Решение по дело №283/2015 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юли 2015 г.
Съдия: Красимир Стефанов Маринов
Дело: 20151700500283
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

292

 

гр.Перник, 30.07.2015 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в публичното заседание на 09.06.2015 г. в състав:

 

             Председател: Нели Тошева

                                Членове: Красимир Маринов                            

                                        Рени Ковачка

 

при секретаря Мария Стоянова и с участието на прокурора ______________ като разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело N283 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №13/04.02.2015 г., постановено по гр.д. №3187/2014 г. описа на П. районен съд са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 108 ЗС от З.А.С., ЕГН ********** ***, Н.М.С.,*** и С.М.С., ЕГН ********** ***, срещу А.В.С.,***, за установяване, че ищците по давностно владение в периода от 1991г. до 01.09.2009г. са собственици на ПИ *** по действащия per. план на ******, утвърден със заповед № **** г., съответно представляващ ПИ с ид. **** по КККР на гр. П. одобрени със заповед ****., както и за осъждане на ответницата А.В.С.,*** да предаде владението на имота на ищците; като З.А.С., Н.М.С. и С.М.С. са осъдени да заплатят на А.В.С. сумата 625 лв. - разноски.

С.М.С., Н.М.С. и З.А.С. чрез адвокат С.И. са подали въззивна жалба вх.№**** г. срещу така постановеното решение като неправилно, неоснователно и незаконосъобразно и по изложение съображения молят съда да го отмени и постанови ново, с което уважи исковата претенция, както им присъди направените по делото разноски.

В жалбата се навеждат доводи, че постановеното решение не било съобразено с със събраните по делото доказателства, фактическата обстановка не била доказана, съдът необосновано дал вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от ответната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК другата страна А.В.С. чрез адвокат К.Б. е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и по изложените съображения моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното решение, както и се прави искане да се присъдят разноски, направени във въззивното производство.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Производството пред П. районен съд е инициирано от З.С., Н.С. и С.С. срещу А.С. с искове по чл. 108 ЗС за установяване, че по давностно владение, установено от М. С. - наследодател на ищците, и упражнявано от него в периода от 1991г. до 22.11.2002 г., към което владение ищците са присъединили и своето владение в периода от 22.11.2002г. до 01.09.2009г., са собственици на ПИ *** по действащия per. план на ***, съответно представляващ ПИ с ид. *** по КККР на гр. П.. Твърди се, че от 2009 г. ответницата осъществява без основание фактическа власт върху имота, поради което се иска да бъде осъдена да им предаде владението върху него.

Ответницата излага подробни доводи за неоснователност на иска за ревандикация. При условията на евентуалност претендира, че тя е собственик на имота на основание придобивна давност, вкл. и присъединената от наследодателя й В. С., и до настоящия момент.

От своя страна, районният съд, като се е позовал на събраните по делото доказателства е приел така предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което ги е отхвърлил с решението си.

Въззивният съд намира, че се касае за искове с правно основание чл.108 ЗС, които са процесуално допустими и като такива подлежат на разглеждане.

Относно законосъобразността на решението по същество на спора, на основание чл.269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства, цитирани по-долу, се установява, че с нот. акт № ***, д. No ***г. В. С. С. - наследодател на ответницата /удостоверение за наследници - л. 30/, е придобил по покупко-продажба празно дворно неурегулирано място в м. Б. д., землището на гр. Д. с площ от 500 кв.м. С нот. акт № ***, т. *** д. № ****г. В. С. С. е дарил на брат си М. С. С. - наследодател на ищците /удостоверение за наследници - л.9/ 1/2 ид.ч. от закупения имот, като с акта е извършено и разпределение на ползването на имота, като дарителят В. С. си запазва правото на ползване на източната част, а надареният М. С. С. - западната част на дворното място, което разпределение се установява и от свидетелските показания на М. Г.и В. С..

Съгласно съдебно-техническата експертиза имотът е включен в утвърдения със заповед № *** г. кадастрален и регулационен план на ****, като за него са отредени два отделни имота. Частта от имота, която е разпределена за ползване от В. С. е заснет като самостоятелен имот с пл. № ****, който по разписния лист по плана е записан на наследници на В. С. на осн. нот. акт № **, т. *** д. № ****г., понастоящем ПИ с ид. *** по КККР на гр. П., съответно частта от имота, която е разпределена за ползване от М. С. е заснет като самостоятелен имот с пл. No***, който по разписния лист по плана е записан на М. С., понастоящем ПИ с ид. *** по КККР на гр. П., което се установява и от удостоверение изх. №**** г. на община П., отдел „ТСУ" и скица на поземления имот. Към *** г. имот №*** е бил застроен с полумасивна  жилищна постройка, което се установява и от скицата по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е приел за доказано, че фактическото разпределение на ползването на неурегулирания имот по нот. акт № **, т. **, д. № ***г. съответно на равните квоти на двамата брата В. С. и М. С. в съсобствеността, впоследствие по силата на действащия per. план от *** г. е трансформирано правно в изключително право на собственост на всеки от тях върху съответните реални части, намерило отражение в заснемането на неурегулирания имот като два отделни урегулирани имота - ПИ *** и ПИ ***. След като В. С. е записан в разписния списък към кадастралния план като собственик на пл. № ***, съответно М. С. - като собственик на пл. № ***, то правото им на собственост върху съответния имот се счита за установено по реда на чл. 13, ал, 2 ППЗТСУ (отм.) /записването, макар и да не е способ за прехвърляне на права, има доказателствено значение за правото на собственост/. Следователно към ** г. В. С. и М. С., съответно техните наследници са били индивидуални собственици на ПИ ***, респ. ПИ ***, като в случая ограниченията на чл.29 от ЗСГ /отм. - 1990 г./ не действат, тай като на първо място собствеността е придобита по регулация - чл.110, ал. 1 от ЗТСУ /отм./, и на второ - налице е изключението по чл. 15, ал. 1, т. 1, пр. последно ЗСГ /отм. - 1990 г./, защото предишният собственик и владелецът са съсобственици.

С оглед горното е явно, че В. С. и М. С., съответно техните наследници са били индивидуални собственици на ПИ ***, респ. ПИ ***, поради което и предвид наведеното от ищците основание за придобиване правото на собственост върху ПИ **** - придобивна давност за периода след ***г. при липса на правно основание /т.нар. завладяване, придобиване на владението върху изцяло чужд имот с едностранни действия/, следва да докажат по делото владение по чл.68 ЗС, характеризиращо се с два основни признака - упражняване на фактическа власт върху вещта и намерението да се държи вещта като своя. Следва и да се установи, че това владение е несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя) и явно - т. е. намерението на владелците да своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като такова да е достигнало до собствениците.

Именно в настоящия случай, законосъобразно и обосновано районният съд е стигнал до извод, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищците за завладяване на процесния имот от М. С. - наследодател на ищците и впоследствие от самите тях, с намерение за своене и за отнемане владението от В. С., респ от неговия наследник П.С., починал ****г., а след смъртта на последния - отнемане владението на ответницата върху имота.

В тази връзка, правилно съдът е отбелязал, че ищците не са се снабдили с нотариален акт за собственост, не са демонстрирали към наследниците на В. С., вкл. към ответницата намерението си на владелци.

От една страна, аргументирано съдът е кредитирал показанията на свидетелите М. Г. и В. С., от чиито показания се установява, че процесният ПИ *** е бил собственост на В. С., заедно с построената в имота стара къща, състояща се от една стая, която била обитавана от В. С. и семейството му - син и дъщери, а впоследствие, през *** г., П. С. - син на В. С., изградил пристройка към къщата, което се твърди и от свидетеля Ц. Ш., а и се установява от  декларация от *** г. на М. С., с която е дал съгласието си съседът му П. С. да направи надзид и покрив на собствената си къща, находяща се на граничната линия между двата парцела, като имотът и цялата къща била владяна и ползвана за живеене от П. С. до неговата смърт през **** г., а след това имотът и къщата се ползвали от ответницата и сестрите й, която след *** г. започнала да прави ремонт на къщата. Същевременно, двамата свидетели не са виждали ищците да ползват въпросната къща, както и до сега никога не са чували или присъствали на разговори, че ищците оспорват собствеността върху сградата или да забраняват на ответницата да стопанисва имота и къщата.

От друга страна, анализирайки показанията на свидетелите И. К. и Л. Х., посочени от ищците, съдът обосновано е стигнал до извод, че тези гласни доказателства не са достатъчно категорични и без да се извлича от тях по-конкретна информация. Съдът е отчел, че тези свидетели не са имали лични и преки впечатления за отношенията между страните, както и наличието на някои противоречия между самите тях. Като цяло, съдът правилно е приел, че от тези показания не може да се направи извод за отнемане владението на ответницата от страна на нейния чичо М. С. и наследниците му - настоящите ищци.

С оглед гореизложеното, оплакванията по жалбата, че решението не било съобразено със събраните по делото доказателства, фактическата обстановка не била доказана и съдът необосновано дал вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от ответната страна, се явяват неоснователни. Видно е че районният съд е направил задълбочен и подробен анализ на гласните доказателства, като ги е обсъдил както всяко едно от тях поотделно, така и в тяхната съвкупност и ги е съпоставил с всички останали доказателства. Въз основа на това, изводите му са обосновани и правилни и напълно се споделят и от настоящият съдебен състав.

Предвид така установеното от фактическа страна, законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по чл.108 ЗС като неоснователни и недоказани. По делото не се установи нито, че наследодателят на ищците, нито, че самите те са завладели имота на ответницата А.С. и че за посочения от тях период – съответно от *** г. до *** г. и от *** г. до *** г., са упражнявали фактическа власт върху него с намерение да го владеят за себе си и това тяхно намерение е достигнало до наследниците на В. С., както и че това владение е било спокойно и явно и е продължило повече от десет години. Поради това и следва да се приеме, че ищците не са доказали наличието на първата предпоставка за уважаването на иска по чл.108 ЗС, че същите са собственици на имота.

 Предвид така изложените съображения и като препраща съобразно чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че на основание чл.271, ал.1 ГПК обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, окръжният съд, в настоящият си съдебен състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №13/04.02.2015 г., постановено по гр.д. №3187/2014 г. описа на П.районен съд

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           Председател:                       

 

 

                                                                  Членове: 1.              

 

 

                                                                                   2.

.