Решение по КНАХД №816/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ (СПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) Стара Загора, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против решение № 33 от 28.05.2025 г., постановено по адмистративно наказателно дело (АНД) № 20245540200350/2025 г. по описа на Районен съд (РС) Чирпан, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 24-1228-004889 от 22.11.2024 г. на Началник група в СПП при ОД на МВР Стара Загора и ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на К. Т. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Оплакването в касационната жалба е за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд за маловажност на административното нарушение, обусловил отмяната на НП, като навежда доводи в обратна насока. Моли решението на РС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в случай, че се иска присъждане на такова.

Ответникът – К. Т. Б., чрез пълномощника си – адв. Т. И., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира за направените разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на РС да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на касатора във връзка с наведеното от него касационно основание и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Производството пред РС Чирпан се е развило по жалба на К. Т. Б. против НП № 24-1228-004889 от 22.11.2024 г., издадено от Началник група в СПП при ОДМВР Стара Загора на основание акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1433842 от 12.11.2024 г., с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата – ЗДвП („Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство …“ – според приложимата редакция на закона; според действащата му редакция глобата е 300 лв.) на К. Т. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП („За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство …“). От фактическа страна административнонаказателното обвинение (АНО) се основава на това, че на 12.11.2024 г. в 11.40 ч. по АМ „Тракия“, км. 190, община Чирпан, в посока изток-запад К. Б. е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген“, рег. № [рег. номер], с прикачено към него ремарке от категория О2, рег. № [рег. номер], собственост на „Митодав“ ЕООД, без да притежава СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство), валидно за категория ВЕ, към която спада управляваният от него състав на ППС (пътни превозни средства).

С обжалваното решение РС Чирпан е отменил НП, като е приел, че при съставяне на АУАН и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, в т. ч. на изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, но вмененото на К. Т. Б. административно нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касаело само за невписване на притежаваната от него категория ВЕ в СУМПС, което обстоятелство не е било известно на органите на МВР при извършената от тях проверка със служебния им таблет.

Макар и лаконични, мотивите на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и/или издаването на НП изцяло се споделят от касационната инстанция. Видно от съдържанието на АУАН и НП, АНО е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, тъй щото санкционираното лице да може да го разбере и да организира адекватно защитата си, като е налице съответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. За други процесуални нарушения – извън твърдяното неспазване на изискванията за формална неизрядност на АУАН и НП, които да са довели до нарушаване или до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, доводи не са наведени, а и не се констатира да са били допуснати.

Решението на РС Чирпан обаче, е постановено при липса на мотиви, възпрепятстваща проверката за материалната му законосъобразност. Приетата за установена фактическа обстановка се изразява в простото посочване кога, на кого и за какво е бил съставен АУАН, представени ли са били писмени възражения срещу него, издадено ли е било НП и за какво, кога е било връчено НП и кога е постъпила жалбата против него. Въззивният съд не е формирал след анализ на доказателствата собствени фактически и правни изводи относно деянието (какво приема за извършено), квалификацията му като административно нарушение, неговото авторство и вината на дееца, т. е. относно обстоятелствата, обуславящи в крайна сметка ангажирането на административнонаказателната отговорност на конкретно лице за конкретно административно нарушение и имащи съответно преюдициален характер към приложението на чл. 28 от ЗАНН, обусловило отмяната на НП. Вместо това са изложени пространни мотиви кога едно НП следвало да бъде отменено като незаконосъобразно и кога като неправилно, което разграничение, освен че е без правно значение за крайния резултат, не намира и подкрепа в закона, доколкото, независимо дали основанието за отмяна на НП е с процесуален характер или е по съществото на спора (т. нар. материална незаконосъобразност), ако това основание е налице, НП все ще е незаконосъобразно и съответно следва да бъде отменено именно като такова. Отделно от това и само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че макар да е приел основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, РС се е задоволил да отмени НП, без реално да приложи цитираната разпоредба, като предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание – чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното и с оглед на забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция – чл. 220 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по законосъобразността на НП, в т. ч. по въпросите извършено ли е било административно нарушение, какво е то, от кого е било извършено, в частност – извършено ли е било от санкционираното за извършването му лице и има ли то вина за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. При прилагането на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН по направените разноски за воденето на делото пред касационната инстанция следва се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 33 от 28.05.2025 г., постановено по АНД № 20245540200350/2025 г. по описа на Районен съд Чирпан.

ВРЪЩА делото на Районен съд Чирпан за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото решение.

Решението е окончателно.