№ 13268
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110160129 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск от Р. А. Ф. С., родена на **********г., срещу Е. В. Г.,
ЕГН ********** с правна квалификация чл. 76, т. 9 от Закона за българските
лични документи /ЗБЛД/, вр. чл. 127а, ал. 2 от СК.
Ищцата поддържа, че е гражданин на Австралия. Майка е на детето О.
Е. Г., ЕГН **********. Когато дошла в България, нямала намерение да остава
за постоянно. Случило се така, че се запознала с ответника, оженили се и им
се родил син – О.. В момента са в процес на развод и водят дело за
родителски права и издръжка относно детето. Съгласно постановените
привременни мерки, упражняването на родителските права спрямо детето са
предоставени на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с
детето, както и е определена издръжка. Излага твърдения, че родителите и
роднините й никога не са виждали бебето. Баба й получила сърдечен удар и е
в тежко състояние. Ищцата би желала тя да види О. поне веднъж преди да
почине. Въпреки многократните й разговори с ответника да разреши да
заведе детето в Австралия, той категорично отказвал. Изпратила нотариална
покана до него, като му определила 1 – седмичен срок от получаването на
поканата да представи заверена декларация – съгласие за пътуване на О.
извън България. Този срок изтекъл на 25.09.2022г., но ищцата не получила
1
такава декларация. Тя поканила ответника и да дойде в 02 РУ – СДВР, за да
подпише необходимите документи за издаване на паспорт на детето, което
той не направил. Сочи, че има финансова възможност и желание да заведе
детето в Австралия с цел да види роднините си по произход, така и до други
държави с цел почивка, посещение на детски увеселителни паркове,
опознаване на различни страни и култури. Счита, че пътуванията извън
България са в интерес на сина й, тъй като чрез тях ще придобива впечатления
от други държави, ще разширява своя мироглед и ще се отразят благоприятно
на възпитанието и развитието му като цяло. Близките отношения на детето с
баба му и дядо му по майчина линия ще бъдат само от полза, а последните
постоянно потали за него и му изпращали подаръци. Когато ищцата дошла в
България, нямала намерение да остава за постоянно, затова и нямала
необходимите документи. Но понеже забременяла, Отдел Миграция й издал
разрешително за временно пребиваване, което изтича на 27.01.2023г. Затова
трябва да се върне в Австралия и да подаде молба за виза тип „Д“ в
българското посолство в Австралия. Едва след като я получи, има право да се
върне в България и да подаде документи за продължително пребиваване.
Моли съда да замести съгласието на ответника за пътувания на малолетния О.
извън територията на Република България до Австралия и всички останали
държави, за срок до навършване на пълнолетие, придружаван от неговата
майка, както и да бъде заместено съгласието на бащата за издаване на паспорт
на детето. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението
на основание чл. 127а, ал. 4 СК. Не претендира разноски.
Ответникът Е. В. Г. в предоставения от съда едномесечен преклузивен
срок по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Счита исковата
молба за неоснователна, като излага подробни съображения в тази насока.
Предявена е и насрещна молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за
заместване съгласието на майката за пътувания на детето, придружавано от
своя баща, до държавите – настоящи и бъдещи членки на Европейския съюз,
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Австралия,
Сърбия и Северна Македония за срок от пет години, без ограничения на броя
на пътуванията, тяхната продължителност на време, през което се
осъществяват в чужбина, с изключение на времето, определено на майката.
Моли да бъде постановено предварително изпълнение на решението на
основание чл. 127а, ал. 4 СК. Претендира разноски.
2
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната
искова молба. Ищцата заявява, че в хода на настоящото производство баба й е
починала, все още не била погребана, защото майката на ищцата се надявала
българския съд да разреши на детето О. да пътува без съгласието на баща си и
двамата с майка си да пристигнат в Австралия за погребението. Счита
насрещния иск за неоснователен.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира
за установено следното от фактическа страна:
Страните са родители на малолетното дете О. Е. Г., ЕГН **********.
На 16.09.2022г. ищцата изпратила до ответника нотариална покана, с
която го кани в 7 – дневен срок от получаването на същата да изпрати на
адреса й декларация, с която разрешава пътуването извън България на О. Е. Г.
с майка си Р. А. Ф. С.. Със същата покана ищцата поканила ответника да се
яви в 02 РУ – СДВР на 09.11.2022г. от 11 часа, за да подпише необходимите
документи и да извърши необходимите действия за издаване на
международен паспорт на О. Е. Г..
С Определение на СРС, 83 състав от 02.11.2023г. са постановени
привременни мерки на основание чл. 323, ал. 1 ГПК, като упражняването на
родителските права спрямо детето О. е предоставено на майката, определен е
режим на лични отношения на бащата с детето, както и издръжка.
На ищцата е издадено разрешение за пребиваване ********* с
валидност 27.01.2023г.
На 10.02.2023г. ищцата подала до СРС молба по реда на ЗЗДН. С
определение на СРС, 37 състав от 23.02.2023г. делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални
доклади от ДСП – Оборище и ДСП - Бургас. От проведеното социално
проучване е видно, че понастоящем непосредствено ангажирана с
отглеждането и възпитанието на детето е неговата майка. Бащата е в
състояние да задоволява базисните потребности на своя син от покрив, храна,
облекло, здравни грижи, образование и емоционален комфорт. Той може да
разчита на непосредствената ежедневна подкрепа от страна на родителите си
по отношение обгрижването на детето. Майката задоволява адекватно
3
възрастовите потребности на детето и полага за него адекватни грижи.
Съобразно възрастта му, същата е формирала подходящ хранителен и дневен
режим на хранене, сън, бодърстване, който заявява, че се спазва. Майката е
силно привързана към детето и задоволява емоционалните му потребности,
като го дарява с майчина нежност и ласки. В жилището, където се отглежда в
момента О., са поддържани много добри хигиенно – битови условия. По
данни на майката, същата не възпрепятства по никакъв начин срещите на
бащата с детето.
В хода на производството ищцата дава обяснения по реда на чл. 176
ГПК. Заявява, че баба й Марлен Мейтланд е починала; в България е повече от
година; не е сигурна за това, че статутът й на продължително пребиваващ в
България чужденец за периода 27.01.2022г. – 27.01.2023г. е предоставен на
основание извънредни обстоятелства – напреднала бременност и сключен
граждански брак с Е. Г.; разбира малко български език, но не говори.
От показанията на св. Н. Й. Й. се установява, че страните в момента не
живеят заедно. Имат дете – О., на година и половина. Майката и детето
живеят извън гр. София. Между страните се водили разговори през
последната година по телефона, които били видео – разговори. В началото
ищцата споменавала, че баба й не се чувства добре, че е на смъртен одър, че
иска да вземе О. да го заведе в Австралия, да го запознае със семейството и
ще се върне. След това думите й били, че не издържа на това място, не се
чувства на място, не харесва хората, искала да си е вкъщи и там, където се
чувства комфортно.
Съдът кредитира показанията на св. Й. като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични
впечатления.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се
решава от съда по настоящ адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 76,
т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и
4
непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл.127а от СК.
От събраните в хода на производството доказателства безспорно се
установи, че между страните е налице висящ бракоразводен процес, като до
приключване на същия са постановени привременни мерки, съгласно които
родителските права спрямо детето О. се упражняват от майката, на бащата е
определен режим на лични отношения с детето, както и издръжка. Ищцата
твърди, че пътуването на детето извън България до Австралия и всички
останали държави е с оглед запознаване на О. с баба му и дядо му по майчина
линия и останалите роднини, както и за погребението на нейната баба. В
отговора на насрещната искова молба ищцата твърди, че родителите й са
разведени и живеят в различни държави – майка й живее в Австралия, а баща
й – в Нова Зеландия, т.е. ищцата навежда различни и противоречиви
твърдения относно местоживеенето на родителите си, с което именно
обосновава претенцията си. Същевременно същата не е ангажирала
доказателства относно заявените обстоятелства. Действително и безспорно е,
че ищцата е австралийски гражданин, което обаче само по себе си не
обосновава сочените от нея твърдения. Съгласно ТР 1/2016г. на ОСГК на
ВКС от 03.07.2017г., решението на съда следва да е в съответствие с най –
добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото
мнение и с оглед специфичните му нужди. Предвид ниската възраст на
детето, същото не е излушано по реда на чл. 15 ЗЗДт. Установи се, че
отношенията между страните са влошени, като в този случай съдът следва да
подложи на преценка причината за заявения от родителя отказ за пътуване на
детето извън територията на страната, както и дали това е в интерес на детето.
В настоящия случай детето О. е на една година. Между родителите са
провеждани разговори, в хода на които майката е искала разрешение от
бащата за пътуване на детето до Австралия. Същата първоначално заявявала,
че баба й не се чувства добре, че е на смъртен одър, че иска да запознае
детето със семейството и ще се върне. След това обаче заявила, че не издържа
на това място, не се чувства на място, не харесва хората, иска да си е вкъщи и
там, където се чувства комфортно. В подкрепа на изложеното са показанията
на св. Й., който лично е възприел изявленията на ищцата. Безспорно в
5
интерес на детето е да познава и поддържа контакти с разширеното си
семейство както по майчина, така и по бащина линия, но възприетите от св. Й.
изрази на ищцата поставят под съмнение действителните й намерения
относно както нейното местоживеене, така и това на детето. Същата сочи, че
пътуването до Австралия е наложително и с оглед на това, че е необходимо да
кандидатства за виза тип „Д“ в българското посолство в Австралия.
Гореизложеното обосновава изводът, че, от една страна, е налице съмнение
относно действителните намерения на ищцата относно местоживеенето на
детето, и, от друга страна, връщането и в България е в зависимост, първо, от
нейната воля дали ще подаде документи за кандидатстване за виза, и, второ,
дали такава ще бъде в действителност издадена. Всички тези обстоятелства са
бъдещи и несигурни такива, поради което съдът намира, че не е в интерес на
детето. Следва да бъде отчетено и процесуалното поведение на ищцата в тази
посока по настоящото производство, която е сменила местоживеенето си в гр.
Бургас без да уведоми за това съда. Поради това, съдът намира, че
изложените в молбата твърдения са недоказани, същите останаха единствено
заявени от ищцата без същата да представи и ангажира доказателства за
тяхното обосноваване. Относно искането на ищцата за заместващо съгласие
на бащата за пътуване на детето до всички останали държави, съдът счита
същото за неоснователно, тъй като не са посочени конкретни държави,
поради което съдът е в невъзножност да извърши преценка на социалната,
политическата, природната, икономическата обстановка с оглед защита
интереса на малолетното дете, както и дали се създава риск за неговите живот
и здраве.
По отношение на предявената насрещна искова молба с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК, съдът намира същата за недоказана. Въпреки
разпределената доказателствена тежест с определение на съда от 26.01.2023г.
ищецът не ангажира доказателства, обосноваващи интереса на детето да
пътува извън територията на България. Заявените от страните обстоятелства и
твърдения следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно
доказване. В настоящия случай съдът намира претенциите и на двете страни с
правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за недоказани и неоснователни.
С оглед неоснователността на претенциите, исканията на страните за
допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а,
ал. 4 СК следва да бъде оставено без уважение.
6
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от ответника.
Разноски съдът не следва да присъжда, същите остават за сметка на всяка от
страните такива, каквито са направени, тъй като производството представлява
такова на спорна съдебна администрация, имащо охранителен за интересите
на детето характер, независимо изхода на спора /Определение №
385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I Г.О./.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. А. Ф. С., родена на **********г.,
австралийски гражданин, срещу Е. В. Г., ЕГН ********** иск с правна
квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК за заместване съгласието на бащата за
пътувания на детето О. Е. Г., ЕГН ********** извън територията на
Република България до Австралия и всички останали държави за срок до
навършване на пълнолетие на детето, придружавано от своята майка, както и
за заместващо съгласие на бащата за издаване на международен паспорт на
детето О. Е. Г., ЕГН **********, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. В. Г., ЕГН ********** срещу Р. А. Ф.
С., родена на **********г., австралийски гражданин, насрещен иск с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК за заместване съгласието на майката за
пътувания на детето О. Е. Г., ЕГН ********** извън територията на
Република България до държавите – настоящи и бъдещи членки на
Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритрания и Северна
Ирландия, Сърбия и Северна Македония за срок от пет години, без
ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност на време, през
което се осъществяват в чужбина, с изключение на времето, определено на
майката.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните Р. А. Ф. С., родена
на **********г., австралийски гражданин, и Е. В. Г., ЕГН ********** за
допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а,
ал. 4 СК, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. В. Г., ЕГН **********, за
7
присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8