Решение по дело №1735/2018 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 239
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20185320101735
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 02.07.2019                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На двадесет и осми юни                                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Красимира БОЖАКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1735 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание член 422 от ГПК.

Ищцовото дружество - „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** твърди, че на .... било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, между „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ... и „М.К.“ АД, ЕИК .., по силата на който вземанията на „М.К.“ АД срещу Т.К.Ш., произтичащи от Договор за заем ..+ № ..и Договор за допълнителни услуги към заем ..+ № ..и двата от дата 13.12.2016г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.“ АД (сега „А.з.с.н.в.“ ЕАД), ЕИК .. е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК .... „М.К.“ АД упълномощил „А.з.с.н.в.“ АД (понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД), в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 14.11.2018 г. ищцовото дружество е изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо за извършената цесия, с изх.№ УПЦ-С-МКР/..от 14.11.2018 г., чрез куриер с обратна разписка, на същия адрес на ответницата. Видно от обратна разписка към товарителница № 68086131 писмото е получено лично от ответницата на 15.11.2018г. Към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от това уведомление за извършената цесия от страна на „М.К.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо, с изх. УПЦ-С-МКР/..от 08.11.2018г., което да връчите на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че възрази относно начина на връчването й на уведомителното писмо за станалата продажба на вземания. Позовава се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и 291 от ГПК, Решение № 3/16.04.14г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника, с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011гIV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК. Твърди, че на 13.12.2016г. между „М.К.“ АД и Т.К.Ш. бил сключен договор за заем ..+ № 1171-10156888, по силата на който дружеството й е предоставило заем в размер на 1200,00 лева. Условията на „Договора за кредит” се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит“ и „Договор за кредит“, като „Общите условия“, при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от „Искане за кредит“, така и от „Договор за кредит“. Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1410.24 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него. Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е бил предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 210.24 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 117.52 лева, като първата погасителна вноска е платима на 15.01.2017г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1410.24 лева. На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 13.12.2016г. между „М.К.“ АД и Т.К.Ш. бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем ..+ № **, съгласно който „М.К.“ АД се задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 95.04 лева, като му била предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 7.92 лева, при първа погасителна вноска, платима на 15.01.2017г. На основание сключения договор за допълнителни услуги „М.К.“ АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставил на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М.К.“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „У.Ж.АД, ЕИК .., конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена и подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се бил задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „М.К.“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 79,20 лева, платими считано от 15.01.2017г., или обща сума за застрахователна премия - 950,40 лева, която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучагелят само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.

На длъжника била начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 44.33 лева за периода от 16.03.2017г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; по договор за допълнителни услуги: 32.87 лева за периода от 16.03.2017г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва била съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на договора бил изтекъл на 15.12.2017г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Твърди, че заемополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, е в размер на 409.64 лева, с която били погасени, както следва: 175,82 лева - главница, 59.58 лева- договорна лихва, 15.84 лева допълнителни услуги, 158.40 лева - застрахователна премия. Към настоящия момент задължението на ответницата по Договор за заем .. № ..и Договор за допълнителни услуги към заем .. № ..и двата от дата 13.12.2016 г. бил в общ размер на 2123.24 лева, от които главница по договор за заем в размер на 1024.18 лева, договорна лихва по договор за заем в размер на 150.66 лева, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер на 792.00 лева, сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 79.20 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер на 44,33 лева и лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 32.87 лева. Мотивира се, че з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възниква правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред срещу Т.К.Ш., с оглед на което входирали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по образуваното ч.гр.д. № 505/2018г. по описа на КрлРС, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 1024.18 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за заем .. № 1171-10156888/13.12.2016г.; 150.66 лева, представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 15.03.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 15.12.2017г. (падеж на последна погасителна вноска); 79.20 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.03.2017г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 15.12.2017г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 792.00 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 15.03.2017г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 15.12.2017г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 44.33 лева, представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 16.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда; 32.87 лева, представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 16.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата за периода от датата подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски, направени в хода на заповедното производство, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и такива направени в хода на настоящото производство, в това число - юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Ответникът - Т.К.Ш., редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност за това.

В открито съдебно заседание, проведено на 28.06.2019г., съдът е констатирал искането на ищцовото дружество, заявено в исковата молба за постановяването на неприсъствено решение, на основание член 238, ал.1 от ГПК, в случай, че са налице предпоставки за това.

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в член 239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на член 133, член 143, ал.3 от ГПК, както и на член 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на член 239, ал.2 от ГПК.

 На основание член 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 257.54 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева или в общ размер на 607.54 лева.

Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 505/2018г. по описа на КрлРС, включително и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.К.Ш.,*** с ЕГН ********** по предявения иск от „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК .., със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л. ет. о., представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., че Т.К.Ш.,*** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л. ет. о., сумите, както следва – 1024.18 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за заем .. № 1171-10156888/13.12.2016г.; 150.66 лева, представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 15.03.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 15.12.2017г. (падеж на последна погасителна вноска); 79.20 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.03.2017г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 15.12.2017г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 792.00 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 15.03.2017г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 15.12.2017г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 44.33 лева, представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 16.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2018г.; 32.87 лева, представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 16.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2018г., ВЕДНО със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в районен съд – 29.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 505/2018г. по описа на Районен съд – Карлово.

ОСЪЖДА, Т.К.Ш.,*** с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л. ет. о., представлявано от Н.С. и М.Д., разноските, направени в исковото производство в размер на 607.54 лева.

ОСЪЖДА Т.К.Ш.,*** с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л. ет. о., представлявано от Н.С. и М.Д., разноските, направени по частно гражданско дело № 505/2018г. по описа на КрлРС в размер на 75.00 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК, като същото да се връчи на страните.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

К.Б.