№ 10481
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.А
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110141492 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Н.
Т. Н. срещу „Т. С.“ ЕАД обективно кумулативно съединени положителни
установителни главни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 519,89 лв.,
представляваща вреди от незаконосъоразни действия на служители на ответното
дружество поради удържане на сумата по изпълнително дело № 20188580401415 по
описа на ЧСИ У. Д., което е било образувано въз основа на обезсилен изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 44790/2018 г. по описа на СРС, 62 състав, ведно със законната лихва
от 29.04.2021 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 95,89 лв. за периода от 04.07.2019 г. до 27.04.2021 г., представляваща
обезщетение за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 24851/21 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
44790/2018 г. по описа на СРС, 62 състав, като въз основа на същия е образувано
изпълнително дело № 20188580401415 по описа на ЧСИ У. Д.. По последното от
сметка на ищеца били удържани сумите от 507,89 лв. (представляваща сбор от сумите
от 94,15 лв. за топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 07.2015 г., ведно със
законната лихва на стойност 5,28 лв., изчислена за периода от 06.07.2018 г. до
24.01.2019 г., сумата в размер на 2,72 лв., представляваща за дялово разпределение за
периода от м. 05.2015 г. до м. 07.2015 г., законна лихва в размер на 0,15 лв. за периода
от 06.07.2018 г. до 24.01.2019 г., сумата от 28,68 лв., представляваща неолихвяеми
вземания (мораторни лихви, обезщетения) и 75 лв. присъдени разноски, 100 лв.
разноски по изпълнителното дело в ползва на взискателя „Т. С.“ ЕАД и такси и
разноски по изпълнителното дело в размер на 201,91 лв., дължими съгласно Тарифата
за такси и разноски към ЗЧСИ), както и сумата от 12 лв., представляваща такса за
1
налагане на запор. Ищецът навежда твърдение, че след удържане на сумите,
изпълнителният лист е обезсилен след производство по чл. 423 ГПК. Предвид
гореизложеното счита, че вследствие на действията на „Т. С.“ ЕАД са му причинени
имуществени вреди поради противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
злоупотреба с право, които са на обща стойност 519,89 лв. В условията на
евентуалност сочи, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 305,98 лв.
предвид обезсилването на изпълнителния лист, и му е причинил имуществени вреди на
стойност 213,91 лв. вследствие на противоправното си поведение.
Ответникът оспорва главните искове като неоснователни. Оспорва
претендираната сума в общ размер от 519,89 лв. да е постъпила по сметка на ответното
дружество. Сочи, че в тази сума са включени и събраните от съдебния изпълнител
такси. Поради изложеното счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи
фактически твърдения и от отправеното до съда искане. Квалифицирането на спорното
право не е задължение на ищеца, а на съда, към който е отправено искането за защита.
Квалификацията се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той
извлича възникването на правото (в този смисъл например определение
№783/08.12.2015г. по ч.гр.д.№5808/2015г. на IV г.о. на ВКС, решение по гр.д.№ 167/
2012 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 4124/ 2014 г. на ІV г.о. на ВКС). За да определи
действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които
формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация
на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по
делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.
Задължение на съда е да определи правната квалификация на иска, но въз основа на
изложените от ищеца в обстоятелствената част твърдения и формулирания въз основа
на тях петитум.
Конкретиката на случая се отличава с тази особеност, че исковото производство
е образувано по реда на чл. 422 ГПК като продължение на заповедното производство,
издадената в рамките на което заповед за изпълнение на парично задължение не е
влязла в сила поради оспорването . Предмет на исково производство по реда на чл.
422 ГПК може да е вземане, претендирано на същото основание /фактически
твърдения относно дължимостта на вземането/, като това, за което е издадена
заповедта за изпълнение, като в производството по чл. 422 ГПК са неприложими
правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК /в какъвто смисъл изрично са мотивите
към т.11Б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС/. Следователно
от определящо значение за допустимостта на иска по реда на чл. 422 ГПК е наличие на
2
идентичност на основанието на иска като това, заявено в заповедното производство.
Фактическите обстоятелства относно дължимостта на претендираната главница,
изложени в заповедното производство, се свеждат до назоваване на сумата от 519,89
лв. като удържана по обезсилени заповед за изпълнение и изпълнителен лист с
определение от 22.05.2019 г. по ч.гр.д. № 44790/2018 г. по описа на СРС, от които
507,89 лв. като удържана по изпълнително дело по обезсилен изпълнителен лист и 12
лв. такса за обработка на запор. Посочването по този начин на фактически
обстоятелства не представлява излагане на конкретни юридически факти, елемент от
хипотезата на правна норма, въз основа на които съдът извежда правната
квалификация. Поради това в исковото производство с Разпореждане №
9941/05.08.2021 г. са дадени указания за конкретизиране на основанието, чрез излагане
на фактически твърдения относно възникване на правото на ищеца да иска присъждане
в негова полза на сумата, включително чрез насочване на ищеца с изброяване на
евентуални такива основания (дали ответникът се е обогатил, дали представлява
нанесени вреди или друго), както и да формулира съответен петитум. В изпълнение на
указанията е постъпила уточнителна молба с вх. № 424772/19.08.2021 г., в която се
заявява, че сумата се претендира като нанесени на ищеца имуществени вреди под
формата на претърпени загуби от незаконосъобразни действия на служители на „Т. С.“
ЕАД с доводи за злоупотреба с право. Наред с това ясно е заявено предявяване при
условията на евентуалност, че сумата от 305,98 лв., представяваща сума, с която
ответникът се е обогатил неоснователно, а за сумата от 201,91 лв. и 12 лв. отново се
сочи, че представляват имуществени вреди. С протоколно определение от 22.02.2022 г.
на ищеца са дадени указания за отстраняване нередовността на исковата молба в частта
по предявените в условията на евентуалност искове – да формулира петитум (с
препращане към мотивите на т.11Б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС, където се сочи, че в производството по чл. 422 ГПК може да се заявява ново
основание посредством евентуален осъдителен иск, както и за внасяне на държавна
такса по евентуалните искове. С уточнителна молба вх. № 51629/16.03.2022 г.
указанията са частично изпълнени, като е внсена държавна такса, но отново е заявен
установителен петитум за сумата от 305,98 лв. на соченото ново основание
(неоснователно обогатяване), и е формулиран осъдителен петитум само за сумата от
213,91 лв., но на вече заявеното по главния иск основание – вреди от непозволено
увреждане. Като е приел, че исковата молба не удовлетворява изискванията за
редовност, съдът отново е дал подробни указания на ищеца с протоколно определение
от 12.04.2022 г. Протоколът е връчен на представител на ищеца и същият е
предупреден за последиците от неизпълнение в срок. Поради неотстраняване на
нередовностите в частта по заявените в условията на евентуалност искове, а именно
положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата
от 305,98 лв., получена от ответника въз основа на отпаднала основание предвид
обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20188580401415 по описа на ЧСИ У. Д., както и осъдителен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 213,91 лв., представляваща такси и разноски по
3
изпълнителното дело дължими по ТТРЗЧСИ, исковата молба е върната и
производството по делото в тази част е прекратено с влязло в сила на 30.06.2022 г.
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
21.06.2022 г. Поради това предметът на делото, по който съдът дължи произнасяне по
същество, се изчерпва със заявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове,
като квалификацията на главния такъв по чл. 49 ЗЗД се извежда на база доводите за
нанесени на ищеца вреди вследствие на противоправни действия на служители на
ответника и извършена от тях злоупотреба с права.
По иска по чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
противоправното поведение на служители ответника е претърпял имуществени вреди в
претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на претендираното вземане, като в негова тежест е и опровергаване
презумпцията за вина на делинквента.
Не се спори между страните, отделено е за безспорно по делото по реда на чл. 153
ГПК и се потвърждава от събраните писмени доказателства, изпълнително дело №
20188580401415 по описа на ЧСИ У. Д. е образувано въз основа на изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 44790/2018 г. по описа на СРС, 62 състав за суми на обща стойност от
200,55 лв., включително 75 лв. разноски по заповедното производство.
С Разпореждане №123181/22.05.2019 г. по ч.гр. д. № 44790/20128 г. по описа на
СРС, 62 състав, е обезсилена заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист поради неизпълнение на указанията за представяне на
доказателства от заявителя за предявяване на иск по чл. 422 ГПК в срок. Видно от
приложеното ч.гр.д. № 3731/2019 г. по описа на СГС, I г.о., 1 състав, висящността на
заповедното производство по ч.гр. д. № 44790/20128 г. по описа на СРС, 62 състав след
издаване на изпълнителния лист по него е възстановена вследствие на приемане на
възражение по реда на чл. 423 ГПК с Определение № 7369 от 25.03.2019 г. по ч.гр.д. №
3731/2019 г. по описа на СГС, I г.о., 1 състав.
От приложеното по делото копие от изпълнително дело № 20188580401415 по
описа на ЧСИ У. Д. се установява, че в рамките на същото е преведена в полза на
взискателя сума в размер на 306,53 лв., видно от надлежно отбелязване върху гърба на
изпълнителния лист. Установява се също, че в покана за доброволно изпълнение до
длъжника Н. Т. Н. се сочи общ размер на задълженията от 507,89 лв., включително
начислените такси по изпълнителното дело, както и че сумата е постъпила на
15.01.2019 г. от длъжника Н. Т. Н. по сметка на ЧСИ Димоларова сумата вследствие на
наложен запор по банкова сметка. Поради приключване на делото на основание чл.
433, ал. 2 ГПК (поради изпълнение на задължението и събиране на разноските), е
вдигнат служебно наложеният запор.
Релевантният въпрос по делото е дали излизането от патримониума на ищеца на
сумата, удържана по изпълнителното дело, представлява негова вреда, нанесена му
поради противоправни действия на служители на ответното дружество предвид
4
извършена от тях злоупотреба с права.
Изпълнителното дело е образувано въз основа на извършена констатация за
влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен
лист. Сумата по изпълнителното дело е удържана преди обезсилване на изпълнителния
лист, дори преди образуване на производството по възражението по чл. 423 ГПК по
ч.гр.д. № 3731/2019 г. по описа на СГС (19.03.2019 г.). Взискателят в изпълнителното
производство – ответник по настоящия иск, е действал правомерно въз основа на
предоставените му по закон права. Ето защо недоказани остават твърденията на ищеца
за противоправно поведение, в частност злоупотреба с права, извършена от страна на
служители на ответника. Поради недоказване на първия елемент от фактическия
състав по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, същият подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Предвид отхвърлянето на главния иск по чл. 49 ЗЗД, на отхвърляне подлежи и
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва, доколкото във фактическия състав на
акцесорното вземане се включва вземането за главница, което остана недоказано по
делото.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на
направените разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Н. Т. Н., ЕГН
********** срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********* обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 519,89 лв., представляваща вреди от
незаконосъобразни действия на служители на ответното дружество поради удържане
на сумата по изпълнително дело № 20188580401415 по описа на ЧСИ У. Д., което е
било образувано въз основа на обезсилен изпълнителен лист по ч.гр.д. № 44790/2018 г.
по описа на СРС, 62 състав, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 95,89 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 04.07.2019 г. до 27.04.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
24851/21 г. по описа на СРС, 178 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Т. Н., ЕГН ********** да заплати на „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100 лв., представляваща разноски в
производството.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6