МОТИВИ по
НЧХД № 12/2013 г. по описа на ПРС
Подсъдимият А.М.Б. ***,
е предаден на съд по реда на чл.247,ал.1,т2 от НПК по обвинение за това, че „на
10.07.2012 г., в с.Е., община П., нанесъл удари с юмруци по главата на Н.П.Р.
от с.с., причинявайки й отоци и кръвонасядания по лицето, горната и долната
устни, палпаторни болки по теменната част на главата, с което й е нанесъл лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания без
разстройство на здравето” - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Ведно с тъжбата пострадалата от престъплението Н.Р.
предявява и граждански иск за неимуществени вреди против подсъдимия в размер на
5000 лв., ведно със законната лихва и разноски. До започване на съдебното
следствие, на основание чл. 84 и сл. от НПК предявеният граждански иск беше
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като тъжителят бе конституиран и като граждански
ищец. Частният тъжител се явява в с.з. и
чрез повереника си адв.Цв.Х. *** поддържа изцяло обвинението като безспорно
доказано, пледира за справедливо наказание и пълно уважаване на гражданския
иск, претендират се и направените по делото разноски.
Подсъдимият А.М.Б. се явява в с.з., дава обяснения, в
които отрича да е удрял пострадалата, моли да бъде оправдан. Защитникът му
адв.Р.Р. от гр.П., АК – Т. намира, че обвинението не е доказано по категоричен
начин, поради което пледира за оправдаване на подсъдимия, алтернативно моли за
минимално наказание предвид ниската обществена опасност на деянието.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият живеел в с.Е., община П., работел като
техник-лесовъд в частна фирма в с.с., бил осъждан с определение за одобряване
на споразумение по нохд № 456/2011 г. на ПРС, с което за престъпление по
чл.167,ал.2 НК му били наложени наказания пробация със задължителните
пробационни мерки и глоба в размер на 500 лв., в сила от 10.11. 2011 г.
Подсъдимият и пострадалата били в обтегнати отношения
помежду си. Това се дължало на обстоятелството, че през 2011 г. по нейна молба,
подсъдимият й бил доставил 10
куб. м дърва за огрев, които тя не заплатила към момента
на доставката, а обещала да се разплати по-късно. Въпреки, че подс.Б. нямал
документ /макар, че в с.з. твърди обратното, но не представя доказателства за
това/, удостоверяващ доставката на точно такова количество дървен материал,
същият настоявал да му се заплати сумата 350 лв. /35 лв. на 1 куб.м. дървен
материал/. В периода преди инкриминираното деяние двамата се срещали няколко
пъти, но пострадалата продължава да поддържа, че дървата, които й били доставени
от подсъдимия не отговаряли на твърденията му за 10 куб.м, а много по-малко, но
дори и тях не заплатила.
На 10.07.2012 г. между 17 и 18 ч. пострадалата и
подсъдимият се срещнали за пореден път в центъра на с.Е.. Изнервен от
обстоятелството, че пострадалата не му е заплатила дървата дълго време и
твърдяла, че не ги е ползвала и не му дължи никакви пари, подс.Б. се развикал,
след което я блъснал, ударил и един шамар, и я напсувал. Това станало на около 20 м пред св.С. Р. /по прякор „***”/, който седял
пред магазина. Тъй като пострадалата не желаела да провежда разговор и се
конфронтира допълнително с подсъдимия се отдалечила, когато била догонена от
него, който в гръб изненадващо й нанесъл удари с юмруци в главата, както и
ритници. Пострадалата побягнала по улицата, водеща към казана за изваряване на
ракия, от който в този момент идвал св.С.С. /работодател на пострадалата/.
Св.С. от една страна също възприел как подс.Б. нанася удари спрямо пострадалата
и отправя закани за саморазправа, а от друга как св.П. К. /по прякор „***/
викал на подсъдимия „Защо я удряш!”. След като подсъдимия видял св.С. се
успокоил, но заявил, че има претенции за неплатените му дърва, след което си
тръгнал. Св.С. възприел, че пострадалата Р. е със спукана устна, показала му и
синини по краката си, била силно уплашена от случилото се.
Още на следващият ден – 11.07.2012 г. пострадалата отишла
на преглед в МБАЛ Т., където била освидетелствана и от съдебен лекар. При
извършеният преглед д-р Г. констатирал – „отоци
и кръвонасядания по лицето, горната и долната устни. Палпаторни болки по
теменната част на главата”, като преценил, че тези увреждания са й
причинили болки и страдания /СМУ л.24/. След това пострадалата се върнала в
гр.П., където подала жалба до РУП П. /приложена л.23/, в която описала подробно
нанесения й побой от подс.Б.. По случая била извършена полицейска проверка за
престъпление по чл.325,ал.1 НК, която приключила със заключение, че се касае за
лека телесна повреда, която се преследва по частен ред, след което пострадалата
подала настоящата частна тъжба.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по
несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством
приложените по делото писмени доказателствени средства – свидетелство за
съдимост; медицинско свидетелство от 11.07.2012 г., изд. от д-р Вл.Г.; както и
от изслушаните в с.з. показания на свидетелите С.С. и Ст. Р., на които съдът даде
вяра, като прие, че са логически издържани и безпристрастно изясняват случилото
се на инкриминираната дата. По отношение групата свидетели, водени от
подсъдимия – И. М., С. А. и П. К., които потвърждават тезата на подсъдимия /за
обясненията на подсъдимия, виж по-долу/, че не е имало удари от него спрямо
пострадалата, съдът намира, че същите не отразяват вярно,точно и логично
случилото,тъй като противоречат на правилата на формалната логика.
На първо място, не се оспорва по делото, че между
пострадалата и подсъдимия е имало обтегнати взаимоотношения по повод неплатена
доставка на дърва. На второ място, не се оспорва, че на 10.07.2012 г. между
двамата се е провела среща в центъра на с.Е., на която са присъствали всички
визирани по-горе свидетели, както и не спори, че на следващият ден по тялото на
пострадалата Р. са констатирани редица увреждания, които според съдебния лекар
изцяло съответстват на твърденията й, че са нанесени предния ден. Следователно
и след като са налице свидетели-очевидци, които са възприели ударите на подс. Б.
спрямо пострадалата, чийто показания се допълват от СМУ, за настоящия състав
няма основание да се съмнява в тяхната коректност и достоверност. В този
контекст, изградената от подсъдимия защитна теза очевидно не държи за сметка за
тези обективни факти и не може да бъде възприета. Ето защо съдът изключи от
доказателствения материал показанията на свидетелите М., А. и К., като прие, че
са негодни да бъдат ценени. Освен това видно от саморъчното обяснение на
св.П.К. при извършената полицейска проверка /л.26/, същият на 17.07.2012 г.
подробно е описал нанесените удари от подс.Б. спрямо пострадалата като посочва
както техния брой така и техния интензитет. В с.з. този свидетел не отрича, че
действително е сочил това, но твърди, че това се е дължало на негови дрязги с
подсъдимия и поради това решил да му „отмъсти”, като посочи нещо, което не е
видял. В с.з. стига до другата крайност, като в опитите си да защити подсъдимия
заявява, че „… А. и Н. се караха от
разстояние…” /показания л.36, което впрочем не се твърди от нито един от
останалите свидетели/.
По отношение обясненията на подсъдимия Б. в с.з., които са
насочени към пълното му оневиняване чрез изтъкване на обстоятелства, обуславящи липсата на
каквато и да било негова съпричастност към причинените на пострадалата телесни
увреждания, съдът отчете, че те съществено противоречат и не кореспондират с
нито установените по-горе фактически обстоятелства, нито с правилата на
формалната логика. Преди да анализира подробно обясненията на подс.Б. съдът
отчете безусловно гарантираното му от закона право да дава обяснения по
обвинението (по арг. и от чл.55 от НПК) каквито пожелае. За разлика от
задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателното
производство (предвид възможната наказателна отговорност по чл.290 от НК),
обясненията на подсъдимия, в които
оспорва обвинението са както основно средство за защита, така и доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната
последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен
доказателствен материал, което не позволява достоверността им да се изключва
априори (в т.см. р.№ 685/2003 г. по н.д.№537/2003 г. І н.о. и р.№491/2000 г. по
н.д.№417/ 2000 г.
ІІ н.о ВКС.). Отчитайки и тези принципни положения, съдът прие, че обясненията
на подсъдимия А.Б. са неубедителни, неверни, противоречащи на формалната логика
и недостоверни, поради което не им даде
вяра и не ги постави в основата на присъдата. По делото са налице две
противоречиви, несъвместими и взаимно изключващи се версии досежно извършеното
престъпления – от една страна неговите обяснения, които се опровергават
категорично и най- вече от изготвеното на следващия ден неоспорено СМУ, както и
от показанията на свидетелите С., Р. и писмените обяснения на св.К. снети при
извършената полицейска проверка. От друга страна, неговите обяснения намират
потвърждение в показанията на св. К., М. и А.. Всъщност показанията на
последните двама също са противоречиви помежду си тъй като св.М. крайно
пестеливо пресъздава ситуацията, на която твърди, че е очевидец, като посочва „…той стана, нещо започнаха да приказват, тя
тръгна надолу, започва да вика, това беше цялата работа…” /л.35/; св.С.А.
обаче посочва, че „…А. започна да вика
„искам си парите!”. Тя започна да вика надолу „С., С.! Тръгна по улицата надолу”/пак
там/, т.е. дори свидетелите „очевидци”, които води подсъдимия помежду си на са
уточнили детайлите на това, което са „видели”, тъй като самия подсъдим в с.з. пък
заявява, че пострадалата „била го заплашвала”, което не е потвърждава от никой
от останалите свидели. При така събрания доказателствен материал и неговият
правен анализ, съдът прие за доказан единствено възможния правен извод, че
именно подс.А.Б. е извършител на инкриминираното в частната тъжба престъпно деяние.
Както съдът вече имаше възможност да посочи по-горе, от
приложеното и прието като доказателство по делото СМУ от 11.07.2012 г. издадено
от съдебния лекар д-р Вл.Г. е видно, че в резултат на насените й удари по
главата /за останалите увреждания – синини по краката, за които твърди св.С.,
съдът не дължи произнасяне доколкото не са заявени в тъжбата и не са отразени в СМУ/,пострадалата
е получила увреждания на здравето,изразяващи се в – „отоци и кръвонасядания по лицето, горната и долната устни. Палпаторни
болки по теменната част на главата”. Следователно, касае се за леко увреждане
на анатомичната цялост на организма, причинило й болка и страдание,
съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.2 НК /в т.см. вж.
изрично т.16 от ППВС №3/1979 г./. От субективна страна деянието е извършено
виновно,под формата на пряк умисъл, изведен от действията на подсъдимия, който
несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние,
предвиждал е, че пострадалата ще претърпи неприятно усещане, вследствие на
упражненото от него физическо въздействие, като е целял именно да предизвика
причиненото увреждане.
С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, намиращи се в обективна
връзка по-между си съдът счита, че по несъмнен начин се доказва, че подсъдимия
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 НК. Предвиденото в
санкционната част на нормата на това престъпление наказание е ЛОС за срок до 6 м. или наказание пробация,
или глоба от 100 до 300 лв. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подс. Б. е осъждан към
момента на извършване на деянието, поради което е неприложим института на
чл.78а НК. В преценката си по чл.57,ал.1 от НК съдът отчете, че се касае за
най-лекия вид телесна повреда, която в конкретния случай не разкрива особено
висока степен на обществена опасност, а донякъде е провокирана от предходните
влошени отношения между страните. При така посоченото, наред с обстоятелството,
че подс.Б. работи като техник-лесовъд, съдът намира, че наказание глоба в
максималния размер от 300 лв. ще бъде адекватен на извършеното и неговата
обществена опасност, като ще позволи да бъдат реализирани изцяло целите на
наказанието по чл.36 НКV
Съдът се произнесе и по предявеният граждански иск в
размер на 5000 лв., като прие, че следва да бъде уважен по справедливост съгласно
чл.52 от ЗЗД в размер до 500 лв., ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното му изплащане, като в останалата част го отхвърли като
неоснователен и недоказан. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди съда определи
като съобрази претърпените от пострадалата болки и страдания, както и душевните
такива в пряко следствие от нараняванията /преживяният стрес/ по лицето, които
разбира се са отшумели в кратък срок. Освен това, съдът присъди на пострадалата
и направените от нея разноски общо в размер на
512 лв. /500 лв. адвокатски хонорар и 12 лв. д.т. за водене на делото/.
Предвид изхода на делото, съдът
осъди подсъдимия да заплати за разноски сумата 50 лв., представляваща 4 % д.т.
върху уваженият размер на гражданския иск – по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: