Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 23.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесет и седми март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 189/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Д.Д.М., с ЕГН- **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Н.Б.
от ПАК, против Електронен фиш Серия К № 2210525/ 06.07.2018 г. на ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50 лева.
Релевираните
в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и представя писмено становище, в което излага
съображения в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява
представител. С АНП е депозирано писмено становище, с което се иска ЕФ да бъде
потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и неоснователна, с
изложени подробни съображения.
Районният съд провери основателността на жалбата, след
като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 06.07.2018
г., в 13,38 часа, в с. Ветрен дол, ул. „Паърва“ в посока от с. Варвара за гр.
Пазарджик, е управлявал л.а. „***“ с рег. № ***, като се е движил с превишена
скорост от 66 км/час, при максимално допустима за движение в населено място от
50 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо
средство (АТТС)- мобилна радарна система TFR1- M 606. Системата
отчела движение със скорост именно от 66 км/час, т.е. превишение на скоростта
от 16 км/час, но от това превишение са били извадени 3 км/час, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост до 100 км/час, което би било в полза на жалбоподателя и
така се формирало превишението от 13 км/час, респ. движение със скорост от 63
км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. ЕФ е
връчен лично на санкционираното лице на 03.01.2019 г., видно от разписка на л.13
от делото. Жалбата против фиша е подадена в РС- Пазарджик чрез надлежно
упълномощено от санкционирания лице, по пощата на 04.01.2019 г. (виж пощенско
клеймо на л.21 от делото), т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, при което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и веществено
доказателствено средство- фотос от видеоклип, които са абсолютно
непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против
атакувания ЕФ е основателна.
Първо следва да се каже, че атакуваният ЕФ е изправен
от гледна точка на своето съдържание като реквизити и издателя си. Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил заснет с
АТСС е собственост на жалбоподателя М.. В този смисъл са и данните за
собственост и регистрация на МПС.
В хода на административнонаказателното производство
обаче не се доказа безспорно, до степен на несъмненост фактът на извършеното
нарушение от страна на жалбоподателя по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Това е така, защото при установяването на
административното нарушение с гореописаното АТТС не е било изпълнено
императивното изискване на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра
на вътрешните работи. Съгласно посочената разпоредба при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението
на уреда. В процесния случай последното изискване не е спазено. Съставен е
протокол за използване на АТСС (л. 11 от делото), но същият не е съпроводен със
снимка на разположението на уреда- на мобилното
АТСС. Такава снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че има
спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система
за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде визуална
представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали
това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено
мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на
автоматизираните технически средства и системи. Изпълнението на това изискване
е от значение и за проверка изпълнението на разпоредбата на чл.8 от посочената
наредба, а именно „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта”.
В конкретния случай автомобилът на жалбоподателя е бил
заснет в населено място- с. Ветрен дол, ул. Първа, в посока от с. Варвара към
с. Братаница (гр. Пазарджик). Това обстоятелство е било отразено в ЕФ и в
Протокола за използване на АТСС. Не посочено обаче мястото за контрол. В
цитирания протокол е отразено само, че е с. Ветрен дол, ул. Първа. Не е посочен
номер на улицата или км на републиканския път ІІ-84, част от който е ул. Първа
в с. ветрен дол. Липсата на снимка на разположението на АТСС не позволява в
случая да се установи категорично дали наистина мобилната камера за
видеоконтрол е била разположена на мястото, което е отразено в протокола и кое
точно е това място. Това място не може да бъде определено и от представеното и
прието по делото приложение към преписка 1/06.07.2018 г. към клип № 1235
(клипът на заснетото нарушение с АТСС- бел. моя) на л.96 от делото. Видно от
същото е, единствено, че точката да контрол се намира в границите на населеното
място- с. Ветрен дол и че е на главна улица, в случая ул. „Първа“, като се има
предвид, че същата продължава и в посока към с. Варвара. Отново не става ясно
обаче конкретното местоположение на АТСС. Същото не бе установено и от
показанията на св. Н.П., полицейският служител позиционирал и задействал
работния режим на АТСС. Той заяви, че не може да каже за процесното нарушение
къде точно е бил позициониран полицейският автомобил, в който е била АТСС.
Обясни, че са две местата, на които по принцип се позиционират, като посочи
ориентировъчно и къде са същите на ул. Първа в с. Ветрен дол. Св. П. обаче не
може да посочи отбелязаното в приложение 1 към клипа местоположение на точката
за контрол къде се намира и на какво отстояние от началото на населеното място
с. Ветрен дол в посока гр. Пазарджик се намира. Не можа да посочи мястото на
приетите като писмено доказателство по делото скици и схема на Община
Септември.
Липсата на снимка на разположението на АТСС не
позволява да се установи и на какво разстояние е била АТСС от началото на
населеното място с. Ветрен дол, още повече, че липсва поставен знак табела Д11
„Начало на населено място и селищно образувание”, видно от справка на Община
Септември (л.101-102 от делото), при което не може да се прецени дали, когато е
бил засечен автомобилът на жалбоподателя, той вече е бил навлязъл в границите
на това населено място или все още не е бил. Или е засечен в границите на
предходното населено място- с. Варвара. Още повече, че АТСС има един
сравнително голям интервал на дистанцията при заснемане- от 60 до 120 метра,
което е видно от техническото му описание, раздел „Технически характеристики” в
Техническо описание и инструкция за експлоатация на TFR1-М (л.52-62
от делото).
В този смисъл, съдържащото се в ЕФ твърдение, че
жалбоподателят е управлявал автомобила си в с. Ветрен дол по ул. Първа се явява
доказателствено необезпечено, тъй като и от приложената снимка- клип № 1235/06.07.2018
г. не може да се направи категоричен извод за местоположението на мобилното
АТТС, респ. за местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането
на скоростта му.
Всичко това е достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ.
Не могат да бъдат споделени единствено възраженията,
направени от процесуалния представител на жалбоподателя, че между двете
населени места- с. Варвара и с. Ветрен дол имало извънградски участък, тъй като
от приетите по делото писмени доказателства- Справка от Община Септември, в
едно със скици и схема, се установява, че такъв участък липсва. Напротив двете
селища се разделят единствено от осева точка 43, отразена в скица №
6/12.03.2019 г. изготвена от Дирекция „АТУ“ при Община Септември (л.104 от
делото).
Съдът не споделя и другото направено възражение, а именно за нарушение на
процедурата по издаване на ЕФ, доколкото мястото на контрол на скоростта с АТСС
не било сигнализирано с пътен знак Е24. Следва да се има предвид, че към датата
на нарушението чл.7 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., който разписваше това императивно изискване, е отменен, както и аналогичното
изискване в чл.165 от ЗДвП. При тези нормативни изменения фактът, че в чл.133а от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци все още стоят разписани правилата за
това на какво разстояние се поставя пътен знак Е24, е без значение, още повече,
че с тази разпоредба не се въвежда задължението за сигнализиране на
контролирания пътен участък с пътен знак Е24, а е разписан единствено начина на
неговото позициониране.
По отношение на искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски,
направено в представената писмена защита, съдът намира същото за неоснователно
по следните съображения: В производството пред районния съд по разглеждане на
жалба срещу НП, респ. ЕФ, при субсидиарно прилагане на НПК съгласно чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.190 ал.1 от НПК, когато НП е отменено не се присъждат
разноски в полза на нарушителя, а те могат да бъдат потърсени в отделно исково
производство по реда на ЗОДОВ. В този смисъл е и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВКС.
По изложените по-горе съображения Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2210525/ 06.07.2018 г. на ОД на МВР- Пазарджик, с който на Д.Д.М., с ЕГН- **********, с адрес ***, на основание чл.189
ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, му
е наложена глоба в размер на 50 лева, като
незаконосъобразен.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: