Решение по дело №1051/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20197260701051
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 978

19.12.2019 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                               2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Гергана Мазгалова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1051 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А.Й.А., подадена чрез  пълномощника му адв.Д.Т., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №102/07.06.2019 г., постановено по АНД №155 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 година.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира се на основание чл.63 от ЗАНН, вр. чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК същото да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него Наказателно постановление.

Излагат се доводи, че съдът не обсъдил възраженията относно това, че смисълът на чл.126 от ЗАДС бил да обезпечи съставянето на редовна документация, която да удостоверява обстоятелства относно начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Задължени да водят такава документация били само регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл.43, ал.1 от ЗАДС. Правната норма изчерпателно посочвала кои лица могат да начисляват акциза, това били лицата, които могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл.44 от ЗАДС определял кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това, и отново това били само регистрирани лица. Твърди се, че лице, което не било регистрирано като производител или складодържател, какъвто бил настоящия случай, не можело да произвежда и държи стоки на склад, и съответно да съставя изброените в санкционната норма на чл.126 от ЗАДС документи. Съответно такова лице не можело да носи отговорност по същата норма, тъй като нямало качеството на субект, годен да осъществи от обективна и субективна страна някой от посочените в нея състави. Освен това се твърди, че първоинстанционният съд неправилно не приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Счита се, че разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС, която не била налице в случая, не изключвала възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН, при наличие на основания за това. Макар формално да бил осъществен съставът на административно нарушение, случаят бил маловажен, тъй като дължимият акциз на стоките, предмет на нарушението, бил в размер на 161,50 лева, липсвали данни нарушението да е повторно, стоките, предмет на нарушението били предадени доброволно от жалбоподателя и настъпилите вредни последици били незначителни. Налагането на глобата, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явявало несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца, и следвало да бъде приложен института на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът, Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител в съдебно заседание, и в писмено възражение на касационната жалба, излага становище за нейната неоснователност, и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно. 

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Харманлийският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №1599/2018 г. от 20.03.2019 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“, с т.1 от което, на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на А.Й.А. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, за това, че на 03.10.2018 г. държи акцизна стока – 250 литра газьол, с код по КН 27102011, в 2 броя метални варели, натоварени в микробус Форд, модел „Транзит“ с ДК №Х….КМ, позициониран на паркинг „Извора на белоногата“ в гр.Харманли, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, а с т.2 от НП, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.126 от ЗАДС, стоките, предмет на нарушението, са отнети от А.Й.А. в полза на Държавата.

След проверка на наказателното постановление, районният съд е приел за установено, че при издаването на същото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Изложени са и съображения, че в конкретния случай не се установяват фактически обстоятелства, свързани с деянието или личността на извършителя, които да обосновават преквалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение.

Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и е направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Безспорно е установено по делото, че при извършената на 03.10.2018 г. проверка от митническите органи на позициониран на паркинг „Извора на белоногата“ в гр.Харманли микробус, в него са били поставени 2 броя метални варели с течност – 250 литра, за която след извършена проба се установява, че представлява петролен продукт – газьол, и който акцизен продукт е в държане на А.Й.А., без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС, в приложимата редакция (ДВ бр.97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага: т.1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че доколкото А.Й.А. не бил сред изброените в чл.43, ал.1 и чл.44 от ЗАДС лица, които следвало да начисляват и внасят в държавния бюджет дължимия акциз за стоката, то той не можел да бъде субект на нарушение по чл.126 от ЗАДС. Видно е от цитирания текст на приложената административно-наказателна разпоредба, че субект на предвиденото в нея административно нарушение може да бъде всяко лице (физическо и юридическо), което осъществява държане, предлагане, продажба или превозване на акцизни стоки без изброените документи, независимо от обстоятелството кой следва да начислява или внася акциза, респективно кой издава тези документи.

От доказателствата по делото е безспорно, че на посочените в АУАН и НП дата и място санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в държане на акцизни стоки без изискуемите документи, като съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са правилно установени от въззивния съд. 

Неоснователни са и съображенията на касатора, че с решението си районният съд неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Настоящият състав също счита, че в случая не се установяват основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, който правен институт обуславя отпадане на наказуемостта поради маловажност на случая. Съотношението между размера на дължимия акциз и  предвидения в чл.126б, ал.2 от ЗАДС праг, е изрично регламентирано като относимо към маловажните случаи по ал.1 на чл.126б,   от ЗАДС и не може да се приеме като критерий, обуславящ маловажност по чл.28 от ЗАНН.  

В случая заявените в касационната жалба като смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства – липсата на данни за предишни административни нарушения и доброволното предаване на стоката, не квалифицират случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид административно нарушение. Настоящата инстанция намира, че не е налице основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и съответно за отмяната на НП като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение. При санкциониране на лицето АНО законосъобразно е определил размера на глобата в минималния предвиден в закона размер от 1000 лева, съобразно изчисления двоен размер на дължимия акциз.

С оглед безспорно установеното и доказано нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, следва да намери приложение и чл.124, ал.1 от ЗАДС, предвиждащ отнемане на процесните стоки в полза на Държавата.

Решението, с което въззивният съд е потвърдил Наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №102/07.06.2019 г., постановено по АНД №155 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.                                   

                                                                                        

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                    2.