№ 18239
гр. С., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110121352 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу Н. С. С., ЕГН
**********, в лично качество и като наследник на Д. С. С., ЕГН **********, с която са
предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
следните суми: 681,83 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. за имот в гр. С...................., с абонатен № 242019, ведно
със законна лихва за период от 25.04.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането; 218,24 лв. - мораторна лихва за период 15.09.2020 г. - 30.03.2023 г.
върху главницата за топлинна енергия; 15,12 лв. - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за период 01.03.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 25.04.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането; 4,03 лв. - мораторна лихва за период 16.05.2020 г. - 30.03.2023 г.
върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата Н. С. С. като
собственик на процесния имот (и като наследник на собственика Д. С. С.), възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на
ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатила дължимата цена, формирана
по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
периода, за който се отнася, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава и
1
дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения размер.
Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на ТЕ
в сградата се извършва от „М.Е.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за
което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. В
открито съдебно заседание особеният представител на ответницата оспорва исковете по
основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на собственост
върху имота (и че ответницата е наследник на съсобственик), че е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се
извършва услуга топлинно счетоводство, за което е взето решение по Протокол от
15.09.2002 г. от Общо събрание на собствениците от ж. к. „Л.“, ул. „504“, бл. 538, вх. А и е
сключен Договор № 43/02 от 24.09.2002 г. между ЕТ „Аква Билдинг“ и представител на
етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, като впоследствие сградата е обслужвана от „М.Е.“ ООД (с ново наименование и
правноорганизационна форма „Д.Е.“ ЕООД).
На първо място спорен е въпросът дали ответницата има качеството на клиент на
2
топлинна енергия за битови нужди през процесния период, във връзка с което съдът приема
следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
3
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че
ответницата е имала през процесния период качеството на потребител на топлинна енергия,
доставяна до имота. В тази връзка са приети: Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.03.1990 г., с който Столичен народен
съвет, Общински народен съвет „Л.“ е продал въз основа на Заповед № ДИ-03-1114/89 г. от
27.02.1990 г. на С.Г.С. и К.П. С. процесния апартамент № 45, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“,
ул. „504-та“, бл. 538, вх. А, ет. 9, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ от 93,95 кв. м., с прилежащо таванско помещение № 45 с
полезна площ от 3,76 кв. м., заедно с 2,418 % идеални части от правото на строеж върху
мястото, и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175, том I, рег. № 5884, дело №
159 от 2011 г., видно от който на 13.06.2011 г. К.П. С. е дарила на своята дъщеря Н. С. С.
собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4361.176.2.45 в гр. С., обл. С., по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на имота: гр. С., район „Л.“, ж. к. „Л.“, ул. „504“, бл. 538, вх. А,
ет. 9, ап. 45, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4361.176, с площ на апартамента 93,95 кв. м., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, ведно с прилежащи: таванско помещение №
45 с площ 3,76 кв. м. и с 2,418 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
От Удостоверение за наследници с изх. № 1511/03.11.2020 г., издадено от Община К.
се установява, че С.Г.С., ЕГН ********** е починал на 11.12.2014 г., разведен, като е оставил
за свои наследници по закон: Д. С. С., ЕГН ********** – дъщеря и Н. С. С., ЕГН
********** – дъщеря.
От Удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ51-7862/07.06.2023 г., издадено
от Столична община, район „Л.“ се установява, че Д. С. С., ЕГН ********** е починала на
26.07.2022 г., като е оставила за свой наследник по закон: Н. С. С., ЕГН ********** – сестра.
В случая процесният имот е придобит от родителите на ответницата на 22.03.1990 г.,
тъй като договорът за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти прехвърля правото на собственост, без да е необходимо сключването му в
нотариална форма. С прекратяването на брака между бившите съпрузи (за което
свидетелства вписването в удостоверението за наследници на С.Г.С.) е възникнала
обикновена съсобственост при равни квоти (по 1/2 идеална част за С.Г.С. и за К.П. С.). От
приетия нотариален акт от 13.06.2011 г. се установява, че К.П. С. е дарила своята 1/2 идеална
част от имота на ответницата, а останалата 1/2 идеална част от имота е придобита от
4
ответницата по силата на наследствено правоприемство след смъртта на баща й Слав Славов
(чл. 5, ал. 1 ЗН) и на сестра й Д. С. (чл. 8, ал. 1 ЗН). Следователно, ответницата се
легитимира като единствен собственик на имота въз основа на договор за дарение и
наследствено правоприемство. Отговорността на ответницата за процесния период за
процесните задължения следва да се ангажира в лично качество и като наследник на Д. С.
С., починала след исковия период. С оглед разясненията, дадени по – горе съдът приема, че
именно ответницата в качеството си на собственик на имота е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да
заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период,
при липса на данни правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено
вещно право на ползване на имота на друго лице, или да е бил сключен писмен договор с
„Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и
период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика
- решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед качеството на ответницата на
собственик на имота (и като наследник на Д. С., която е била собственик) през исковия
период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От приетото по делото заключение на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, се
установява, че през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имота е доставяна и
потребявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
БГВ на стойност общо 1272,56 лв. (която сума е без включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди). Тази топлинна енергия е начислена при
5
условията на установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение. Вещото лице е отразило, че в периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. в имота не
е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ, не е изчислена и начислена ТЕ за отопление
на имот от отоплителните тела в имота, както и ТЕ от отоплителните теля в общите части
като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на
база пълен отопляем обем 245 куб. м – 1,044 МВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ
на база отчетен разход по два водомера (94,7 куб. м.). В периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г.
в имота в имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ, не е изчислена и
начислена ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела в имота, както и ТЕ от
отоплителните теля в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 245 куб. м – 1,43985 МВтч,
както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход по два водомера (51 куб. м.).
От експертизата се установява също, че претендираните суми като стойност на доставена
топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и
действащите през процесния период цени. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на
„Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба. Топломерът в абонатната станция е преминавал
метрологични проверки на 09.04.2019 г., на 30.07.2021 г. – първи кръг и на 11.06.2018 г. и
27.03.2021 г. – втори кръг, като не са констатирани отклонения.
От заключението на СТЕ се установява, че топлинната енергия е начислена съобразно
нормативните изисквания. Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени
от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но и въз
основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение -
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, поради което
съдът кредитира изцяло заключението при формиране на фактическите си изводи относно
реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия период,
начислена при условията на осигурения достъп до имота за отчет на уредите. Относно
начисляването на топлинна енергия са представени от третото лице – помагач с молба от
25.04.2024 г. и документи за годишен отчет на уредите за дялово разпределение от
06.06.2020 г. и от 26.05.2021 г., включително за абонатен № 242019 – апартамент № 45,
носещи подписи за ответницата Н. С. С., които подписи не са оспорени по делото.
Във връзка с начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
следва да се посочи, че сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в
сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот.
6
В Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е прието,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. С Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-
708/17 и С-725/17 Съдът на Европейския съюз прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики (така и Решение № 261079 от 24.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 5681/2021 г.,
Решение № 260671 от 28.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 14366/2019 г., Решение № 260050
от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4676/2021 г., Решение № 3215 от 23.06.2023 г. на СГС
по в. гр. д. № 11089/2021 г. и др. ). В случая не се установява и топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, да надхвърля 50 %, като за пълнота съдът намира за необходимо да
посочи, че съгласно разрешенията на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС, клиентите дължат цената на реално изразходваната енергия за сградна
инсталация и общите части на етажната собственост, дори прогнозното разпределение да е
променено след сключване на договора на продажба на топлинна енергия.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, а стойността й е в размер на 1272,56 лв., или искът за главница за топлинна
енергия следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от 681,83 лв., тъй като ответницата
не е направила други възражения, включително не е възразила за погасяване на вземанията
по давност в срока по чл. 131 ГПК и при съобразяване на диспозитивното начало в процеса
– чл. 6 ГПК. Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се присъди
и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2023 г. до окончателното
плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
7
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Ето защо за главните вземания за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в полза на
ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява за периода
15.09.2020 г. - 30.03.2023 г. (за вземането по общата фактура от 31.07.2020 г. - за периода
15.09.2020 г. - 30.03.2023 г. и за вземането по общата фактура от 31.07.2021 г. - за периода
15.09.2021 г. - 30.03.2023 г.) и е в размер на 138,72 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и
чрез използване на лихвен калкулатор, до която сума искът за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 218,24 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, е
8
установен по основание. Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период
01.03.2020 г. - 30.04.2021 г. в размер на 15,12 лв., който размер не е оспорен по делото и се
установява от експертното заключение, съответно искът за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица
от уважаване на иска за главница, следва да се присъди и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 25.04.2023 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като разноски се
претендират само от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
822,74 лв. – от общо 905 лв. (100 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за СТЕ, 400 лв. –
депозит за особен представител на ответницата, 5 лв. – такса за издаване на съдебно
удостоверение и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и
извършените в хода на същото процесуални действия от пълномощника на страната).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. Л., ж. к. „Л.“, бл. 538, вх.
А, ет. 9, ап. 45, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумата от 681,83 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот - апартамент № 45, находящ се в гр. С., общ. Л., ж. к. „Л.“, бл. 538, вх. А,
ет. 9, с абонатен № 242019 за период 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2023 г. до плащането; сумата от 15,12 лв. -
цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за период
01.03.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 25.04.2023 г. до плащането; сумата от 138,72 лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия, начислена за период 15.09.2020 г. - 30.03.2023 г.
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. Л.,
ж. к. „Л.“, бл. 538, вх. А, ет. 9, ап. 45, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Н. С. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, както
следва: сумата над 138,72 лв. до сумата от 218,24 лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия, начислена за период 15.09.2020 г. - 30.03.2023 г. и сумата от 4,03 лв. -
мораторна лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия
за период 16.05.2020 г. - 30.03.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. Л., ж. к. „Л.“, бл. 538, вх.
А, ет. 9, ап. 45, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 822,74
лв. - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Д.Е.“ ЕООД (с
предишно наименование и правноорганизационна форма „М.Е.“ ООД), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.Б.“ № 85, на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10