Р Е Ш
Е Н И Е №
119
гр. София, 21.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав,
в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа
докладваното от съдията а.н.х.д. № 205
по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ПСГ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Овча
купел“, бул. „Цар Борис III“ № 136Б, представлявано от законния си представител- изпълнителният
директор Александър Николов, срещу наказателно постановление НП №
23-002075/19.03.2018 г., издадено от Екатерина И. Асенова- директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
413, ал. 2 КТ за нарушение на чл. 275, ал.
1 КТ, вр. чл. 89, т. 1, б. „а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасно условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
В жалбата се твърди, че както в хода на
съставяне на АУАН, така при издаване на наказателното постановление, са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в
разпоредбите на чл. 42, 43 и 57 ЗАНН. Твърди се, че липсва описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата,
които го потвърждават, като наред с това липсва и посочване на конкретните
нарушени разпоредби, а е направен само бланкетен извод за нарушение на чл. 215л
от Наредба № 7/1999 г., вр. чл. 275, ал. 1 КТ. Твърди се още, че АНО не е взел
предвид подаденото от жалбоподателя възражение, като не е направил и преценка за
приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, която преценка се явява
задължителна. Сочи се, че наред с горното, при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са били спазени и материалноправните разпоредби, като същите са били
тълкувани и приложени неправилно. Претендират се и направените в хода на
съдебното производство разноски.
В проведеното публично съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощения си процесуален
представител- адв. Мариела Николова от АК- Русе, която поддържа жалба на
основанията, посочени в нея и доразвити в представените по делото писмени
бележки.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ София област се представлява от юрисконсулт Вутов, който оспорва жалбата, като счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно. В тази връзка сочи, че нарушението се установява по несъмнен начин, тъй като самият технически ръководител е заявил, че процесното скеле е било използвано от друга група работници, т.е. на него е полаган труд, а наред с това ръководителят не е влязъл в помещението, в което се е намирало скелето преди инструктажа и не е уверил в състоянието на скелето, което му е вменено като задължение съгласно Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасно условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е било връчено на представител на жалбоподателя
на 02.04.2018 г., видно от приложената по делото
разписка, а жалбата е подадена по куриер на 05.04.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми
реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 29.01.2015 г. между „ПСГ“ АД- в
качеството му на работодател, и свидетеля Е.И.П.- в качеството му изпълнител
(работник), на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ бил сключен безсрочен трудов
договор, по силата на който работодателят е възложил, а работникът е приел да
изпълнява в „ПСГ“ АД длъжността „Електротехник, строителен“. Свидетелят П.
разполагал с Удостоверение № 01585/21.04.2017 г., издадено в уверение на това,
че същият е завършил курс на тема „Длъжностно лице за контрол по спазването на
здравословни и безопасни условия на труд“ съобразно изискванията на Наредба №
РД-0702 от 16.12.2009 г., както и с Удостоверение № 01625/21.04.2017 г.,
издадено в уверение на това, че П. е завършил курс за „Координатор по
безопасност и здраве по време на проектирането и координатор по безопасност и
здраве по време на строителството“.
На 22.12.2017 г. между „ПАК ЕСТ“ ЕООД, в
качеството му на възложител, и „ПСГ“ АД, в качеството му на изпълнител, бил
сключен договор за изработка, по силата на който „ПАК ЕСТ“ ЕООД е възложил на
„ПСГ“ АД да извърши срещу възнаграждение „Довършителни работи (СМР) на обект
Цех за безвредни производствени дейности и печат на рекламни материали,
административни, търговски и обслужващи сгради в ПИ 041036, м. Пещерица в
землището на гр. Сливница, УПИ V-041007, 041008, кв. 157“. Съгласно чл. 11 от
приложението към договора изпълнителят трябва да обезпечи сигурността на всички
лица, упълномощени да бъдат на обекта, да използва разумни средства за охрана
на площадката и работите, да предостави заграждения, осветление, защита и
наблюдение на работите до завършването им и приемането им от Възложителя, да
осигури всякакви временни работи (включително пътни платна, пешеходни пътеки, охрана
и огради), нужни за изпълнението на работите, за използването и защитата на
обществото и на собствениците и обитателите на съседни терени.
Със Заповед № 01/02.01.2018 г. на
изпълнителния директор на „ПСГ“ АД за технически ръководител на обекта бил определен
инж. Станил П. Янъков, а за „Координатор по безопасност и здраве в
строителството“ бил определен инж. Светлин И. Въчински. Инж. Станил П. Янъков
разполагал със сертификат рег. № 1288/07.12.2015 г. за завършен курс „Безопасна
работа със скеле“.
На 02.02.2018 г. на обекта Цех за
безвредни производствени дейности и печат на рекламни материали,
административни, търговски и обслужващи сгради в ПИ 041036, м. Пещерица в
землището на гр. Сливница, УПИ V-041007, 041008, кв. 157, следвало да бъдат
извършени довършителни работи, вкл. свързани с електрическата инсталация на
сградата. Довършителните работи се извършвали от различни групи работници, като
всяка група разполагала с различно скеле, което да използва при извършване на
работата, след като го сглобят по съответния ред, като на работниците било
изрично забранено да ползват чуждо скеле. Тъй като било необходимо групата на
електротехниците да бъде мобилна, предвид необходимостта да се поставя
електрическа инсталация в различни части на сградата, на същите било
предоставено специално скеле на колела. При проведения сутринта на 02.02.2018
г. инструктаж свидетелят Пламен Христов Атанасов, който изпълнявал функцията
технически ръководител на обекта, когато инж. Янъков отсъствал, на работниците
било указано с какво ще се занимават през съответния ден, като отново били
предупредени да не използват скелетата на другите групи, освен в случай че се
уверят, че същото е окомплектовано и след изрично получено разрешение да
ползват чуждото скеле. Вечерта преди инцидента, свидетелят Атанасов огледал
обекта и видял, че в един от коридорите има скеле- конструкционна схема „MJ-конструкция UNI 70“, което не било надлежно
окомплектовано (липсвали част от елементите, необходими за обезопасяването му,
вкл. пети с резба- опорни плочки или опорни крачета, съгласно инструкцията за
монтаж т. 2.2.2 ), но същото било на зидарите и било в процес на изграждане до
достигане на нужната височина, с оглед което не било предназначено за ползване.
Свидетелите Адриан Димитров И., Георги
Павлов Савов, Лозан Стоянов Савов и Е.И.П., били част от групата на
електротехниците, които следвало да поставят електрическата инсталация в целия
обект. На процесната дата- 02.02.2018 г., свидетелите полагали инсталация в
производствената зала, където било сглобено и тяхното скеле на колела. След
като приключили работата си там, свидетелите забелязали, че в съседното на
производствената зала помещение- столовата, няма работници, поради което решили
да продължат да работят именно там. В същия коридор на две от стените под
формата на буквата „Г“ били изградени две от скелета на зидарите, които
свидетелите видели, че не са доизградени, като решили, че същите са или в
процес на разглобяване, или в процес на изграждане. Въпреки че разполагали със
собствено скеле и въпреки че посочените скелета се клатели, което свидетелите
възприели лично, същите решили да ползват именно тях за поставяне на
гофрираните тръби на една от стените, тъй като тяхното скеле на колелца било
изградено на по-голяма височина, а работата в столовата щяла да им отнеме не
повече от 10 минути, поради което решили, че няма нужда да разглобяват своето
скеле и да го местят, а могат просто да използват намиращите се в помещението
чужди скелета. На едното скеле се качил свидетелят Е.П., а на другото-
свидетелят Адриан И., като за целта използвали стълба, тъй като скелетата се
клатели. Свидетелят Георги Савов минал от задната страна на стената, на която
се намирало скелето, на което се бил покачил свидетелят Е.П., а свидетелят
Лозан Савов останал под същото скеле. Свидетелят Е.П., който вече се намирал на
скелето, разполагал със схема на инсталацията, която се намирала на телефона
му, поради което извадил същия и започнал да обяснява на останалите свидетели
всеки токов кръг под кой номер е. Докато свидетелят П. бил на скелето получил
телефонно обаждане от офиса, на което решил да отговори и, говорейки по
телефона, направил две крачки встрани, в който момент скелето се наклонило в
една посока, сгъвайки се и губейки иначе нестабилната си опора, вследствие на
което свидетелят П. паднал на земята, а свидетелят Лозан Савов бил покрит от
скелето.
На същата дата, след постъпил в Дирекция
„Инспекция по труда“ София сигнал, на място на проверка отишли свидетелките Б.Л.Т.-
на длъжност „Главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
гр. София и Ц.И.К., заемаща същата длъжност, като, предвид липсата на
необходимата за процесното скеле документация, проверката продължила по
документи и в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ гр. София на
06.02.108 г. и на 15.02.2018 г. При посещението си на място свидетелките
установили, че от скелето липсват бордова лента, среден и горен парапет, както
и че същото не е застопорено за стената и има липсващи пети с резба- опорни
плочки или опорни крачета. На място и след преценка, че скелето е опасно,
свидетелките съставили акт за спиране използването на скелето.
В хода на продължилата на 15.02.2018 г. от
оправомощеното от дружеството жалбоподател лице- Росица Мирославова Тончева,
били представени изисканите от контролните органи документи, като бил съставен
Протокол № ПР 1804298 за извършена проверка, в който било описано и следното
нарушение: „ПСГ“ АД, в качеството си на работодател и строител не е предприел
мерки за отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и
здравето на работещите, при работа на височина, като използва „Фасадно скеле,
съставено от предварително изготвени градивни елементи с конструкционна схема „MJ-конструкция UNI 70“, намиращо се на посочения обект, в
помещение „столова“, което не отговаря на изискванията на съпроводителната
документация на производителя, а именно: липсват опорни пети с резба- опорни
крачета или опорни плочки, с което нарушил разпоредбата на чл. 275, ал. 1 КТ,
вр. чл. 89, т. 1, б. „а“ от Наредба № 2
от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасно условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи. При работа с
горецитираното скеле на 02.02.2018 г. лицето Е.И.П., работещ на длъжност
„електротехник, строителен“, претърпял инцидент, като по писмени сведения на
пострадалия и очевидци на нарушението, скелето се разклатило и преобърнало, а П.
паднал.
На същата дата свидетелката Б.Л.Т.- на
длъжност „Главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда- Софийска област“
гр. София, в присъствието на свидетелката Ц.И.К. и упълномощеното от
дружеството жалбоподател лице- Росица Мирославова Тончева, съставила АУАН №
23-002075 за това, че на 02.02.2018 г. в обект строеж на „Цех за безвредни
производствени дейности и печат на рекламни материали, административни,
търговски и обслужващи сгради в ПИ 041036, м. Пещерица в землището на гр. Сливница,
УПИ V-041007, 041008, кв. 157“, „ПСГ“ АД
в качеството му работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ и в качеството му
на строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасно условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, не е предприел мерки за
отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето
на работещите, в това число на Е.И.П., на длъжност „електротехник, строителен“,
при работа на височина, като използва „Фасадно скеле, съставено от
предварително изготвени градивни елементи с конструкционна схема „MJ-конструкция UNI 70“, намиращо се на посочения обект, в
помещение „столова“, не отговаря на изискванията на съпроводителната
документация на производителя, а именно: липсват опорни пети с резба- опорни
крачета или опорни плочки. При работа на горецитираното скеле на 02.02.2018 г. лицето Е.И.П.,
работещ на длъжност „електротехник, строителен“, около 09.15 часа, претърпял
инцидент, като по писмени сведения на пострадалия и очевидци на нарушението,
скелето се разклатило и преобърнало, а П. паднал. При огледа на място на
02.02.2018 г. се установяват явни следи по пода на помещението от преместване
скелето от първоначалното място, на което е било монтирано, като с това нарушил
чл. 275, ал. 1 КТ, вр. чл. 89, т. 1, б. „а“ от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасно условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът
бил предявен на упълномощеното от дружеството жалбоподател лице на същата дата-
15.02.2018 г., като в същия било отразено, че дружеството има възражения, които
ще представят писмено в установения срок.
На 19.02.2018 г. „ПСГ“ АД депозирало възражения
срещу съставения АУАН, в който било посочено, че предписанията са изпълнени.
На 19.03.2018 г. инж. Екатерина И.
Асенова, на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда- Софийска област“
гр. София издала НП № 23-002075 за това, че при извършена на 02.02.2018 г.
проверка на обект строеж на „Цех за безвредни производствени дейности и печат
на рекламни материали, административни, търговски и обслужващи сгради в ПИ
041036, м. Пещерица в землището на гр. Сливница, УПИ V-041007, 041008, кв. 157“ и на 06.02.108
г. и 15.02.2018 г. за приключване на проверката по документи в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда- Софийска област“ гр. София, е установено, че
„ПСГ“ АД в качеството му работодател по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗЗБУТ и в
качеството му на строител на обект: „строеж на цех за безвредни производствени
дейности и печат на рекламни материали, административни, търговски и обслужващи
сгради в ПИ 041036, м. Пещерица в землището на гр. Сливница, УПИ V-041007, 041008,
кв. 157“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасно условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, към дата 02,.02.2018 г. при
извършване на строителни и монтажни работи на обекта не е предприел мерки за
отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето
на работещите, в това число на Е.И.П., изпълняващ длъжността „електротехник,
строителен“, при работа на височина, т.к.
посочената дата е допуснал използването на фасадно скеле, съставено от
предварително изготвени градивни елементи с конструкционна схема „MJ-конструкция UNI 70“, намиращо се на посочения обект, в
помещение „столова“, което не е отговаряло на изискванията на съпроводителната
документация на производителя, а именно: липсват опорни пети с резба- опорни
крачета или опорни плочки. На 02.02.2018 г., около 09.15 часа, при работа на горепосоченото скеле
лицето Е.И.П., изпълняващ длъжността „електротехник, строителен“, претърпял
инцидент, като по писмени сведения на пострадалия и очевидци на нарушението,
скелето се разклатило и преобърнало, а П. паднал. При огледа на място на
02.02.2018 г. длъжностните лица от инспекция по труда са установили наличието
на явни следи по пода на помещението от преместване скелето от първоначалното
място, на което е било монтирано, като с това нарушил чл. 275, ал. 1 КТ, вр.
чл. 89, т. 1, б. „а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасно условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
лв.
Във връзка със същия инцидент на
жалбоподателя били издадени и НП № 23-002125 от 21.03.2018 г. за нарушение на
чл. 275, ал. 1 КТ, вр. чл. 61 от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасно
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, НП № 23-002326
от 19.03.2018 г. за нарушение на чл. 215л от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места при използване на работно оборудване, а на възложителя „ПАК ЕСТ“ ЕООД
било издадено НП № 23-002124 от 21.03.2018 г. за нарушение на чл. 5, ал. 2
ЗЗБУТ, вр. чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасно условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
Изложената фактическа обстановка се
установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН №
23-002075/15.02.2018 г., Протокол № ПР 1804298 за извършена проверка,
пълномощно от 13.08.2012 г. на Росица Мирославова Цончева, договор от
22.12.2017 г., трудов договор № 5/29.01.2015 г., инструкции за монтаж и
употреба към Разрешително № Z-8.1.184
за бързоизграждащо се скеле
УНИ 70, сертификат за контрол № 0022/2008.07.18, протокол от контрол №
0022-01-0022/2008.07.18, възражение вх. № 18018320 от 19.02.2018 г.,
Удостоверение № 01585/21.04.2017 г., издадено в уверение на това, че същият е
завършил курс на тема „Длъжностно лице за контрол по спазването на здравословни
и безопасни условия на труд“ съобразно изискванията на Наредба № РД-0702 от
16.12.2009 г., Удостоверение № 01625/21.04.2017 г., издадено в уверение на
това, че П. е завършил курс за „Координатор по безопасност и здраве по време на
проектирането и координатор по безопасност и здраве по време на
строителството“, Заповед № 3-0012 от 03.01.2018 г., Заповед № 3-0011 от
03.01.2018 г., Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. и трите на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, НП № 23-002125 от
21.03.2018 г., НП № 23-002326 от 19.03.2018 г., НП № 23-002124 от 21.03.2018
г., заповед № 01/02.01.2018 г. на изп. директор на „ПСГ“ АД и сертификат рег. №
1288/07.12.2015 г. за завършен курс „Безопасна работа със скеле“, както и от гласните
доказателствени средства- показанията на свидетелите- Б.Л.Т., Ц.И.К., Адриан
Димитров И., Георги Павлов Савов, Лозан Стоянов Савов, Пламен Христов Атанасов
и Е.И.П..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.
Съдът се позова и на показанията на
свидетелите Б.Л.Т. и Ц.И.К., като възприе изложеното от тях относно
установеното при проверката. Що се отнася обаче до начина, по който скелето се
е изместило в пространството, съдът даде вяра на показанията на свидетелите
очевидци- Адриан Димитров И., Георги Павлов Савов, Лозан Стоянов Савов и Е.И.П.,
доколкото именно те са възприели какво точно се е случило, като заявеното от
тях в писмените обяснения не може да служи като годно доказателствено средство,
тъй като не е събрано по реда, предвиден в НПК, относно свидетелските
показания, вкл. разясняване на наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК.
В този смисъл, изложеното от свидетелите Т. и К. относно механизма на
настъпване на инцидента се явява единствено тяхно заключение, а не възприет от
свидетелките факт. Съдът се позова на показанията на Адриан Димитров И., Георги
Павлов Савов, Лозан Стоянов Савов, Пламен Христов Атанасов и Е.И.П., доколкото
същите описват логично, последователно и вътрешно непротиворечиво (с
несъществени относно релевантните обстоятелства различия, които не следва да се
обсъждат, предвид неотносимостта им към съставомерността на нарушението)
възприетите от тях факти около настъпването на инцидента, поведението на
работниците и това на отговорното лице.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
Съобразявайки изискванията на ЗАНН, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон, които накърняват правото на защита на санкционираното лице.
Макар и АУАН и НП да са издадени от
компетентни органи, при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в АУАН и НП липсва
надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Във фактическата обстановка съдът е обърнал внимание на начина на описание на
нарушението в АУАН и в НП, между които има съществено разминаване. В този
смисъл следва да се посочи, че в АУАН липсва описание на извършено нарушение по
чл. 89, т. 1, б. „а“ от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасно
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, предвиждаща, че
формата на изпълнителното деяние е допускане използването на скеле,
неотговарящо на изискванията на съпроводителната документация. В същото липсват
каквито и да било фактически твърдения, че работодателят е допуснал работникът
да използва скелето, като е описано единствено, че работникът е използвал
процесното скеле. Административнонаказващият орган е направил опит да отстрани
това нарушение по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Доколкото се касае до юридическо лице, което не би могло
само да извърши допустителството, за да се приеме, че е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, е било необходимо в хода на
административнонаказателното производство да бъдат събрани такива
доказателства, от които да се установява, че отговорно към работодателя
длъжностно лице е допуснало използването на процесното скеле, каквито данни
обаче по делото липсват. В този смисъл АНО, излизайки извън правомощията си,
недопустимо е въвел съставомерен признак от обективната страна на нарушението,
като целта е била да бъде изпълнен съставът на нарушението по чл. 89, т. 1, б. „а“
от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасно условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, което обаче се явява съществено
нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правото на
санкционираното лице да се защити. Нещо повече, именно защото в хода на
административнонаказателното производство не са били събрани доказателства
относно това кой е бил отговорният служител или поне такива, установяващи
служител на каква длъжност е следвало да отговоря за допускането до работа на
работниците, опитът на АНО да изпълни състава на нарушението на горепосочената
разпоредба е останал неуспешен, доколкото, както беше посочено, самото
деяние- „допуснал използването на
фасадно скеле“, не може да бъде извършено от самото юридическо лице, а
единствено от длъжностно лице, натоварено със съответните правомощия, за което
работодателят отговаря. До този извод се достига и при анализа на разпоредбата
на чл. 275, ал. 1 КТ, разграничаваща отговорността на работодателя, от тази на
отговорното длъжностно лице, макар и да не са взаимоизключващи се.
Изложеното налага извод за наличие на
формално основание за отмяна на наказателното постановление, а именно-
допуснато в хода на административнонаказталеното производство и по-конкретно
при съставяне на АУАН и издаване на НП, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Въпреки това, съдът намира, че за пълнота
на изложението следва да бъде посочено, че са налице и допълнителни основания
за отмяна на НП, доколкото същото се явява и по същество незаконосъобразно.
Както беше посочено, нарушението на
разпоредбата на чл. 89, т. 1, б. „а“
от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасно условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, предполага установяване по
предвидения в НПК несъмнен начин, че деянието е било извършено, като бъдат
ангажирани доказателства, че е било допуснато- съзнателно или без
противопоставяне от страна на работодателя, действащ чрез определено физическо
лице, използването на скеле, неотговарящо на изискванията на съпроводителната
документация. Тежестта на доказване, т.е. задължението да бъдат ангажирани
доказателства, установяващи, че нарушението е извършено по несъмнен начин, тежи
върху въззиваемата страна. В настоящия случай такива доказателства не само не
бяха събрани, а напротив- по делото се установява по категоричен начин, че
отговорното длъжностно лице изрично е забранило на работниците да ползват
различни от лично предоставените им за съответната работа скелета. Свидетелите
Адриан Димитров И., Георги Павлов Савов, Лозан Стоянов Савов и Е.И.П. са разполагали
с предоставеното им именно във връзка възложената им работа по електрическата
система скеле на колеца, което е било надлежно окомплектовано и което е
следвало да използват при изпълнение на задълженията си. Въпреки това,
свидетелите, самоволно и в нарушение на дадените задължителни указания, са се
отклонили от инструкциите и без да получат съгласието, и с пълното съзнание, че
процесното скеле не е надлежно окомплектовано, са взели решение да го
използват, доколкото са счели за ненужно да разглобяват своето до необходимата
височина и доколкото работа в столовата е щяла да им отнеме много кратко време.
В този смисъл съдът намира, че работодателят е направил всичко, зависещо от
него, за да отстрани, ограничи или намали риска за живота и здравето на работниците
по смисъла на чл. 275, ал. 1 КТ, като единствено самонадеяността на работниците
е била причината да се стигне до използване на процесното скеле и до настъпване
на инцидента със свидетеля П.. Житейски, нормативно, а и икономически
необосновано би било да се ангажират лица, които непосредствено да следят дали
повереният им работник спазва точно дадените му указания. Това се постига чрез
провеждане на инструктаж, какъвто в случая е бил проведен и в хода на който на
работниците е било указано да не използват скелетата на други групи работници,
освен с изричното разрешение на ръководителя. В този смисъл съдът намира, че
свидетелите са действали умишлено- при евентуален умисъл, съзнавали си
опасността от използването на скелето, предвиждали са възможното настъпване на
неблагоприятен резултат, но са се примирявали с неговото настъпване,
преследвайки по-далечната цел- да свършат работата си бързо и без да се налага
да разглобяват повереното им скеле. Въпреки че разпоредбата на чл. 201 КТ,
предвиждаща ограничаването на отговорността на работодателя е свързана с
претендираните от работниците и служителите обезщетения в случай на трудова
злополука, съдът намира, че по аргумент от тази разпоредба, за да е налице
„допускане“ по смисъла на чл. 89, т. 1, б. „а“ от Наредбата следва да е налице
изрично указание на отговорното длъжностно лице, че скелето може да бъде
използвано, респ. липса на указания да не бъде използвано (примиряване с
възможността да бъде използвано), като в противен случай поведението на работниците
следва да се третира като самоволно умишлено отклонение от дадените указания.
С оглед на горното съдът намира, че
отговорността на жалбоподателя е била незаконосъобразно ангажирана, доколкото
не е бил изпълнен съставът на нарушението по чл. 275, ал. 1 КТ, вр. чл. 89, т.
1, б. „а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасно условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
На последно място съдът намира за
основателно и възражението на жалбоподателя, че в случая издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и с оглед разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото АНО не е направил обоснована преценка за маловажността на случая.
Доколкото съдът обаче разполага с правомощието да прецени налице ли са
предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, настоящият съдебен състав, при съобразяване
на установените в хода на делото обстоятелства, намира, че в случая се касае до
маловажен случай, който обосновава ненаказването на нарушителя. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че всяка една правна норма преследва конкретни цели,
като в случая разпоредбите на чл. 275, ал. 1 КТ, вр. чл. 89, т. 1, б. „а“ от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасно
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи целят на
икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение да бъдат предоставени
такива условия на труд, които да отстранят, ограничат или намалят риска за
живота и здравето на работниците и по-конкретно да се ограничи възможността от
настъпване на злополуки при работа на височина от строително скеле. Доколкото в
хода на производството се установи, че жалбоподателят е предоставил на
работниците електротехници собствено подвижно скеле на колелца, че на същите е
било изрично указано да не използват чужди скелета, че самият свидетел П. е
разполагал със удостоверения за спазване на изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд, както и че съзнателно, въпреки че са установили, че
скелето се клати, свидетелите са решили да използват процесното скеле, съдът
намира, че дори и формално да не е имало служител, който да ги следи по време
на изпълнение на работата (макар и съдът да счита, че работодателят няма такива
задължения), работодателят е направил всичко, зависещо от него за да осигури
здравословни и безопасни условия на труд и въпреки това е се е стигнало до
използването на процесното скеле. За да се квалифицира едно нарушение като „маловажно”, следва
да са налице редица обстоятелства, анализът на които да налага извод, че деецът
и поведението му разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с останалите нарушения от този вид, при което и санкция, определена в законовия
й минимум, се явява прекомерна. Именно изложените по-горе
обстоятелства съдът намира, че са такива, които сочат на отличаваща се, спрямо
типичния случай, обществена опасност на деянието и дееца, които от своя страна
обосновават приложението на чл. 28 ЗАНН. Съгласно даденото в Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК, ВКС задължително тълкуване преценката по
чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол, като
неприлагането на посочената разпоредба е основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление поради издаването му в противоречие със закона.
С оглед на
всичко изложено до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.
1, предл. 3-то и чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр.
Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №
23-002075/19.03.2018 г., издадено от Екатерина И. Асенова- директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя „ПСГ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Овча купел“, бул.
„Цар Борис III“ № 136Б, представлявано от законния си
представител- изпълнителният директор Александър Николов, на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 275, ал.
1 КТ, вр. чл. 89, т. 1, б. „а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасно условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: