Определение по дело №563/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 ГПК по въззивна жалба,подадена от "И. Т. Е. със седалище гр.Б. ЕИК * против решение № 4339 от 23.05.2012г.,постановено по гр.д.№ 3206/2011г. по описа на РС Б..Наведените в жалбата оплаквания са за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.Въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че за доставените стоки се дължи цената по ценови лист от 03.05.2010г. Според жалбоподателя, той не е бил запознат с тази ценови лист и тъй като в договора имало специални правила, в които купувачът е следвало да бъде уведомен за промяната на цените и тези правила не са осъществени, следва, че не дължи цената на стоката по ценовия лист от 03.05.2010г., а я дължи по ценовия лист от 01.01.2010г. С оглед на това прави довод, че е заплатил цената на така доставената му стока и неправилно първоинстанционния съд е уважил иска. Направено е и оплакване, че неправилно РС Б. не е уважил възражението му и не е приел, че споразумението от 04.07.2011г. между страните е нищожно, поради накърняване на добрите нрави, като развива понятието “добри нрави”. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и съдът да отхвърли иска,като и провъзгласи нищожността на споразумението от 04.07.2011г.

Въззиваемата страна оспорва така подадената жалба.Моли да бъде потвърдено решението.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предметът на спора ,след направените изменения на иска от ищеца е дали ответникът дължи част от цената на получената стока по фактура № 13595/16.02.2011г. и цялата цена на стоката по фактура 13602 от 16.02.2011г.,съобразно промяната по ценовия лист от 03.05.2010г.Не е спорно по делото,че стоката е получена от ответника,сега въззивник.

РС Б. е уважил иска,като след анализ на събраните по делото доказателства е изложил съображения,че ответникът е този,който носи доказателствената тежест за това,че не е бил запознат с ценовата листа от 03.05.2010г.Освен това ответникът е заплащал в търговските си отношения с ищеца и други доставки по тази ценова листа, а съобразно свидетелските показания на П.,след като е бил запознат,новите цени не са отхвърлени веднага,поради което по смисъла на чл.292 ТЗ следва да се счита,че са приети от ответника.

Според въззивния съд, РС Б. е допуснал процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест,относно уведомяване на ответника за новата ценова листа,но независимо от това , решението е правилно в крайния си извод за дължимост на цената на получената от ответника стока.Възложил е на ответника да доказва отрицателен факт,макар,че отрицателните факти по изключение подлежат на доказване от този,който ги твърди.Правилото е,че се доказва осъществяване на положителен факт,а другата страна при условията на обратно непълно доказване разколебава със свои доказателства изводите на съда дали е осъществен твърдяния положителен факт.

Видно е от доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд,че търговските взаимоотношения между страните са уредени с договор за доставка от 27.01.2010г.В раздела за цени и плащане страните са приели,че доставките са с предварителна заявка,а цената на стоката се заплаща авансово,като последното условие не винаги е изпълнявано.Цените са били определени по ценови лист от 01.01.2010г.,подписан и от двете страни,приложен към договора.В чл.4 т.2 от договора страните са се споразумяли,че " при настъпила промяна в цените ищецът доставчик е длъжен писмено да уведомява възложителя 7 дни преди промяната".

Спора по делото е дали е спазена тази клауза и според въззивния съд в доказателствена тежест на ищеца е да установи,че е уведомил ответника купувач за промяната по уговорения начин.

Ищецът е представил споразумение от 04.07.2011г.,с което в писмена форма двете страни по делото са уточнили задълженията на ответника към ищеца и към тази дата са били по техни сметки 11 959.90лв.По отношение на това споразумение ответникът е направил възражение,че е нищожно,поради накърняване на добрите нрави.

Искът е основателен независимо от този документ,тъй като според настоящия състав ищецът е уведомил писмено ответника за ценовата листа от 03.05.2010г.По делото / л.60/ е приложено електронно съобщение от 27.04.2010 г.,изпратено от ищеца "П. до ответното дружество,с което го уведомява за новата ценова листа,като му я изпраща в приложен файл.Св.П. сочи,че обикновенно кореспонденцията между страните е по електронната поща или по телефон.Тази свидетелка дава показания,че през месец май на 2010г. се е състояла среща при ищеца,на която ответникът е държал новата ценова листа и са я обсъждали.

Видно е от съдебно счетоводната експертиза,че след 03.05.2010г. ответникът е продължил да прави поръчки и да получава доставки от ищеца по още 25 фактури,включително и през 2011г.По тези доставки цената е формирана по ценовата листа от 03.05.2010г.,като само по процесните две фактури ответникът не е заплатил напълно цената в размер на сумата от 8652.87 лв.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.327 ТЗ и касае дължимата цена на получена от купувача стока по търговска продажба.

Искът е допустим,тъй като е предявен в едномесечния срок,считано от съобщението на РС Б. до ищеца,че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2354/2011г. "И. Т. Е. е подал възражение.Съобщението е получено на 07.10.2011г.,а исковата молба е постъпила в съда на 07.11.2011г.

Съгласно чл.327 ТЗ при получаване на стоката,купувачът е длъжен да заплати цената,в противен случай дължи обезщетение за забавено плащане.Няма спор по делото,че стоката по двете процесни фактури е получена от ответното дружество,като двете фактури са осчетоводени и за тях е получен и данъчния кредит.

В настоящето производство ответникът твърди,че не е бил запознат с новата ценова листа,която е следвало да му се съобщи в писмена форма,съгласно чл. 4 т.2 от подписания договор.

ОС Б. приема,че новата ценова листа от 03.05.2010г. , изготвена от въззиваемия е била съобщена на купувача писмено.Доставчикът е изпратил електронно съобщение на купувача.Както е прието в определение № 94 от 15.02.2012г. по гр.д.№ 922/2011 ІІ т.о.ВКС, от значение в случая е дали до знанието на купувача е достигнало съдържанието на това електронно съобщение.За това,че купувачът е получил съобщението дава показания св.П.,която сочи,че през м.V на 2010г. страните по делото са обсъдили тази ценова листа,като ответникът е разполагал с нея на хартиен носител.Показанията на свидетелката не могат да се игнорират,само защото тя е служител при ищеца.Липсват доказателства,които да опровергават показанията й,като косвено те се подкрепят и от подписаното споразумение между страните на 04.07.2011г.,в което ответникът признава,че дължи сума на ищеца към този момент,близка до установената като дължима от съда.Видно от счетоводната експертиза,след споразумението е заплатил 1700 лв. през м.ІХ на 2011г.Уведомяването е писмено,защото съобщението е изпратено с буквени знаци , като законът смята съставения електронен документ за писмен документ - чл. 2, ал. 2 ЗЕДЕП .Ако не е подписан с електронен подпис писменият документ има характер на неподписан частен документ и съдът го обсъжда съобразно другите обстоятелства по делото./опр.№731 от 15.10.2012 г. по гр.д.№1246/2011 ВКС/.Видно от формулираната клауза на чл.4 т.2 от договора не е било задължително ответникът да одобри ценовата листа,защото той е този,който решава дали да прави заявката за доставките при тези условия или да прекрати търговските взаимоотношения.С оглед на изложеното следва да се приеме,че ищецът писмено е уведомил ответника купувач за новите цени,като това уведомление е стигнало до купувача,след което той е продължил да поръчва доставки на стоката "стиропор".

Неоснователно е възражението за нищожност на писменото съглашение на страните от 04.07.2011г.,поради нарушение на добрите нрави.В него страните не са договаряли промени в търговските си взаимоотношения,а само са уточнили размера на задължението на ответника.Ето защо развитите в жалбата съображения какво представлява нарушението на добрите нрави е неотносимо към това споразумение,още повече,че не това е документът, въз основа на който съдът приема,че цената на стоката е дължима в този размер,а изводът се прави въз основа на други писмени и гласни доказателства,и назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди,като в тежест на въззивника се отнесат и направените от въззиваемия разноски пред тази инстанция в размер на 500лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4339 от 23.05.2012г.,постановено по гр.д.№ 3206/2011г. по описа на РС Б..

ОСЪЖДА "И. Т. Е. със седалище гр.Б. ЕИК * да заплати на "П. със седалище гр.С. ЕИК * направените разноски пред ОС Б. в размер на 500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове :