Р E Ш Е Н И Е
№ 03.07.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 27 МАЙ 2019 година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско
дело № 4817 по описа на съда за 2018 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Ищецът „Профи
Кредит България” ЕООД - София, чрез пълномощника си, твърди в исковата си
молба, че на 12.12.2016г. ответникът В.Д.И. кандидатствал за отпускането на
потребителски кредит като е попълнил Искане за отпускане на потребителски
кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт”. Ищцовото дружество му предоставило „Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит”
относно потребителски кредит „ПРОФИ КРЦЦИТ Стандарт” с пакет от допълнителни
услуги Бонус. На 19.12.2016г. бил сключен Договор за потребителски кредит №
********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор, от една страна, и
В.И., като длъжник, от друга страна. Предоставената
сума по кредита била в размер на 1500 лева, със срок на издължаване 36 месеца, с месечна вноска по кредита от 73.19 лв., с годишен
процент на разходите (ГПР) 49.89%, с годишен лихвен процент от 41.17%, с лихвен
процент на ден от 0.11 %,с дата на погасяване - 26-то число от месеца. Общо
дължимата сума по кредита била в размер на 2634.84 лв.Към договора имало избран
и закупен пакет от допълнителни услуги за сумата от 1356.12 лв., с размер на
вноската от 37.67 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги било в размер на 3990.96 лв., с общ размер на месечна вноска от 110.86лв.
„ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като
превело паричната сума в размер на 1500 лв. по посочената от В.Д.И. банкова
сметка, *** с банкова референция .... от 20.12.2016г.Ответникът, от своя
страна, поел задължение по Договора за потребителски кредит, за заплащане на
месечна вноска по погасителния план в размер на 110.86 лева, за 36 месеца, с
падежна дата всяко 26-то число на месеца. Договорът бил подписан при Общи
условия /„ОУ"/, които били неразделна част от Договора, подписани от В.И.
и същия декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема без
забележки.
На 26.07.2017г.
между страните бил сключен Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит
№********** за отлагане на вноски. Било уговорено, че вноска № 7 ще бъде
отложена и същата, ще бъде заплатена в края на погасителния план, като за целта
бил изготвен нов погасителен план, неразделна част от Анекс № 1. В резултат
неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че е платил 8 пълни вноски и една
частична вноска, след изпадането му в забава, съгласно уговореното в чл. 12.3
от Общите условия към Договор за потребителски кредит, а именно ,„...В случай,
че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост”, на 09.01.2018г. договорът за кредит бил прекратен автоматично от
страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
а до длъжника В.И. било изпратено писмо уведомление на 11.01.2018 г.
Дружеството взело решение, да не се възползва от уговорените в чл.12.4 от
общите условия, касателно начисляване на неустойка, в размер на 35%, поради
което такава неустойка не била начислена. Ответникът усвоил предоставената в заем сума, направил
плащания по заема, което потвърждавало наличието на неговото съгласие с всички
условия и параметри по договора. Ищецът твърди, че към датата на депозиране на
исковата молба В.Д.И. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер
на 3093.28 лв., представляващи неизплатено задължение по процесния договор за
кредит.
Поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Стара Загора. По заявлението било
образувано ч.гр.дело № 3010/2018 г., по което била издадена заповед за
изпълнение. На 27.08.2018 г. дружеството заявител „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД получило съобщение, съдържащо разпореждане с указание, за предявяване на
установителен иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК.
В настоящето
производство ищецът се отказва да търси претендиралите с подаденото заявление
лихви за забава в размер на 8.25 лв.Претендира само законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Моли съдът да
постанови решение, е което да установи съществуването на вземането му от
длъжника В.И. в размер на 3093.28 лв., представляващи неизплатено задължение по
ДПК № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Претендира за направените по делото разноски, както и тези в
заповедното.
Назначеният на ответника В.И. особен представител, в
законоопределения срок, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
взема становище, че клаузата за Годишния процент на разходите по кредита -
(ГПР) от 49.89 %, не е коректно посочена - не отговаря на изискванията на чл.19
вр.с чл.11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит - липсва каквато и
да била обосновка на същата, поради което на основание чл.21 от ЗПК, счита
същата за недействителна.Счита също, че общо дължимата сума по кредита и
закупения пакет от допълнителни услуги от 3990.96 лева, надвишава близо два
пъти сумата по отпуснатия му кредит, което счита за недопустимо, неморално и
противозаконно. Счита, че „допълнителни услуги" реално не са предоставяни
на ответника, поради което и не се дължи тяхното заплащане от страна на
ответника (чл.26, ал.1, предл.З ЗЗД). Единствено основателна би била
претенцията на ищеца в частта й досежно реално предоставената на ответника и
невърната от него сума по кредита, завишена с договорената лихва и то ако по
делото се установи реалното предоставяне на кредита на ответника. Счита, че
всички клаузи в договора, предвиждащи заплащане на „допълнителни услуги”,
нерегламентирано посочения (в нарушение на чл.19 вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК)
Годишен процент на разходите по кредита - (ГПР) от 49.89 %, са
недействителни.Оспорва и твърдението, че договорът за кредит бил прекратен
автоматично на 09.01.2018г., за което до длъжника било изпратено писмено
уведомление на 11.01.2018г. По делото липсвали данни ответникът да е получавал
подобно уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.По изложените
съображения,особеният представител на ответника моли съдът да отхвърли
предявения иск, като неоснователен.
В
съдебно заседание ищцовото дружество „Профи Кредит България” ЕООД, редовно
призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява, че
поддържа предявените искове.
В
съдебно заседание ответникът В.Д.И. се представлява от назначеният му особен
представител, който моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д.
№ 3010/2018г., по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в
полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу В.Д.И. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 3093.28 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № **********/20.12.2016г., за сумата от 30 лв. – такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането за периода 27.01.2017г. – 09.01.2018г., за сумата от 8.25
лв. – мораторна лихва от 27.01.2017г. до 09.01.2018г., ведно със законна
лихва върху главницата от 08.06.2018г. до изплащане на вземането, както и за
разноските в общ размер на 137.63лв. Заповедта е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като заявителят в срок предявява настоящия
установителен иск.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява,
че на 12.12.2016 г. ответникът е подал до ищцовото дружество искане за
отпускане на потребителски кредит – Профи кредит Стандарт, в размер от 1500
лв., срок на издължаване - 36 месеца, размер на месечна вноска 110.86 лв. На
същата дата ответникът е подписал и декларация във връзка с обработката на
лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити. На 19.12.2016г. страните сключват договор за потребителски кредит № **********,
като договорената заемна сума от 1 500 лв. е преведена на ответника с преводно
нареждане от 20.12.2016г.. Видно от клаузите на договора, ищецът предоставил на
ответника заемната сума от 1 500 лв., при годишен процент на
разходите 49,89%, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0.11%,
като общо задължение, включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата
от 2 634.84 лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 36 месечни
погасителни вноски, всяка от които от по 73.19 лева. Видно от съдържанието на
процесния договор (л.3) дължимата главница е 1500 лева, а дължимата договорна
лихва за целия срок на договора е 1134.84 лв., или общо сумата от 2 634.84 лева
В договора е посочено
още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги В.И. дължи и
възнаграждение, в размер на 1356.12 лв., като размерът на вноската възлиза на 37.67
лева. Така общото задължение по договора
възлиза на 3 990.96 лв., с общ размер на ежемесечните вноски от по 110.86
лв.
Видно от сключеното между страните споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги от 19.12.2016г.
са уговорени следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Ищецът представя още Общите условия на
дружеството към процесния договор, както и погасителен план към договора.
На 26.07.2017г. между страните по договора за кредит е подписан
Анекс № 1 за отлагане на вноски/представен по делото/, за което е изготвен нов
погасителен план/неразделна част към анекса/.
По делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски кредит № **********,
съгласно което изплатената от ответника сума по договора възлиза общо на 897.68лева,
като последното извършено плащане е било в размер на 10.80 лв., на 26.10.2017г.
Съгласно същото извлечение, с тази сума са погасни изцяло 8 вноски от по 110.86
лева, и сумата от 10.80 лева от деветата вноска.
По делото е представено уведомление с дата 11.01.2018г.,
изхождащо от ищеца до ответника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 09.01.2018г., без да са
представени доказателства за връчване на това уведомление преди депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
По делото е изслушано заключение на
съдебно икономическа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда
като компетентно и добросъвестно изготвено, от което се установява, че по
договора за кредит, ответникът дължи общо сумата от 3093.28 лв., от която: 1 301.96
лв. – главница, 747.36 лв. – лихва, 1043.96 лв. – такса за допълнителни услуги
по закупен пакет за допълнителни услуги. Посочва се, че ответникът е извършил
плащания, както следва: 198.04 лв.- главница, като неплатени остават 1301.96
лв.; 387.48 лв. - лихва, като неплатени остават
747.36 лв. ; 312.16 лв.- платената такса за възнаграждение по пакет за
допълнителни услуги., като неплатени остават 1043.96 лв.
Като взе предвид изложената фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. За да се уважи предявеният иск ищецът следва
да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция - наличието на сключен договор за кредит,
изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при
което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така
ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да
проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички факти, които
сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т. ч. и
възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за
недействителен или за недействителност на отделни клаузи.
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институция, по
смисъла на чл. 3, ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Представеният по делото договор за паричен кредит, подписан и
неоспорен от ответника, установява възникналото заемно правоотношение между
страните по делото, като с преводно нареждане от 20.12.2016г. заемната сума е
преведена на ответника. Не е спорно също, че ответникът е погасил 8 месечни
вноски по отпуснатия кредит, както и част от деветата вноска, като погасената
сума възлиза общо на 897.68 лв.
В настоящото производство ищецът
претендира установяване съществуване на вземане за главница в размер на 3093.28
лв.
Основното възражение на ответника, направено
от назначения му особен представител, е, че клаузите относно договорен годишен
процент на разходите от 49.89 %, както и относно закупуване на пакет за
допълнителни услуги са недействителни.
Безспорно между ищеца и ответника са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по
делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно
определеното съдържание на договора е налице.
Договорът за потребителски кредит обаче, е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Установява се, че в процесния договор, кредиторът
единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема.
Липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49, 89 % /.
С оглед на горното, следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит яснота относно
посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е
фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по
договора. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо.
Съобразно гореизложеното, кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
По възражението за недействителност на закупен
пакет от допълнителни услуги:
Възможността за събиране от потребителя на
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е
регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че
ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за
потребителски кредит, която е в размер от 1 500 лв. Доколкото към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е
заплатил на ищеца обща сума в размер от 897.68
лв., то съдът приема, че остава дължима единствено сумата от 602.32
лева.
Относно възражението на особения представител на
ответника, за ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземането:
Съгласно т. 12.3 от ОУ в
случай, че кредитополучателят просрочи една вноска с повече от 30 календарни
дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо
кредитодателят да изпраща на кредитополучателя уведомление, покана,
предизвестие или други, а според т.12.4 в този случай кредитополучателят дължи остатъчните
непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при
закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Ищецът не
представя доказателства относно връчването до ответника на уведомление за настъпилата
предсрочна изискуемост на заема (кредита). Такова уведомление не е връчено
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението
следва да предшества подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. Разрешението, дадено в т. 18 на ТР се прилага и по отношение
на небанковите финансови институции, какъвто е ищеца /в този смисъл решение №
123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о. на ВКС; Определение от
25.05.2016 г. по ч. гр. д. №1418/2016 г. на СГС, Решение № 1886 от 4.12.2015 г.
по в. гр. д. № 2591/2015 г. на ОС – Пловдив, Решение № 918/14.10.2014 г. по т.
д. № 2389/2013 г. на ОС-Варна, Решение от 28.11.2014 г. по гр. д. № 490 /2014
г. ОС – Враца, Решение № 105 от 26.05.2015 г. по в. гр. д. № 41/2015 г. на ОС –
Кърджали/. Липсва основание да се приеме, че настъпването на предсрочната
изискуемост за вземанията на банките следва да бъде по различен начин, от
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на други търговци,
професионално предоставящи заеми и кредити. Този извод се подкрепя и с аргумент
за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква
по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции,
което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на
КС. Кредитирането е правно регламентирана дейност и правната сигурност изисква
да се прилагат еднакви правила с оглед защита на потребителя, при това
независимо от субекта, който отпуска потребителския кредит. За потребителя
следва да е ясно съдържанието на материалното правоотношение, че предсрочната
изискуемост може да настъпи при условията в договора или ОУ, но едва от
момента, в който е уведомен за това.Да се приеме обратното, би означавало да се
наруши принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на
потребителските кредити, което е недопустимо. Изложеното е в унисон с
практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно
Тълкувателно решение № 8/2017г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо при предявен иск по реда на чл. 422
от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК.
В случая, тъй като предсрочната
изискуемост на кредита не е била съобщена на ответника, то дължими се явяват
само вноските, с настъпил падеж към датата на издаване на заповед за изпълнение
– 12.06.2018г. – сумата от 275.60 лв., представляваща главница. До този размер
предявения иск с правно осн. чл. 422 от ГПК, касаещ вземане за главница по
процесния договор се явява основателен и доказан, като искът за главница над
този размер до пълния претендиран размер от 3093,28 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид
гореизложеното, съдът следва да признае по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 275.60 лева – главница
по договор за потребителски кредит № **********/20.12.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018г. до изплащането й, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение № 1685/12.06.2018г. по ч.гр.д. №
3010/2018г. по описа на СтРС.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските в исковото производство, съразмерно
с уважената част от исковете – 102.83 лв. /200 лв. за възнаграждение за вещо
лице, 61.10 лв. за платена държавна такса, 446.53 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 446.53 лв. за възнаграждение за особен представител/.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 12.11 лева, съразмерно с уважената част от исковете /
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗ***ВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.И., ЕГН ********** ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е,
вх.В, сумата от 275.60 лева –
главница по договор за потребителски
кредит № **********/20.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018г.
до изплащането й, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 1685/12.06.2018г. по ч.гр.д. № 3010/2018г., по описа на РС
– Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над сумата от 275.60 лева
до претендирания размер от 3093.28 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.И., с п.а., ДА ЗАПЛАТИ НА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В,
сумата от 102.83 лева - разноски по
настоящото дело, и сумата от 12.11 лева
– разноски по ч.гр.д.№ 3010/2018г., по
описа на РС – Стара Загора.
Сумите
могат да бъдат заплатени по посочената в заповедното производство банкова
сметка на „Профи Кредит България“ ЕООД, а именно: IBAN: *** „Юробанк България” АД
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: