О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/17.03.2023 г.,
гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
като разгледа докладваното от съдия
Сандева адм. дело № 183 по описа на Административен съд – Добрич за 2023 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по чл. 166, ал. 4, във връзка с чл. 180, ал. 2 от АПК.
Образувано
е по жалба на В.Г.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Вилна зона, ул. „13-та“ №
8, срещу заповед № 565/20.05.2021 г. на кмета на община Балчик, с която на
основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е наредено да бъде възстановен пътен
знак В2 „Забранено е влизането на ППС в двете посоки“ на изхода на к.к.
„Албена“ по посока на брегоукрепителното съоръжение, пешеходна алея „Дамба“ и
да бъдат възстановени пътни знаци В2 „Забранено е влизането на ППС в двете
посоки“ и табела Т17 на входа на к.к. „Албена“ от брегоукрепителното
съоръжение, пешеходна алея „Дамба“. Претендира се нищожност, а в условията на
евентуалност унищожаемост на оспорената заповед.
Едновременно
с жалбата е отправено искане за спиране на изпълнението на заповедта по
съображения, че жалбоподателят ще претърпи значителни и трудно поправими загуби
поради фактическата невъзможност за реализиране на търговска дейност и законно
разрешени СМР дейности по укрепване на собствените му поземлени имоти, до които
се ограничава достъпа.
Ответникът
по жалбата – кметът на община Балчик, чрез процесуалния си представител, оспорва
допустимостта на жалбата и искането за спиране на изпълнението ѝ. Твърди,
че не е налице годен за обжалване административен акт, защото транспортният
достъп до имотите на жалбоподателя през Дамбата не е забранен с поставянето на
пътен знак В2, а е забранен с оглед на характеристиките на съоръжението. Излага
доводи, че необходимостта от ограничаване на движението в този участък на
алеята е продиктувана от активизиралите се свлачищни процеси, които са
разрушили част от съоръжението и създадената пешеходна връзка между гр. Балчик
и к.к. „Албена“.
За да се
произнесе по искането, съдът съобрази следното :
Искането за спиране е процесуално
допустимо. Налице е висящо производство по оспорване на административен акт,
който е годен предмет на съдебен контрол. С жалбата се прави искане за
обявяване на нищожността на акта, което не е ограничено със срок. Обжалваната
заповед представлява общ административен акт, оспорването на който не спира
изпълнението му на основание чл. 180, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е активно
легитимиран да иска спиране на предварителното изпълнение като собственик на
поземлени имоти, попадащи в обхвата на действие на заповедта.
Разгледано по същество, искането
е неоснователно.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, приложим на
основание чл. 180, ал. 2 от АПК, допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. ако изпълнението би могло да
причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда, която да е
противопоставима на обществения интерес, в защита на който е въведено
предварителното изпълнение, в т.ч. живота и здравето на гражданите. В тези
случаи тежестта за доказване на възможността за настъпване на вреда се носи от
оспорващия, който следва да установи наличието на такова засягане на свой
интерес, което да е равно по значимост на посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК
интереси. Вредата може да бъде както имуществена, така и неимуществена, като
настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно.
В случая не са налице
доказателства за това. Невъзможността на жалбоподателя да развива търговска
дейност и да извършва СМР в собствените си поземлени имоти не представлява
засягане на толкова значими частни права и интереси,
които да са със същата или по-висока степен на важност от тази на обществения
интерес. Ползването на разположените в един от имотите на жалбоподателя бунгала
не се възпрепятства от възстановените с акта пътни знаци В2, защото те
ограничават само достъпа на ППС до пътния участък. Липсват категорични
доказателства, които да сочат на вероятност от настъпването на значителни финансови
загуби за страната като пряка последица от предварителното изпълнение на заповедта,
а и материалните вреди са винаги възстановими при евентуална отмяна на
акта, тъй като подлежат на обезщетяване. От представените
към жалбата строителни книжа е видно, че предвидените с тях укрепителни
конструкции са с цел осигуряване на бъдещо застрояване на имотите (бивши земеделски земи с променено
предназначение за жилищно строителство), което би създало риск с оглед на засилените свлачищни
процеси в района. Ноторноизвестно е, че участъкът, в който се намират имотите,
е опасен за използване като пътна връзка, като част от брегоукрепителното
съоръжение е разрушено, поради което нито едно от твърденията на жалбоподателя
не може да обоснове необходимостта от спиране на изпълнението на заповедта.
Липсва сериозно застрашаване на личния му интерес, което би могло да се
противопостави и да има превес над особено важния обществен интерес, защитен с
чл. 60, ал. 1 от АПК.
По тези съображения не са налице
основания за допускане на претендираната обезпечителна мярка, поради което
искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 166,
ал. 3 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Г.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Вилна зона, ул.
„13-та“ № 8, за спиране на предварителното изпълнение на заповед №
565/20.05.2021 г. на кмета на община Балчик.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС на РБ в седмодневен срок от
получаване на съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :