Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Русе, 09 юли 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 05 юли 2021 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Цветелина Димитрова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №360…… по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване),
вр. с чл. 145 и
сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по повод постъпило в съда оспорване от С.П.Б. ***, чрез адв. М.Б.Б.,*** против
решение № 1040-17-36 от 13.05.2021г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което e потвърдено
разпореждане с № 171-00-4279-3 от 24.03.2021г. на ръководителя на осигуряване
за безработица при ТП на НОИ Русе, с определено по това разпореждане
обезщетение за безработица в размер на 9 лева дневно.
Според жалбоподателя
и адвокатът му, представляващ го в проведеното съдебно заседание, ръководителят
на осигуряване за безработица, а в последствие и директорът на ТП на НОИ Русе неправилно, в при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, нарушение на закона и неговата цел, са
приели, че основанието за прекратяването на трудовото правоотношение на Б. с
работодателя му в Република Кипър – КД Круиз Сървисиз Лимитид е в хипотезата на чл. 54б, ал. З от КСО. Според адвокат Б. АО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 54б, ал. 1
от КСО и да отпусне обезщетението в размера, разписан в тази разпоредба, а не
както е подходил – по чл.53б, ал.3 от кодекса. Сочи се още, че житейски логично
и в хармония с разпоредбите на КТ е приравняването на причината DUE ТО COVID
19/„поради Covid 19”/ на прекратяване от страна на работодателя като „обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор” — чл.328, ал. 1, т. 12 от КТ.
Излагат се подробни
доводи в подкрепа на сочените основания за незаконосъобразност на атакувания
акт.
Иска се от Административния
съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с
определени по последното 9 лева дневно обезщетение за безработица и връщане на
преписката за ново произнасяне на на ръководителя на осигуряване за безработица
при ТП на НОИ Русе.
Претендират се
направените по делото разноски, за които се представя и списък и доказателства
за техния размер.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ Русе, действащ чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт И. К. в съдебно заседание счита
жалбата за неоснователна.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира жалбата за
процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
Фактите:
По делото няма
спор, че С.П.Б., е с постоянен адрес и настоящ адрес, находящ се в Р България,
гр. Русе.
За периода от 29.07.2018
г. до 30.06.2020 г. С. Б. е работил по
трудово правоотношение и е бил осигуряван във Р Кипър, като негов работодател е
КД Круиз Сървисиз Лимитид(л.17-20 от
делото, л.11 и сл. от адм. преписка), видно от
заявление за издаване на формуляр U1-л.11 от преписката и опис на документите за трудов стаж(л.23 от адм. преписка).
По тези факти
между страните няма спор.
На 01.07.2020г.,
С. Б. е подал до ръководителят на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Русе
заявление за отпускане на парично обезщетение
за безработица(л.26 от адм. преписка), тъй като трудовото му
правоотношение с КД Круиз Сървисиз
Лимитид било прекратено, считано от същата дата. Приложил след покана от
ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Русе и Декларация
относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, §2 от
Регламент (ЕО) №883/2004.
В
административната преписка, на л.25 се
намира и писмо, отправено от КД Круиз Сървисиз
Лимитид, чрез изпълнителния/управляващия директор на дружеството, преведена
и на български език, с превод, намиращ се на л.25 от делото. Писмото е озаглавено
„Прекратяване на трудовото правоотношение по оперативни причини до
30.06.2020г.“ С него се заявява, че поради кризата с Коронавируса, се
очаква всички речни туристически/круизни кораби, управлявани от КД Круиз
Сървисиз Лимитид, да прекратят дейността
си до април 2021г. След това е записано, на втория абзац от писмото, че КД
Круиз Сървисиз Лимитид са принудени да
прекратят трудовото правоотношение с С.Б. на 30.06.2020г.
По заявлението на
С. Б., заведено с вх.№ 171-00-4279 от 01.07.2020г. ръководителят на осигуряване
за безработица при ТП на НОИ Русе е преценил, че следва да отпусне обезщетение за
безработица в размер на минималния такъв съгласно ЗБДОО (ЗАКОН за бюджета на
държавното обществено осигуряване за 2020 г.) за 2020г., в размер на 9 лева,
тъй като причината, записана в получения структуриран електронен документ /СЕД/
U001
за прекратяване на заетостта е „друга“. С такива мотиви
АО приложил разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, а не чл.54б, ал.1 от КСО и
издал разпореждане № 171-00-4279-3 от 24.03.2021г.
В
законоустановени срок С.П.Б. подал жалба срещу разпореждането, което счита за
незаконосъобразно, а мотивите му са същите, каквито се излагат и пред съда - че
основанието за прекратяването на трудовото правоотношение на Б. с работодателя
му в Република Кипър – КД Круиз Сървисиз
Лимитид попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, тъй като не е по
негова вина прекратяването на трудовия договор с КД Круиз Сървисиз Лимитид. Уточнява, че прекратяването не е
станало по негово съгласие или желание, за да е приложима ал.3 на чл.54б от КСО.
На 13.05.2021г.,
директорът на ТП на НОИ Русе с решение № 1040-17-36 отхвърлил жалбата на С.Б. като неоснователна. Приел,
че прекратяването на трудовото правоотношение на Б. с работодателя му в
Република Кипър се дължи на Ковид 19, което
не може да приравни на хипотези в КТ, а отделно, в решението сочи, че било
отправено допълнително запитване до кипърската институция с изходящ №1012-17-94#1/26.04.2021
г., с което се искало подробна информация за причината за прекратяване на
заетостта - оставка от служителя поради Covid — 19 или съкращаване поради Covid,
но към датата на издаване на решението информация все още нямало. Според юриста
на ТП на НОИ Русе, направил изявление по адм. дело №313 по описа на съда за
2021г., служебно известно на съда, такава информация липсва и към датата на
съдебното заседание.
Недоволен от
така постановеното решение и от размера, определен по отпуснатото обезщетение
за безработица, жалбоподателят, действащ чрез своя адвокат-пълномощник подава
жалба пред настоящата инстанция, с изложените в нея доводи и твърдения за
незаконосъобразност на административния акт-решението на директора на ТП на НОИ
гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане с № 171-00-4279-3 от 24.03.2021г. на
ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ. Сочи се допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, нарушение на материалния
закон и целта на закона.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актовете на
органите на НОИ - разпореждане с № 171-00-4279-3 от 24.03.2021г. на
ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ и потвърдилото го решение
№ 1040-17-36 от 13.05.2021г. на
директора на ТП на НОИ гр. Русе са издадени от компетентни по материя и място
органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни
и фактически основания.
Те обаче са постановени
в противоречие на материалния закон-КСО, Кодекс на труда както и в противоречие
с целта на закона.
Като такива
подлежат на отмяна.
Между страните
не се спори, че С.П.Б. има право на парично обезщетение по реда на чл.54а от КСО.
Основният спорен
въпрос между тях е досежно размера на обезщетението, което следва да получи С.Б.,
и дали този размер трябва да се определи по реда на чл.54б, ал.1 или по чл.54б,
ал.3 от КСО.
Както видяхме,
според АО приложима е разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, според която „Безработните
лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно
съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и
2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл.
105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл.
162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за
Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл.
271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават
минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.“
Не е спорен фактът, правоотношението между КД
Круиз Сървисиз Лимитид и С.Б. е трудово.
Внимателният преглед на разписаното правило в чл.54б, ал.3 от КСО и цитираните
разпоредби от КТ, сочат, че за да намери приложение тази норма спрямо кандидата
за обезщетение за безработица, е необходимо правоотношението му с неговия работодател
да е било прекратено по съгласие на работника/служителя или поради виновно
поведение на последния. Нормите на чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от
Кодекса на труда, посочени в чл.54б, ал.3 от КСО всъщност за различните
хипотези именно на тези две предложения - съгласие на работника/служителя или
поради виновно поведение на последния.
Приетото както
на ръководителят на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Русе, така и на
директора на ТП на НОИ Русе становище, че записаната причина в получения
структуриран електронен документ /СЕД/ U001 за прекратяване на заетостта -
„друга“- „DUE ТО COVID 19”, може да бъде приравнена на някоя от
хипотезите, посочени от законодателя в чл.54б, ал.3 от КСО - съгласие на
работника/служителя или виновно поведение на последния е погрешно. Този извод
не се подкрепя от доказателствата по делото, напротив. От работодателя на С.П.Б.
е получено писмо, в което КД Круиз Сървисиз
Лимитид, описвайки проблемите с пандемията от коронавируса, сочат че
са принудени да прекратят трудовите правоотношения на екипажите на речните
кораби на Синик Ривъркрузис и Емералд Уотъруейз/ управлявани от КД Круиз
Сървисиз Лимитид / и че те няма да оперират
до април 2021г. Налице е и пряко изявление на работодателя в писмото, че с
оглед пандемията от коронавируса „сме принудени да прекратим трудовото ви
правоотношение с КД Круиз Сървисиз
Лимитид на 30.06.2020г.“
Ясно е от
казаното в писмото, че се касае не за желание или виновно поведение на С.Б. в правоотношенията
с КД Круиз Сървисиз Лимитид,
водещи до прекратяване на трудовото му правоотношение, а до причина, намираща
се у неговият работодател. Но дори и за АО тези изявления на работодателя да не
са достатъчни, няма как, при липсата на друга информация/която все още се
чака/, да приеме, че е налице хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО.
Писмото е частен
документ, изхождащ от работодателя на С.П.Б., то е част и от административната
преписка, било е налице и пред ръководителят на осигуряване за безработица при
ТП на НОИ Русе и пред горестоящия АО, когато са решавали въпроса по какъв ред и
размер да е обезщетението на С. Б.. То се ползва с формална доказателствена
сила/тежест и следвало да бъде взето предвид от администрацията на ТП на НОИ
Русе или да бъде изключено от
доказателствата чрез оспорването му и доказване на противоположното становище.
Нещо, което не се е случило и не е коментирано и анализирано от тях.
Към коя точно
хипотеза от КТ би следвало да причислим прекратяването на трудовото
правоотношение между С. Б. и КД Круиз Сървисиз Лимитид не е толкова важно, отнасяйки я
безспорно към прекратяване не по вина на работника/служителя. Прекратяването от
страна на работодателя в случая заради обявената пандемия COVID 19 от СЗО можем
да го приравним на „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор” -
чл.328, ал. 1, т. 12 от КТ или хипотезата на чл.328, ал. 1, т. 4 от кодекса - при
спиране на работа за повече от 15 работни дни. Но дори и да няма идентична
хипотеза в КТ, по-важното е, че се касае за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя, а не от страна на
работника/служителя. А това означава, че АО неправилно е приложил чл.54б, ал.3
от КСО, вместо ал.1 на същата норма. Което влече след себе си и различен размер
и срок на обезщетението за безработица, тъй като последната разпоредба казва,
че „Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за
последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от
максималния дневен размер на обезщетението за безработица.“ Неправилно се е
позовал директорът на ТП на НОИ Русе и на чл.6 от АПК, като е приел, че е
приложил по-благоприятни мерки спрямо заявителя за получаване на парично
обезщетение за безработица.
Касае се за
трудово правоотношение с работодател извън България, но в ЕС, тук приложение
намира чл. 62 от Регламент (EО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално
осигуряване, тъй като лицето е имало трудов договор с кипърски работодател. В
чл. 62, § 1 от регламента "Изчисляване на обезщетения" е посочено, че
компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда
изчисляване на обезщетенията трябва да се основава на размера на предишното
трудово възнаграждение или професионален доход, като отчита изключително
трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от
заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение
или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Според §
2 от чл. 62 параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от
компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за
определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на
обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото
лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.
При тълкуване на
разпоредбите на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. се приема, че
размерът на обезщетението следва да бъде определен при отчитане на трудовото
възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице
при последната му работа по трудово правоотношение, която е във Кипър, независимо
че българското законодателство предвижда специален изискуем осигурителен период
за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на
обезщетенията, който в случая включва и времето, през което спрямо
заинтересованото лице се е прилагало законодателството на Р Кипър. Другите
периоди не са относими по арг. от чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г.
Тези разпоредби
следва да бъда съобразени от АО при новото разглеждане на заявлението на С.П.Б.
след връщането му от съда.
Всичко изложено
дотук сочи, че жалбата се явява основателна и следва да се уважи.
Решението,
оспорено пред настоящата съдебна инстанция и потвърденото с него разпореждане с №
171-00-4279-3 от 24.03.2021г. на ръководителя на осигуряване за безработица при
ТП на НОИ Русе, с определено по това разпореждане 9 лева дневно обезщетение за
безработица на С.П.Б. следва да бъдат отменени, поради допуснато от АО съществено
нарушение на административнопроизводствени правила - неизясняване на всички
факти и обстоятелства, както изисква чл.35 от АПК, нарушение на материалния
закон – чл.54б от КСО и целта на закона.
Преписката, на
основание чл.173, ал.2, АПК следва да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по
тълкуване и прилагане на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. и материалния
закон -чл.54б, ал.1 от КСО.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК от административният орган и ответник
по спора се дължат направените от жалбоподателя разноски. Те са поискани и
доказани съгласно представен списък в размер на 350 лева. Настоящият съдебен състав приема, че следва да присъди поискания
размер на адвокатското възнаграждение, разписан и в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед
разпоредбата на чл.119 от КСО, настоящото решение е окончателно не подлежи на
касационно оспорване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1040-17-36 от 13.05.2021г. на директора на ТП
на НОИ Русе, с което e потвърдено разпореждане с № 171-00-4279-3 от
24.03.2021г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Русе и
Връща по компетентност преписката на
административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Осъжда ТП на НОИ - Русе да заплати на С.П.Б. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 350 (Триста и
петдесет) лева.
Решението е окончателно не подлежи на касационно оспорване.
Съдия: