Р Е Ш Е Н И Е № 489
гр. Бургас, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря Цветанка Арнаудова
като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д. №146 по
описа за 2019 година, съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата молба на Е.М.К., ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6, с която са
предявени претенции срещу ЗД "Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 за осъждане на ответника
да заплати сумата от 35 000/тридесет и пет хиляди/ лева, заявена като
частична от такава в размер на 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева за
претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни
увреждания при пътно-транспортно произшествие от застрахован при горното
дружество лек автомобил марка „Крайслер“, модел “ПТ Круизър“, с регистрационен
номер А 3808 ММ, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от деня на увреждането- 03.09.2016г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 29/двадесет и девет/ лева-
имуществени вреди, представляващи направените от ищцата разходи във връзка с
лечението, проведено по повод причинените и телесни увреждания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Заявява се в
исковата молба, че на 03.09.2016г. в района на кръстовището на бул.“Тодор
Александров“ и ул.“Спортна“ в гр.Бургас водачът на лек автомобил марка
„Крайслер“ с регистрационен номер А 3808 ММ- З.А.Ш., нарушил правилата за
движение по пътищата, като поради движение с несъобразена скорост и неспазване
на дистанция блъснал намиращия се пред него лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с
регистрационен номер А 75 94 МС, в резултат на което последното превозно
средство от своя страна ударило намиращия се пред него лек автомобил марка
„Опел Астра“ с регистрационен номер А 78 64 КК, което също отскочило напред и
реализирало удар с автомобил марка Опел Астра“ с регистрационен номер А 78 62
КК. Ш., освен всичко казано, управлявал автомобила след употреба на наркотични
вещества. В резултат на инцидента пострадала ищцата, която седяла на предна
дясна седалка в автомобила на Ш.. Сблъсъкът с предния автомобил попаднал в
предната дясна част на леката кола, шофирана от Ш., а ищцата получила травма на
главата и фрактура на дясна ключица. По случая било образувано досъдебно
производство №898/2016г. по описа на Първо РУП Бургас, пр.№3116/16г. по описа
на РП-Бургас.
Произшествието
настъпило по изключителната вина на Ш., който нарушил нормите на чл.5 ал.1 т.1,
чл.20 ал.1 и 2, чл.23 ал.1 и чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, като била налице и
причинно-следствена връзка между извършеното и настъпилия противоправен
резултат.
Веднага
след случилото се пострадалата била приета по спешност в МБАЛ “Лайф
Хоспитал“ЕООД Бургас, където била установена фрактура на дясна клавикула-
фрактура на средната трета и поставена шийна яка. Проведено било оперативно
лечение под обща анестезия, в същото болнично заведение, по време на което е
поставена метална остеосинтеза/имплант/. Поради отхвърляне на поставения
имплант от тялото на пострадалата, същият бил изваден отново по оперативен път
под обща анестезия.
Уточнява се в исковата молба, че в
месеците след двете оперативни интервенции пострадалата била неработоспособна,
като се налагало да прекарва цялото си време у дома, без да може да извършва
елементарни социални и битови дейности. Освен физическите неудобства случилото
се довело до цялостно преобръщане на живота и а преживеният стрес прераснал в
чувство за самоизолация, отчаяние и безсилие пред сполетялото я нещастие.
Пострадалата страдала от безсъние, болки на травмираните и оперирани места, безпокойство
и тревожност, станала сприхава и лесно раздразнителна, страхувала се да се вози
в лек автомобил. Налице били загрозяващи белези по рамото от двете претърпени
операции, които напомняли за ужаса от случилото се.
Ищцата
претърпяла и имуществени вреди, свързани със заплатени от нея потребителски
такси при постъпванията и в болничното заведение, съответно по фактура
№**********/07.02.2017г. и фактура №**********/14.09.2016г., издадени от
МБАЛ“Лайф Хоспитал“ Бургас.
Според
К. са налице основанията за предявяване на пряк иск срещу дружеството- ответник
за причинените и неимуществени и имуществени вреди, при съобразяване на
обстоятелството, че леката кола марка „Крайслер“ с регистрационен номер А 3808
ММ имала сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“АД, полица
№БГ/02/115003116253, валидна от 20.12.2015г. до 19.12.2016г. Пред ответника
била предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но
последният не определил и изплатил никакви суми.
В
постъпилия отговор от ответника не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение. Излага се становище, че претендирания размер на обезщетението
бил прекомерно висок, като иска не целял реално репариране на вредата, а
обогатяване на ищцата. Представените към исковата молба доказателства не
установявали вината на водача на
превозното средство, а наказателното производство не било приключило с влязъл в
сила съдебен акт, който е задължителен за гражданския съд. Оспорват се описания
механизъм на ПТП, причинените телесни увреждания на пострадалата и наличието на
причинна връзка между същите и деянието. Оспорва се и съдържанието на
представения констативен протокол за ПТП. Ответникът се противопоставя на
твърдението, че страданията причинени на пострадалата в резултат на премахване
на поставения и имплант били в причинна връзка с ПТП.
В
случай, че бъде установено виновно поведение на водача на посоченото по-горе
превозно средство се заявява наличие на съпричиняване на противоправния
резултат от страна на пострадалата. Възразява се и срещу твърдението за
настъпила временна неработоспособност на ищцата за периода от 07.09.2016г. до
05.04.2017г.
Ищцата
в депозираната допълнителна искова молба поддържа изложените в исковата молба
фактически твърдения, включително заявения механизъм на ПТП. В тази връзка
сочи, че е била с поставен обезопасителен колан, а възражението за
съпричиняване било формално направено, като никъде в отговора не се посочвало,
че такъв не е ползван от пътуващата на предна дясна седалка в автомобила.
В
постъпилия допълнителен отговор на допълнителната искова молба се поддържат
направените от дружеството- ответник възражения и оспорвания и заявените
доказателствени искания.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На 03.09.2016г., около 19.40 часа лек
автомобил марка „Крайслер“ с регистрационен номер А 38 08 ММ, управляван от З.Ш.
се движил по улица „Тодор Александров“ в гр.Бургас в посока към к-с „М.Рудник“.
На светофара пред кръстовището с ул.“Спортна“ имало колона от изчакващи
автомобили, които шофьорът на превозното средство решил да заобиколи отляво по
посока на движението си. При извършване на тази маневра ударил с предната дясна
част на своя автомобил лявата задна част на спрелия пикап марка „Форд“, който
от своя страна блъснал намиращата се пред него лека кола и оттам последвал удар
и с позиционирания най-отпред автомобил марка „Опел Астра“. В резултат на
сблъсъка пострадала ищцата, която седяла на предната дясна седалка на
автомобила марка „Крайслер“. В момента на инцидента скоростта на леката кола
била около 35 км./ч. Произшествието настъпило по субективни причини и най-вече
поради неосигуряване на минимално необходимото странично разстояние с лекия
автомобил марка „Форд“, който Ш. се опитал да заобиколи и неспазване на
дистанция. Последният грубо пренебрегнал правилата за безопасно движение по
пътищата, вменяващи му задължение да не създава опасности и пречки за
движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората.
Законосъобразното поведение в случая е изисквало престрояване зад трите
автомобила и потегляне след тях при светване на зелен сигнал на светофара.
За установяване на горната фактическа
обстановка по делото са приобщени множество писмени доказателства, включително
заверени копия от констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие и мащабни скици. Първите два документа са част от материалите
по досъдебно производство № 898/2016г. по описа на Първо РУ на МВР гр.Бургас.
Посочените писмени доказателства имат характер на официални удостоверителни
документи по смисъла на чл.179 ГПК, издадени са от служители на МВР в кръга на
правомощията им, в установената форма и по установения ред, поради което имат
обвързваща формална доказателствена сила относно обстоятелствата, отразени в
тях, които следва да се приемат за безспорно констатирани в настоящия случай. /
В този смисъл са решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС,
II т. о., решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение №
98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. /. Неуспешно и
недоказано е останало оспорването на истинността на констативния протокол, в частта
му относно съдържанието на същия документ.
Приложени са и медицински документи,
свидетелстващи за състоянието на пострадалата, както и такива за направени от
нея разходи във връзка с лечението.
Прието е заключението на
допусната съдебномедиценска експертиза, според която в резултат на произшествието
ищцата е получила счупване на дясна ключица, като по повод на това травматично
увреждане е извършено оперативно лечение и поставена метална остеосинтеза. На
07.02.2017г. ищцата била оперирана отново за изваждане на остеосинтезата.
Счупването на ключицата, според съдебния лекар е в пряка причинна връзка с
настъпилия инцидент. Вещото лице, при съобразяване конкретното място и позиция
на пострадалата в момента на сбъсъка счита, че уврежданията биха настъпили и
при поставен предпазен колан от ищцата и в тази връзка описва механизма на
получававено им. Проведеното лечение отговаряло на добрата медицинска практика.
Независимо от горното била налице остатъчна деформация, като мястото на фрактурата
било ясно изразено и видимо в средната част на ключицата. Пациентката и в
момента на прегледа реагирала, изпитвайки болка на пострадалато място.
Вещото лице провело
съдебно-психологическото изследване на ищцата посочва, че състоянието и веднага
след произшествието и след претърпените две оперативни интервенции е покривало
критериите на постравматично стресово разстройство, с уточнението ,че такава
диагноза се поставя от психиатър. Непосредствено след случилото се и в
продължение на месеци след това ищцата е преживявала нервно и емоционално
напрежение. Тези преживявания били свързани с продължителна повишена
тревожност, обърканост, затруднения в комуникацията, страхове и резки промени в
емоциите. Понастоящем пострадалата се чувствала добре и не се наблюдавали
неблагоприятни остатъчни последици от травмата.
Изготвената по делото съдебна
автотехническа експертиза, след внимателно обсъждане на всички приети по делото
доказателства посочва начинът на настъпване на пътно-транспортното произшествие
и причините довели до инцидента, които според експерта са изцяло субективни и
се дължат на несъобразяване с правилата за безопасно движение по пътищата и
конкретно задължението за осигуряване на минимално странично разстояние до
превозното средство, покрай което се опитал да премине Шавов.
Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещите лица, кредитирайки
напълно заключенията им, като счита, че са изготвили мотивирани и обосновани
становища и са отговорили изчерпателно на всички, поставени въпроси.
По делото са разпитани в
качеството на свидетели Р.Е. и З.Ш.. Първата е разказала подробно всичко, което
си спомня по случая. Описала е детайлно състоянието на ответницата, веднага
след инцидента и по време на лечението, включително проведените оперативни
интервенции и свързания с тях болничен престой. Спряла се е както на
физическото, така и на психичното състояние на пострадалата, като спомените и
включват и продължителния период на възстановяване, след изписването на
потърпевшата от медицинското заведение. Посочва също така, че след проведената
втора операция в областта на счупването останал белег, който предизвиквал
сериозен дискомфорт у пострадалата, като същата се стараела да прикрива мястото
по всякакъв начин. По време на възстановяването К. имала сериозни финансови
проблеми, тъй като само майка и работила, като и до настоящия момент изпитвала
страх да се вози в лек автомобил. След инцидента се променила не излизала и не
общувала толкова с приятели и близки.
Свидетелят Ш. споделя подробности
за настъпилото пътно-транспортно произшествие. Заявява, че в момента на удара пострадалата,
която пътувала на предната дясна седалка в автомобила се навела напред, за да
потърси дъвки и точно по същото време движещите се пред тях превозни средства намалили
и спрели. Не успял да заобиколи намиращото се непосредствено пред него превозно
средство и независимио от предприетата маневра в ляво последвал удар в дясната
задна страна на спрялото МПС. Пострадалата била с поставен колан, но независимо
от това, когато направил рязко ляв завой се ударила в страничната колона или в
дясната врата. Първо не говорила, а след това му споделила, че изпитва силна
болка. След случилото се пострадалата отказала въобще да комуникира с него.
Обяснява поведението си като водач в конкретната ситуация с комбинация от
фактори-престрояване в друга лента и спиране на предния автомобил и светлината
която блестяла срещу него. Органите на полицията констатирали, че бил виновен
за случилото се.
Настоящият състав приема с доверие и кредитира напълно казаното от свидетелите,
които са изложили добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си
за случилото се и състоянието на пострадалата, след инцидента.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" между собственика на застрахования автомобил
и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорност на
прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за
обезщетяване на причинените вреди.
От събраните в хода на производството
доказателства несъмнено се установява, че към датата на увреждането между
дружеството- ответник и собственика на лек автомобил марка „Крайслер“ с
регистрационен номер А 3808 ММ са налице договорни отношения, произтичащи от договор
за застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица №
BG/02/115003116253. Установено е също така, че моторното превозно средство е
управлявано от водача Ш., а извод за наличие на негово виновно и противоправно
поведение се извежда без колебания от всички, приобщени по делото материали,
включително приети експертни заключения.
Няма как да бъдат споделени възраженията и
оспорванията на ответната страна, че липсвали доказателства за описания
механизъм на ПТП, причинените телесни увреждания на пострадалата и наличието на
причинна връзка между същите и деянието. Такова успешно доказване безспорно е
проведено по делото, като детайлно е изяснен начина на настъпване на инцидента,
поведението на водача на лекия автомобил, което е било в разрез с предписанията
на чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и 2, чл.23 ал.1 и чл.25 ал.1 ЗДвП, получените
увреждания от пострадалата в резултат на произшествието и причинната връзка
между претърпените вреди и поведението на делинквента.
Неоснователно и недоказано е
останало и твърдението за съпричиняване на противоправния резултат от страна на
пострадалата, като в тази връзка вещото лице- медицински експерт е застъпило
категорична позиция, че травмите и нараняванията на К. могат да бъдат получени
при ползване на обезопасителен колан. Водачът на лекия автомобил също
потвърждава без колебания законосъобразното поведение на ищцата, която като
пътник в автомобила е ползвала предпазен колан. Други данни за действия на К.,
които да са в причинна връзка с настъпилото произшествие не са налични по
делото.
От казаното следва, че извършеното виновно и противоправно деяние, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, предвиждащи задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, да спазват дистанция и съобразяват необходимото минимално разстояние до намиращите се пред тях превозни средства в случай на заобикаляне или изпреварване се намира в пряка причинна връзка с настъпилите противоправни последици.
Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката
„гражданска отговорност” дължи на ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, което се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при формиране
размера на полагащото се обезщетение. Такива са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, условията, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения /т. 11 на Постановление № 4/68г. на
Пленума на ВС/. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл.52 ЗЗД,
възмездява главно болките, страданията, психичните преживявания, понесени от
увредения вследствие на увреждането. Правилното прилагане на закона изисква за
неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че
действително е претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по- горе, се
установи недвусмислено по делото.
В настоящия казус и по изложените съображения съдът приема, че на ищцата са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и
страдания от причинените и травми, претърпените две операции, както и от
продължаващия и понастоящем физически дискомфорт и неразположение. Веднага след
произшествието се наложило шията да бъде имобилизирана с мека превръзка/тип
осморка/, след което е проведено оперативно лечение и поставен метален имплант,
а в един по-късен момент, поради отхвърлянето му от организма на пострадалата
се наложило неговото изваждане- отново
по оперативен път. Пострадалата следователно е търпяла силни болки по
време и след инцидента, а същите са довели до значителни затруднения в
ежедневието на К., предвид необходимостта от ограничаване движенията на снагата
и ръката на последната. Несъмнено вследствие на претърпяното ПТП ищцата е
преживяла силен стрес, който е нямало как да не се отрази на качеството и на
живот, включително и на комуникацията и с околните.
Травмата е свързана с продължителни
болки и страдания, които не са отшумели и до настоящия момент, а както вече се
посочи като последица от причинения вредоносен, противоправен резултат е
настъпило сериозно обездвижване на снагата и
ръката, като при този продължителен период на възстановяване ищцата
несъмнено е търпяла противно на волята и изолация и лишения. Констатирани са
деформация на ключицата, както белег в областта на същата, които няма как да не
причиняват и в бъдеще значителен дискомфорт на пострадалата, което
обстоятелство също следва да бъде отчетено.
При определянето размера на претърпените неимуществени
вреди съдът изхожда от продължителността на ефективно претърпените болки и
възстановителен процес- около 6 месеца и при съобразяване ограничения обем от
движения на ръката и рамото в периода на възстановяване. Част от тези нарушения
и свързаните с тях страдания ищцата продължава да търпи и понастоящем.
На тази база обезщетението, следващо се на пострадалата,
за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди трябва да се
определи в размер на 35 000лв., които съда намира за достатъчни за
възмездяването и. Претенцията е заявена като частична, като в този размер се
явява основателна и доказана.
Трябва да се уважи и искът за репариране на причинените в резултат на
инцидента на К. имуществени вреди в предявения по делото размер. Този размер се
установява от ангажираните по делото писмени доказателства- фактури за заплащане
на потребителска такса и касови бележки, които удостоверяват направени разходи
във връзка с лечението на ищцата, поради което съдът ги цени без резерви, както
счита, че в същите документи обективно и достоверно са отразени факти по заплащане
на извършени услуги. Тези направени разходи се потвърждават от събраните по
делото гласни доказателства, изготвени експертни заключения и приложени писмени
доказателства, свидетелстващи за здравословното състояние на ищцата. По
изложените съображения съдът намира претенцията за доказана в размера, предявен
по делото, а именно 29 лева.
Относно претенциите за лихви:
Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.84 ал.3 ЗЗД и във връзка с претенцията за
неимуществени вреди ищецът има право ведно с главницата да получи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата. Тъй като на основание чл.223 КЗ/отм./
застрахователят е длъжен да покрие изцяло отговорността на застрахования,
лихвите се дължат от него от датата на деликта така, както би ги дължал прекия
извършител на деянието.
С оглед изхода на делото,
направеното в тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата
страна следва да бъде присъдена сумата от 900 лв., представляваща направени от
нея съдебно-деловодни разноски за депозити за експертизи.
В тежест на ответника-
застраховател следва да се постави и дължимата за производството държавна такса
в размер на 1401.16 лв.
Ответникът трябва да бъде осъден да заплати възнаграждението на адвокат Панайот
Велков от БАК в размер на 1580 лева. Ангажирани са доказателства за
предоставена безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на
безплатна помощ е чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е
налице предвиденото в чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото
производство процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38 ал.2 ЗАдв.,
като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В
този случай, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати./В
тази връзка определение №70/ 08.02.2017г. на ВКС по ч.т.д.№2445/16г. второ т.о.
и определение №41/25.01. 2017г. на ВКС по ч.т.д.№2127/16г. първо т.о. /
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“ АД,
ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“
№87 да заплати на Е.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6 сумата от 35 000 /тридесет и пет
хиляди/лева, заявена както частична претенция от такава в размер на
55000/петдесет и пет хиляди лева/, за претърпени неимуществени вреди, настъпили
вследствие причиняване на телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие
от застрахован при горното дружество лек автомобил марка „Крайслер“, модел „ПТ
Круизър“, с регистрационен номер А 3808 ММ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането-
03.09.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата от 29 /двадесет и
девет/ лева- имуществени вреди, представляващи направените от ищцата разходи
във връзка с лечението, проведено по повод причинените и телесни увреждания,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 1401.16 лева
/хиляда четиристотин и един лева и шестнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“ АД,
ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс
Баучер“ №87 да заплати на Е.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6 сумата от 900 лева / деветстотин
лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на адвокат Панайот Йовчев
Велков, ЕГН ********** сумата от 1580 лева / хиляда петстотин и осемдесет ливе/
адвокатско възнаграждение за осъщественото в настоящото производство
процесуално представителство.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия :