Решение по дело №1203/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Р. Я. М., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Слатина, община Карлово, ул. “***“ №**, представляван от адвокат В. К.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0347-000036 от 28.04.2023г., издадена от мл. автоконтрольор (инспектор) в Районно управление (РУ), гр. Пирдоп, в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. София, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноски (лист 90).

Ответникът- И. Т. Ч.- мл. автоконтрольор (инспектор) в група “Охранителна полиция“ на РУ- Пирдоп в ОД на МВР – София, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Като доказателство по делото е прието писмо Рег.№347000-2658 от 05.10.2023г. (лист 40) на изпълняващ длъжността (и.д.) началник на РУ- Пирдоп, с което възразява за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Оспорената заповед (листи 4, 51-52) е получена от жалбоподателя на 28.04.2023г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 1а-3) постъпва в съда на 11.05.2023г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2023г., около 16:45ч. е извършена проверка на място, в гр. Златица, [улица], в близост до Автосервиз “Вианор“, от служители на РУ- Пирдоп в ОД на МВР – София. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят М. управлява специален автомобил “ИВЕКО ДЕЙЛИ“, с Рег.№[рег. номер], собственост на “Ем Джи Груп Инвест“ ЕООД, ЕИК *********.

На жалбоподателя М. е направена проверка с дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARМВ-0026, за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, при което е отчетена употреба на амфетамин (АМР) от негова страна и за което е изготвена проба (тест) №298 (лист 57). Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), амфетаминът е включен в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

О. И. Т. Ч. е попълнен Талон за изследване с №135061 (лист 53), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (понастоящем към чл.3, ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.). Върху посочения талон за медицинско изследване е залепен холограмен стикер №135061, BG, серия [рег. номер].

Според отразеното в талона за изследване, М. е уведомен, че следва да се яви за медицинско и химическо изследване във ФСМП (филиал за спешна медицинска помощ) – Пирдоп. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 28.04.2023г. в 17:40ч.

Попълнен е нарочен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 28.04.2023г. (лист 5, 56), съгласно Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол за медицинско изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (листи 54-55), съгласно Приложение №4, към чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г.

Освен посоченото, И. Т. Ч. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА №871718 от 28.04.2023г. (листи 6, 49-50), с който деянието на жалбоподателя М., изразяващо се в управление на процесния лек автомобил под въздействието на наркотични вещества или техни аналози- амфетамин (АМР), установено с техническо средство, представляващо дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARМВ-0026, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя М. са иззети: свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с №********** и контролен талон (КТ) с №7437575.

Пак според процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя М. без вписано възражение, като в акта е отразено обстоятелството, че на М. е издаден Талон за медицинско изследване с №135061.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното от жалбоподателя възражение в тази насока.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 41-42) на министъра на вътрешните работи, с която заповед се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 43), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №517з-2035 от 14.04.2022г. (лист 46) на директора на ОД на МВР – София, с която заповед младшите автоконтрольори II – I степен от сектор “Пътна полиция“ и РУ при ОД МВР – София са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №517з-1503 от 18.05.2016г. (лист 45) на директора на ОД на МВР – София, с която заповед И. Т. Ч., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на младши изпълнителска длъжност “младши автоконтрольор I степен в група “Охранителна полиция“ на РУ- Пирдоп при ОДМВР-София“, считано от датата на встъпване в длъжност. Прието е заверено копие на Акт за встъпване в длъжност от 30.05.2016г. (лист 47), според който акт И. Т. Ч. встъпва в посочената длъжност на 30.05.2016г.

Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 (по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените стойности са определящи.

Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

В случая, като доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол за извършена експертиза №24/ТКХ-13 от25.01.2024г., изготвена от вещо лице (експерт) в Център за експертни криминалистични изследвания (ЦЕКИ) в Националния институт по криминалистика (НИК) на МВР, за нуждите по бързо производство (БП) №73/2023г. по описа на РУ- Пирдоп.

Според част 8. “Изследване и резултати“ на посочения протокол за извършена експертиза, предмет на изследване е проба кръв, поставена в два броя вакуумни епруветки, придружени с холограмни стикери на “Пътна полиция“ серия [рег. номер] и №№135061.4 ÷ 5, с ръкописен надпис „28.04.23г., Р. Я. М., **********“

Според част 9. “Заключение“ на протокола за извършена експертиза, “В предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от лицето Р. Я. М. с [ЕГН] не беше установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП (Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите)“.

Съответно, фактическото основание, послужило за издаването на оспорената по делото заповед (управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози) се явява оборено, като действието на заповедта се преклудира с прекратяване на наказателното производство по БП №73/2023г. по описа на РУ- Пирдоп в ОД на МВР – София, прокурорска преписка №619 по описа на Районна прокуратура (РП) – Елин Пелин, за което по делото е прието и заверено копие на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.02.2024г. на прокурор от РП – Елин Пелин (лист 77).

След като фактическото основание, послужило за издаване на оспорената заповед е оборено, то издаването на същата се явява направено в нарушение на материалния закон.

Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на заповедта и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда съобрази следното:

От една страна, и.д. началник на РУ- Пирдоп в ОД на МВР – София не е страна по делото, за да изразява становище по жалбата, включително и за претендираните от жалбоподателя разноски.

А от друга страна, според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 1000,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По Договор за правна защита и съдействие от 11.05.2023г. (лист 10) с адвокат В. К. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лева; за образуваното съдебно производство е заплатена държавна такса в размер от 10,00 лева (лист 12); а за издадените на жалбоподателя два броя съдебни удостоверения е заплатена сумата от общо 10,00 лева (лист 12 и 17). При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорената заповед, каквато в случая се явява ОД на МВР – София.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0347-000036 от 28.04.2023г., издадена от мл. автоконтрольор (инспектор) в Районно управление - Пирдоп, в Областна дирекция на МВР – София, с която на Р. Я. М., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София да заплати на Р. Я. М., [ЕГН], сумата от общо 770,00 (седемстотин и седемдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.