РЕШЕНИЕ
№ 9643
гр. София, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110103198 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. С. С.
срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД.
Предявени са за разглеждане евентуално съединени установителни искове с
правно основание по чл.26, ал.4, вр. с ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на допълнителна такса за бързо разглеждане, уредена в клаузата на чл.9,
ал.1 от договор за кредит № ********* от 29.05.2023 г., сключен между ищеца и
ответното дружество.
Ищецът В. С. С. твърди, че на 29.05.2023 г. сключил с ответното дружество „Би
Енд Джи Кредит“ ООД договор за кредит № *********. По силата на договора му
била предоставена в заем парична сума в размер на 400 лв., срещу задължение да
върне на кредитодателя предоставената в заем сума, заедно с договорна
възнаградителна лихва и уговорена такса за допълнителни услуги по чл.9, ал. 1 към
договора за кредит в размер на 115,14 лв. или 29 % от размера на предоставената
главница, срещу което кредитодателят се е задължил да приключи процедурата по
разглеждане на искането и произнасянето по одобрението в рамките на 2 часа от
момента на подаването на самото искане. Счита, че посочената такса за предоставяне
на допълнителна услуга е в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.10а,
ал.2 ЗПК, която забранява кредиторът да събира такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което процесната договорна
клауза противоречи на закона. Поддържа освен това, че клаузата на чл.9, ал. 1 от
договора за кредит, с която е предвидена таксата за бързо разглеждане, е нищожна
като противоречаща с добрите нрави, тъй като посочената клауза води до оскъпяване
на кредита, без да се предоставя насрещна услуга и цели допълнителна печалба за
кредитора. Излага и че горепосоченото възнаграждение представлява скрита печалба
за кредитора, която обаче не е калкулирана при изчисляване на ГПР, поради което с
уговарянето й се заобикаля императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК ГПР да не
надвишава 5 пъти размера на законната лихва. Посочва, че уговорената такса за
1
допълнителни услуги е прекомерно висока и създава задължение за потребителя да
заплати сума за услуга, която не е извършена, поради което се явява неравноправна на
основание чл. 146, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и поради това е и нищожна.
Въз основа на посоченото ищецът моли съда да прогласи на основание чл.26,
ал.4, вр. с ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10 и чл. 19 ЗПК нищожността на
клаузата на чл. 9 ал. 1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в
размер на 115,14 лв., по Договор за кредит №*********, сключен между В. С. С. и „Би
Енд Джи Кредит” ООД. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Оспорва
таксата за допълнителна услуга да противоречи на добрите нрави, като посочва, че
противоречие на договора или конкретна клауза от него с принципите на доброволност
при договарянето, за еквивалентност на престациите по договора, може да доведе до
нищожност на договора или клаузата от него поради противоречие със закона или
липса на съгласие, но не и като накърняваща добрите нрави. Посочва, че таксата за
допълнителна услуга не следва да се включва при изчисляване на ГПР, защото в
процесния случай сключването на договора за допълнителна услуга не е задължително
условие за сключване на договора за кредит, а потребителят сам е поискал
предоставянето на услугата. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на чл. 9, ал. по
договор за кредит от 29.05.2023 г.
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени фактите, че: 1) между В. С. С. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен
договор за потребителски кредит № *********/29.05.2023 г., по силата на който
ищецът е получил в заем сумата от 400 лв.; 2) в договора за заем е уговорена такса за
допълнителна услуга „бързо разглеждане“ в размер на 115,14 лв. или 29 % от размера
на предоставената главница, която не е включена в изчисления размер на ГПР.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито
съдебно заседание от 16.05.2025 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано.
Видно е от приетия по делото договор за кредит № ********* от 29.05.2023 г.,
че ответникът, в качество на кредитор, се е задължил да предостави на ищеца, в
качеството на кредитополучател, сумата от 400 лв., която следвало да бъде върната на
6 броя вноски, всяка по 73,90 лева, с последна падежна дата на 20.11.2023 г. Посочен е
ГЛП от 36,29 %, ГПР от 47,42 % и обща дължима сума по кредита от 443,40 лв. В чл.
9, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитоискателят изрично е заявил желание за
Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от
Общите условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит е в
размер на 115,14 лв., като е дължима съразмерно с всяка от погасителни вноски по
договора.
Договорът за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Разпоредбата на
чл.10а от ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги
във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на
изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на потребителя по
2
договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче, е
изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК. Таксата за бързо
разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в приложното поле на чл.
10а ЗПК. От служебно извършената справка на общите условия, публикувани от
ответника, се установи, че съгласно т. 7.3 от Раздел V, таксата за бързо разглеждане
дава възможност искането за кредит да се разглежда от кредитора в по-кратък срок.
Налага се извод, че така уговорена, таксата касае преддоговорно поведение на
кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена парична
сума, предоставена на кредитополучателя. Така предвидената такса противоречи на
нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Видно от данните по договора, ГПР е
уговорен на 47,42 %, без да е включена допълнителната такса. Видно от договорното
съдържание, уговореният размер на таксата за бързо разглеждане е 115,14 лева /чл. 9,
ал. 1 от договора/. След прибавянето й към уговорения ГПР от 47,42 %, се налага
извод, че общият размер на ГПР надхвърля императивно предвидения максимален
размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното съдът намира, че таксата за
бързо разглеждане е нищожна като противоречаща на закона, като същевременно
противоречи и на добрите нрави, доколкото срещу уговорената такса
кредитополучателят не получава никакво конкретно благо. Потребителят следва да
заплати такса с неясна насрещна престация, клаузата е предварително уговорени и
няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да
повлияе върху нейното съдържание; не е ясно и какъв е начинът за определяне на
размера й. С така уговорената такса се постига увеличение на възнаграждението на
кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК
Предявеният иск за прогласяване нищожността на процесната такса е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. Ищцовата страна представя списък за сторени в производството разноски в
размер на 50 лв. – заплатена държавна такса и 2200 лв. – адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС. Ответната страна не е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, поради което
възнаграждението следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер. На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2250 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. С., ЕГН: срещу „Би
Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: ********* иск по чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 ЗЗД, че клаузата
на чл. 9, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит № ********* от
29.05.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“, е нищожна.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК:
3
********* да заплати на В. С. С., ЕГН: сумата от 2250,00 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4