Определение по дело №194/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№260213

 

гр. Пловдив, 28.01.2021 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                        МИРЕЛА ЧИПОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова в. ч. гр. д. № 194 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 407, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.Д.М. против Разпореждане № 57809 от 07.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10871 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което е уважена молба с вх. № 46579/05.08.2020 г. на „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист за присъдените с Определение № 2496 от 03.12.2019 г., постановено в. ч. гр. д. № 2763 по описа на ОС – Пловдив за 2019 г., в полза на дружеството разноски.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционния акт, като жалбоподателката счита, че актовете, въз основа на които е издаден изпълнителният лист, не съдържат осъдителен диспозитив. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който се взема становище за нейната неоснователност и се отправя искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Въз основа на подадено от Д.Д.М. заявление е издадена Заповед № 6615 от 22.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10871/2019 г. на РС – Пловдив. Против заповедта своевременно е подадено възражение по чл. 414 ГПК от „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД. С разпореждане от 22.08.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 10871/2019 г. на РС – Пловдив, на заявителката е указано, че може да предяви иск относно вземането си спрямо длъжника в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. На същата е указано също така, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. С Разпореждане № 96067 от 09.10.2019 г., постановено по горепосоченото дело, районният съд е констатирал, че от страна на заявителката не са представени доказателства за предявяване на иска в указания срок, поради което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилил издадената заповед. Разпореждането е атакувано от заявителката с частна жалба, въз основа на която е образувано в. ч. гр. д. № 2763 по описа на ОС – Пловдив за 2019 г. С постановеното по делото Определение № 2496 от 03.12.2019 г. окръжният съд е потвърдил обжалваното разпореждане и е осъдил Д.Д.М. да заплати на насрещната страна „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД сторените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В тази връзка неоснователно се явява направеното в частната жалба възражение, че в горепосоченото определение липсва произнасяне на съда досежно разноските и че същото не съдържа осъдителен диспозитив. Определението е окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му – 03.12.2019 г.

С молба с вх. № 46579/05.08.2020 г. „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД е поискало издаването на изпълнителен лист за присъдените в негова полза в производството по в. ч. гр. д. № 2763 по описа на ОС – Пловдив за 2019 г. разноски. С обжалваното Разпореждане № 57809 от 07.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10871/2019 г., РС – Пловдив е уважил подадената молба, като на 10.08.2020 г. в полза на дружеството е издаден изпълнителен лист.

Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В т. 3 от мотивите на ТР № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК е прието, че в производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. В случая определението, въз основа на което е поискано да бъде издаден изпълнителен лист е влязло в сила, същото представлява редовно от външна страна съдебно изпълнително основание и установява вземане, което подлежи на изпълнение, поради което правилно първоинстанционният съд е разпоредил да бъде издаден такъв.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,  че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на правния спор жалбоподателката Д. Д. М. следва да бъде осъдена да заплати на търговското дружество сторените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Така мотивиран, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане № 57809 от 07.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10871 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.

ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН: **********, да заплати на „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 200 лв. – сторени в производството пред въззивната инстанция разноски.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: