РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Велико Търново, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20224100500133 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Д.Е.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление град Соэия, ул.“...“ № ., ет.., чрез пълномощник – адвокат П.П., срещу Решение
№ 1434/21.12.2021г. по гр.дело № 2447/2021 г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с
което първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от И. М. И. срещу
дружеството искове с правно основание чл.128 т.2 КТ и чл.221 ал.1 КТ, като е уважил
същите. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, като
постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Намира за
неправилни изводите на съда за доказаност и основателност на исковите претенции. Прави
искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което
предявените искове бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба, в
който заема становище за нейната неоснователност. Излага, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което моли за потвърждаването му. Претендира
разноски за въззивното производство.
1
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа
изложените в отговора на жалбата съображения за правилност на атакуваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установява по
категоричен начин наличието на трудово правоотношение между страните по силата на
сключен между тях трудов договор, съгласно който ищецът заемал длъжността
„Организатор производство“ при ответника в исковия период. Трудовото правоотношение е
прекратено по реда на чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 05.04.2021г. Исковете за осъждане на
последния да заплати на ищеца неизплатените трудови възнаграждения за месеците от
ноември 2020г. до м.март 2021г. включително, са основателни и доказани по своето правно
основание, като от приетото експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява тяхното начисляване в счетоводните книги на работодателя в претендираните в
настоящото производство размери. Съображенията са следните:
Изплащането на трудовото възнаграждение следва да става по един от указаните
императивно в разпоредбата на чл.270 ал.3 от КТ начини – лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя – на негови близки, както и по писмено искане на работника или служителя чрез
превод на влог в посочена от него банка. Във всеки един от изброените случаи плащането се
документира по надлежния ред, като такива документи, ако са съставени, биха съставлявали
пълно доказателство за извършено плащане. Не съществува съмнение, нито противоречие в
съдебната практика, че удостоверяването на това плащане е в тежест на работодателя. В
настоящото производство ответникът-работодател не ангажира годни доказателства,
установяващи извършено плащане на начислените във ведомостите за заплати в
дружеството трудови възнаграждения на ищеца. Ето защо, не може да се приеме за
установено, че са налице извършени плащания на ТВ на ищеца и че задължението на
работодателя е изпълнено. Поради това предявената искова претенция се явява основателна
и изцяло доказана в претендирания и посочен от експерта размер.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК правилно районният съд е допуснал предварително
2
изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото на ищеца трудово
възнаграждение.
Доказан по основание и размер е и искът по чл.221 ал.1 от КТ. Съгласно посочената
разпоредба при прекратяване на ТПО от работника или служителя без предизвестие в
случаите на чл.327 ал.1 т.2 т.3 и т.3а от КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер
на БТВ за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение. Видно от
приложената по делото Заповед № 452/18.10.2011г., ТПО с ищеца е прекратено на
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ – поради забавяне изплащането на трудовото
възнаграждение. Със същата заповед ответникът е направил недвусмислено признание за
дължимост на претендираното в настоящото производство обезщетение. Разпоредбата на
чл.327 ал.1 т.2 от КТ попада в обхвата на чл.221 ал.1 от КТ, поради което искът за заплащане
на посоченото обезщетение се явява основателен и доказан в претендирания и установен от
вещото лице размер от 849 лв.
Поради основателност на главните претенции, основателна се явява и акцесорната
такава за заплащане на законната лихва за забава върху дължимите суми, считано от датата
на подаване на ИМ до окончателното плащане.
Поради гореизложените съображения, въззивният съд намира жалбата срещу
решението на първоинстанционния съд за неоснователна. Последното, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззиваемата страна се следват разноски в настоящото
производство. Тъй като същата не е представила доказателства за реално направени такива,
то искането й за присъждане на такива се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1434/21.12.2021г. по гр.дело № 2447/2021 г. по описа на
Районен съд-Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, с изключение на частта относно
иска за трудово възнаграждение, в която подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3