от ГПК възражение от К.В.Д.,
обосновавали правния интерес да се търси от Б. Д. ЕАД защита на правата й в
определения от закона едномесечен срок чрез предявяване на претенцията срещу
ответника по исков ред.
Отправеното
до съда искане по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е Да бъде постановено Решение по силата
на което да бъде прието за установено, че К.В.Д. дължи на Б. Д. ЕАД, сумата в
размер на 1032,55 лева на основание Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит на ФЛ от 29/11/2017 г., от които 825,68
лева, представляващи дължима главница, 116,76 лева - дължима договорна лихва за
периода от 10/06/2018 до 04/02/2019 г., както и 0,11 лева обезщетение за забава
за периода от 10/07/2018 до 04/02/2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415,ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Обективирано е и искане
и ответникът да бъде осъден да заплати на Б. Д. ЕАД съдебно-деловодните
разноските в настоящето производство,
както и съдът да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер за исковото производство по чл. 78, ал. 8 от ГПК,
както и сторените в заповедното
производство разноски и присъдено от заповедния съд юрисконсултско
възнаграждение, за което се сочи , че ищцовата страна ще представи списък с
разноските по смисъла на чл.80 от ГПК в законоустановения за това срок. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК Б.
Д. ЕАД посочва следната банкова сметка,
***аните парични вземания: сметка в лева с IBAN № *, BIC - ***, Б. Д. ЕАД.
На последно място, в
исковата молба ищцовата страна е навела и фактическо твърдение относно
допустимостта на исковата претенция: с оглед установяване допустимостта на
паричните вземания ,предмет на специалния положителен установителен иск а
именно – че молбата е заведена в срока за предявяване съгласно чл.415 от ГПК,
че съобщението за постъпилото във ВРС по ч.гр.д.№ 1763/2019 г. възражение от К.В.Д.,
е било получено в Б. Д. ЕАД на
13/03/2019 г.
В
условията на евентуалност
- в случай че установителният иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК бъде
отхвърлен поради липса на изискуемост на кредита, ищцовата страна предявява
осъдителен иск със следното искане по см. на чл. 127, ал.1 т. 5 ГПК: Да бъде
постановено Решение по силата на което ответникът К.В.Д. да бъде осъден да заплати на „Б. Д.“ ЕАД следните суми,
представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за банков кредит от
02.12.2014г., а именно: предсрочно изискуема главница в размер 827,04 лева,
275,34 лева - дължима договорна лихва за периода от 20/05/2016 до 11/12/2017
г., както и 0,55 лева обезщетение за забава за периода от 04/12/2017 до
11/12/2017 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане.Във връзка с
евентуалния осъдителен иск ищцовата страна сочи, че поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя К.В.Д. за заплащане на четири минимални суми
за револвиране по описания по-горе Договор за банков кредит от 29.11.2017г., на
основание чл. 32 от Общите условия
към Договора за кредит, Банката счита
целия непогасен остатък от задължението за предсрочно изискуем, считано от
датата на получаване на препис от
настоящата искова молба от кредитополучателя. Твърди се, че исковата молба
служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпадал в
забава. Съгласно приетото в TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 11 б),
въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, можело да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност.И към евентуалното искане ищцовата страна е
обективирала искането ответникът да бъде осъден да заплати на Б. Д. ЕАД
съдебно деловодните разноски в настоящето производство, както и съдът да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер за исковото производство по чл.
78, ал. 8 от ГПК, за което се сочи , че ищцовата страна ще представи списък по
чл. 80 ГПК и посочва и същата банкова сметка ***.127, ал.4 ГПК и в съответствие
с измененията в процесуалния закон обн. в ДВ бр. 86/2018 г. В подкрепа на
твърденията си ищцовата страна е направила доказтелствени искания.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание от дата 21.06.2019 г. процесуалният представител на ищцовата страна –
юрисконсулт Ч.е направила искане по делото да бъде постановено Неприсъствено
решение, като в полза на ищцовото дружество се присъдят сторените
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК. Обективирано е и
искане при постановяване на Неприсъственото решение, да бъде издаден и
Изпълнителен лист в полза на ищцовото дружество . Видно от протокола от
проведено о.с.з. от 21.06.2019 г. ,настоящият исков съд е уважил искането на процесуалния
представител на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на спора при
условията на чл. 238 от ГПК, като е намерил искането за постановяване на
Неприсъствено решение за основателно.Съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
или да оттегли иска. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на
чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е уважено .
В същото съдебно заседание е било прекратено частично производството по настоящото гражданско дело № 5349/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, 42 състав, досежно предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск, поради оттегляне на иска и на основание
чл. 232 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие,
както и че предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора съдът следва да
определи и да присъди разноските по делото дължими се в полза на ищцовата
страна.Съгласно приобщения по делото списък по чл.80 ГПК на л.71 –ти по делото
ищцовата страна претендира присъждане на сумата от 200 лева от която внесена държавна такса по исково производство
от 175 лв. и 25 лв.по заповедното , ведно с възнаграждение за процесуално
представителство определено от съда съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК , сумата от 25 лева
–
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013 г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив.На първо място,исковият
съд съобразява,че разноските по заповедното дело вече са определени от
заповедния съд, като счита,че не следва да бъдат променяни.В случая съдът
определя размер на дължимото
юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв.- определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната
помощ -Наредба
за заплащането на правната помощ- чл. 26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните
производства, е в размер от 50 лв. - до 150 лв. Следва да се определи 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение или дължимата сума, която се дължи за разходи е общо 75 лв. по заповедното производство /сбора от таксата от 25 лева
внесена по заявителя и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение/.Следва да се присъдят и разноски по
настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл. 25,
ал.1-или в размер от 100 до 300 лв. В случая, съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение, следва
да бъде определено в минимален размер от 100 лв. с оглед характера и изхода на
спора . Следва да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство: 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 175 лева
за доплатената държавна такса- т.е. общо 275 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните –ищцовата страна „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление *** , представлявано от В. С.- Главен
изпълнителен директор и Д. Н. Н.–изпълнителен директор и ответника К.В.Д. ЕГН: **********,
с адрес: ***,че ответникът ДЪЛЖИ на
ищцовата страна СУМАТА в размер на
ОБЩО 1032,55 лева (хиляда
тридесет и два лева и петдесет и пет стотинки ) на основание Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на ФЛ от 29/11/2017 г., от
които 825,68 лева, представляващи : дължима главница, 116,76
лева ; дължима договорна лихва за
периода от 10/06/2018 до 04/02/2019 г.,
0,11 лева обезщетение за забава за
периода от 10/07/2018 до 04/02/2019 г. и
90,00 лв. –дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.02.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението, т.е. паричните вземания за които в полза на „Б.Д.“ ЕАД,против К.Д.
е била издадена Заповед № 865/
05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по л.
417 ГПК по частно гражданско дело №
1763/ 2019 г. по описа на РС Варна, ХLII – ри
състав на осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.В.Д. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. С.- Главен изпълнителен директор и Д. Н.
Н.– изпълнителен директор СУМАТА от общо 275,00 лева ( двеста
седемдесет и пет лева )- сторените от ищцовата
страна съдебно - деловодни разноски в исковото производство, пред
настоящата съдебна инстанция и СУМАТА от
общо 75,00 лева (седемдесет и пет лева ) – сторените
от ищцовата страна по заповедното производство ч.гр.д.№ 1763/2019 г. по описа
на ВРС ХLII –ри състав съдебно
деловодни разноски на основание чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :