РЕШЕНИЕ
№209
гр. Велико Търново, 24.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на десети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурор ………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №369 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 215 от закона за устройство на
територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М.Й., в качеството й на изп.
директор на „Риъл Естейт Ентърпрайсис“ АД от гр. София, срещу Решение №1378 по
протокол №55/25.05.2023г. на Общински съвет В. Търново, с е отказано одобряване
на задание за частично изменение на общ устройствен план на Община В. Търново и
не е дадено разрешение на заявителя за възлагане изработване на проект за ЧИ на
ОУП в частта, относно ПИ с идентификатор 10447.140.4 по КККР на гр. В. Търново.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, тъй като общинския съвет не се съобразил с предходно съдено
решение по АД №223/2022г. по описа на АСВТ, както и с внесеното предложение на
кмета на общината, с което е уважено искането на дружеството за допускане на
поправка в действащия общ устройствен план в частта за относно ПИ с
идентификатор 10447.140.4, собственост на „Риъл Естейт Ентърпрайсис“ АД. Защо
не е уважено предложението не е посочено, тъй като в обжалваното решение
липсват мотиви, с които се отказва допускане на исканата поправка в плана.
Претендира се отмяната на оспорваното решение, като
бъде задължен Общински съвет В. Търново да предприеме действия по направеното
предложение от кмета на Община В. Търново за одобряване на задание, дадено от
заявителя и разрешаване на изработване на проект за ЧИ на ОУП, както и
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът – Общински съвет В. Търново, чрез
пълномощника си по делото оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без
уважение. Не претендира за разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните по
направеното искане и приложените по делото доказателства, съобрази следното:
С
Решение №1378 на Общински съвет В. Търново, прието по протокол 55 от 25.05.2023г.
е отказано одобряване на задание за частично изменение
на общ устройствен план на Община В. Търново и не е дадено разрешение на
заявителя за възлагане изработване на проект за ЧИ на ОУП в частта, относно ПИ
с идентификатор 10447.140.4 по КККР на гр. В. Търново, собственост на
дружеството жалбоподател. Това решение е обявено на Интернет страницата на
Общински съвет В. Търново на 31.05.2023г./вж. стр. 80 от делото/. Жалбата е
подадена директно до АСВТ и заведена с вх. №2894/07.06.2023г. по описа на съда.
Спазен е срокът по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, като оспорването е направено от лице с правен интерес да обжалва
решението.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По делото от фактическа страна не е спорно, че „Риъл Естейт Ентърпрайсис“ АД – гр.
София е собственик на поземлен имот с идентификатор № 10447.140.4 по
Кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-86/19.09.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на град Велико Търново,
местността „Дервеня“, целият с площ от 38 439 кв. м, по силата на
Нотариален акт №1531, том 8, рег. №11075, дело №937/28.08.2009г. на нотариус №
283 в района на ВТРС. Не е спорно, че за същия имот (който има номер по КВС
140004, със същата площ) е одобрен ПУП – ПЗ със Заповед №РД- 22-1353/04.07.2007г.,
с който е одобрена промяна на предназначението на имота – за жилищни нужди и
обществено обслужване с широко озеленени площи, като се предвижда свободно
застрояване на жилищни сгради при максимална височина на застройката до 10
метра, както и че този план е действащ понастоящем.
От материалите по АД №223/2022г. по описа на
АСВТ е видно, че от страна на дружеството жалбоподател е подадено до Община –
Велико Търново Заявление вх. №5300-11670-1/16.05.2018г., с което се иска
изменение на ОУП по отношение предназначението на имота от Оз2 на Оз1 – горски
паркове, поради допусната явна фактическа грешка в ОУП. За обосноваване
наличието на явна фактическа грешка към заявлението е приложено Писмо №111/29.01.2018
г. на директора на РИОСВ – В. Търново, според което поземленият имот не попада
в границите на защитена територия по смисъла на ЗЗТ и не попада в границите на
защитена зона от мрежата „Натура 2000“ по смисъла на ЗБР, а само граничи с
такава.
Въз основа на това заявление кметът на Община
В. Търново е изготвил Предложение за одобряване на задание и даване на
разрешение за изработване на проект за ЧИ на ОУП в обхвата на ПИ №10447.14.4 по
КККР на гр. Велико Търново до Общински съвет – Велико Търново.
С Решение по т. 41 по Протокол №12 от
заседание от 27.08.2020г. Обс – В. Търново
не приема предложението на кмета на общината относно одобряването на
задание и даване на разрешение за изработване на ЧИ на ОУП на Община – Велико
Търново в обхвата на ПИ с идентификатор №10447.14.4 по КККР на гр. В. Търново.
Това решение е обжалвано от „Риъл Естейт Ентърпрайсис“ АД пред
съда, като с Решение
№351/15.12.2020г. по адм. д. №560/2020г. по описа на АСВТ е отменено Решение по
т. 41 по Протокол №12 от 27.08.2020г. на ОбС – В. Търново, като преписката е
върната на ОбС за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания
по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е влязло в сила.
След
повторно разглеждане на въпроса от ОбС – В. Търново е взето Решение №602 по протокол №25 от заседание от
27.05.2021г., с което внесеното ново предложение на кмета на Община В. Търново
относно одобряването на задание и даване на разрешение за изработване на проект
за ЧИ на ОУПО в обхвата на ПИ с идентификатор №10447.140.4 по КККР на гр. В.
Търново, местност „Дервеня“ е върнато за повторно разглеждане по реда на чл.
127, ал. 9 от ЗУТ с ежегодния доклад и при наличие на явна фактическа грешка,
да се внесе предложение до Великотърновския общински съвет.
Това
решение отново е оспорено по съдебен ред, като с Решение №262/20.07.2021г. по
адм. д. №353/2021г. по описа на АСВТ е било отменено, като отново е върната
преписката на общинския съвет за решаване на въпроса по същество, при
съобразяване на указанията, дадени с предходното съдебно решение. Съдебният акт
е оставен в сила след касационно обжалване.
Прието
е Решение №953 по протокол №39 от заседание на ОбС – В. Търново от 28.04.2022г.,
с което е отказано одобряването на задание и не се дава разрешение за изработване
на проект за ЧИ на ОУП. При обжалване на това решение пред съда е постановено
Решение №326/17.11.2022г. по адм. д. №223/2022г. по описа на АСВТ, с което е
отменено решението на общинския съвет, като преписката повторно е върната на
ОбС – В. Търново за произнасяне по същество по подаденото искане за изменение
на ОУП в частта, касаеща ПИ с идентификатор № 10447.140.4 по КККР на гр. В.
Търново, местност „Дервеня“ с цел отстраняване на ЯФГ в предвижданията на
плана. Съдебното решение е влязло в сила.
След
получаване на влезлите в сила актове в Община В. Търново, в администрацията на
ответника е било внесено повторно предложението относно одобряването на задание
и даване на разрешение за изработване на проект за ЧИ на ОУПО в обхвата на ПИ с
идентификатор №10447.140.4 по КККР на гр. В. Търново. По това предложение е
постановено оспорваното в настоящото производство решение на ОбС – В. Търново,
с което повторно е отказано одобряването на задание и даване на разрешение за
изработване на проект за ЧИ на ОУПО в обхвата на процесния ПИ.
Настоящият
състав намира оспорваното решение за нищожно, постановено в нарушение на
разпоредбата на чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК.
В
дадените в мотивите на решението по АД №223/2022г. по описа на АСВТ
задължителни указания е посочено, че административният орган следва да съобрази
разпоредбата на чл. 103а ал. 1 ЗУТ във връзка с представени доказателства във
връзка с хипотезата по тази разпоредба, както и чл. 7 ал. 2 и 10 ал. 2 ЗУТ
досежно това дали са налице данни за имота за попадане в защитени територии,
определени със закон или територии с особена териториалноустройствена защита,
определени по реда на отделни закони, като в тези случай законът допуска
определянето на такива територии за защитени или с особена териториално
устройствена защита само ако са определени за такива в отделен закон, каквито
данни в случая липсват. Изрично е било указано, че релевантното обстоятелство в
случая не е това дали за имота има смяна предназначението след ПУП и преди ОУП,
а дали има данни имота да попада в защитени територии, определени със закон или
територии с особена териториалноустройствена защита, определени по реда на
отделни закони. Посочено е, че процесният имот не попада в нито една защитена
зона, а същият не попада и в територии с особена териториалноустройствена
защита, определени по реда на отделни закони. В тази връзка е подчертано, че
принципно законът допуска определянето на такива територии за защитени или с
особена териториално устройствена защита, само ако са определени за такива в
отделен закон, каквито данни в случая нито се твърдят, нито се доказват по
делото.
Нищо от дадените указания не е било изпълнено,
напротив, в мотивите към оспореният акт, каквито представляват изказаните
мнения на членовете на колективния орган, чието гласуване е обосновало
вземането на решението, не е посочено абсолютно нищо от фактическа и правна
страна, което да подкрепя направеният извод и да обясни поведение, което
игнорира съдебен акт. Не са налице дори твърдения за наличие на нови обстоятелства,
които да водят до изменение на фактическата обстановка, при която е било
постановено предходното съдебно решение по казуса. Налице е единствено като
мотив посочване на липса на основание за промяна на предназначението на имоти,
който извод от фактическа страна е в противоречие с приетата за установена от
съда фактическа обстановка. Както неколкократно е било посочено от различни
съдебни инстанции, промяна в предназначението на земята е последващо действие,
което само по себе си не е релевантно за преценка наличието на фактическа
грешка и претендираното изменение на ОУП. Поради това настоящият състав намира,
че на практика липсват и мотиви в оспорваното решение, които да обосноват
преценката за правилност на крайния извод.
Съгласно
чл. 177, ал.
1 АПК, наименована "действие на съдебното решение",
решението има сила за страните по делото, като в случаите на отмяна или
изменение на акта – по отношение на всички. Съгласно чл. 177, ал.
2, изречение първо АПК актове и действия на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Налице е
един много тежък порок до степен да направи невъзможно съществуването на акта
като такъв. В същото време този акт създава една привидност на правни
последици, които заинтересованото лице има интерес да отстрани. Съгласно чл. 177, ал.
2, изречение второ АПК всеки заинтересован може винаги да се позове
на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Отделно, съдът следи служебно
за нищожността на акта и я обявява при установяването й, дори да липсва искане
за това. По настоящото дело жалбоподателят не излага конкретни твърдения за
нищожност на оспорения акт съгласно специалната разпоредба на чл. 177, ал.
2 АПК. В случая обаче съдът
констатира, че се касае особен случай на недействителност на административния
акт, обвързан изцяло с действието на влязло в сила съдебно решение. Тя се
различава от обичайните случаи на нищожност – при издаване на акт от
некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма, при съществено
нарушение на производствените правила и противоречие с материалния закон, които
водят до липса на ясно изразена и конкретна воля на административния орган.
В
заключение настоящият състав намира за нужно да посочи, че в случая
продължаващото неизпълнение на влезлите в сила съдебни актове от висш
колективен орган на местно самоуправление, създава опасен прецедент, който
поставя в заплаха нормалното функциониране на механизмите на правовата държава,
което положение е правно нетърпимо.
Ето защо оспорваното решение на ОбС – В.
Търново следва да бъде прогласено за нищожно, а преписката да се върне за ново
разглеждане при спазване на подробните задължителни указания, дадени в Решение
№326/17.11.2022г. по АД №223/2022г. по описа на АСВТ.
При
този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за производството, представляващи държавна такса в
размер на 50 лв. и заплатен адвокатски хонорара в размер на 1 000 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл.
173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНО Решение
№1378 по протокол №55/25.05.2023г. на Общински съвет В. Търново.
ВРЪЩА делото
като преписка на Общински съвет Велико Търново за ново произнасяне по
подаденото от кмета
на Община В. Търново предложение с вх. №672/14.08.2020г., относно одобряването
на задание и даване на разрешение за изработване на проект за ЧИ на ОУПО в обхвата
на ПИ с идентификатор №10447.140.4 по КККР на гр. В. Търново съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Общински съвет В. Търново да заплати на „Риъл Естейт Ентърпрайсис“ АД от гр.
София, разноски по делото в размер на 1050/хиляда и
петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: