Р Е Ш Е Н И Е
№1089/2.3.2020г.
гр. Варна,02.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ –ри състав, в открито
съдебно заседание, проведено на тридесет
и първи януари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието
на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5917 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд,
ХLІІ-ри състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявена на 16.04.2019 год.искова молба от Л.Г.Ц., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат от АК Варна – П.С., със
съдебен адрес:***, п.к.9120 против
ответника С.Н.С., ЕГН **********,
с адрес: *** и посочен адрес за призоваване –*с правно основание на иска чл.422,ал.1, вр.
чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Исковата молба е
надлежно уточнена с писмена молба от дата 9.5.2019 г., с която е прецизирано
искането до съда /л.13-ти от делото/. Отправеното
до съда искане до съда по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е следното:Да
бъде постановено решение по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата С.Н.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на заемател
по договор за паричен заем сключен на 15.05.2015 г. дължи на ищеца Л.Г.Ц., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, в качеството му на заемодател СУМАТА
от 2030 евро /две хиляди и
тридесет евро/, представляваща дължима сума по договор за заем от 15.05.2015
г., СУМАТА от 531.00 евро /петстотин тридесет и едно
евро/, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 01.07.2015 г. – 07.01.2019 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които
парични вземания е била издадена Заповед № 62/8.1.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 164/2019 г., по описа на ВРС, ХLІХ –ти състав.
В исковата молба ищцовата страна е навела следните правно
релевантни фактически твърдения :Ищецът твърди, че на дата 7.1.2019 г. подал
пред РС Варна Заявление по чл.410 ГПК срещу С.С., по
което заявление било образувано частно гр.дело
№ 164/2019 г. по описа на ВРС, ХLІХ –ти състав. По цитираното дело, сочи
още ищецът,заповедният съд уважил заявлението на заявителя и издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК която била връчена на длъжника
Ст.С. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, т.к. С. не била открита на посочения в
заявлението настоящ и постоянен адрес. Предвид този факт на заявителя в
заповедното производство било връчено Разпореждане № 10 749/11.3.2019 г.
на 8.3.2019 г. с указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на специалния
установителен иск.При тези твърдения ищецът е
обосновал правния си интерес от предявяване на иска.Твърди се по същество в
исковата молба, че на 15.5.2015 г.
ищецът и ответницата сключили устен договор за заем за сумата от 2030 евро
/равняваща се на 3970,33 лева/. В същия
ден ищецът предоставил сумата на ответницата, която от своя страна се задължила
да я върне на ищеца в срок до 30 –ти юни 2015 г., като за дължимата сума
ответницата издала, подписала и предала разписка на ищеца. На следващо
място ищецът заявява, че до изтичане на посочения и в разписката срок – 30 –ти
юни 2015 г. отв. С. не му била върнала заетата сума,
поради което считано от 1.7.2015 г., деня следващ падежа на задължението ,до
датата на подаване на заявлението във ВРС – 7.1.2019 г. ответницата дължала на
ищеца и законна лихва за забава върху главницата, която лихва възлизала на 531
евро./ 1038, 54 лева – левова равностойност / вкл. и законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда – 8.1.2019 г. до
пълното изплащане на сумата.При тези ясни твърдения ищецът желае със СПН да
бъде установено, че ответницата му дължи предоставената по силата на договор за
заем сума ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на
подаване на заявлението в съда и до окончателното плащане, както и
обезщетението за забава под формата на законна лихва начислено от деня следващ
датата на падежа до деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В подкрепа
на твърденията си ищецът е направил доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата по иска С.С. е оспорила иска. На първо
място отв.С. намира иска за допустим а на второ за
неоснователен.
Възраженията които ответницата е
сторила в отговора на искова молба по същество са следните: Оспорва се да е сключван договор за заем, да са
предавани заемни суми. Оспорена е автентичността на приложеното копие на
бележка – разписка, в частта на изписаната дата на падеж, както и че същата не
била съставяна от С.. В този смисъл ответницата твърди, че документа е
неистински, не е съставен от нея, не носи неин подпис като желае допускане на
експертиза по която вещо лице графолог да даде отговор на поставените в
отговора на искова молба общо 5 въпроса.В отговора на искова молба се сочи още,
че в процесния документ никъде не било записано основание за сумата която
ищецът твърдял, че ответницата му дължала – заем или друго основание, налице
били само предположения но не и доказателства за сключен заем.Твърди се още, че
в исковата молба ищецът никъде не бил посочил къде е сключен договора и къде е
мястото на предаване на сумата а и не били представени доказателства затова, че
към твърдяната дата ищецът разполагал със сумата.На следващо място ответницата
отбелязва в отговора си на искова молба,че ищецът не е посочил кои твърдения ще
доказва свидетеля както и имената на свидетеля – дали щял да доказва легитимно
сключване на договор, дати на сключване, дати на падежи, размер на заем или предаване
на суми. Отделно от изложеното до тук, ответницата подчертава, че ищецът не е
посочил дали свидетелят чийто разпит се желае е присъствал на предаването на
сумата или на сключването на договора.В подкрепа на твърденията си отв. С. е направила доказателствени
искания.
В проведеното по делото последно
открито съдебно заседание от 31.1.2020
г.ищецът, представляван от адв.С. желае ВРС да уважи
иска,като счита, че при условията на пълно и
главно доказване в хода на производството ищецът е доказал наличието на валидно
сключено облигационно отношение между Л.Ц.и ответницата, както и предаването на
сумата, за която пък самата ответница се установило със съдебно-графологичната
експертиза, че е подписала документа, с който е поела задължението да върне
сумата, срока.Доказана била и забавата, както и основателността на искането за
лихва до момента на подаване на заявлението пред Районния съд в заповедното
производство. В този смисъл моли ищецът чрез адв.С.
ВРС да постановите Решение, с което да уважи исковата молба на ищеца , така,
както е заявена, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените
съдебно-деловодни разноски за заповедното и за настоящото исково производство.
В същото съдебно заседание ответницата, представлявана от адв.Я. счита, че искът останал недоказан както по
основание, така и по размер. Събраните свидетелски показания, според
процесуалния представител на ответницата не следвало да бъдат кредитирани, тъй
като възниквало сериозно съмнение за тяхната истинност. С оглед тези твърдения,
искането на ответницата е съдът да отхвърли иска и да й присъди направените
разноски.В рамките на предоставения от съда срок, адв.Я.
е депозирал писмена защита,в която е изложил правните си и фактически доводи по
същество на спора, спирайки се на анализ на гласните доказателства .
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В настоящото производство спорът между страните е дали съществува парично
вземане произтичащо от договор за заем,респ.представената от ищеца разписка и
събраните гласни доказателства доказват ли твърденията на ищеца за наличие на
валиден договор за заем.
На първо място спор между страните ,че настоящото исково производство е
продължение на предходно заповедно няма.Видно от материалите по приобщеното към
настоящото исково производство частно
гр.дело № 164/2019 г. по описа на РС Варна,на дата 7.1.2019 г. във ВРС е било
депозирано заявление по чл.410 ГПК от Л. Ц.против С.С.
с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
В точка 9/ л.4 / заявителят е посочил размерите на главно и акцесорни вземания за които е сезирал заповедния съд като в
буква в на т.9 е вписал, че вземането
произтича от договор за заем от
15.5.2015 г. на парична сума в
размер на 2030 евро . В т.12 / л. 5/в
заявлението е уточнено, че сумата е била предадена в деня на сключване на договора за заем 15.5.015г. и замателя
се задължил да върне сумата в срок до 30.6.2015 г. , както и че за получената
сума и уговорения срок за връщането й заемателя
/длъжник е издал,подписал, предал на заемодателя разписка.
Видно от л. 9 –ти от частното
дело с Разпореждане № 786/8.1.2019 г.ВРС, XLIX –ти състав е намерил заявлението за отговарящо на
съдържателните изисквания на процесуалния закон, поради което е било разпоредено
издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК .
От приложената на л.10- ти по
заповедното дело в оригинал Заповед № 62 / 8.1.2019 г.се установява,че
заповедният съд е разпоредил: „Длъжникът С.Н.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на кредитора
Л.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 2030 евро /две хиляди и
тридесет евро/, представляваща дължима сума по договор за заем от 15.05.2015
г., сумата от 531.00 евро/петстотин
тридесет и едно евро/, представляваща законна лихва за периода от
01.07.2015 г. – 07.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.01.2019г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 100.18 лв./сто лева и осемнадесет ст./ представляваща внесена по
делото държавна такса и сумата от 350.00
лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.“
В същата заповед е вписано,че :„Вземането
произтича от следните обстоятелства: дължима
сума по договор за заем от 15.05.2015
г.“
От писмените доказателства приложени на л. 12 и сл. по заповедното дело е
видно, че заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, дадени
са били указания на заявителя и последният в рамките на преклузивния
срок е депозирал исковата си молба по чл.422 ГПК .
В първото съдебно заседание от процесуалния представител на
ищцовата страна е представил оригинал на разписка
от 15.05.2015 г. приложена на л. 35-ти и заверено за вярност с
оригинала копие на нотариална покана от
23.06.2015 г.,приобщено на л. 36 –ти .
По повод оспорването на
истинността на разписката съдът е открил производство, на основание чл.
193 от ГПК, по оспорване истинността на документа - разписка, изходяща от името на С.С.,като
е допуснато провеждане на необходимата
съдебно графологична експертиза.
Установено е по делото по несъмнен начин въз основа на заключението на
вещото лице Ц.Ц. по съдебно – графологичната
експертиза / л.54- 59 /, че оспорения по реда на чл.193 ГПК частен документ е
истински,автентичен.Видно от л. 57 – ми, заключението на в.л.Ц.Ц. е, че от изследването на оригинала на посочения в
задачата на експертизата документ –
Разписка от 15.5.2015 г. за сумата от 2030 евро се е установило,че подписът след името „ С.С. „ в разписката е изпълнен от С.Н.С. с ЕГН ********** .Отделно от горното в.л.
дава заключението, че в световен мащаб липсва методика за определяне на точното
време на изготвяне на даден документ , чрез технически способи, както и че в
някои случаи е възможно това да стане приблизително освен по косвени признаци ,
които в случая не са налице .
Извън така цитираните писмени доказателства разписката за която е
установено по категоричен начин ,че е автентична ,подписана от ответницата и
нотариалната покана – връчена при условията на отказ на ответница по делото са
събрани и гласни доказателства.
В полза на ищеца е допуснат един свидетел при режим на водене.
Разпитана в качество на свидетел С.
И. Б., без дела и родство със страните, предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК, твърди пред съда , че познава ищеца Л. отдавна,
били родени 48-ма година и били съученици .
На конкретно поставени въпроси свидетелката отговоря ,че през 2015 година
посещавала Варна заедно с ищеца Л., който и се обадил и й казал,че имал работа
във Варна, като не обяснил точно каква. Когато пристигнали във Варна, сочи
свидетелката Б., че се оказало, че ищецът имал някаква позната,но свидетелката
я видяла тогава за първи път в магазин за железарски материали на улица *,
надолу от * .Улицата свидетелката запомнила
защото ходила в * на почивка .Свидетелката обяснява,че ищецът и
неговата позната се разправяли нещо ,
станало на въпрос, тя написала някаква бележка от тефтер, откъснала я и ищецът
я попитал : „Дай да се разберем кога ще
ми върнеш заема!”, но свидетелката Б. към него момент не знаела за какъв заем
ставало въпрос.След това познатата на ищеца излязла, говорила по телефона и
след малко казала на ищеца: „Пиши
дата 30.06.”.Свидетелката конкретно твърди, че мисли, че било точно 2015 г.,било отдавна вече и
Л.Ц.извадил парите, дал й ги -
2000 в евро обаче, не броил парите и свидетелката и ищеца си тръгнали .На
конкретно поставени въпроси от съда свидетелката отговоря,че на място не е
имало други хора ,като разказва за познанството си с ищеца от детски години и
затова, че по този повод пътували с ищеца от Пирдоп за Варна с кола. Свидетелката
казва още, че запомнила датата 30.06.2015
г., понеже видяла бележката и жената като му казала на Л.Ц.да напише датата,
30.06. си спомня. Същата свидетелка заявява пред съда, че доколкото знае парите
не са върнати а всичко се случило вътре в магазина, но като Л. попитал
жената кога смята да му ги върне, тя излязла навън с телефона, говорила и само
му казала: „Пиши дата 30.06.”.
Св.Б. заявява още ,че знаела ,че остатъка бил 45 дена, но сега „минали май
бая години „.
И на последно място, при предявяване
на оригинала на разписката свидетелката на поставени от съда въпроси
отговаря, че е виждала оригинала на разписка, че това го написала жената на един тефтер, а това го вписал Л., след като тя му
продиктувала кога ще ги върне, в същия ден го писала, преди да й даде
сумата, която искала. Като написали
датата, Л. й дал парите, някъде към 2000, в евро били, но не помни какъв цвят
били парите – синьо било еврото по 20, мисли свидетелката, че имало сини пари в тези 2000.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният специален
положителен установителен иск от ищеца
Ц.против ответницата С. е с правно основание чл. 422, ал.1 ,
вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86 ,ал.1 ЗЗД и с него ищецът цели да установи и докаже,
че ответницата му дължи сумата от 2030 евро ведно със законната
лихва върху тази главница и мораторна лихва за забава,по силата на действителен
договор за паричен заем от дата 15.5.2015 г. .
Така предявеният
във ВРС иск / л.2 от исковото
производство / е процесуално допустим, тъй като при евентуално
положително за ищеца произнасяне на съда издадената необезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение ще може да влезе
в сила и ищецът да се снабди с изпълнителен
лист .
С оглед характера на иска и твърденията
и на двете страни съдът с доклада по делото / обявен за окончателен / е разпеделил
тежестта на доказване между
страните.Съгласно
общото правило на чл. 154 ГПК съдът е
указал на двете страни,че всяка една страна следва да установи и докаже
твърденията и възраженията си, въз основа на които черпи за себе си положителни права.В тежест на ищеца е било указано, че
следва да установи твърденията си въз основа на които основава активната си
процесуално правна и материално правна легитимация а именно: Че е било
образувано по Заявление на ищцовата страна частно гр.дело по описа на РС Варна,
по което дело в полза на заявителя била издадена Заповед по чл. 410 ГПК, че
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и че в срока
по чл.415 ГПК ищцовата страна е предявила положителния установителен
иск. В тежест на същата страна е било
възложено да установи и докаже че е носител на оспореното парично вземане в качеството й на кредитор на вземането като
установи и докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на
валидна облигационна връзка между ищеца и ответницата –договор за заем за
сумата от 2030 евро ; да установи и
докаже, че с договора за заем страните са поели насрещни задължения а именно –
че ищецът е предал сумата от 2030 евро на ответницата, че тази сума е следвало
да бъде върната на дата 30.6.2015 г. както и че за предаването на сумата е
съставена разписка. Т.е. ищецът е следвало да установи и докаже при условията
на пълно и главно доказване и основанието и размера на претенциите си, както и
твърденията си, че отв. С. е изпаднала в забава и
продължава да се намира в такава, респ. че дължи на ищеца вземанията за които
се води настоящото исково производство /индивидуализирани и в петитума на иска
и по основание и по размери/. В тежест на ищцовата страна е било възложено да установи и докаже твърденията, че е
настъпила и изискуемост на вземанията – за главница, за лихвата за забава от
531 евро и за законната лихва и че към момента на подаване и на заявлението и
на исковата молба вземанията са ликвидни и изискуеми. Съдът е указал на ответната страна, че следва да наведе всички
възможни правоизключващи, правопогасяващи
и/или правоотлагащи възражения по предявените специални
положителни установителни искове - т.е. искът за
главницата от 2030 евро, за лихвата за забава от 531 евро и за законната лихва
върху тази главница. В тежест на ответницата е било възложено да докаже
възраженията си затова, че договор не е сключван, като се позове само на
положителни факти и или обстоятелства, т.к. отрицателните факти съгласно
задължителната съдебна практика не подлежат на доказване.
При така разпределената тежест на доказване съдът намира за безспорно са установени и доказани твърденията
и на двете страни, че е било водено
заповедно производство – ч.гр.д.№ 164 /2019 г. по описа на
РС Варна, че е била издадена Заповед по чл.410
ГПК в полза на заявителя и против длъжника С.,че заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ГПК и искът по чл.422 ГПК е предявен в преклузивния
срок .
От
ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателства, съдът прави извода, че
безспорно е установено възникването на твърдяната
от ищеца облигационна връзка обективирана в процесния договор за паричен заем.
На първо място оригиналът на разписката носи дата
15.5.2015 г./ л.35/, като чрез заключението по допуснатата и неоспорена СГЕ е
установено ,че подписът до тази дата е на ответницата.Т.е. разписката е
автентична , подписана от ответницата С..Както бе посочено и по-горе разписката
е истинска , като проверката е направена чрез необходимото за целта доказателствено средство- СГЕ. Видно е в самата разписка
,че е вписана заемна сума 2030 евро, както и дата за връщане на сумата
30.06.2015 г.
При сравнение между
договора за заем с нотариалната покана
съдът констатира,че ищецът е отправил по надлежния ред ,чрез нотариус Жельо
Костов покана за връщане на предадената заемна сума, като от печата и подписа
на нотариуса се установява, че на дата 23.06.2016
г. ответницата е отказала да получи
поканата .Падежът на задължението е вписан
в разписката -30.06.2015 г. а
нотариалната покана е връчена при отказ на 23.06.2015 г.
Т.е. на база дори и само
писмените доказателства – оригинал на разписка и заверено копие на
нотариална покана се налага извода, че страните са сключили договор за заем на 15.05.2015
г. , като този договор е обективиран на лист от
тефтер . Посочена е цифром заетата сума 2030 евро, като
е вярно че при словесно изписване има зачеркване, което не засяга думата две
хиляди евро а думата „ тридесет „ а падежът е написан със друга химикална паста – 30.06.2015 г.
Съдът намира,че дори и
само на база разписката ( кореспондираща напълно и с вписаното в нотариалната
покана) е доказано реалното
предаване на сумата по този заемен договор.Разписката като частен документ
отразява реалното предаване на заетата сума и датата на която това е станало, както и твърденията на ищеца Ц., че той е дал
в заем на отв. С. сумата от 2030 евро .
Дори и съдът да не
кредитира показанията на свидетелката водена от ищеца други изводи от правна
страна не се налагат.
Вярно е изложеното от адв.Я., че свидетелката водена от ищеца помни точно дати от
2015 г. насам, както и къде как и от кого е съставена разписката на листа от
тефтер.Тези гласни доказателства, дори и да не бъдат кредитирани въобще ,като
евентуално заинтересовани, по никакъв начин не разколебават доказателствената
сила на частния документ – разписка, в който е обективиран
договора за заем. Ето защо съдът приема,че по делото ищецът е доказал при
условията на пълно и главно доказване и основанието и размера на иска си , тъй
като е установил по несъмнен начин, че на дата 15 –ти май 2015 г. реално е
предоставил исковата сума от 2030 евро на ответницата .В същия смисъл са и
показанията на св.Б., която говори за сума около 2000 евро, а не както сочи адв.Я. в писмената си защита – сума различна от
първоначално изписаната в разписката , така и от поправената сума . Липсата на
връзки които да подадат в хипотезата на чл.172 ГПК мотивира съда да приеме
показанията на св.Б. като достоверни ,респективно и да ги кредитира .
За пълнота на мотивите
настоящият състав намира за необходимо да цитира Решение № 837 / 13.12.2010 г.,постановено от Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение по гр.д.№ 1727 по описа за 2009 год., реда на чл.
290 ГПК.В същото това Решение ясно са описани и изложените вече
елементи от фактическия състав на договора
за заем , които подлежат на доказване при идентични казуси като настоящия
.А именно : Касационната инстанция не за първи път е посочила в цитираното
Решение, че елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват
в разпоредбата на чл.240,ал.1 от ЗЗД, която съдържа
определение на този вид съглашение, като и че от даденото в тази разпоредба определение е
видно, че договора за заем е реален
договор.Отделно от горното ВКС подчертава, че реален е договора, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов
предмет. Следователно, извежда
извода състава на Четвърто Г.О., ГК ,ВКС : елементите от фактическия състав на договора заем са : първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем - носи ищецът- защото той извлича
търсената от него изгода от
доказване на сключен
договор за заем с ответника и неизпълнено
договорно задължение на последния.
Т.е. при установената
автентичност на разписката от 15.5.2015 г. , наличието на заверено за вярност с
оригинала копие на нотариална покана,връчено при условията на отказ, дни преди
падежа, съдът намира,че ищецът е провел пълно и главно доказване на предаването
на заемната сума.Ето защо и ВРС приема, че искът на ищеца е основателен и доказан
и сумата, предмет на установителния иск е дължима от
ответницата, респ. искът следва изяло да бъде изцяло уважен.Следва да бъдат
уважени и акцесорните искания за присъждане на
законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда по чл.410 ГПК, която дата е началото
на исковото производство.По отношение на претенцията за мораторна
лихва е видно от материалите по двете производства ,че ищецът претендира лихва
за забавено изпълнение за периода от 1.7.2015 г. до 7.1.2019 г., като началната
дата съвпада с началния момент от който
ответницата е изпаднала в забава по см. на чл. 86, ал.1 ЗЗД а крайния с датата
на подаване на заявлението.Спор няма относно размера на мораторната
лихва, който може да бъде видян и от лихвения лист а и изчислен посредством
използване на програмни продукти „Апис Изчислителни
системи „ или „КИК инфо“ .
И на последно място,
съдът намира,че ответницата макар и оспорила
истинността на документа от който произтича претендираното
материално право при неуспешно проведено производство по чл.193 ГПК и при липса
на други своевременно ангажирани доказателства не е успяла да опровергае
твърденията на ищеца за наличието на валидна договорна връзка – устен договор
за заем нито е ангажира доказателства въз основа на които съдът да изведе друг
извод освен за доказаност и основателност на
предявения иск .
Като последица от изхода
на спора основателно се явява и искането на ищеца за присъждане на сторените в
исковото и заповедно производство разноски .
На първо място по
въпроса за размера на разноските сторени от ищеца в заповедното производство
следва да бъде посочено, че техният размер е бил установен и определен от
заповедния съд на база приложените
доказателства по частното дело.В самата
заповед заповедния съд е посочил размера на разноските, които заявителят е
сторил а именно – 100,18 лева за
заплатена д.т. и 350 лв. за адвокатско
възнаграждение.Този размер съдът присъжда като съдебно деловодни разноски в полза
на Л.Ц.по ч.гр.д. № 164/2019г.
В исковото производство видно
от л. 60 – ти, ищецът претендира присъждане на следните разноски – 108,63 лв.
държавна такса в исковото производство и 550 лева заплатен адвокатски хонорар.
Двата разхода са
доказани и по размери и по основание.
Приложения на лист 61 –
ви договор за правна защита и съдействие има характера на разписка и отразява
заплащането в брой на сумата от 550 лева адвокатско възнаграждение .
Приложените на л. 7-ми и л.15- ти по исковото производство преводно нареждане и
извлечение от ПОС терминал на РС Варна, доказват плащането на държавна такса от
100,18 лв. и доплащането на д.т. от 8,45 лв. /общо 108,63 лв./
С оглед горното и ВРС
присъжда в полза на ищеца разноски в исковото производство 108,63 лева за платена държавна такса и 550,00 лв.за процесуално представителство .
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните- ищеца Л.Г.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и ответницата С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** и посочен адрес
за призоваване – *, че ответницата С.Н.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, в качеството си на заемател
по договор за паричен заем сключен
на 15.05.2015 г. дължи на ищеца Л.Г.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в качеството му на заемодател СУМАТА от
2030 евро /две хиляди
и тридесет евро/, представляваща
дължима сума по договор
за заем от 15.05.2015 г., СУМАТА от 531.00 евро /петстотин тридесет
и едно евро/, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва за периода от 01.07.2015 г. –
07.01.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.01.2019г.
до окончателното изплащане
на задължението, за които парични вземания е била издадена Заповед №
62/8.1.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 164/2019 г., по описа на ВРС, ХLІХ –ти състав,
на основание чл.422,ал.1,
вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Г.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** СУМАТА от 108,63 лева (сто и осем лева и шестдесет и три стотинки )за платена държавна такса
и 550,00 лева ( петстотин и петдесет лева ) за процесуално представителство, представляващи сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски в исковото производство пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Г.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** СУМАТА от 100,18 лева ()сто лева и осемнадесет стотинки ) за заплатена държавна такса и 350,00
лева ( триста и
петдесет лева) за
адвокатско възнаграждение – сторените от ищеца в качеството му на заявител съдебно - деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 164/2019г.
по описа на РС Варна, ХLІХ –ти състав , на основание чл. 78,ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: