МОТИВИ
към Присъда № 245, постановена на 10.11.2010 год. по НОХД
№ 1463/2010год. по описа на Районен съд-Стара Загора
Повдигнато
е обвинение против подсъдимия Д.Г.Г., роден на *** ***, живущ ***, българин,
български гражданин, с висше образование, управител на ООД, осъждан, в момента
Централен софийски затвор, с ЕГН ********** за това, че на 23.11.2009 год. в
град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и
поддържал заблуждение у М.П.Т., че е длъжностно лице – Началник на „Агенция
митници” Стара Загора и в качеството си на такъв би могъл да й продаде
конфискувани от учреждението стоки на цени много
по-ниски от пазарните и с това й причинил имотна вреда в размер на 6 000 лв.,
като деецът се е представил за длъжностно лице и деянието е извършено в
условията на опасен рецидив - престъпление по чл.211, предл.
второ, вр.чл.210, ал.1, т.1, предл.
първо, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
В
пледоарията си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимият
обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани
доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава,
каквато е изложена в обвинителния акт.
По
отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, което да бъде изтърпяно при първоначален ”строг”
режим в затворническо заведение от закрит тип.
В
настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от М.П.Т. за сумата в размер на 6 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществените вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието – 23.11.2009 год., до
окончателното изплащане на сумата.
Относно
предявеният граждански иск представителят на обвинението предлага да бъде
уважен като основателен и доказан в пълният му размер.
Защитникът
на подсъдимия Д.Г.Г., адв. Г.Б. *** не оспорва
обвинението срещу подзащитният му, като пледира да му
бъде наложено наказание с приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК, а
относно предявеният граждански иск, предоставя на съда.
Подсъдимият Д.Г.Г., при условията на чл.371, т.2 от НПК
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
поддържа пледоарията на защитника си и в последната си дума изразява съжаление
за извършеното.
Съдът
намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Установи
се по безспорен начин, че подсъдимият Д.Г.Г. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, с висше образование, управител на ООД, осъждан,
в момента Централен Софийски затвор, с ЕГН **********.
С
присъда по НОХД №
752/2006 г. на PC - Бургас, влязла в
сила на 18.06.2006 г., затова че на 27.09.2005 г. в Бургас, в условията на
опасен рецидив извършил престъпление по чл. 211 във вр.
с чл. 210 ал. I т. 1 във вр. с чл. 209 ал. I във вр. с чл. 29 ал. I б."а" във вр.
с чл. 55 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок
от две години, при първоначален "строг" режим.
С
протоколно определение, в сила от 05.12.2006 г., PC - Пловдив, на осн.
чл. 25 ал. I във вр. с чл. 23 ал. I от НК, кумулира наказанията по НОХД №
1102/2006 г., НОХД № 752/2006 г., НОХД
№ 2788/2006 г., НОХД № 795/2006 г., НОХД № 1182/2006 г., като определя едно общо най - тежко
наказание в размер на две години и единадесет месеца "лишаване от
свобода" при първоначален "строг" режим, приспада отчасти
изтърпяното от 04.01.2006 г.
С
протоколно определение, в сила от 15.05.2007 г . на PC - Добрич, на осн. чл. 25 ал. I във вр. с чл.
23 ал. I от НК, съдът групира наказанията по НОХД №
1102/2006 г., № 752/2006 г., № 2788/2006 г., № 795/2006 г., № 1182/2006 г., №
12665/2006 г., № 1193/2006 г., № 1940/2006 г., като определя едно общо
наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и единадесет
месеца при строг режим, на осн. чл. 24 от НК
увеличава размера на наказанието с една година и пет месеца при
"строг" режим. На осн. чл. 25 ал. II от НК
зачита изтърпяното до този момент по цитираните присъди.
С
протоколно определение влязло в сила на 24.06.2008 г. на Софийски районен съд,
са групирани наказанията по НОХД 8254/2006 г., №
1102/2006 г., № 752/2006 г., № 2788/2006 г., № 795/2006 г., № 1182/2006 г., №
1193/2006 г. и № 1940/2006 г., като определя едно общо наказание "лишаване
от свобода" за срок от две години и единадесет месеца, на осн. чл. 24 от НК увеличава така определеното наказание с
една година и пет месеца, на осн. чл. 47 ал. I от
ЗИН, определя първоначален "строг" режим на изтърпяване на така
определеното наказание от четири години и четири месеца "лишаване от свобода".
Съгласно
писмо от "Министерство на правосъдието", Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - гр. София, издадено на 10.02.2010 год. подс.Г. *** от 30.01.2006 г., където изтърпява наказания
"лишаване от свобода" по присъди по НОХ №
752/2006 г. на PC - Бургас, НОХД №
2778/2006 г. на PC - Варна, НОХД №
795/2006 г. на PC - Бургас, № 1182/2006 г. на PC - Пловдив, №1193/2006
г. на PC- Шумен,
НОХД №12665/2006 г. на СРС,
№ 1102/2006 г. на PC- Русе, № 1904/2006 г. и № 8254/2006 г. на PC - Добрич, като на
основание чл.25 и чл.24 от НК, подсъдимият изтърпява общо наказание четири
години и четири месеца "лишаване от свобода".
Настоящото
деяние е извършено от подсъдимия на 23.11.2009 г. в условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б."а" от НК, тъй като към момента на
извършването му, подс.Г. е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено на основание чл.66 от НК и не са изминали
пет години от изтърпяване на наказанието, съгласно разпоредбите на чл.30 от НК.
Подс. Г.
извършил деянието през месец ноември 2009 г. в град Стара Загора, след бягство през
месец 10.2007 год. от Централен Софийски затвор, където изтърпявал наказание
"лишаване от свобода" и преди задържането му на 21.05.2010 год.,
когато бил издирен и задържан в град Пловдив.
През
м. октомври 2009 год., подс.Г. *** Загора и тъй като
нямал никакви доходи, търсил начин, за да припечели малко пари.
На
23.11.2009 год., около 9.30 ч. подсъдимият посетил офиса на архитект Киряков,
който се намирал на ул. "Цар Симеон Велики" № 1 в град Стара Загора.
Срещнал се със свид.Петър Киряков, пред когото се
представил като Стоян Дончев - ръководител митническо бюро Стара Загора и
Югоизточна България. Обяснил на свидетеля, че му бил необходим проект за
построяването на двуетажна вила на Старозагорските минерални бани, където имал
имот. Свид. Киряков разяснил на подсъдимия какви документи
били нужни за осъществяването надзора върху строителството и двамата се
договорили, същият ден след обяд подс.Г., след като
ги набави, да ги занесе в офиса на архитекта. Преди да се разделят, подсъдимият
се заинтересувал към кой изпълнител да се обърне за построяването на път до процесната вила и бил насочен от свид.
Киряков към свид. М.П.Т. - управител на
"Козирог" ЕООД - Стара Загора, която фирма била с предмет на дейност
"Проектиране на пътни комуникации".
Свид.
Киряков се свързал по телефона със свид. М.Т. и я
уведомил, че й изпращал клиент в лицето на подсъдимия.
Подс.Г.
бързо открил местонахождението на офиса на свидетелката, където отново се
представил за Стоян Дончев - директор митническо бюро - Стара Загора. Заявил,
че притежавал недвижим имот на Старозагорските минерални бани и желаел да
построи пътна връзка от асфалтовото шосе до вилата, с което се надявал да
изненада дъщеря си, след завръщането й от Франция, където към момента
пребивавала.
Подсъдимият
посочил наслуки улични пътни параметри и след съответните изчисления, свид.Т. пресметнала, че строежа на улицата от главния път
до вилата на подсъдимия щял да възлиза на около 60 000 лв.
Подс. Г.
се държал свободно и разговарял непринудено със свидетелката. На лицето му се
изписала мнима радост, когато разбрал, че свид. Т. и
съпруга й - свид. Трифон Бонев Трифонов по - рано
били работили на митницата на Капитан Андреево. Подсъдимият заявил още, че
самият той бил работил там като директор и познавал добре свид.Трифонов.
От
телефона на свидетелката подсъдимият се свързал със съпруга й, провел с него
дружелюбен и приятелски разговор, като през цялото време се държал свободно и
се шегувал, и това затвърдило у свид.Т. убеждението,
че двамата мъже наистина се познавали и са поддържали колегиални отношения по -
рано.
Когато
разговорът приключил, подс. Г. на ужким дискретно
споделил пред свидетелката, че към момента в склада на митницата в Стара Загора
имало голям брой конфискувани стоки, които се продавали на символични цени, в
това число: автомобил "Фолксваген голф" струвал около 1 000 лв., а
плазмените телевизори и другата битова техника била на изключително ниска цена.
Свид.Т.
проявила интерес и избрала част от конфискуваните стоки, които подсъдимият
записал на един лист, привидно извършил някакви изчисления и накрая обяснил, че
заявените от свидетелката вещи, /сред които имало автомобил, преносим компютър
и битова електроника от фирмите "Горене", "Аристон"
и "Сони",/ възлизали на обща стойност 4 500
лв. Подсъдимият Г. пояснил, че единственото условие било цялата сума да бъде
внесена по сметка на митницата преди получаването на стоките от клиентите. Свид. Т. не се усъмнила в думите на подсъдимия, у нея било
затвърдено убеждението, че той се познавал не само със съпруга й, но и с други
нейни колеги - проектанти, тъй като знаел не само имената им, но и някои
подробности около личния им живот.
В
същото време в проектантския офиса влязъл свид.
Божидар Ненов Батков - технически ръководител на
фирма "ЕЛМИ" Стара Загора, на когото свид.Т. се била обадила от по-рано.
Свид.Т.
представила пред свид.Батков
подсъдимия. Заявила, че последният бил собственик на недвижим имот находящ се на Старозагорските минерални бани и желаел по
Коледа същата година, да му бъде построен пътен достъп до вилата.
Свид.Батков отговорил, че за да започне изграждането, най -
напред свид.Т. следвало да разработи проект, въз
основа на който би могло да се изчислят цените и сроковете, за започването и
приключването на обекта.
След
този разговор, свид.Батков
напуснал офиса, а подсъдимият и свидетелката се придвижили с автомобила на св.Т.
до офис на "Пощенска банка", находящ се на
ул."Хаджи Д. Асенов" в Стара Загора. Там свидетелката изтеглила
сумата от 6 000 лв., върнала се в колата и продължили по пътя, като подсъдимият
насочвал свидетелката, докато стигнали и спрели до една закусвалня.
Подсъдимият
взел от свидетелката всичките 6 000 лв., казал й, че 4 500 лв. щял да внесе от
името на Т. в намиращия се наблизо офис на митницата и след внасянето на
парите, свидетелката можела да получи заявените стоки, а останалите 1 500 лв.
щял да върне. Напуснал купето на автомобила и се отправил към улица "Отец
Паисий".
Свидетелката
изчакала на място около половин час и след като подсъдимият не се появил,
предположила, че била измамена. Свързала се по телефона със свид.Киряков
и била информирала, че той не познавал подсъдимия от по-рано.
Вечерта
разговаряла със съпруга си и се оказало, че той също не познавал подс.Г., а в проведения през деня телефонен разговор между
двамата мъже, св.Трифонов се държал учтиво и възпитано и затова се съгласявал с
твърдяното от подсъдимия, че били работили по едно и също време на митницата в
Капитан Андреево. След това, свид.Т. подала жалба в полицията.
Въпреки проведените оперативно - издирвателни
мероприятия, през 2009 год. подсъдимият не бил установен.
На
16.02.2010 год. в сградата на ОД на МВР - Ст. Загора
било извършено разпознаване по реда на чл.169 - 171 от НПК, при което свид.М.Т. сред четири лица разпознала подсъдимия Г.,
представил се под името "Стоян Дончев".
На
17.02.2010 год. в сградата на ОД на МВР - Ст. Загора
било извършено разпознаване по реда на чл.169-171
от НПК, при което свид.Петър Киряков Киряков сред четири лица разпознал подсъдимия Г.,
представил се под името "Стоян Дончев".
На
26.01.2010 год. в сградата на ОД на МВР - Ст. Загора
било извършено разпознаване по реда на чл.169-171
от НПК, при което свид.Божидар Ненов Батков сред четири лица разпознал подсъдимия Г., като
заявил, че го е виждал на инкриминираната дата в офиса на свид.Т..
От
писмото на Министерството на финансите, Агенция "Митници" -
"Митница Пловдив", "Митническо бюро" Стара Загора е видно,
че не само подсъдимият, но и лице с имена "Стоян Дончев" никога не са
работили в митническото бюро.
По
описания начин подсъдимият Д.Г. е извършил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.211, предложение "второ", във вр. чл.210, ал.1, т.1, предложение "първо", във вр. чл.209, ал.1, във вр. чл.29,
ал.1, б „а" от НК, като на 23.11.2009 година в град Стара Загора, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.П.Т. като
се представил за длъжностно лице - Началник "Агенция Митници" - Стара
Загора и в качеството си на такъв можел й съдейства да закупи, /респективно, да
й продаде,/ конфискувани от учреждението стоки на
много по - ниски цени от пазарните, и с това й причинил имотна вреда в размер
на 6 000 лв., като деянието представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б."а" от НК.
Представяйки
се пред пострадалата за "Стоян Дончев", /лице, което никога не е
работило в митническото бюро/, подсъдимият умишлено въвел свидетелката в
заблуждение и поддържал у нея това заблуждение. В резултат от измамливи
действия, свидетелката Т. извършила акт на разпореждане, като е предала във
владение на подсъдимия сумата в размер на 6 000 лв., защото предполагала, че
предава сумата на митнически служител, за какъвто подс.Г.
се представял. С тази сума в действителност са се намалили имуществените активи
на пострадалата.
В
същото време, задържайки за себе си и разпореждайки се по - късно с получените
пари, активите на подсъдимия са се увеличили именно с тази сума. Подс.Г. е целял да получи имотна облага и чрез използването
на измамливи действия, да причини другиму имотна вреда и е реализирал тази цел.
Деянието
е извършено умишлено, като формата на вина е пряк умисъл, подсъдимият е
съзнавал обществено - опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено - опасните последици.
Обвинението
се подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства: постановление
за образуване на ДП, полицейска проверка, постановление за изготвяне на
фотоалбум и фотоалбум, протоколи за
разпознаване на лица и предмети, свидетелство за съдимост и други по описа на
делото.
За
да приеме за установена изложената фактическа обстановка и правна квалификация,
съдът на основание чл.373, ал.3 от НПК взе предвид направените от подсъдимия Д.Г.Г.
самопризнания при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и събраните в
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, а именно
показанията на свидетелите, протоколите и другите материали, приложени към досъдебното
производство.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата
основни принципа – законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от
предвиденото за това престъпление наказание, степента на обществена опасност на
деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК, като се съобрази и с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Предвид
изложените съображения съдът определи и наложи на подсъдимия Д.Г.Г. наказание с
приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като определи наказание под
минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние, а именно: “лишаване
от свобода” за срок от две години, което следва да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.
ДОСЕЖНО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В
настоящото наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от пострадалото от престъплението лице М.П.Т. в
размер на 6 000 лева (шест хиляди лева, представляваща обезщетение за
причинените с деянието имуществените вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянието – 23.11.2010 год., до окончателното изплащане на сумата.
При
съвкупната преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД – налице е причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на подсъдимия Д.Г. Димитров и настъпилите вреди, поради
което осъди подсъдимият Д.Г.Г. да заплати на М.П.Т. сумата в размер на 6 000
лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществените вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 23.11.2010 год., до
окончателното изплащане на сумата, а на Държавата ДТ
върху уважената част от предявения граждански иск в размер на 240 лева (двеста
и четиридесет лева), която да се внесе по сметка на Районен съд Стара Загора.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: