Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по чл.435 ал.4 от ГПК. Образувано е по жалба на трето лице, неучастващо в изпълнителното производство " А." О. срещу действията на ЧСИ В.Г., изразяващи в налагане на възбрана върху недвижими имоти, подробно описани в жалбата, които към момента на вписването на молбата в службата по вписванията са били собственост на третото лице. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваните от него действия на ЧСИ, като прогласи за нищожно и извършеното вписване на 18.6.2010г. като излага довид в този смисъл. Изпъленена е процедурата по чл. 436 ал 2 от ГПК, но от страните по изпълнителното призводство: "Е.-о2"Е. и длъжник "Б." О. не са постъпили възражения. Съгласно нормата на чл. 436 ал 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви досежно обжалвоното действие: твърди, че жалбата енедопустима, тъй като не се конкретизира по кое от всички изпълнителна дела е подадена и второ, че същата е неоснователна, тъй като ЧСИ е изпълнил задълженията си и по негова молба е била вписана възбрана върху правото на строеж на 18.6.2010г., тъй като от Агенцията по кадастъра не е издаден съответен административен акт индивидуализиращ обектите . Към момента, когато е получил този адимнистративен акт, ЧСИ е конкретизирал възбранените имоти и е депозирал молба в службата по вписванията, която е от 23.6.2010г., поради Ûоето продажбата на 22.6.2010г.на недвижими имоти не е противопостамива ма наложената възбрана. ВТОС, след преценка по реда на въззивното производство на становищата на страните и на доказателствата по делото, намира следното: Не се спори между страните, а и видно от приложеното изпълнително дело,че на 18.6.2010г. ЧСИ В.Г. е наложил възбрана върху недвижими имоти, а именно право на строеж върху върху имот, находящ се на ул."Б. ш.е №... Твърдението, че с акт обр.14 от 8.4.2010г. е установено завършването на сградата в груб строеж е останало недоказано, тъй като същият не е приложен по делото. На 22.6.2010г. процесните имоти са продадени на третото лице, като изрично в нотариалния акт е записано, че съществува възбрана от 18.6.2010г. върху правото на строеж. На следващия ден е вписана атакуваната възбрана, в която имотите са индивидуализирани, съгласно полученото от Агенция по кадастъра уведомление за техните идентификациони номера. Не е налице твърдяното разминаване в административния адрес, тъй като по представените по изп.д. 245/2010г. доказателства, вкл. архитектурни проекти, първоначалния адрес е Б. ш.е, а по- късно е оформен като Д.Б.. Видно от договор за отстъпено право на строеж, находящ се на стр.171 от делото е, че се касае за право на строеж в този парцел VІ кв.134 т.е. че са идентични. Оше повече в полза на твърдението за идентичност е и факта, че в нотариалния акт, легитимиращ третото лице е записано, че на страните е известно, че върху този имот е вписана възбрана. В срок срещу това действие на ЧСИ е постъпила жалба от третото лице. При така установените факти, съдът прави следните изводи : Жалбата е процесуално допустима по следните съображения. След като липсва конкретизиция по кое изп. дело е подадена същата, съдът е разглежда във връзка с приложеното изп.д. 245/2010г. на ЧСИ, тъй като в с.з. процесуалният представител на жалбоподателя не е направил възражение, че не е приложено процесното изпълнително дело. Налице е правен интерес от обжалавне на това действие на ЧСИ, тъй като възбраната е противопоставима на неговото прехвърляне и същият следва да търпи неплагоприятните последици от изнасяне на имотите на публична продан. Освен това това действие на ЧСИ е от изрично посочените такива в чл. 435 ал 4 от ГПК, като видно от текстта на нА е, че владението на имота е предадено с неговото изповядане и следователно е налице и тази абсолютна процесулана предпоставка на закона , към датата на действието на ЧСИ, третото лице да владее имота. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:Основанията за нищожност на първата възбрана от 18.6.2010г. е, че към момента на нейното вписване е налице хипотезата на чл. 181 от ЗУТ, а именно, че е налице акт обр.14, поради което правото на строеж не може да се прехвърля. Следователно възбраната е нищожна като нарушаваща материалния закон- чл.181 от ЗУТ - бъдеща сграда, респ. етаж или апартамент от такава бъдеща сграда, действително не могат да бъдат годни обекти на вещното право на собственост, като за построяването им може да се учреди ограничено вещно право на строеж (суперфиция - ). От друга страна, обаче, както вещното право на собственост, така и ограниченото вещно право на строеж поначало могат (допустимо е) да бъдат възбранени. Съгласно право на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Едва след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската администрация (акт 14) сградата или самостоятелни части от нея могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Следователно, законът свързва трансформацията на правото на строеж на отделен обект от сградата в право на собственост върху същия не с изграждането на този обект, а със степента на завършеност на цялата сграда. Поради липсата в материалите по делото на акт об.14 ВТОС приема, че жалбоподателят не е доказал погасяването на правото на строеж, поради което е налице една действителна възбрана върху суперфицията. С последващата молба от 23.6.2010г. след индивидуализация на обектите след приключване на процедурата по тяхната идентификация в Агенция по кадастъра, това право се е трансформирало във възбрана върху конкретните обекти, построени в резултат на осъществяването на това право на строеж. Следователно първоначалната възбрана като десйтвителна е противопоставима на жалбоподателя и същият ще следва да търпи неблагоприятните последици от придобиване на възбранен имот. Отново следва да ес подчертае, че в самия нотариален акт, приобретателят се е съгласил с това ограничение на правото на собственост. За него съществува възможността по исков ред да зищити правата си по чл. 440 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, ВТОС РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на " А." О. срещу действията на ЧСИ В.Г., изразяващи в налагане на възбрана от 23.6.2010г. върху недвижими имоти, подробно описани в жалбата,по изп.д.245/2010г. като неоснователна и недоказана Решението е окончателно. Председател: Членове:1. 2. |