№ 1213
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет
и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова
Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503308 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „М.П.Б.“ АД в качеството му на длъжник в
производството по изп.д. № 20208510402663 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с
район на действие СГС, срещу постановление за разпределение, предявено на 15.10.2021г.
Жалбоподателят сочи, че взискателят „Х.П.Б.“ АД е предявил за събиране в
изпълнителното производство вземане по изпълнителен лист от 13.11.2020 г, издаден по
гр.д. № 64682/19 г. на основание заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.11.2019 г.,
издадена въз основа на запис на заповед от 08.04.2016 г., а в последствие като кредитор с
обезпечено вземане е присъединено и негово вземане по нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека за обезпечаване на договор за заем от 08.04.2016 г., като твърди
вземанията за главница от 77 905 лева и възнаградителна лихва от 3116,00 лева по заповедта
за изпълнение от 28.11.2019 г .и по учредената договорна ипотека да касаят един и същ
дълг. Оспорва размера на разноските по т. 5 от ТТРЗЧСИ, като твърди да не са връчвани
общо 15 броя съобщения призовки и книжа по изпълнителното дело, а връчването по чл. 50,
ал.2 ГПК твърди да не следва да се таксува. Оспорва и размера на разноските за опис на
вещта по т. 20 ТТРЗЧСИ, като твърди таксата да е в размер на 1450,80 лева, а не в размер на
1747,48 лева. Оспорва размера на дължимите публични вземания в размер на 135 169,00
лева и разпределението на сумата в размер на 23 913,01 лева в полза на НАП. Оспорва и
разпределението в частта относно размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като и сочи същата
да не се ползва с привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД и е следвало да бъда заделена преди
разпределението.
Взискателят „Х.П.Б.“ АД и присъединеният взискател НАП-ТД София град не вземат
становище по жалбата.
В мотивите на ЧСИ М.П. същият счита жалбата за неоснователна. Сочи, че по
изпълнителното дело е изготвил и връчил подробно изброени 15 броя съобщения, за които е
дължима такса по т. 5 ТТРЗЧСИ. Твърди таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ да е събрана върху
размера на дълга към датата на описа от 97 082,00 лева формиран от главница, лихва и
1
разноски и да е в размер на 1,5 % от тази сума с включен ДДС. Сочи, че вземането на
държавата като присъединен взискател в размер на 135 169 лева е посочено в представеното
от НАП-ТД София-град удостоверение, което е годен изпълнителен титул, подлежащ на
събиране и размера му не подлежи на преценка в производството по разпределение. Счита
размерът на пропорционалната такса за правилно определен на база размера на
подлежащите на събиране вземания и този, който е разпределен, като общият дължим
размер на таксата с ДДС сочи да е 20 089,63 лева, а пропорционалният на събраната сума –
8057,39 лева.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното
жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се явява
неоснователна.
Според чл. 463, ал. 1 ГПК окръжният съд разглежда жалбата срещу разпределението
по реда на чл. 278 ГПК. Същевременно, ал. 2 на чл. 278 ГПК предвижда, че при отмяна на
обжалвания акт съдът сам решава въпроса по делото, т.е. съдът в производството по частни
жалби действа като пълен въззив, а не само като контролно-отменителна инстанция. Както и
в производството по частни жалба, така и в производството по чл. 463 ГПК съдът не е
ограничен от оплакванията в жалбата, а служебно проверява законосъобразността на
разпределението, тъй като и правилата за привилегиите /чл. 136 ЗЗД/ са императивни. Това е
така и предвид естеството и предназначението на разпределението, предвиждащо поредност
на удовлетворяване на определени вземания от определена събрана сума, поради което
логически невъзможно е да се провери правилността само на част от отредените суми без да
се провери правилността на цялостното разпределение на събраната сума съобразно чл. 136
ЗЗД.
Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна
за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение,
като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои
вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и
разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които
съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2
ГПК.
Разпределението се извършва при съобразяване на установените в закона правила за
погасяване на парични задължения, които са тези, предвидени в чл. 136 ЗЗД, с която норма
се уреждат привилегии, с които се ползват някои вземания в производството по
принудително изпълнение, както и тези, предвидени в чл. 76 ЗЗД.
От материалите по изп.д. № 20208510402663 по описа на ЧСИ М.П., се установява,
че в хода на изпълнителното производство е проведена публична продан на недвижим имот,
собственост на длъжника „М.П.Б.“ АД и е получена продажна цена в размер на 153 210,00
2
лева. С обжалваното постановление е извършено разпределение на получената сума от така
реализирания изпълнителен способ, тъй като същата не е достатъчна, за удовлетворяване на
всички вземания на взискателя и присъединените взискатели.
Изпълнителното производство е образувано по искане на взискателя „Х.П.Б.“ АД, за
събиране на вземане по изпълнителен лист от 13.11.2020 г. по гр.д. № 64682/2019 г. по
описа ан СРС, 47-ми състав за сумата от 81 021 лева – задължение по запис на заповед от
3.08.2016 г., ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. до изплащане на вземането и
разноски в общ размер на 3370,42 лева. Същият е конституиран и като присъединен по
право взискател, в качеството му цесионер - ипотекарен кредитор по договор за ипотека
върху недвижим имот № 85/09.09.2016 г., която е за обезпечаване на вземанията по договор
за заем от 29.09.2015 г. на сумата от 50 000,00 лева и договорна лихва в размер на 3000,00
лева, сключен с В.Д.И. като заемополучател и „М.П.Б.“ АД като поръчител и ипотекарен
длъжник, както и за обезпечаване на вземането на „****“ АД по договор за паричен заем,
сключен на 08.04.2016 г. в размер на 77 905 лева, и месечна лихва от 1%, но не повече от
3116 лева.
Като присъединен по право взискател в изпълнителното производство е
конституирана ТД на НАП гр. София, като видно от удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки от 23.07.2021 г. длъжникът в изпълнителното
производство има непогасени задължения за главница в размер на 135169,00 лева.
На 15.10.2021 г. е съставен протокол за предявяване на разпределението, според
което сумата от 153 210,00 лева се разпределя по следния начин:
1. По реда на чл. 136, т. 1 ЗЗД сумата в размер на 4 553,48 лева, от които: 300,00 лева –
разноски за вещо лице, предплатени на взискателя; 1800,00 лева – адвокатско
възнаграждение за изпълнителното дело; 88,00 лева – разноски по изпълнителното
дело за информация и документи за процесния недвижим имот, от които – 6 лева и
предплатени в размер на 82 лева; 2365,48 лева – такси по ТТПЗЧСИ с ДДС, по т.1
/1бр/ - 24 лева, т. 3 - 6 броя/ по 24 лева, т. 5 / 15 бр./ - 360 лева, по т. 10 /1 бр./ 18 лева,
т. 11 /2 бр./ - 120 лева и по т. 13 /1 бр./ - 36 лева, по т. 20 – 1747,48, по т. 31 /1 бр./ - 12
лева, от които авансово платени 1813,48 лева.
2. По реда на чл. 136, т.3 ЗЗД вр. с чл. 174 ЗЗД – заделена до представяне на
изпълнителен лист от ипотекарния кредитор „Х.П.Б.“ АД. сума в размер на 116 686,12
лева – вземане по договор за ипотека от 09.09.2016 г. обезпечаващ договор за заем от
08.04.2016 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 29.07.2019 г. на
„Х.П.Б.“ АД.
3. По реда на чл. 136, т. 6 ЗЗД погасяване на част от непогасени публични задължения в
размер на 23 913,01 лева.
4. Съразмерна на погасената част от вземанията такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на
8057,39 с ДДС.
По първото оплакване с характер на частната жалба срещу постановлението за
разноски.
Съгласно т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов
служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за
връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв, която с ДДС възлиза на 24 лева. Частният съдебен
изпълнител е посочил в сумата за разпределение разноски по т. 5 ТТРЗЧСИ 15 броя в размер
на 360,00 лева.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че частния съдебен
изпълнител е изпратил: 1. покана доброволно изпълнение на 10.12.2020г., 2. съобщение до
длъжника за насрочен опис от 11.02.2021 г. 3. съобщение за насрочен опис до ЧСИ Р.Г.-Ч. от
3
11.02.2021 г., 4. съобщение за насрочен опис от 11.02.2021 г. до присъединен взискател
„****“ ЕАД, 5. съобщение за насрочен опис от 11.02.2021 г. до присъединен взискател
„Съксес инвестмънтс“ ЕАД; 6. съобщение за насрочване на публична продан до длъжника от
28.05.2021 г.; 7. съобщение за насрочване на публична продан до взискателя от 28.05.2021 г.
8. съобщение за насрочване на публична продан до ипотекарния кредитор; 9 - 6 брой
съобщения за предявяване на разпределението и съобщение до длъжника от 14.10.2021г.
По отношение връчването на покани, съобщения и др. се прилагат общите правила за
връчването на ГПК, като връчването чрез прилагане към делото, по реда на чл. 50, ал.2 ГПК
също е приложим способ и действие на ЧСИ подлежащо на таксуване.
Предвид изложеното, в тази част частната жалба се явява неоснователна.
По второто оплакване с характер на частната жалба срещу постановлението за
разноски.
Съгласно т. 20 ТТРЗЧСИ за извършване на опис на движими и недвижими
имущества, включително на налични ценни книжа, се събира такса в размер 1,5 на сто върху
по-малката сума от цената на описаната вещ/ценните книжа и от паричното вземане, но не
по-малко от 50 лв.
В настоящия случай цената на описвания имот по експертна оценка е 190100,00 лева,
а размерът на дълга 97 082,00 лева формиран от главница, лихва и разноски. Върху сумата
от 97082,00 лева 1,5 % са в размер на 1456,23 лева, като размерът й с ДДС възлиза в размер
на 1747,48 лева в какъвто размер е и събраната от ЧСИ такса по т. 20 ТТРЗЧСИ.
Предвид изложеното, в тази част частната жалба се явява неоснователна.
По оплакването в частната жалба относно размера на вземането на ТД НАП – София.
Държавата се счита присъединен взискател за вземанията, чийто размер е съобщен на
съдебния изпълнител - чл. 458, ал. 1 ГПК и чл. 191, ал. 4 ДОПК и който размер е
задължителен за него. Извън правомощията на съдебния изпълнител и на съда в
производството по чл. 463 ГПК е да проверява действителното съществуване на така
удостоверените от НАП вземания. Оспорването на включени в разпределението вземания в
действителност представлява възражение за несъществуване на съответното вземане, спорът
за което подлежи на решаване по съответния ред на ДОПК. Частния съдебен изпълнител е
възприел размер на публичните задължения към държавата, съобразно последното
удостоверение.
При извършване на служебна проверка на спазване реда на привилегиите съдът
намира, че разпределението е извършено съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.
Според т. 6 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват
с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Прието е, че с такова
право се ползват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат
включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и
за възнаграждение на един адвокат. Разноските на първоначалния взискател за
обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане на запор или възбрана върху
събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се разпределят, се ползват
с привилегия, но когато в разпределението участват присъединени кредитори със специална
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД, разноските се включват след тях – в реда преди
първата по ред обща привилегия.
В настоящия случай всички разноски, включени в първи ред са съобразно посоченото
в тълкувателното решение – за образуване на делото, за един адвокат и такива за налагане и
във връзка с конкретния изпълнителен способ.
По оплакването в жалбата относно размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно т. 26 „е“, вр. с т.26.1 и т. 26.5 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума, която при частично събиране на паричното вземане се
4
определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, като размерът
на таксата не може да е по-голям от 1/10 от вземането. При изчисляване на дължимата такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ и съобразно посочените правила, съдът намира, че съразмерно с дълга и
при начислен ДДС посочената в разпределението такса в размер на 8057,39 с ДДС е
правилно изчислена. Таксата не е включена като привилигеровано вземане, като същата
следва да бъде част от общата сума на разпределението.
За пълнота следва да се посочи, че твърденията на длъжника по изпълнението, че
вземането по запис на заповед от 08.04.2016 г. е за обезпечаване на вземането по договор за
заем от 08.04.2016 г., обезпечен с договор за ипотека от 09.09.2016 г. не подлежат на
изследване в производството по чл. 463 ГПК, тъй като кредиторът на обезпечено вземане
със запис на заповед, поръчителство или при наличие на солидарни длъжници има право да
претендира вземането си на всяко от основанията. Въпросът за двойното плащане във
връзка с идентичността на дълга може да се релевира след погасяването му, в т.ч. и след
влизане в сила на разпределението, в случай, че кредиторът продължава да претендира
събирането на сумата дължима и на друго основание, по исков ред на чл. 439 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „М.П.Б.“ АД - длъжник в изп.д. №
20208510402663 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС,
срещу постановление за разпределение, предявено на 15.10.2021г.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5