№ 68539
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110130945 по описа за 2024 година
По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 88349/12.03.2025 г., подадена от
ответника „Ленд .....“ ЕАД, чрез адв. В. Д., срещу решение № 2661/18.02.2025 г.,
постановено по настоящото дело.
При служебно извършена проверка по реда на чл. 262, ал. 2 ГПК за допустимостта и
редовността на подадената въззивна жалба съдът е констатирал, че тя не отговаря на
изискването на чл. 261, т. 4 ГПК, поради което с разпореждане от 18.03.2025 г. на въззивника
са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за
внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 26,46 лв. Изрично е
напомнено, че при неизпълнение на указанията, въззивната жалба ще бъде върната.
Видно от съобщението, дадените указания са надлежно връчени на въззивника на
14.04.2025 г. на адреса, на който са му връчвани и останалите съобщения по делото, поради
което едноседмичният срок за тяхното изпълнение изтича на 22.04.2025 г. (вторник, първият
присъствен ден след Великденските празници – арг. чл. 60, ал. 6 ГПК), но до този момент
въззивникът не е изпълнил дадените му указания.
Едва с молба с вх. № 147134/25.04.2025 г., подадена електронно също на 25.04.2025 г.,
въззивникът представя доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 26,46 лв., позовавайки се на платежно нареждане от 25.04.2025 г.
Следователно, макар формално въззивникът да е изпълнил дадените му указания, това
е станало след изтичане на предоставения му едноседмичен срок – 22.04.2025 г., поради
което това процесуално действие не следва да бъде съобразно, като съдът приложи
последиците от тяхното неизпълнение, връщайки същата, за което той изрично е бил
предупреден с разпореждането от 18.03.2025 г. Именно в този смисъл е и съдебната
практика, възприета с определение № 2585 от 18.09.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3179/2023
г., IV г. о., ГК, както и цитираните в него определение № 474/03.10.2012 г. по ч. гр. д. №
354/2012 г. на I ГО на ВКС и определение № 394/21.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1458/2008 г. на II
ГО на ВКС, с които се приема, че когато указанията на администриращия нередовната жалба
съд за представяне на документ за плащането на държавна такса не са изпълнени в
определения срок, жалбата подлежи на връщане. Представянето на платежен документ след
изтичането на дадения от съда срок не може да бъде взето предвид нито от
първоинстанционния, нито от въззивния съд, тъй като съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК
представлява процесуално недопустимо действие. Противното би довело до порочност на
съдебния акт, основан на него.
1
Ето защо, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК въззивна жалба с вх.
№ 88349/12.03.2025 г. следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № 88349/12.03.2025 г., подадена от ответника „Ленд .....“
ЕАД, чрез адв. В. Д., срещу решение № 2661/18.02.2025 г., постановено по настоящото дело.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен от връчването му на жалбоподателя.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на настоящото разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2