№ 10787
гр. София, 28.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110147729 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. Г., с която е предявен установителен
иск срещу „П-----““ АД. Исковата молба е редовна и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от
страните доказателствени искания.
Представени са писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е
допустимо.
Поради изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 26 състав:
ОПРЕДЕЛИ:
І. По доказателствените искания:
1. ПРИЕМА документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба,
като писмени доказателства по делото.
2. ПРИЛАГА ч. гр. д. № 10662/2021 г., СРС, 26 състав.
І.СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД от М. К. Г. за
установяване по отношение на ответника „П-----““ АД съществуването на вземането за сумата от
367 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2018 г. до 14.01.2021 г., дължима
върху сумата от 1250,00 лв. – главница за претърпени от ищеца неимуществени вреди, чиято
дължимост е установена с влязло в сила съдебно решение от 15.05.2020 г. по в.гр.д. № 9226/2019 г.
по описа на СГС, III-Б въззивен състав, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 12.05.2021 г. по ч. гр. д. № 10662/2021 г. на СРС, 26 състав.
Ищецът поддържа, че с влязло в сила на 15.05.2020 г. съдебно решение от 15.05.2020 г. по
в.гр.д. № 9226/2019 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав, било установено вземане по
отношение на ответника в размер на сумата от 1250,00 лв., представляващо обезщетение за
причинени на 01.11.2016 г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни
изживявания, физически и емоционални терзания, причинени от ответника. Ищецът претендира
лихва за забава върху пресъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди за периода
1
от 17.02.2018 г. до 14.01.2021 г. при твърденията, че ответникът не е заплатил дължимото
обезщетение до 17.02.2021 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение на осн. чл. 410 ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 10662/2021 г.,
СРС, 26 състав и е издадена заповед за изпълнение, като за нея ответникът е уведомен и в
законоустановения срок е подал възражение. С оглед на тези обстоятелства, ищецът, в срока по чл.
422 ГПК, претендира да бъде поставеното решение, с което спрямо ответника да бъде прието за
установено вземането на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор, в който се оспорва иска по основание.
Ответникът не оспорва, че вземането за главница в размер на сумата от 1250,00 лв. е установено с
влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 9226/2019 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав.
Поддържа, че претенцията на ищеца за лихва за забава не е била заявена в производството за
установяване на главното вземане, поради което същата е дължима от постановяване на съдебното
решение от 15.05.2020 г., а не от момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за главното вземане. Твърди, че на 01.02.2020 г. в срока за доброволно изпълнение по
изп. д. № 2021785040060 е заплатил изцяло вземането за главница, като поради непосочване на
банкова сметка от страна на ищеца, не е могъл да извърши плащане преди да му бъде посочена
банкова сметка, предвид и на това, че вземането било прехвърлено на трето за спора лице.
Съдът е сезиран с обективно съединени претенции с правна квалификация по чл. 422 от ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно главно
задължение и изпадане в забава на ответника.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съдът обявява за безспорно по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че с влязло в
сила съдебно решение от 15.05.2020 г. по в.гр.д. № 9226/2019 г. по описа на СГС, III-Б въззивен
състав, било установено вземане по отношение на ответника в размер на сумата от 1250,00 лв.,
представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане,
настъпило на 01.11.2016 г., изразяващи се в болки, страдания и негативни изживявания, физически
и емоционални терзания, причинени от ответника.
ІII. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2022 г. от
10:10 часа, за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2