Р Е
Ш Е Н
И Е
№292
гр.Перник, 30.07.2015 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - гражданска
колегия, в публичното заседание на 09.06.2015 г. в състав:
Председател: Нели Тошева
Членове:
Красимир Маринов
Рени
Ковачка
при секретаря Мария Стоянова и с участието на прокурора ______________ като
разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело N283 по описа за 2015
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №13/04.02.2015 г., постановено по гр.д. №3187/2014 г. описа на П. районен съд са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 108 ЗС от З.А.С., ЕГН ********** ***, Н.М.С.,*** и С.М.С., ЕГН ********** ***, срещу А.В.С.,***, за установяване, че ищците по давностно владение в периода от 1991г. до 01.09.2009г. са собственици на ПИ *** по действащия per. план на ******, утвърден със заповед № **** г., съответно представляващ ПИ с ид. **** по КККР на гр. П. одобрени със заповед ****., както и за осъждане на ответницата А.В.С.,*** да предаде владението на имота на ищците; като З.А.С., Н.М.С. и С.М.С. са осъдени да заплатят на А.В.С. сумата 625 лв. - разноски.
С.М.С., Н.М.С. и З.А.С. чрез адвокат С.И. са подали въззивна жалба вх.№**** г. срещу така постановеното решение като неправилно, неоснователно и незаконосъобразно и по изложение съображения молят съда да го отмени и постанови ново, с което уважи исковата претенция, както им присъди направените по делото разноски.
В жалбата се навеждат доводи, че постановеното решение не било съобразено с със събраните по делото доказателства, фактическата обстановка не била доказана, съдът необосновано дал вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от ответната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК другата страна А.В.С. чрез адвокат К.Б. е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и по изложените съображения моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното решение, както и се прави искане да се присъдят разноски, направени във въззивното производство.
Пернишкият
окръжен съд, преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК от процесуално легитимирани страни, имащи
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество се явява неоснователна.
Производството
пред П. районен съд е инициирано от З.С., Н.С. и С.С. срещу А.С. с искове по
чл. 108 ЗС за установяване, че по давностно владение, установено от М. С. -
наследодател на ищците, и упражнявано от него в периода от 1991г. до 22.11.2002
г., към което владение ищците са присъединили и своето владение в периода от
22.11.2002г. до 01.09.2009г., са собственици на ПИ *** по действащия per. план
на ***, съответно представляващ ПИ с ид. *** по КККР на гр. П.. Твърди се, че
от
Ответницата излага подробни доводи за неоснователност на иска за ревандикация. При условията на евентуалност претендира, че тя е собственик на имота на основание придобивна давност, вкл. и присъединената от наследодателя й В. С., и до настоящия момент.
От своя страна, районният съд, като се е позовал на събраните по делото доказателства е приел така предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което ги е отхвърлил с решението си.
Въззивният съд намира, че се касае за искове с правно основание чл.108 ЗС, които са процесуално допустими и като такива подлежат на разглеждане.
Относно
законосъобразността на решението по същество на спора, на основание чл.269 ГПК,
въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба
доводи, при което намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства, цитирани по-долу, се установява, че с нот. акт № ***, д. No ***г. В. С. С. - наследодател на ответницата /удостоверение за наследници - л. 30/, е придобил по покупко-продажба празно дворно неурегулирано място в м. Б. д., землището на гр. Д. с площ от 500 кв.м. С нот. акт № ***, т. *** д. № ****г. В. С. С. е дарил на брат си М. С. С. - наследодател на ищците /удостоверение за наследници - л.9/ 1/2 ид.ч. от закупения имот, като с акта е извършено и разпределение на ползването на имота, като дарителят В. С. си запазва правото на ползване на източната част, а надареният М. С. С. - западната част на дворното място, което разпределение се установява и от свидетелските показания на М. Г.и В. С..
Съгласно съдебно-техническата експертиза имотът е включен в утвърдения със заповед № *** г. кадастрален и регулационен план на ****, като за него са отредени два отделни имота. Частта от имота, която е разпределена за ползване от В. С. е заснет като самостоятелен имот с пл. № ****, който по разписния лист по плана е записан на наследници на В. С. на осн. нот. акт № **, т. *** д. № ****г., понастоящем ПИ с ид. *** по КККР на гр. П., съответно частта от имота, която е разпределена за ползване от М. С. е заснет като самостоятелен имот с пл. No***, който по разписния лист по плана е записан на М. С., понастоящем ПИ с ид. *** по КККР на гр. П., което се установява и от удостоверение изх. №**** г. на община П., отдел „ТСУ" и скица на поземления имот. Към *** г. имот №*** е бил застроен с полумасивна жилищна постройка, което се установява и от скицата по делото.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е приел за
доказано, че фактическото разпределение на ползването на неурегулирания имот по
нот. акт № **, т. **, д. № ***г. съответно на равните квоти на двамата брата В.
С. и М. С. в съсобствеността, впоследствие по силата на действащия per. план от
*** г. е трансформирано правно в изключително право на собственост на всеки от
тях върху съответните реални части, намерило отражение в заснемането на
неурегулирания имот като два отделни урегулирани имота - ПИ *** и ПИ ***. След
като В. С. е записан в разписния списък към кадастралния план като собственик
на пл. № ***, съответно М. С. - като собственик на пл. № ***, то правото им на
собственост върху съответния имот се счита за установено по реда на чл. 13, ал,
2 ППЗТСУ (отм.) /записването, макар и да не е способ за прехвърляне на права,
има доказателствено значение за правото на собственост/. Следователно към ** г.
В. С. и М. С., съответно техните наследници са били индивидуални собственици на
ПИ ***, респ. ПИ ***, като в случая ограниченията на чл.29 от ЗСГ /отм. -
С оглед горното е явно, че В. С. и М. С., съответно техните наследници са били индивидуални собственици на ПИ ***, респ. ПИ ***, поради което и предвид наведеното от ищците основание за придобиване правото на собственост върху ПИ **** - придобивна давност за периода след ***г. при липса на правно основание /т.нар. завладяване, придобиване на владението върху изцяло чужд имот с едностранни действия/, следва да докажат по делото владение по чл.68 ЗС, характеризиращо се с два основни признака - упражняване на фактическа власт върху вещта и намерението да се държи вещта като своя. Следва и да се установи, че това владение е несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя) и явно - т. е. намерението на владелците да своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като такова да е достигнало до собствениците.
Именно в настоящия случай, законосъобразно и обосновано районният съд е стигнал до извод, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищците за завладяване на процесния имот от М. С. - наследодател на ищците и впоследствие от самите тях, с намерение за своене и за отнемане владението от В. С., респ от неговия наследник П.С., починал ****г., а след смъртта на последния - отнемане владението на ответницата върху имота.
В тази връзка, правилно съдът е отбелязал, че ищците не са се снабдили с нотариален акт за собственост, не са демонстрирали към наследниците на В. С., вкл. към ответницата намерението си на владелци.
От една страна, аргументирано съдът е кредитирал показанията на свидетелите М. Г. и В. С., от чиито показания се установява, че процесният ПИ *** е бил собственост на В. С., заедно с построената в имота стара къща, състояща се от една стая, която била обитавана от В. С. и семейството му - син и дъщери, а впоследствие, през *** г., П. С. - син на В. С., изградил пристройка към къщата, което се твърди и от свидетеля Ц. Ш., а и се установява от декларация от *** г. на М. С., с която е дал съгласието си съседът му П. С. да направи надзид и покрив на собствената си къща, находяща се на граничната линия между двата парцела, като имотът и цялата къща била владяна и ползвана за живеене от П. С. до неговата смърт през **** г., а след това имотът и къщата се ползвали от ответницата и сестрите й, която след *** г. започнала да прави ремонт на къщата. Същевременно, двамата свидетели не са виждали ищците да ползват въпросната къща, както и до сега никога не са чували или присъствали на разговори, че ищците оспорват собствеността върху сградата или да забраняват на ответницата да стопанисва имота и къщата.
От друга страна, анализирайки показанията на свидетелите И. К. и Л. Х., посочени от ищците, съдът обосновано е стигнал до извод, че тези гласни доказателства не са достатъчно категорични и без да се извлича от тях по-конкретна информация. Съдът е отчел, че тези свидетели не са имали лични и преки впечатления за отношенията между страните, както и наличието на някои противоречия между самите тях. Като цяло, съдът правилно е приел, че от тези показания не може да се направи извод за отнемане владението на ответницата от страна на нейния чичо М. С. и наследниците му - настоящите ищци.
С оглед гореизложеното, оплакванията по жалбата, че решението не било съобразено със събраните по делото доказателства, фактическата обстановка не била доказана и съдът необосновано дал вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от ответната страна, се явяват неоснователни. Видно е че районният съд е направил задълбочен и подробен анализ на гласните доказателства, като ги е обсъдил както всяко едно от тях поотделно, така и в тяхната съвкупност и ги е съпоставил с всички останали доказателства. Въз основа на това, изводите му са обосновани и правилни и напълно се споделят и от настоящият съдебен състав.
Предвид така установеното от фактическа страна, законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по чл.108 ЗС като неоснователни и недоказани. По делото не се установи нито, че наследодателят на ищците, нито, че самите те са завладели имота на ответницата А.С. и че за посочения от тях период – съответно от *** г. до *** г. и от *** г. до *** г., са упражнявали фактическа власт върху него с намерение да го владеят за себе си и това тяхно намерение е достигнало до наследниците на В. С., както и че това владение е било спокойно и явно и е продължило повече от десет години. Поради това и следва да се приеме, че ищците не са доказали наличието на първата предпоставка за уважаването на иска по чл.108 ЗС, че същите са собственици на имота.
Предвид така изложените съображения и като препраща съобразно чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че на основание чл.271, ал.1 ГПК обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, окръжният съд, в настоящият си съдебен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №13/04.02.2015 г., постановено по гр.д. №3187/2014 г. описа на П.районен съд
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.
.