Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
Гр. Пловдив,
16 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора КОСТАДИН
ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД 2868 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на
НАП – гр. Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт К., против решение № 1771 от 13.09.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №
4065 по описа на същия съд за 2022г., с което е отменено наказателно
постановление № 635621-F645364 от 16.05.2022г., издадено от директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „РОЗА БАУ“ ЕООД с ЕИК *********,
на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, необоснован и
неправилен. изразява несъгласие с извода на районния съд относно това, че
неподаването на справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС за един данъчен
период осъществява състав на едно единно нарушение, в която връзка са изложени
конкретни съображения. Претендира отмяната на съдебния акт на ПРС и потвърждаване
на издаденото наказателно постановление. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба – „Роза Бау“ ЕООД, в
нарочен писмен отговор по касационната жалба изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна, поради
което моли да се отмени решението на първостепенния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Първоинстанционният
съд е установил, че при извършена служебна
проверка на дейността на „РОЗА БАУ“ ЕООД на 15.12.2021г. е установено, че
дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения от закона
срок за подаване на справка –декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на
НАП – гр. Пловдив за данъчен период 01.11.2021г. - 30.11.2021г. в
законоустановения срок до 14.12.2021г., включително. Справка – декларация по
ЗДДС за данъчен период м. 11.2021г. не е подадена към момента на съставяне на
АУАН.
Резултатите от проверката са обективирани в съставения
АУАН срещу „Роза бау" ЕООД за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Актът е
съставен в отсъствие на нарушителя и в
присъствие на свидетел. Не е подадено възражение от дружеството против
съставения акт. Последвало е издаването на наказателно постановление от директора
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив,
с което на „РОЗА БАУ“ ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 179, ал. 1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл.
125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
За да отмени
процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че при издаване на
АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на АУАН е
извършено нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, без да
са налице предпоставките за това. Приел е, че по административно –
наказателната преписка е налице покана за съставяне на АУАН, за която не може
да се приеме, че е надлежно връчена на нарушителя на посочения адрес. Поканата е
изпратена чрез лицензиран пощенски оператор и върната с отбелязване от
пощенския служител „непотърсен“.
Относно материалната
законосъобразност на НП, районният съд е приел, че при анализа на посочената
разпоредба следва да се вземе предвид, че нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал.
1 от ЗДДС е единно и неподаването на който и да е от документите, визирани в
него, ще представлява неизпълнение на задължението към държавата. Това е така,
доколкото чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължава лицата да подадат справка
декларация, която се съставя именно на базата на отчетни регистри. Съдът е
приел, че нормата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС регламентира, че справката
декларация се подава заедно с отчетните регистри, а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС
задължава лицата да подадат и справките декларации и отчетните регистри в един
и същ срок. От друга страна, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС
наказва лицата, които не са подали един от посочените документи, сред които са
и справките декларации и отчетните регистри. Посочва е, че нарушението по чл.
125, ал. 5 от ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма
на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да
се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни
документи - т.е. справка декларация и отчетни регистри.
Съдът е приел,
че в процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени
регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер,
доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел -
надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към
законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен
данъчен период. В тази връзка е направен извод, че дори деецът да е осъществил
повче от една от алтернативно изборените форми на изпълнително деяние,
последното следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието за
налагане на една санкция в рамките на закона, а не за налагане на няколко
санкции за едно и също нарушение.
В съдебното решение е посочено, че на съда било
служебно известно, че е образувано АНД № 4064 от 2022г. по описа на РС –
Пловдив, предмет на обжалване по което НП № 635620F-645366, издадено от директора
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което същият субект е наказан
за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период м. 11.2021г. По този
начин административно – наказателната отговорност на наказания субект е
незаконосъобразно мултиплицирана, като за едно и също нарушение, макар и в две
алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни
санкции, в две отделни производства. Налице е нарушение на материалния закон и
по-конкретно императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която за едно
нарушение се налага едно наказание.
Настоящата съдебна инстанция намира посочените изводи
на районния съд за неправилни.
Съдът споделя доводите на касационния жалбоподател
досежно неправилно приложение на материалния закон ри постановяване на
решението.
Няма спор по делото, че на подочената в съставените
АУАН и НП дата и място дружеството не е изпълнило задължението си да подаде
изискуемата се в срок съгласно чл. 125, ал. 1 вр. ал. 5 ЗДДС справка-
декларация. Налице е съставомерно бездействие на дружеството-нарушител, което в
последствие дори не е било отстранено с подаването на съответната справка –
декларация. Като не е подало такава декларация, дружеството е осъществило
състава на административно нарушение по чл. 125, ал. 1, вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС.
При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба
на чл.179, ал.1 от ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по
ДДС субект –търговец, следва да се направи извод за това, че както неподаването
на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от
които е приложима санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко
от задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл.125, ал.1 от ЗДДС/
и за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /по чл.125, ал.3 от ЗДДС/
са отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и съответно
към отчитането му.
До този извод достига настоящата инстанция счита, като
изхожда от хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която
отграничава две отделни изпълнителни
деяния – неподаването на справка -декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и
неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, а така също и неподаването
им в срок, всяко от които осъществяващо състав на отделно нарушение.
Изискването да се подават заедно, предвидено в нормата на чл.125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които,
съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Точно
заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на
който и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Поради
това и санкционирането на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на
чл.179, ал.1 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не само не е недопустимо, но
е изцяло в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. По този начин се спазват и
изискванията на чл. 18 ЗААН – за всяко от извършените от един правен субект
административни нарушения да бъде определено съответното наказание.
Позоваването от районния съд на нормата на чл.125,
ал.7 от ЗДДС, предвиждаща депозиране на справката-декларация и отчетните
регистри по електронен път и правените в тази връзка изводи, не държи сметка за
това, че същата тази разпоредба съдържа и конкретно посочени изключения, при
наличието на които изключени от приложението на разпоредбата случаи, посочени в
закона, за въпросните документи не се следва задължителното електронно
подаване.
Поради изложеното съдът намира, че подаването на всеки
от документите по чл. 125, ал. 1, чл. 125, ал. 2 и чл. 124 от ЗДДС представлява
отделно задължение, за неизпълнението на което законодателят предвижда
налагането на отделно наказание.
Не могат да бъдат споделени и мотивите на районния съд
за изначално неправилно издаване на наказателното постановление поради наличието
на друго висящо съдебно производство по издадено НП за неподаване на отчетни
регистри за същия период. В настоящият случай е приложима разпоредбата на чл.
18 ЗАНН, доколкото с едно деяние могат да бъдат извършени няколко отделни
административни нарушения. Ето защо при неизпълнение на задължението по чл.
125, ал. 5 вр ал. 1 ЗДДС от страна на задълженорегистрирано по ЗДДС лице
органите по приходите в други производства разполагат с оперативна възможност да
преценят дали е извършило и друго административно нарушение, за което следва да
бъде санкционирано. Отделно, не се установява и жалбоподателят пред първата
инстанция да е ангажирал доказателства друго наказателно постановление по
отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила.
Продължителността на забавата на скрепените със срок
задължения е един от критериите за укоримостта на деянието. В случая е
установено, че дори и при издаване на
АУАН нарушителят не е изпълнил законовото си задължение. Нарушената законова
разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените
отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното
нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в
сравнение с други състави на административни нарушения по ЗДДС.Размерът на
наложената имуществена санкция от 500 лева, определена в рамките на диапазона,
посочен в закона от 500 до 10 000 лева, в тази насока държи сметка за всички
изложени и от ответника обстоятелства, свързани с това, че не е налице
ощетяване на бюджета, но същевременно правилно от наказващия орган е било
отчетена изобщо липсата на изпълнение на законовото задължение, дори и със
закъснение. Поради това и имуществената санкция не се явява прекомерна спрямо
тежестта на безспорно установеното нарушение, а напротив – съобразена е с вида
и тежестта му.
Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин е доказано извършването на нарушението и е
установен нарушителят, отговорността на дружеството е обективна и безвиновна,
наложената имуществена санкция е в законоустановения минимум, под който не може
да бъде определяна, не е налице основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН,
съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, в
хода на производството пред наказващия орган не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Следователно обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Относно посочените в решението процесуални нарушения
съдът намира, че такива не са допуснати.
АУАН е съставен на 11.03.2022 г. неприсъствено в
хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. първо от ЗАНН – „когато нарушителят е
известен, но не може да се намери“, след което е надлежно предявен на
представляващ дружеството на 13.04.2022 г, а НП е издадено на 16.05.2022г., т.
е. в рамките на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. По делото е
представена покана изх.№ 70—1485-133 от 08.02.2022 г. до дружеството за
съставяне на АУАН за неподадена справка-декларация за м.11.2021 г. Съгласно
представени в оригинал две известия за доставяне, изпратени до адреса на
дружеството, съгласно приложена към административната преписка справка от
Търговския регистър, е видно, че на разписките е отразено от пощенския оператор
„непотърсена“ от 09.02.2022 г. и от 14.03.2022 г. Представени са и протоколи за
посещение на адреса на дружеството за връчване на други книжа от 28.02.2022 г.,
от 18.03.2022 г. и от 31.03.2022 г., от които е видно, че дружеството не може
да бъде намерено на посочения адрес, който е в ромската махала, в неизмазана
къща на втория етаж, входната врата е без пощенска кутия и звънец, а според
данни на съседи хората живеели в Пловдив. При тази фактология се налага извод,
че при съставянето и предявяването на АУАН, и при издаването на НП не е
допуснато никакво процесуално нарушение, още по-малко такова, което да е
ограничило или по какъвто и да е начин осеутило правото на защита на
санкционираното дружество.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Предвид всичко изложеното касационната инстанция
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното от
процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъден ответникът да заплати в полза
на ТД на НАП - Пловдив сумата от 160 лева (по 80 лева за всяка инстанция) на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл.63д,
ал.4 от ЗАНН.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХIV касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1771 от 13.09.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №
4065 по описа на същия съд за 2022г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 635621-F645364 от
16.05.2022г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.
Пловдив, с което на „РОЗА БАУ“ ЕООД с
ЕИК *********, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „РОЗА БАУ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Перущица, кв. Зопод № 8, с управител Р.М.Т., да заплати в
полза на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив
сумата от 160 лв. (сто и шестдесет) лева, съставляваща размер на юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.