Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 1677 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 64917/2018г. на СРС, ГО, 63 състав, са уважени предявените
от етажните съсобственици на сграда, намираща се в гр. София, ул. „******срещу
„К.Е.С.“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6,
ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 664 лева – дължими
вноски за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г., дължими за магазини 39, 40, 42
и 43, ведно със законната лихва от 08.05.2018г. до изплащане на вземането и за
сумата от 51, 76 лева – мораторна лихва за периода от 01.09.2016г. до
07.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 28723/2018г. по описа на СРС, ГО, 63
състав.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „К.Е.С.“ ООД, в която са изложени оплаквания
за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се
сочи несъгласие с приетото от съда, че по делото са ангажирани доказателства
относно обстоятелството, че притежаваните от ответното дружество магазини са
под управлението на ищцовата етажна собственост. Жалбоподателят твърди, че тези
обекти се намират в секция „В“ на сградата, но не са част от вх. Е, като счита,
че с решение на общото събрание на етажната собственост не може да се определи
дали даден обект е част или не от конкретната етажна собственост. На следващо
място са наведени аргументи, че решенията на общото събрание на етажната
собственост могат да породят задължения за собственик на даден обект само ако
този обект е част от етажната собственост, което в случая не било установено.
Изложени са и съображения за незаконосъобразност на взетите решения, тъй като
общото събрание е взело решение, което е извън обявения дневен ред – конкретно,
че е взето решение по чл. 50 от ЗУЕС. Освен това, в протокола не се съдържала
информация, че е гласуван размер на вноските за Фонд „Ремонт и обновяване“.
Оспорва се и представителната власт на лицето, подписало исковата молба, тъй
като процесуалният представител бил упълномощен от П.П. в качеството му на
председател на УС на етажната собственост, но същият бил с изтекъл мандат още
на 09.02.2014г. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят
изцяло.
Ответникът по жалбата – етажните съсобственици на сграда,
намираща се в гр. София, ул. „******оспорват същата като неоснователна по
подробно изложени съображения за правилност на постановеното от СРС съдебно
решение. Навеждат се доводи, че представените протоколи, обективиращи процесните
решения, обвързват и ответното дружество, същите не били оспорени в
преклузивния за това срок, поради което са породили правни последици. Твърдят,
че обектите, собственост на ответника, попадат изцяло във вх. Е на сградата,
тъй като формират единно в строително-архитектурно отношение тяло, за което
следва да са налице общи основи, външни стени, плочи, покрив и други посочени в
чл. 38 от ЗС елементи на сградата. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове за
признаване съществуването на парично задължение в размер на сумата от 664 лева,
представляваща дължима вноска по чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС съгласно решение на
собствениците от 09.02.2012г. и вноска по чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС съгласно решение
на собствениците от 16.02.2017г., дължима за периода от м.09.2016г. до
м.04.2018г., както и сумата от общо 51,
76 лева – мораторна лихва за периода от 01.09.2016г. до 07.05.2018г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 28723/2018г. по описа на СРС, ГО, 63 състав.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е
приел, че ответното дружество притежава самостоятелни обекти, които са част от
етажната собственост на ул. „******. Посочено е, че процесните решения
установяват по основание и размер дължимата от ответника сума, представляваща
вноски за създаване и поддържане на фонд „Ремонт и обновяване“. При
съобразяване на обстоятелството, че не се твърди, а и не се установява
процесните решения на общото събрание да са било оспорени в предвидения за това
преклузивен срок по чл. 40 от ЗУЕС, е уважил предявените искове в цялост.
По делото не е спорно обстоятелството, че на
09.02.2012г. било проведено общо събрание на собствениците на жилищна сграда –
секция В, находяща се в гр. София, жк „Хаджи Димитър“, ул. „******на което било
взето решение по т. 3 от протокола за създаване и поддръжка на фонд „Ремонт и
обновяване“ съгласно чл. 50 от ЗУЕС. Етажните собственици не са взели решение
за конкретен размер на дължимата вноска.
Видно от представения протокол за проведено на
16.02.2017г. общо събрание на собствениците на жилищна сграда – секция В,
находяща се в гр. София, жк „Хаджи Димитър“, ул. „******съсобствениците взели
решение по т. 3 от протокола да се увеличат ежемесечните вноски за фонд „Ремонт
и обновяване“ от собствениците, ползвателите и обитателите на магазин 38,
магазин 39, магазин 40, магазин 41, магазин 42 и магазин 43 в размер на 10 лева
месечно, платими до 15-то число на текущия месец по открита банкова сметка.
*** „К.Е.С.“ ООД не оспорва обстоятелството, че през
процесния период е бил собственик на самостоятелни обекти, представляващи магазин
39, магазин 40, магазин 42 и магазин 43, находящи се в сградата на адрес гр.
София, жк „Хаджи Димитър, ул. „******, секция В, етаж партер.
Във въззивното производство е прието удостоверение от
ГИС София с изх. № 68-00-1068/12.08.2010г., от което се установява, че за
жилищна сграда с 142 бр. апартаменти, 58 бр. офиси, 38 бр. магазини за
промишлени стоки, 21 бр. складове, 141 бр. подземни и 79 бр. надземни гаражи,
магазин за химическо чистене и аптека, състояща се от секция „А“ /с три входа/
, секция „Б“ /с два входа/ и секция „В“ /с един вход/, построена в УПИ XII – 1008, 1009, 1010, 1076, 1089, кв. 5, м. жк „Хаджи
Димитър“, са определени следните административни адреси: за секция „В“ – вх. В
/вход за жилища/ - ул. „******. По отношение на магазините, построени в
сградата, включително и процесните, не са посочени отделни административни
адреси, т.е. всички магазини са с административен адрес – гр. София, ул. „******.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието заключение
на съдебно-техническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК
следва да бъде кредитирано като обективно, пълно и ясно. От същото се
установява, че процесните магазини са разположени в секция В на сградата, на
партерния й етаж, като към всеки един от магазините са определени припадащите
им се идеални части от секция „В“. Разпределението на общите части в сградата било
извършено по отделни секции, а не по входове, като процесните магазини, както и
останалите обекти – жилища, изградени в секция „В“, притежават идеални части от
секция „В“. Вещото лице е посочило, че определеният административен адрес – вх.
Е, се отнася само до жилищната част на секция „В“, която е със самостоятелен
вход и със самостоятелна стълбищна клетка. По тези съображения е направен
извод, че цялата секция „В“ представлява самостоятелна етажна собственост, а не
само вх. Е от секцията. В заключението е отразено също, че при извършения оглед
на място, е установено, че вх. Е от сградата е със самостоятелна стълбищна
клетка, самостоятелен асансьор и самостоятелна входна врата, разположена на
фасадата на сградата откъм вътрешния двор. На първия етаж, където са
разположени процесните магазини, няма вътрешна връзка между стълбищната клетка
на вх. Е и коридорът или пасажът към магазините. Достъпът до процесните
магазини се осъществява през самостоятелен вход от двора, разположен от
югозапад на вх. Е, през общ коридор за всички магазини в секция „В“. Достъп до
магазините се осъществява и от секция „Б“, през главния вход на търговския
център и през търговския пасаж, разположен на партерния етаж, тъй като в пасажа
не са изградени преградни стени между секция „Б“ и секция „В“ от сградата.
Направено е обобщение, че между вх. Е и коридорът към процесните магазини няма
вътрешна връзка, а е необходимо да се излезе от вх. Е и да се премине през
самостоятелния вход за магазините, разположен до вх. Е. Вещото лице е посочило
също, че процесните магазини нямат пряк достъп до стълбищната клетка и до
асансьора на вх. Е.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 41 ЗС,
вр. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, вр. чл. 50 от ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид оплакванията за липса на
представителна власт на лицето, предявило иска от името на Етажната
собственост, съдът констатира, че производство е започнало по подадено заявление по чл. 410 ГПК от Етажната собственост, представлявана от председателя на управителния
съвет П.П., който от своя страна е действал чрез пълномощника си адв.
З.О. по силата на пълномощно подписано на 04.05.2018г. Видно от приложения протокол за проведено на 09.02.2012г. общо
събрание на собствениците на жилищна сграда – секция В, находяща се в гр.
София, жк „Хаджи Димитър“, ул. „******П.И.П.е избран за управител/председател
на етажната собственост. Действително, при липсата на данни за проведено последващо общо събрание, на което
да е избран нов управител на ЕС, към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /08.05.2018г./, както и при подаването
на иска по чл.
422, ал. 1 ГПК /05.10.2018г./, двугодишният мандат на П.П. е бил изтекъл /арг. от
чл.
19, ал. 1 ЗУЕС/. Независимо от това обстоятелство обаче,
по силата на чл. 21, ал. 2 ЗУЕС правомощията на
управителя не са се прекратили, тъй като законът изрично предвижда те да се
запазят до избора на нов управителен съвет, за какъвто няма данни да е
проведен, а и не се твърди. Ето защо са
неоснователни доводите на въззивника за липса на представителна власт при
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и на иска по чл.
422, ал. 1 ГПК, доколкото процесуалните представители на ищеца и в двете
производства са били надлежно упълномощени от председателя на управителния съвет П.П..
Възникването в полза
на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване на факта на валидно
взети и влезли в сила решения на Общото събрание на етажните собственици за
заплащане на парични вноски във връзка с управлението и поддържането на общите
части, както и притежаването от страна на ответника на самостоятелен обект в
сградата в режим на етажна собственост.
Етажната собственост
е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху
самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите
части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се
стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части.
Установената в закона /чл.
38, ал. 2 ЗС/ особена съсобственост върху определени части от сградата,
както и върху земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на
особени, изрично предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между
притежателите на самостоятелни обекти в сградата по отношение на ползването,
управлението, поддържането на обектите и частите от сградата, за които намира
приложение установеният в Закона
за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ специален режим.
Необходимостта от установяване на такива специални правила следва от обстоятелството, че в сградата в режим на етажна собственост съществуват части, които по естеството си обслужват всички или няколко самостоятелни обекти. За да съществува сградата и за да могат самостоятелните обекти да се ползват по предназначение е нужно поддържане в добро състояние на общите части и осигуряване на възможност последните да бъдат ползвани от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, които тези части обслужват.
В разглеждания случай е несъмнено, че в процесната сграда
има повече от три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един
собственик, поради което за правоотношенията по управление на общите части
намират приложение специалните правила на ЗУЕС /арг. за противното от чл. 3 от
закона/.
Съгласно чл.
8, ал. 1 от ЗУЕС управлението обхваща реда и контрола върху ползването и
поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на
етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията на
собствениците, ползвателите и обитателите. Съобразно ал. 2 от същия член /в
приложимата редакция - ДВ, бр. 57 от 2011г./ действала към момента на вземане
на процесните решения, когато сградата е с повече от един вход, управлението
може да се осъществява във всеки отделен вход. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2
намира приложение, когато в сграда с множество самостоятелни обекти съществуват
два и повече входове, всеки от които осигурява достъп до част от
самостоятелните обекти. Тъй като тази обща част осигурява достъп и обслужва само
част от самостоятелните обекти /а не всички/, това е основание управлението да
се извършва от самостоятелна етажна собственост, учредена от собствениците на
обектите в сградата, които тя обслужва. Именно наличието на обособеност /относителна
самостоятелност/, при която отделният вход дава достъп само до част от
индивидуално притежаваните обекти - които и единствено обслужва /респективно не
обслужва и други части/обекти на сградата/, би позволило ефективно
самостоятелно управление съобразно чл.
8, ал. 1 ЗУЕС на съответните общи части от отделената етажна собственост и
спазване на взетите от нея решения и правила за вътрешен ред /така решение № 53
от 11.03.2016г. на ВКС по гр.д. № 4753/2015г., III ГО/. Следователно, за да е възможно да се осъществява
управление по смисъла на чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗУЕС във всеки отделен вход
/каквато хипотеза именно се твърди в настоящия случай – създаване на отделна
етажна собственост по критерий вход за вх. Е на административен адрес гр.
София, ул. „******/ е необходимо да се установи, че всички самостоятелни обекти
от съответния вход са отделени от останалите обекти в цялата сграда по начин,
който ги прави самостоятелни – без никаква свързаност с обектите от останалите
входове и при изключване на общото ползване наред с тези други обекти на
съответните общи части – например коридори, фоайета, асансьор и др., различни
от стени, покрив, терен и др. подобни. Необходимо е да се установи, че
архитектурно обособения вход дава достъп само до тези обекти, които формират
самостоятелната етажна собственост, възникнала по реда на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС.
Ангажирането на имуществената отговорност на ответника за заплащане на
разноските, необходими за поддържането или за възстановяването на общите части,
е обусловено от установяване на обстоятелството, че притежаваният от него обект
е част от съответния вход, формиращ отделна етажна собственост по посочените в
чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС критерии.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав
счита, че предявените искове са неоснователни. По силата на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, задължени да правят вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ са единствено
собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. Ищецът твърди, че
етажната собственост на вх. Е е възникнала в хипотезата на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС. В тази хипотеза, за да се направи извод за принадлежността на обекта към
етажната собственост на входа, той следва да дели с останалите обекти в тази
етажна собственост един и същи вход на сградата. В конкретния случай етажната
собственост-ищец по делото е формирана от собствениците на самостоятелни обекти
във вх. Е на сградата и това са само жилищни обекти. Според заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза на първия етаж, където са разположени
процесните магазини, няма вътрешна връзка между стълбищната клетка на вх. Е и
коридорът или пасажът към процесните магазини, а достъпът до тях се осъществява
през самостоятелен вход от двора, разположен от югозапад на вх. Е, през общ
коридор за всички магазини в секция „В“. Достъп до процесните магазини се
осъществява и от секция „Б“, през главния вход на търговския център и през
търговския пасаж, разположен на партерния етаж. Следователно, между вх. Е и процесните
магазини не съществува функционална вътрешна връзка, те нямат пряк достъп до стълбищната клетка и до
асансьора на вх. Е. Въз основа на направените констатации се налага извод, че
притежаваните от ответника обекти не са част от етажната собственост на вх. Е. Принадлежността
на даден самостоятелен обект към една или друга етажна собственост е фактически
въпрос, обусловен от архитектурното разположение на обектите в сградата и
тяхната функционална връзка, а общото събрание на етажната собственост няма правомощия
да определя дали един или друг обект е част от самата етажна собственост. Ирелевантно
е обстоятелството, че процесните решения не са били оспорени от ответното
дружество в срока по чл. 40 от ЗУЕС, тъй като както бе посочено същите не
обвързват ответника на друго основание. Доколкото се установи, че процесните
магазини не са част от етажната собственост на вх. Е на ул. „******, за
въззивника не е възникнало задължение за извършване на вноски в нейния фонд
„Ремонт и обновяване“ на основание чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС.
Обстоятелството, че притежаваните от ответника магазини имат общи архитектурни
елементи с жилищните обекти във вх. Е – основи, вътрешни и външни стени, покрив
и др., не обосновава друг извод. Собственикът на тези обекти има задължение във
връзка с поддръжката на този тип общи части на сградата, което задължение
следва да се реализира в рамките на етажна собственост на цялата секция „В“ от
сградата, а не на нейна отделна част, евентуално, при наличието на множество
учредени етажни собствености за различни части на сградата – по реда на чл. 18
от ЗУЕС.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което предявените искове както за главница, така
и за обусловеното акцесорно вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора въззивникът има право на
разноски, които възлизат на сумата от общо 175 лева, от които 25 лева за
държавна такса и 150 лева възнаграждение за вещо лице. Жалбоподателят не е
претендирал разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такова не
следва да се присъжда.
Независимо от изхода на спора в полза на ответното
дружество не следва да се присъждат разноски за първоинстанционното
производство, тъй като не е направено такова искане.
На основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от обективно кумулативно
съединените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 276026 от 15.11.2019г., постановено по гр.дело № 64917/2018г. по описа на СРС, ГО, 63 състав И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ЕТАЖНИ
СОБСТВЕНИЦИ на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. София, ул. „******срещу
„К. Е. С. – ****“ ООД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 41 от ЗС, вр. 38,
ал. 2 от ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 664 /шестстотин шестдесет и четири/ лева – вноски за периода от м.09.2016г. до
м.04.2018г., дължими за магазини 39, 40, 42 и 43, съгласно решения на общото
събрание на етажните собственици, проведени на 09.02.2012г. и на 16.02.2017г., ведно със законната лихва от 08.05.2018г.
до изплащане на вземането и за сумата от 51, 76 /петдесет и един лев и 76 ст./ лева – мораторна лихва за периода от
01.09.2016г. до 07.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 28723/2018г. по описа на СРС, ГО, 63 състав.
ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. София, ул. „******да
заплатят на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на „К.Е. С. – ****“
ООД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.