РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Ямбол, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101010 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД – гр. София срещу Т. Р. Х. от гр. Я.. С исковата молба се твърди, че на ***
г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД /Кредитодател/ и Т. Р. Х.-М. – /Кредотополучател/ е бил
сключен договор за потребителски кредит № ***, съгласно който Кредитодателят се е
задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който
Кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне,
като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Твърди се още, че
на *** г. е било подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на
вземания от *** г. /цесия/, сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и ищцовото дружество, по
силата на което вземането на „Ай Ти Еф Груп“ АД, произтичащо от договор за
потребителски кредит е било прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички
привилегии и обезпечения, и принадлежности, вкл. и всички лихви. На следващо място се
твърди, че „Ай Ти Еф Груп“ АД упълномощил ищцовото дружество, в качеството си на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от *** г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди се, че по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД на
ответника е било изпратено от страна на „Ай Ти Еф Груп“ АД чрез ищеца уведомително
писмо от *** г. за извършената продажба чрез „***“ с известие за доставяне на посочен в
договор за кредит постоянен адрес, като пратката е била получена от ответника на 15.07.21
г. чрез ***, а именно Р. Х. – *** на ответника.Твърде се, че длъжникът е не заплатил
паричния заем към дружеството, с което и по същество ищеца обуславя правният си интерес
от предявяване на исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство, както и въз
1
основа на издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. Д. № *** г. по
описа на ***РС.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумите, както следва: 800 лв.,
представляваща главница по договора за паричен заем, 55,27 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 08.05.2019 г. до 07.07.2019 г., както и сумата от 202,73 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 09.05.2019 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на входиране на заявлението, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез пълномощник -
адв. Н.М. от АК - гр. Я., с който и на подробно изложените в него съображения се
поддържа, че иска е неоснователен и недоказан. Поддържа се, че са налице недействителни
клаузи в договора, които влечат след себе си и недействителност на целия договор, като в
тази връзка се излагат аргументи в насока нарушение на чл.11 от ЗПК, чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 - т.12 и т.20 и ал.2, както и чл.12, ал.1, т.7, т.9 от ЗПК, а именно недействителност
на съответните клаузи в договора съгласно посочените разпоредби от ЗПК. Претендира се
на тези основания да бъде отхвърлен предявеният иск.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен
представител, ни изпраща и порцесуален такъв. С депозирана преди съдебно заседание
молба, ищецът и на подробно изложените в нея съображения се поддържат предявените
пред съда искове.
В съдебно заседание за ответницата, редовно призована, в качеството на процесуален
представител по пълномощие се явява адв. Н.М. от АК Я. чрез когото в хода на делото по
същество се поддържат релевираните с отговора по чл.131 ГПК възражения за нищожност
на процесния договор.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраната по делото
доказателствена съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На *** год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД София,
с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
против длъжника-ответник Т. Р. Х., за сумите: 800 лева – главница, 55,27 лева – договорна
лихва за периода от 08.05.2019 год. до 07.07.2019 год. и 202,73 лева, обезщетение за забава
за периода от 09.05.2019 год. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
По така депозираното заявление пред Районен съд Я. е образувано ч. гр.дело № ***
год по описа на същият съд. Заповедният съд е уважил искането на заявителя за
претендираната сума и е издал заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, връчена на ответника длъжник лично като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е
постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение.
2
На заявителят са били дадени указания, че може да предяви иск за установяване
съществуване на вземанията си, като в срока по чл.415, ал.4 ГПК е депозиран иск против
длъжника в заповедното производство предмет на разглеждане в настоящото исково
производство.
По делото от страна на ищеца са ангажирани писмени доказателства: зав. копие на договор
за кредит № *** г., ведно с Общи условия, зав. копие на погасителен план за потребителски
кредит № *** зав. копие на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК, зав. копие
на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г., зав. копие на
„потвърждение“ за сключена цесия на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД, зав. копие на Приложение №
*** г., зав. копие на уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания/цесия/ изх.
№ ***/***/*** г., зав. копие на известие за доставяне – обратна разписка от 15.07.21г., зав.
копие на пълномощно и зав. копие на разписка за извършено плащане № *** г.
Между страните в производство не е спорно, че между тях има сключен договор от
разстояние за предоставяне на паричен кредит, спорно е дали същият е нищожен на
изложените от ответната страна оплаквания.
Видно от представения по делото договор за кредит № ***, на *** год. между „АЙ ТИ
ЕФ ГРУП“ АД София в качеството на кредитодател и ответника Т. Р. Х. в качеството на
кредитополучател е бил сключен по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 800 лева. С договора в 1.3.1 страните са уговорили
годишна лихва за ползване на кредита в размер на 41,00% в общ размер за срока на ползване
на кредита – 55,27 лева, или общо дължима сума – 855,27 лева. С договора в т.2.1 между
страните е уговорен срок на кредита – 3 месеца. Видно от представения по делото
погасителен план размерът на всяка една от погасителните вноски е 285,09 лева, включваща
главница и лихвен процент, или общо главница – 800 лева и лихвен процент 55,27 лева, за
срока на договора. Падежът на последната погасителна вноска е 07.07.2019 год.
Видно от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и
приложение № 1 към него, на *** год. „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД София е прехвърлил
вземанията си към ответника Т. Р. Х. на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
София, потвърдена писмено от цедента. За извършената цесия цедента чрез цесионера е
изпратил уведомително писмо до ответника Т. Р. Х., получено от *** на последната на ***
год., видно от представеното по делото пощенско известие за доставяне. По делото е
представено и пълномощно от което е видно, че цедента е упълномощил цесионера,
последния от името на цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания, които
дружеството е цедирало въз основа договора за цесия от *** год.
По делото е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която, неоспорено от страните, се установява, че:
На *** год. чрез системата за електронни плащания ***, кредитодателят „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД е предоставил по сметка на сметка на кредитополучателя Т. Р. Х. в „Алианц Банк
България“ АД, с IBAN: ***, сума в размер на 800,00 лева, с основание „по договор за кредит
3
***“.
За превода е съставена „Разписка за извършено плащане“ № *** от *** год.
На *** год. по сметка в „Алианц Банк България“ АД с IBAN: ***, с титуляр Т. Р. Х. е
постъпила сума в размер на 800 лева., с основание „по договор за кредит ***“. Наредител на
превода е „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД.
По сметките на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
във връзка с процесния кредит няма извършени плащания.
Към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК – *** год., размерът на
непогасените задължения по Договор за кредит № *** год. е 855,27 лева, от които 800 лева –
главница и 55,27 лева – договорна лихва за периода от 08.05.2019 год. до 07.07.2019 год.
Размерът на лихвата за забава върху падежиралата и непогасена главница, начислена
от датата, следваща падежа на всяка погасителна вноска, до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 25.02.2022 год. е 193, 20 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените от ищеца права са с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал.1, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.99 ЗЗД.
Предявения иск е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
По делото се установява, че между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и ответника Т. Р. Х. са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които на ответницата е
бил предоставен кредит в размер на 800 лева, като от изслушаната експертиза се установява,
че сумата е усвоена от ответницата и същата не извършвала плащания по него.
Съгласно погасителния план падежа на последната погасителна вноска е 07.07.2019
год., като считано от 08.07.2019 год. ответника е в забава за договорения размер на кредита
и договорената между страните по договора възнаградителна лихва.
Съдът намери възраженията на ответната страна за неравноправност и противоречие на
добрите нрави клаузата за уговорената между страните възнаградителна лихва за
неоснователни.
Към момента на сключване на процесния договор - ***г., е била приета разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК (в сила от 23.07.2014 г. ), съгласно която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит- чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави "рамка" по
отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При
4
нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от
компенентите на ГПР са нищожни. Преди приемане на посочената норма, като критерий за
действителност на уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените
нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът за
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е залегнал при
приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне при договорите за
потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че едната страна по договора-
потребителя кредитополучател, е по-слабата икономически страна в правоотношението.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-
неблагоприятното й положение. Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при
уговорката за възнаградителна лихва, съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК с регламентираните в нея "рамки". Затова и уговорена възнаградителна
лихва в размер на 41.00% не противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе
съображения. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, с
установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната
свобода. Затова и възражението за нищожност на уговорката за възнаградителна лихва, като
противоречаща на добрите нрави, е неоснователно.
Що се касае за уговорена в чл.3.3 от Договора неустойка в размер на 248,73 лева, в
случай, че не бъдат предоставени от кредитополучателя надлежни поръчители, следва да се
посочи, че заплащане на такава неустойка от страна на ищеца не е претендирана, поради
което в конкретния случай наведените от ответната страна оплаквания са неотносими към
претенциите на ищеца. Но дори и да се приеме, че е налице нищожност на тази част от
договора това не влече нищожност на целия договор и не освобождава ответницата от
задължението и да върне предоставения и кредит в размер на 800 лева. Не освобождава
ответницата и от задължението и заплати съответната уговорена с договора възнаградителна
лихва. Касателно възраженията относно уговорения с договора ГПР в размер на 49,64%,
видно от представения погасителен план такъв не е бил включен в погасителните вноски, а
единствено уговорената в т.1.3.1 годишна лихва за ползване на кредита, т.е.
възнаградителната лихва, която е следвало да получи кредитодателя-цедент. Като за
пълонота следва да се посочи, че така уговорена с оглед гореизложените съображения също
не се явява като противоречаща на добрите нрави и не се явява неравнопоставена на
кредитополучателя.
Ето защо иска и съобразно заключението на вещото лице за главница и
възнаградителна лихва се явява основателен и доказан в претендираните размери, а иска за
обезщетение за забава следва да се уважи до размера на сумата от 193,20 лева и да се
отхвърли като неоснователен за разликата над сумата от 193,20 лева до претендирания
размер от 202,73 лева.
Следва да се уважи и искането за законна лихва върху главницата от датата на
входиране на заявлението по чл.410 ГПК – 25.02.2022 год. до окончателното изплащане на
5
задължението.
По разноските:
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т.
О., ТК/.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски съразмерно на уважената част от
исковите или в случая в 495,50 лева, държавни такси в исковото и заповедното
производство, юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство и
възнаграждение за вещо лице, по съразмерност на уважената част от исковете.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва ищецът да бъде
осъден да заплати на ответницата сторените от последната разноски за заплатено
възнаграждение за един адвокат съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.86 ЗЗД, в
случая сумата от 3,15 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1,
във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.99 ЗЗД, по отношение на Т. Р. Х.-М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Я., ул.***, че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите както следва: 800,00 лева –
представляваща главница по договор за кредит № *** от *** год.; 55,27 лева –
представляваща договорна лихва за периода от 08.05.2019 год. до 07.07.2019 год.; 193,20
лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 09.05.2019 год. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 25.02.2022 год., както и законната лихва
върху главницата от 800,00 лева от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
– 25.02.2022 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** год. по ч.гр.дело № ***
год. по описа на Районен съд Я., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава, дължима
за периода от 09.05.2019 год. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
6
25.02.2022 год., за разликата над сумата от 193,20 лева до размера на сумата от 202,73 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Т. Р. Х.-М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Я., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 495,50 лева – общо разноски по
съразмерност в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. Х.-М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Я., ул.***, сумата от 3,15 лева – разноски по съразмерност в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7