№ 18
гр. С., 18.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600650 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243, ал. 7, вр. ал.4 и 5 НПК.
СОС , в качеството му на инстанция по въззивен контрол на актовете на
прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против определение под №
210 от 29. 11. 2021г. на РС- С. по ЧНД № 365/2021г., с което е потвърдено
постановление на РП- С. от 29.06.2021г. по пр.пр. № 698/2020г. на РП- С., ДП
№ 358/2020г. по описа на РУ- С., по силата на което е прекратено
наказателното производство образувано и водено против неизвестен
извършител, за това, че на 26.05.2020г. е отправило закани за убийство
спрямо СЛ. Д. Г., което заканване е предизвикало основа,телен страх за
живота на пострадалия Г..
Жалбоподателят възразява против приетото от решаващия съд, че
постановлението на РП е законосъобразно и правилно. Застъпва становище,
че разследването е приключило при непълнота на доказателствата. В хода на
същото не са били извършени всички действия, водещи до обективно,
всестранно и задълбочено изясняване на обстоятелствата от съществено
значение за състава на чл.144,ал.3 НПК. В тази връзка повторно настоява за
изготвяне на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за
начина на хвърляне на стъклената бутилка, която се е разбила на парчета
вътре в терасата на Г., с.т. и за мястото, от което е била хвърлена същата.
Възразява против обективността на свидетелските показания на свидетелите
1
Б., Н. и К. П., позовавайки се на съществуващата връзка между първите
двама, както и това, че показанията им като свидетели по делото са били
записани с един и същи почерк. Възразява против твърденията на К. П., че е
бил пряк очевидец на скандала между него и лицето, срещу когото е насочил
жалбата си за извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК –Б.
Б..От мястото, където се е намирал П. в двора обективно е бил
възпрепятстван да наблюдава инцидента между двамата. Счита, че е налице
непълнота на доказателства, необоснованост, нарушаване на процесуалните
правила за изграждане на фактически изводи и формиране на вътрешно
убеждение при преценката на доказателствата, както и неправилно
приложение на материалния закон.
В съответствие с изложените оплаквания и доводи жалбоподателят
отправя молба да отмяна на атакуваното определение на РС С., както и на
Постановлението на РП и за продължаване на разследването за изясняване на
релевантните за обвинението факти.
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата и осъществи
цялостен служебен контрол над обжалваното определение на РС – С., на
базата на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:
Въззивната инстанция възприема и се присъединява почти изцяло към
фактическите изводи, изградени от РС – С. в атакуваното определение, с
несъществени различия, а именно:
Жалбоподателят- С.Г. и Б. Б. от дълги години, обитавали съседни
етажи от къща –близнак, находяща се в гр. С., ул. „М.“ №, като Г. бил
собственик на жилището си и на едната част от къщата-близнак, а Б.-
ползвател, на когото било предоставено жилището за ползване безвъзмездно
от св.К.Я.- племеник на Г.. Двамата били в лоши отношения, тъй като Б.
често бил обект на проверки от полицията и предполагал това се дължало на
жалби Г.. Последният пък сезирал прокуратурата, че Б. повредил напълно
собствения му автомобил, изсипвайки захар в резервоара, с което бил
унищожен двигателят. На първия етаж , в жилището намиращо се
непосредствено под имота, обитаван от Б. Б., живеел под наем св. К. П..
Свидетелката Р. Н. познавала от около 10 години Б.. Тъй като двамата имали
връзка често ходела в дома му, а понякога оставала да пренощува там. Г.
виждал Н. да идва при Б. и смятал, че тя живеела там. Не бил съгласен с това,
2
тъй като нямала адресна регистрация. На 25.05.2020г. вечерта Н. била при Б..
Сутринта на 26.05.2020г. тя тръгнала на работа и видяла на терасата на втория
етаж на къщата Г., който започнал да я снима с телефона си. Тя не му казала
нищо, но побързала да излезе. С.Г. искал да има доказателство затова, че тя
живеела там. Вечерта, прибирайки се от работа, Н. отново видяла, че С.Г. бил
на терасата си на втория етаж. Той станал от стола, на който седял и отново
насочил телефона си към нея, за да я снима. Н. не влязла в къщата, защото се
притеснила, а продължила по улицата. Г. изкрещял след нея, че ще я оправи и
я напсувал. В същото време в двора на къщата бил К. П., който редял дърва в
бараката. Н. се изплашила и се обадила по телефона на Б. да излезе и да я
изчака пред къщата. Б. Б. излязъл в двора и видял К. П.. Двамата провели
разговор затова, че Г. напсувал Н.. Между Б. Б. и стоящия на терасата С.Г.
започнала разправия, провокирана от поведението на Г. спрямо Н..
Свидетелите Н., Б. и П. при разпитите си по досъдебното производство
установяват, че в един момент от скандала между двамата, чули от терасата
на Г. звук от счупване на стъкла от бутилка. Тримата категорично отричат
причината за това да е била счупена стъклена бутилка от бира, хвърлена от Б.
към Г. /както твърди последния/. Малко след като Б. и Н., а впоследствие и К.
П. се прибрали последователно в къщата, около 20,00ч. С.Г. подал сигнал на
тел. 112. Пристигнали полицейските служители в РУ-С., а именно:
свидетелите Крум Б. и И. Д.. Те Разговаряли с Г., Б. и Н.. Пристигналите на
място полицейски служители отричат да им е било съобщено от подалия
сигнала Г., че е бил обект на закана за убийство, придружен с хвърляне и
счупване на бутилка в близост до него. Твърденията им /непроверени от
справка в системата на деж. Телефон 112, относно причината за подаване на
сигнала/ са, че спорът бил между Г. и Б. и Н. за поставен метален кол между
имотите. Както и че никой – в т.ч. и пострадалият не е съобщил за отправени
закани за убийство. Според показанията им първоначално Г. бил във видимо
добро здравословно състояние. Докато говорел с Б. и Димов изведнъж Г.
казал, че му е лошо и желае да повикат Спешна медицинска помощ. Той се
обадил в ЦСМП-С.. След това пристигнала и линейка, която откарала Г. в
ФСМП-С.. В хода на разследването е назначена съдебнопсихиатрична
експертиза, която е дала заключение, че Г. е психично здрав, имал е поставена
диагноза от ЦСМП-С. Стресов синдром и хипертонична криза, като
причината затова би могло да е отправена закана за убийство. е отправена
3
закана за убийство. В хода на производството е разпитан и свидетелят Н. Л.
Г., който установява, че поправяйки личния автомобил на Г. в дворното
място, пред входа на многофамилната жилищна сграда, през м. септември-
октомври 2019г., минавайки покрай него Б. му е отправил репликата: „Аз ще
те ликвидирам“. Свидетелят не е успял да разбера със сигурност към кого
точно е била адресирана репликата – дали към него-както е приел в самото
начало, или към Г., който също се е намирал в дворното място.
При така установената фактическа обстановка двете предходни
инстанции правилно са прекратили досъдебното производство.
Настоящият въззивен състав единствено не споделя извода на РС С. за
липса на престъпление и основанието за прекратяване по чл. 243, ал.1 т.1
НПК.
Въпреки, че по делото по този въпрос са събрани противоречиви
доказателства, то от пок. св. К. П., Р. Н. и самия Б. Б. –в разпита му като
свидетел, се установява, че са възприели счупването на стъклена бутилка на
терасата на С.Г., в момента, в който жалбоподателят се е намирал на същата и
по време на конфликта му с Б. Б. по повод поведението на Г. спрямо Н.. При
конкуренцията с тези показания и при прилагане на законите на формалната
логика, следва да бъдат определени като недостоверни показанията на
полицейските служители, посетили местопроизшествието по-късно на същия
ден, относно причината да бъдат повикани и оплакванията на жалбоподателя
Г.. Няма никаква логика при наличните категорични данни, за сериозен
разгорещен спор и счупена бутилка по времето на същия на терасата на
пострадалия, последния да не е изложил оплаквания, сходни с жалбата му до
РП С., а да е ставало въпрос за „някакъв метален кол“ /според показанията
им/. Същите лесно биха могли да бъдат проверени по реда на приобщаване
към делото на записа от дежурния телефон 112 относно повода и причината
за извикване на полиция на мястото на произшествието, за съобщеното от
пострадалия Г..
Настоящия въззивен състав се обедини около това, че дори и да бъде
проведено разследване в дадената насока, същото не би довело до съществен
принос за обвинението, при липса на каквито и да е доказателства, които да
подкрепят твърденията на пострадалия С.Г. относно авторството, че именно
Б. Б. е хвърлил бутилка към него, както и за отправени конкретно закани за
4
лишаването му от живот по време на скандала. На произшествието няма
други очевидци, освен разпитаните по делото лица, а обвинението не би
могло да борави с предположения, особено що се касае до толкова съществен
въпрос, какъвто е авторството на престъпно деяние.
Иначе, само по себе си, отправянето на закани /дори под формата на
такива за саморазправа/, придружени с хвърлянето на предмет, по посока на
пострадалия, който съобразно своите характеристики при счупване може да
засегне главата, намиращите се артерии в областта на шията и други жизнено
важни области и съвсем обективно да застраши живота на нападнатия, е в
състояние да предизвика у същия основателен страх, независимо от
възрастта, чувствителността, психичното и психологическото състояние на
последния, с други думи – е в състояние да предизвика основателен страх за
живота на нормален, здрав човек.
Ето защо, съдът намира, че потвърждавайки определението на РС,
следва да бъде изменено същото, както и постановлението на РП- С., относно
основанието за прекратяване на наказателното производство, а именно- по
чл.243,ал.1, т.2 НПК- поради недоказаност на извършване на деянието, а не-
поради липса на престъпление съгласно чл.243,ал.1 т.1 , вр.чл.24,ал.1 НПК –
както са приели двете инстанции.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.243, ал.7, вр. ал.5 т.2, НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА Определение под № № 210 от 29. 11. 2021г. на РС- С. по ЧНД
№ 365/2021г., и постановление на РП- С. от 29.06.2021г. по пр.пр. №
698/2020г. на РП- С., ДП № 358/2020г. по описа на РУ- С., в частта и относно
основанието, на което е прекратено наказателното производство, а именно
приемайки, че са налице основанията за прекратяване по чл.243, ал.1, т.2
НПК- поради недоказаност на извършване на деянието, а не- поради липса на
престъпление съгласно чл.243, ал.1 т.1 , вр.чл.24, ал.1 НПК – както са приели
двете инстанции.
5
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6