№ 151
гр. Айтос, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100036 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, съд.адрес: гр. София, ул.Бачо Киро №5,вх.А,ет.4, ап.14, чрез адв. Л. Г., против Т.
В. Г., ЕГН **********. Предявени са искове за признаване за установено дължимостта на вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
740/23 г. на РС Айтос за сумата от общо 583,25 лв. Поддържа, че вземанията произтичат от
доп.споразумение към договор за мобилни услуги от 30.03.21г. и от 31.10.20г., както и от Договор
за лизинг от 31.10.20г. За потребените от ответника услуги за периода 05.03.21г.-04.06.21г. били
издадени 3бр. фактури за сумата от общо 141,42 лв. – незаплатени мобилни услуги, като
същевременно била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите- в общ размер
на 297,98 лв., като се претендира и сумата от 143,85 лв. – неплатени лизингови вноски от
ответника. Иска да се установи съществуване на вземанията му срещу ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателно плащане.
Претендира направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 и сл. ГПК от ответника е представен ОИМ, чрез особения представител
адв.Т.Х.. Намира исковете за частично неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Счита, че не
са налице основания за претендиране на неустойка , която намира и за нищожна.
С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със
заявление по чл. 410 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение против ответника,
за което е образувано ч.гр.д. № 740/23 г. на РС-Айтос, по което е издадена ЗИ за претендираните
суми и по което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането
си. Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество - частично основателен /по отношение на
1
вземанията на ищеца за незаплатени мобилни услуги и за неплатени лизингови вноски/ поради
следното. Установява се по делото, че са налице валидни облигационни правоотношения пo
сключени между ищеца (като оператор) и ответника (като потребител) дoпълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 31.10.2020 г., договор
за лизинг със същата дата за SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual White (ищеца като лизингодател,
а ответника – лизингополучател) и допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 30.3.2021 г. Не е спорно, че ищецът в качеството на кредитор е
изпълнил задълженията си пo процесните договори – предоставил е мобилните услуги на
потребителя, както и ползването на лизинговата вещ, установяващо се и от представените по
делото писмени доказателства, неоспорени от ответника. Установява се, че претендираните
вземания произтичат от неизпълнение парични задължения на длъжника по сключени съглашения
– за предоставени мобилни услуги за посочените по-горе моб.номера, както и за предоставени му
на лизинг мобилни устройства срещу заплащане на лизингови вноски. Неудовлетворените
вземания на ищеца, дължими от ответника по сключените договори и ОУ към тях, са
индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури, представени по делото, в
които са посочени ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, които показания са
последователни, следващи се, като от тях се установява реално ползване и последователно
отчитане на доставените услуги. Във фактурите са начислени и месечните лизингови вноски по
сключените между страните договори за лизинг. Ответникът не ангражира доказателства, че е
заплатил претендираните задължения, водещо до извод за основателност на исковите претенции за
незаплатени мобилни услуги и за неплатени лизингови вноски в претендирания в ИМ размер.
Относно претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора: Ищецът
претендира неустойка за предсрочно прекратяване, позовавайки се процесните договори,
уреждащи едностранно разваляне при определени условия и дължимостта на неустойка при
неизпълнение на длъжника. Ищецът не успя да установи основанието за начислената неустойка и
нейния размер, доколкото не доказа предприети от страна на оператора действия по разваляне
/прекратяване на договора/, обуславящо възникване на вземането му за неустойка. Надлежното
прекратяване на процесния договор представлява предпоставка от правопораждащ фактически
състав за неустойката, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на иска. Според състава
в случая прекратяването се подчинява на общите правила на чл.87 и сл. ЗЗД. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника (неплащане на задължения по
договора), съставлява основание за развалянето му. Доколкото процесният договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяване също следва да е в такава форма, а с него следва да се
даде и подходящ срок за изпълнение. По делото не се установява надлежно отправено до абоната
писмено предизвестие, с което да му е даден достатъчен срок за изпълнение на задължението му за
плащане на дължимите по договора суми. Прекратяването на договора от оператора без
предизвестие в отношенията между търговец и потребител е недопустимо, доколкото създава
значително неравновесие в правата и задълженията на страните, давайки предимство за търговеца
за сметка на потребителя, който следва да бъде защитен като по-слабата страна в отношенията,
вкл. и чрез правото му да узнае по несъмнен начин как, защо и от кога търговеца счита договора за
прекратен, която трансформация в крайна сметка поражда и заплащане на уговорена по договора
неустойка. Поради това и доколкото ИМ (респ. заявлението по чл. 410 ГПК) е подадена след
изтичане срока на договора, същата не може да се цени като надлежно изявление за разваляне, а
процесната неустойка е била начислена на длъжника без основание, обуславящо извод за
2
отхвърляне на иска (в т.см. е практиката на ОС Бургас – Р.№ I-2 от 28.01.2021 г. по гр.д. №
2638/2020 г., Р.№ 10 от 6.01.2022 г. по в. гр. д. № 1479/2021 г., Р.№ 547 от 22.11.2021 г. по в. гр. д.
№ 1299/2021 г., Р.№ 379/ 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1411/21 г., Р.№334/28.02.2023г. по в.гр.д.
№1506/22г., Р. № 524 от 18.04.2023 г. по в. гр. д. № 372/2023 г., Р. № 559 от 28.04.2023 г. по в. гр. д.
№ 1338/2022 г., Р. № 634 от 30.05.2023 г. по в. гр. д. № 1336/2022 г., Р. № 731 от 20.06.2023 г. по в.
гр. д. № 391/2023 г., Р. № 1 от 03.01.2024 г. по в. гр. д. № 1874/2023 г., Р. № 90 от 29.01.2024 г. по в.
гр. д. № 914/2023 г.).
Разноските възлизат на общо 1260 лв. - 505 лв. в заповедното производство и 755 лв. в
исковото производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати от ищеца
съобразно уважената част от исковете разноски в размер на 616,27 лв.
Мотивиран от гореиложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, съд.адрес: гр. София, ул.Бачо Киро №5,вх.А,ет.4, ап.14, чрез адв. Л. Г., и Т. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца по издадена Заповед за изпълнение от
25.09.2023 г. по ч.гр.д . № 740/2023г. на РС-Айтос, сумите в размер от 141,42 лв. - дължими
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, и от 143,85 лв. -
незаплатени лизингови вноски, дължими по дoпълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер *** от 31.10.2020 г., договор за лизинг със същата дата за SAMSUNG
Galaxy А20е 32GB Dual White и допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 30.3.2021 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от общо
297,98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по дoпълнително споразумение
към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 31.10.2020 г. и допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 30.3.2021 г..
ОСЪЖДА Т. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК: *********, съд.адрес: гр. София, ул.Бачо Киро №5,вх.А,ет.4, ап.14, чрез адв. Л. Г.,
направените разноски в заповедното и в исковото производство от общо 616,27 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3