Решение по дело №65/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.9б във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл.107, ал.3 от ДОПК.

„ДУПНИЦА ТАБАК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Дупница, [улица], представлявано от прокуриста В. С. Б. обжалва Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ23000074-1/ 17.11.2023 г. на главен специалист С. Й. Т. в община Дупница, с който е установена такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2023 г. в размер на 46 594.32 лв. и лихва за просрочие към 17.11.2023 г. в размер на 1 761.44 лв. Общото задължение възлиза на 48 355.76 лв. /вж. молбата на л.260/. Релевира основанията за оспорване по чл.160, ал.2 от ДОПК във вр. с чл.9б и чл.4, ал.1 от ЗМДТ. По отношение на компетентността счита, че решаващ орган е кмета, а не началника на отдел „МДТ“. По отношение на формата твърди, че писмото на решаващият орган не е оформено като решение. Нарушението на процедурата свързва с липса на подадена декларация за установяване на задължението за ТБО, поради което установяването следва реда по чл.108 от ДОПК. Нарушението на материалния закон свързва с твърденията, че сградите не функционират, поради което не генерират битови отпадъци; че общината не извършва услугите по чл.66 от ЗМДТ; че ТБО е изчислена в нарушение на чл.18, ал.2 от местната наредба в нарушение на принципа „замърсителя плаща“ и в противоречие с чл.14, §1 от Директива 2008/98 ЕО и чл.14 от ЕКПЧОС /по признак дискриминация/. Моли за отмяна на АУЗ. Претендира деловодни разноски.

В съдебните заседания и писмени молби пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

В съдебните заседания, писмен отговор и молба ответния началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Дупница и пълномощникът му оспорват жалбата като неоснователна. Претендират деловодни разноски по списък.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Оспореният АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ23000074-1/ 17.11.2023 г. е издаден от С. Й. Т. на длъжност главен специалист в община Дупница въз основа на подадена от жалбоподателя декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/ 20.05.2010 г. като собственик на недвижими имоти – земя и сгради във вид на производствени обекти, други нежилищни обекти и търговски обекти. Към декларацията е приложен нотариален акт за установяване на правото на собственост № 82, том II, рег. № 2420, дело № 508/ 1999г. /вж. л.112-154/. За имотите е открита партида № ********* 002. Адресът на имотите е в гр.Дупница, [улица]. С оспореният АУЗ са установени размерите на задълженията за ТБО и лихвите за просрочие към 17.11.2023г. в общ размер от 48 355.76 лв., от които ТБО в размер на 46 594.32 лв. и лихви в размер на 1 761.44 лв. Липсва погасяване на задълженията.

АУЗ е връчен на жалбоподателя на 22.11.2023 г., който го е оспорил с жалба № 26-00-3016/ 07.12.2023 г., подадена по пощата на 06.12.2023 г., до началник отдел МДТ при община Дупница. С писмо № 26-00-3093/ 11.12.2023 г. Г. Г. като началник отдел „МДТ“ при общината е оставил жалбата без уважение като неоснователна и е потвърдил дължимите суми. Органът е посочил, че липсва подадена декларация, че имотът няма да се стопанисва през цялата година, че няма декларация за определяне на ТБО по количеството на битовия отпадък и че няма заявление или декларация за извършване на дейностите от външен оператор. В писмото е описан начинът за изчисляване на отделните услуги от таксата, като е посочена данъчната основа и приложимите промили. Писмото на органа е връчено на жалбоподателя на 02.01.2024 г., а жалбата срещу АУЗ е подадена по пощата на 31.01.2024 г.

Със заповед № РД 04-1668/ 13.11.2023 г. на кмета на общината, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.4, ал.3 и 4 от ЗМДТ с правата и задълженията на органи по приходите са определени служителите от отдел „Местни данъци и такси“ в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и ТБО, между които лица е и издателят на оспорения АУЗ, а ответният началник на отдел „Местни данъци и такси“ е определен като изпълняващ функциите на териториален директор на НАП по чл.4, ал.5 от ЗМДТ. За компетентността на началника на отдела е издадена и заповед № РД 04-1669/ 13.11.2023 г. Със заповед № РД 04-1677/ 15.11.2023 г. кметът на общината е наредил установяването, обезпечаването, събирането и обжалването на местни данъци и такси да се извършва по правилата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ, а началникът на отдел „МДТ“ да упражнява правомощията на териториален данъчен директор, съгласно предходната заповед № РД 04-1669/ 13.11.2023 г. /вж. л.98-100/.

През 2023 г. действа Наредба за определянето на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на община Дупница, приложена на л.76-97 от делото.

С решение № 235 от Протокол № 13/ 16.12.2022 г. на ОбС – Дупница на основание чл.8, ал.1 във вр. с чл.62, ал.1 от ЗМДТ, чл.21, ал.1, т.7 и ал.2 във вр. с чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА е одобрена план-сметката за разходите по третиране на битовите отпадъци и поддържане чистотата на териториите на населените места в общината за 2023 г., съгласно приложение № 1 и е запазен годишният размер на ТБО в зависимост от данъчната основа, която за нежилищните имоти на ЮЛ е определена пропорционално в размер на 8 промила от данъчната оценка по 20 и чл.21 от ЗМДТ. За услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци размерът на таксата е 3.68 промила, за обезвреждане на битовите отпадъци в деца и други съоръжения, проучване, проектиране, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране, компостиране, анаеробно разграждане и друго третиране и оползотворяване на битовите отпадъци размерът на таксата е 2.48 промила, а за чистота на териториите за обществено ползване таксата е 1.84 промила.

Със заповед № РД 04-1415/ 14.10.2022 г. на основание чл.44, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА и чл.63, ал.2 от ЗМДТ кметът на общината е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги за третиране на твърди битови отпадъци през 2023 г. в които общината ще извършва услугите от ТБО за конкретно посочени населени места, между които се включва територията на град Дупница. Честотата на извозване на битовия отпадък за града досежно адреса на жалбоподателя /[улица]/ е 1 /един/ път седмично с предоставен съд тип „Бобър“

Дейностите по сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване през 2023 г. е осъществявана от фирма „Еко Ресурс-Р“ ООД по договор № РД 09-192/ 07.11.2022 г. със срок на изпълнение от 36 месеца /вж. л.240-255/. С договора страните са уговорили заплащането на дейността да се осъществява помесечно въз основа на обобщен констативен протокол за осъществените дейности, изготвен на негова основа акт за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи и издаване на данъчна фактура за заплащане на сумите. Уговорен е контрол на общината върху изпълнение на дейностите от изпълнителя въз основа на месечния график на дейностите и заявките на общината. При неизпълнение или некачеството изпълнение общината издава съобщение за неизпълнение. Уговорени са неустойки и санкции, свързани с намаляване на заплащането. Неразделна част от договора е техническото предложение на изпълнителя, находящо се на л.181-239, видно от което изпълнителят разполага с нужната техника и човешки ресурси за изпълнение на договора. За изпълнение на дейностите по договора общината е представила протоколи за извършване на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване за всички месеци от 2023 г. с данни за видовете и точния брой на обслужените съдове и за количество на превозените битови отпадъци. Протоколите са приложени на л.443-493. За заплащане на дейностите по договора са приложени фактури, платежни нареждания и преводни нареждания за всички месеци на 2023 г. Документите се намират на л.360-385. Съгласно протоколи от проверки на общината от 28.04.2023 г. и 11.08.2023 г., липсват констатирани нарушения при изпълнение на договора за [улица]/вж. л.105-106/.

Дейностите по третиране на битовите отпадъци през 2023 г., включващи предварително третиране за оползотворяване или обезвреждане на отпадъците, генерирани на територията на общината са осъществявани от две дружества. По силата на договор от 18.05.2020 г. до м.05.2023 г., включително дейностите са осъществявани от фирма „Екобулсорт“ ЕАД, а от м.06.2023 г. до края на годината от фирма „Евроимпекс“ ЕООД по силата на два договора. Извършената от „Екобулсорт“ ЕАД дейност е обективирана в Актове за извършени услуги и обобщени справки за м.01-м.04.2023 г., с данни за общото тегло на приетите битови отпадъци и отделните дейности, подлежащи на заплащане от общината /предварително третиране, предадени за оползотворяване и за обезвреждане/, вкл. по кодове отпадъци /вж. л.423-439/. Въз основа на актовете са издадени фактури и преводни нареждания за заплащане на дейностите за периода на действие на договора /вж. л.366-371/. Извършената от „Евроимпекс“ ЕООД дейност е обективирана в актове за изпълнени услуги с обобщени справки към тях за м.05.-м.12.2023 г., с данни за общото тегло на приетите битови отпадъци и отделните дейности, подлежащи на заплащане от общината /подобно на договора с „Екобулсорт“ ЕАД/, вкл. по кодове отпадъци /вж. л.394-401/. За дейностите през м.12.2023 г. са представени кантарни бележки /вж. л.397/. Дейностите по договора са заплатени, съгласно представени фактури и кредитни известия за предадени битови отпадъци и предварителното им третиране през периода м.07-м.12.2023 г. /вж. л.372-376/.

Съгласно приетото по делото заключение на вещо лице М. К. В. жалбоподателят не е подал декларация, че през 2023 г. имотът е неизползваем и че не генерира битови отпадъци. Вещото лице сочи, че ТБО е изчислена върху данъчната оценка на имотите по решението на ОбС – Дупница. Дължимите суми съответстват на посочените такива в АУЗ. Събирането и извозването на битовите отпадъци от [улица]е осъществявано от „Еко Ресурс-Р“ ООД. Отпадъците са транспортирани до сметище, съгласно пътните листове. Съгласно протоколите на общината, при имота на жалбоподателя има съдове за съхраняване на битовите отпадъци. При огледа на място на 02.11.2024 г. вещото лице установява, че на граничната улица има поставени трицветни контейнери тип „Иглу“. В съдебно заседание на 25.11.2024 г. вещото лице допълва, че до 18.05.2023 г. общината е имала договор с „Екобулсорт“ ЕАД за извозване на отпадъците на сметище /площадка/ в гр.София, [жк], а от 19.05.2023 г. отпадъците са извозвани от „Евро Импекс“ ЕООД на площадка в гр.София, район „Истър“. Вещото лице сочи, че жалбоподателят не е подал декларация за изчисляване на ТБО по количество.

Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства. Страните не го оспорват.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка жалбата е допустима. Съгласно чл.156, ал.1 във вр. с чл.144, ал.1 и чл.107, ал.3 и 4 от ДОПК, чл.9б и чл.4, ал.1, изр.последно от ЗМДТ, предмет на оспорване е АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с установен размер на ТБО за 2023 г. и лихвите за просрочие по отношение на деклариран от жалбоподателя имот /земя и сгради/. Жалбоподателят е с правен интерес от оспорването, т.к. АУЗ засяга по негативен начин имуществената му сфера във връзка с разпоредените парични задължения. Оспорването е в срока по чл.140, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на АПК. Жалбата е подадена пред компетентния административен съд.

Разгледана по същество, във връзка с предмета на съдебна проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Относно компетентността на органа:

АУЗ е издаден от компетентен орган. И. С. Й. Т. заема длъжност в отдел „Местни данъци и такси“ в община Дупница. На основание заповед № РД 04-1668/ 13.11.2023 г. на кмета на общината издателят на АУЗ има качество на орган по приходите по чл.4, ал.3 и ал.4 във вр. с чл.9б от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задълженията за ТБО и лихвите по регламентацията на чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Относно формата на акта:

АУЗ е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. В съдържанието на АУЗ са посочени относимите правни основания за неговото издаване и фактически такива относно съдържанието на партидата на имота с характеристиките на земята и сградите по Приложение №2 към ЗМДТ и административния адрес. Налице е ясна разпоредителна част с вменени задължения към адресата. Има дата на издаване, име и длъжност на органа с негов подпис. Размерът на ТБО е определен с обща сума, поради което липсва диференциация в размера на задължението за всеки имот /земя и сгради/ и за всяка услуга в ТБО по чл.62 от ЗМДТ. Тази липса обаче не представлява съществено нарушение на формата, т.к. годишният размер на услугите в ТБО са регламентирани в решението на ОбС и общинската наредба, които са публично оповестени на населението и са приети въз основа на приложимия ЗМДТ. Освен това се касае за размери на публични общински вземания, които математически се изчисляват въз основа на декларираните от жалбоподателя данни за местоположението, вида, състоянието и отчетната стойност на всеки имот и въз основа на нормативна база за определяне на данъчната оценка за имотите по Приложение №2 към ЗМДТ. Отделно от това, в съдебното производство е приложима разпоредбата на чл.160, ал.1 във вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по чл.160, ал.3 от ДОПК, която в случая не е налице.

Неоснователно жалбоподателят възразява относно формата на писмото на решаващия орган с № 26-00-3093/ 11.12.2023 г. Писмото е издадено по жалбата на дружеството срещу процесния АУЗ. Вярно е, че писмото не е изготвено във вид на решение по чл.155, ал.1 във вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК. Писмото обаче съдържа всички реквизити на решението - издател, адресат, фактически и правни основания за разрешаване на спора и ясно волеизявление на решаващия орган по жалбата срещу АУЗ. Следователно, по правен характер писмото на ответника представлява решение по спора за законосъобразност на АУЗ. Писмото представлява изрично решение за потвърждаване на АУЗ. В правната теория и практика е утвърдено разбирането, че не формата на акта, а съдържанието определя неговата правна същност и последици.

По процедурата:

АУЗ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Издаването е служебно в хипотезата на чл.107, ал.3, изр. последно от ДОПК въз основа на данните от подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ, т.к. задължението за ТБО не е платено в сроковете, определени в общинската наредба. Актът е връчен на адресата, който е провел задължителното оспорване по административен ред пред компетентния орган – началника на отдел „Местни данъци и такси“ в качеството на решаващ орган по чл.4, ал.5, пр.2 от ЗМДТ /териториален директор на НАП/ във връзка със заповеди № РД 04-1668/ 13.11.2023 г., № РД 04-1669/ 13.11.2023 г. и № РД 04-1677/ 15.11.2023 г. на кмета.

Неоснователно жалбоподателят счита, че решаващ орган е кмета, а не началника на отдел „МДТ“ по чл.152, ал.2 от ДОПК. На основание чл.107, ал.4 от ДОПК решаващ орган е директора на териториалната дирекция на НАП, който по правилото на чл.4, ал.5, пр.2 от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни приходи в общината, а не кметът на общината. Нормата на чл.152, ал.2 от ДОПК е неприложима, т.к. предмет на оспорване пред решаващия орган не е ревизионен акт.

Неоснователно е възражението за неприложимост на проведеното производство по установяване на задълженията за ТБО. Съдът не споделя разбирането на оспорващия, че липсата на подадена декларация за установяване на задълженията за ТБО за 2023 г. води до приложимост на реда за издаване на ревизионен акт по чл.108 и сл. от ДОПК. По см. на чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ, който препраща към правилата на ДОПК. Следователно, спорното правоотношение попада в приложното поле на уредбата по ДОПК. Доколкото се касае за вземания от публичен характер, законодателят е предвидил еднакъв процесуален режим за установяване на дължимата ТБО и на местните данъци, поради което таксите по ЗМДТ не са изключени от обхвата на производството по чл.107 от ДОПК.

По материалния закон:

Сегашните редакции на чл.62, чл.67 и чл.71 от ЗМДТ са неприложими за процесната 2023г. Нормата на §21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ, обн. в ДВ, бр.88/ 03.11.2017 г. определя действието на сегашните редакции на чл.62, чл.67 и чл.71 от ЗМДТ, считано от 01.01.2026 г. Следва да се съобрази и нормата на §13 от ЗР към ЗИД на ЗМДТ, обн. в ДВ, бр.101/ 22.11.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., съгласно която изменението на чл.67, ал.2 от ЗМДТ с добавката „която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена“ по §6 от ЗИД на ЗМДТ влиза в сила от 31.12.2025 г. Това ще рече, че размерът на ТБО за 2023 г. по чл.67, ал.2 от ЗМДТ, в редакцията, обн. в ДВ, бр.119/ 2002 г., се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от ОбС. Тази основа може да бъде посочената такава в решение № 235/ 16.12.2022 г. на ОбС – Дупница, която е данъчната оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ.

Съгласно чл.62 от ЗМДТ в редакцията, обн. в ДВ, бр.153/ 1998г., ТБО се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО е сумата от размера на таксата за всяка услуга. Видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ на територията на общината и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината по чл.63, ал.2 от ЗМДТ. Дейностите, включени във всяка от услугите в ТБО са предмет на регулация в чл.66, ал.1 от ЗМДТ. Относимите разходи за календарната година на общината за извършване на дейностите по предоставяне на услугите в обхвата на ТБО се включват в план-сметката на общината, която се одобрява с решение на ОбС. По см. на чл.8, ал.1 от ЗМДТ, ОбС определя размера на ТБО в наредбата по чл.9 от ЗМДТ. Задължени лица за ТБО са лицата по чл.11 от ЗМДТ за имотите на територията на общината /чл.64, ал.1 от ЗМДТ/. В чл.71 от ЗМДТ са предвидени хипотези, при които не се събира такса – когато услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация до края на годината в общината по местонахождение на имота, когато не се предоставя услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и когато няма депо за обезвреждане на битовите отпадъци /в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр.101/2013г., в сила от 01.01.2014г./. Тежестта за доказване на предоставените услуги в ТБО и за дължимостта на ТБО, включително нейния размер е на органа с две уточненията. Първото е, че услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретните земя и сгради по оспорения АУЗ, т.к. целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на съответното населено място, а не конкретно територията, в която са разположени обектите по АУЗ. Второто уточнение е, че престирането на услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депо или друго съоръжение не е обвързана с доказване на фактическото предоставяне на услугата, а само с доказване, че общината ползва депо за обезвреждане на отпадъците. По арг. от чл.71, т.3 от ЗМДТ /в относимата редакция/ законодателят е приравнил правните последици на фактическо ползване на дейността от услугата с факта на ползване на депо за обезвреждане от общината. Поради това липсата на тази услуга в заповедите на кмета по чл.63, ал.2 от ЗМДТ не може да обоснове нейната недължимост. При доказано престиране на услугите в ТБО, жалбоподателят е задължено лице за заплащане на ТБО по см. на чл.64, ал.1 от ЗМДТ, т.к. е лице по чл.11 от ЗМДТ.

По делото се установи, че за процесната 2023 г. ОбС – Дупница е одобрил план-сметката на общината с разходите за дейностите в ТБО, а кметът на общината е издал заповед по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, с която е включил [улица]в гр.Дупница в районите за които се предоставят услугите по събирането и извозването на битовите отпадъци и поддържане чистата на териториите за обществено ползване. Посочените документи имат прогнозен характер, поради което следва да се анализират във връзка с останалите доказателства по отделни услуги в ТБО.

По отношение дейността по сметосъбиране и сметоизвозване:

Доказателствата включват съставени от изпълнителя „Еко Ресурс-Р“ ООД месечни протоколи за извършване на дейността през всички месеци от 2023 г. по отделни съдове и по количество събрани отпадъци. Протоколите са официални писмени документи, подписани от представителите на страните по договора, чиято материална доказателствена сила не е оборена в рамките на съдебното производство по делото. Въз основа на протоколите изпълнителят на дейността е издал фактури, а общината е изготвила преводни нареждания и е заплатила сумите за дейността. Дейността е изпълнена в съответствие с договора, включително за територията на [улица], където се намира имота на жалбоподателя, съгласно протоколите за проверки на 28.04.2023 г. и 11.08.2023 г. Вещото лице установява редовно транспортиране на битовите отпадъци от обектите по заповедта на кмета до сметището. Дейността обхваща и [улица]. В близост до имота на жалбоподателя е имало поставени съдове за съхранение на битови отпадъци. Отпадъците са извозвани веднъж седмично, за което са издадени пътни листове. Посочените доказателства в своята съвкупност доказват извършена услуга за територията, в която се намира имота на жалбоподателя. За реалност на услугата не е необходимо съдовете за съхранение на битовите отпадъци да се намират пред самия имот.

Жалбоподателят не доказа тезата, че сградите не функционират от години, поради което не генерират битови отпадъци. Отделно от това, тезата е приложима само при подадена от собственика декларация по образец през периода 01.10.2022 г. – 31.10.2022 г. по чл.22, ал.1, т.1 от общинската наредба. Такава декларация не е подадена, видно от заключението на вещото лице, което обстоятелство жалбоподателят не оспорва.

Неоснователно жалбоподателят счита, че сумата за услугата е изчислена в нарушение на чл.18, ал.2 от общинската наредба. Вярно е, че основата за определяне на размера на ТБО по чл.67, ал.2 от ЗМДТ се прилага само при невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци по чл.67, ал.1 от ЗМДТ. В случая по делото обаче жалбоподателят не се е възползвал от реда по чл.18, ал.2, т.1 от общинската наредба и през периода 01.10.2022 г. – 31.10.2022 г. не е подал декларация по образец, в която да посочи вида и броя на съдовете за битови отпадъци, които ще използва през 2023 г., поради което съгласно чл.18, ал.2, т.4 от общинската наредба, размерът на ТБО се определя върху основата, определена от ОбС – по-високата величина между декларираната отчетна стойност и данъчната оценка за имотите по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ. При липса на заявени от жалбоподателя вид и брой съдове за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през 2023 г., хипотезата на чл.67, ал.1 от ЗМДТ е обективно неприложима, т.к. действителният обем генерирани отпадъци не може да бъде установен. Количеството битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, може да бъде определено по реда на чл.67, ал.1 от ЗМДТ само, когато за тази цел имотът е снабден с индивидуални съдове за събиране и съхраняване, предназначени само за създаваните от имота отпадъци. Случаят не е такъв, поради което законосъобразно ТБО за услугата е определена по правилото на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, чието конкретно съдържание по казуса е дефинирано от разпоредбата на чл.18, ал.2 от общинската наредба и решение № 235 от Протокол № 13/ 16.12.2022 г. на ОбС – Дупница.

Не може да бъде възприето и твърдението, че определянето на ТБО е дискриминационно в противоречие с чл.14 от ЕКПЧОС. Задължението на собственика на имота да заплаща ТБО, независимо от размера на произведените отпадъци, не представлява форма на дискриминация или нарушено право на собственост.

Не е налице и колизия с принципа „замърсителят плаща“, заложен в чл.14, §1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците, нито със задължителната практика на СЕС, посочена в актовете по жалбата. Действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услугата по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява върху основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране. В случая по делото съдът не може да заключи, че определените на жалбоподателя разходи за услугата са явно несъразмерни спрямо обема или естеството на отпадъците, които същият може да произведе. Касае се за множество производствени и други нежилищни обекти /котелни, кантари, кухни със столови и магазини/ на юридическо лице, предназначени за производство и търговия, които могат да генерират значителен обем на различни по вид битови отпадъци. Следователно, не се изключва възможността размерът на таксата за битови отпадъци да се определя по критерий, различен от действително генерираните от конкретен обект количества отпадъци, както е в случая. От данните по делото не би могло да се направи и извод, че дружеството, стопанисващо разположените в имота нежилищни сгради е натоварено с такса, чиито размер е очевидно несъизмерим с обема или естеството на потенциалните отпадъци от дейността му.

Липсва основанието по чл.71, т.1 от ЗМДТ за недължимост на таксата.

Според заключението на вещото лице размерът на дължимата ТБО за дейността е съответен на определения такъв в оспорения АУЗ.

По отношение на дейността за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване:

Както съдът уточни в предварителните бележки по-горе, тази услуга не е обвързана с имота на жалбоподателя, поради което таксата се дължи при доказана дейност на териториите за обществено ползване в гр.Дупница. По делото се установи реално престиране на услугата в рамките на населеното място, т.к. мястото е включено в обхвата на дейността по заповедта на кмета по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, а договорът с изпълнителя „Еко Ресурс-Р“ ООД и доказателствата за извършване на дейностите доказват реалното осъществяване на услугата. Доказателствата сочат, че част от отпадъците по протоколите за извършване на дейността по сметосъбиране и сметоизвозване са генерирани от териториите за обществено ползване по заповедта на кмета /улиците в града, гробищния парк, стадиона, спирките и др./. Липсата на доказателства за дейност по машинно метене или машинно миене на улици не сочи за липса на дейност по събиране и транспортиране на битови отпадъци от териториите за обществено ползване с автомобили на изпълнителя поради включване на тази дейност в заповедта на кмета и отчитането й като извършена в протоколите на изпълнителя и в документите за фактуриране на дейността и реалното й заплащане от общината. Липсва основанието по чл.71, т.2 от ЗМДТ.

Според заключението на вещото лице размерът на дължимата ТБО за дейността е съответен на определения такъв в оспорения АУЗ.

По отношение дейността по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения:

По смисъла на предварителните бележки по-горе, услугата се счита за осъществена при наличие на депо, на което се извозват битовите отпадъци, като не е задължително дейността да е включена в заповедта на кмета по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, т.к. с нея се завършва визираното в чл.7, ал.1 от ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. От актовете за изпълнени услуги от изпълнителите „Екобулсорт“ЕАД и „Евро импекс“ ЕООД през всички месеци на 2023 г., кантарните бележки, обобщените справки, фактурите по актовете и преводните нареждания на общината за заплащане на дейностите и от заключението на вещото лице се установи, че общината чрез изпълнителите е извършвала третиране на събраните в гр.Дупница смесени битови отпадъци, включващо предварително третиране, транспортиране и предаване на оползотворяване и за обезвреждане в депо за битови отпадъци. Липсва основанието по чл.71, т.3 от ЗМДТ. Жалбоподателят е задължено лице за заплащане на услугата.

Размерът на услугата е определен в решението на ОбС и правилно изчислен в оспорения АУЗ, съгласно заключението на вещото лице.

По отношение на лихвите за просрочие:

Начислените лихви за просрочие върху установения размер на ТБО са дължими. ТБО е местна такса, създадена с чл.6, ал.1, т.”а” от ЗМДТ. Общинската наредба въвежда срокове за заплащане на ТБО. Нормата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ императивно сочи, че невнесените в срок данъци и такси /във вр. с препращането от чл.9б от ЗМДТ/ се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ. Задължението за ТБО е публично вземане по чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК. С неплащането на задължението в регламентираните срокове, задълженият субект изпада в забава и дължи лихви.

Според заключението на вещото лице, дължимият размер на лихвите е съответен на определения такъв в оспорения АУЗ.

На основание чл.160, ал.1, пр.последно от ДОПК съдът ще отхвърли жалбата.

На основание чл.143, ал.3 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК жалбоподателят дължи заплащане на община Дупница на деловодни разноски за вещо лице в размер на 526 лв. Поисканите разноски за адвокатско възнаграждение не са доказани с годни доказателства. На л.278 се намира пълномощно за представителство на адвоката. На л.357 се намира договор за правно съдействие и осъществяване на процесуално представителство от 22.05.2024 г., който не е подписан от адвокатското дружество. С договора страните са уговорили дължимо от общината възнаграждение в размер на 6 960 лв. с ДДС, което да се заплати по банков път в срок до 06.06.2024 г. На л.359 е представена фактура № 926/ 23.05.2024 г. от адвокатското дружество, в което осъществява дейност адвоката, с получател община Дупница за представителство по делото, но тази фактура не удостоверява осъществено плащане от общината. До приключване на делото в съдебното заседание на 24.02.2025 г. не е представен документ за заплащане на сумата от общината /платежно нареждане, банков превод или др./.

С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дупница Табак“ АД срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ23000074-1/ 17.11.2023 г. на С. Й. Т. на длъжност главен специалист в община Дупница, потвърден с писмо № 26-00-3093/ 11.12.2023 г. на Г. Г. като началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Дупница.

ОСЪЖДА „ДУПНИЦА ТАБАК“ АД да заплати на ОБЩИНА ДУПНИЦА деловодни разноски в размер на 526лв. /петстотин двадесет и шест лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.