РЕШЕНИЕ
№ 21429
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110150191 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД, уточнена с молби от 21.02.2023 г. и
02.01.2024 г., против И. Й. К., Н. С. К. и Й. С. К. за осъждане на всеки един от ответниците
поотделно да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на по 31,51 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
представляващ офис №*** находящ се в гр. С.,*************** за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., със стойността на която ответниците са се обогатили неоснователно за
сметка на ищеца, ведно със законна лихва за забава от 15.09.2022 г. до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер на по 5,82 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.02.2020 г. до 07.09.2022г., сумата в размер на по 2,61 лева, представляваща незаплатена
цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до
30.06.2020 г., с която стойност ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на
ищеца, ведно със законна лихва за забава от 15.09.2022 г. до окончателно погасяване на
вземането, както и сумата в размер на по 0,54 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 07.09.2022 г. Направено е
искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответниците.
В исковата молба са изложени твърдения, че за процесния имот е доставена топлинна
енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за продажба
на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въпреки отправената
нарочна покана от дружеството. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че
независимо от липсата на писмено съглашение за процесните имот е доставена топлинна
енергия, с цената на която собственикът на вещта неоснователно се обогатил, респ. дължи
цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и дължимата сума за предоставена услуга за дялово
разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са изпаднали в
забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. Й. К. и Й. С. К. признават исковата претенция,
като поддържат, че не са дали повод за завеждане на делото, поради което в тяхна тежест не
следва да бъдат възлагани сторените от „Т. С.“ ЕАД съдебни разноски.
Ответникът Н. С. К. е починал в хода на делото, като с протоколно определение от
04.11.2025 г. в процесуалните му права е конституиран наследникът му по закон ответника
И. Й. К..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е
да установи при условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и
цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия и
използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни до
имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните. В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на
възникналите в нейна тежест задължения, както и че между страните е налице договорно
правоотношение по повод предоставянето на топлинна енергия, което би изключило
възможността ищецът да претендира процесните суми на извъндоговорно основание.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на
главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа
При съобразяване на становището на ответниците, които изрично са заявили, че
признават исковата претенция, съдът намира, че следва да уважи предявените искове.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответниците поддържат, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките
по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответната страна от отговорността за разноски са:
1/ да не е дала повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска.
Съдът намира, че макар ответниците да са признали исковата претенция, с поведението
си са дали повод за предявяване на иска, тъй като липсващото доброволно изпълнение е
принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно извършените с оглед
тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени. По делото не е спорно, че
процесният недвижим имот е топлоснабден, както и че за исковия период е доставяна
топлинна енергия на сочена в исковата молба стойност, респ. собственикът дължи цената на
доставената енергия на договорно основание при сключен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди или на плоскостта на неоснователното обогатяване когато
договор не е сключен какъвто е разглеждания случай. Съгласно разясненията дадени с
Решение № 286 по гр. д. № 2508/2013 г. на ВКС, I ГО, не е необходима покана, за да стане
изискуемо вземането по чл. 59 от ЗЗД, тъй като изискуемостта на вземането при общия
фактически състав възниква от деня на преминаването на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго, а не в последващ момент според постановките на
Постановление № 1 от 28.5.1979 г по гр.дело № 1/79 г на Пленума на ВС.
От представения по делото нотариален акт за учредявано на право на строеж върху
недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда № ******, том ***, нот. дело №
*****/*****г. и удостоверение с изх. № ***********/*********** г., издадено от ГИС
София, се установява, че С. К. К. е придобил право на собственост върху процесния
топлоснабден имот, представляващ офис № **, находящ се в гр. ***********************.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №
*****************/************* г. С. К. К. е починал на 05.05.2020 г., като след смъртта
си е оставил за законни наследници И. Й. К., Н. С. К. и Й. С. К., респ. по силата на
наследствено правоприемство ответниците са придобили право на собственост върху
2
описания в исковата молба имот. От изложеното следва, че за задълженията възникнали след
05.05.2020 г. ответниците отговарят в лично качество, а в не качеството на наследници на С.
К. К., поради което поддържаните в срока по чл. 131 ГПК доводи относно необходимостта
кредиторът да отправи покана за наличието на процесните задължения съобразно
разясненията с Решение № 286 по гр. д. № 2508/2013 г. на ВКС, I ГО, са ирелевантни.
Предвид изложеното в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените
от ищеца разноски съобразно представен на лист 103 от делото списък по чл. 80 ГПК, а
именно сумата в размер на 55 лева внесена държавна такса и сумата в размер на 100 лева
юризконсултско възнаграждение, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Й. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.
**************************, лично и в качеството на наследник на починалия в хода на
делото ответник Н. С. К., ЕГН **********, починал на 04.01.2025 г., да заплати на „Т. С.“
ЕАД, ЕИК ***********************, със седалище и адрес на управление в гр.
**********************, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата в размер на 63,02 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ офис № **, находящ се в гр.
********************, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., със стойността на която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за
забава от 15.09.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 11,64
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 07.09.2022г., сумата в размер на 5,22 лева,
представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.12.2019 г. до 30.06.2020 г., с която стойност ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за забава от 15.09.2022 г. до
окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер на 1,08 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
07.09.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 103,33 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Й. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ********************,
да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление в
гр. ******************, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата в размер на 31,51 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ офис № ***, находящ се в гр.
********************, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., със стойността на която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за
забава от 15.09.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 5,82
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 07.09.2022г., сумата в размер на 2,61 лева,
представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.12.2019 г. до 30.06.2020 г., с която стойност ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за забава от 15.09.2022 г. до
окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер на по 0,54 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.02.2020 г. до 07.09.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
51,66 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ***************,
със седалище и адрес на управление в гр. ************************, в качеството на трето
3
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес
на управление в гр. ***********************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4