РЕШЕНИЕ
№ 1067
гр. Варна, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500466 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 92143/06.12.2023г. от Д. С. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, срещу Решение № 3578 от 08.11.2023 г.,
постановено по гр.д. 20233110103118/2023 г. по описа на Районен съд - Варна,
В ЧАСТТА, с която съдът ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК вр. с чл.143
СК, Д. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на децата
К. Д. Д. ЕГН **********, М. Д. Д. ЕГН ********** и К. Д. Д. ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител К. М. М.
ЕГН **********, за периода от 01.03.2022г. до 31.08.2022г., издръжка в общ
размер от 3600.00лв., както и за периода от 01.09.2022г. до 28.02.2023г.,
издръжка в общ размер от 7200.00лв., ведно със законната лихва върху
посочените издръжки, считано от датата на исковата молба до окончателното
им заплащане.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
1
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не се
е позовал на никакви събрани по делото доказателства, за да обоснове извод,
че въззивникът дължи издръжка за минало време. Твърди, че за периода от
01.03.2022 г. до 31.08.2022 г., страните са полагали съвместни грижи за децата
си, като децата са прекарвали равно време със своите баща и майка, а за
периода от м. 09.2022 г. до м. 02.2023 г. трите деца са живели при своя баща и
той е полагал преките и непосредствени грижи за тях. Поради това
въззивникът не дължи изобщо издръжка за минало време.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посоченaта част.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата К. М. М., в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че съдът
правилно е приел, че децата са отглеждани през процесния период от 03.2022г.
до 02.2023г. от майката, което отговаря на обективната истина. Сочи, че
възможността на въззивника да докаже твърденията си е преклудирана,
доколкото съдът е дал възможност на същия да ангажира гласни
доказателства, от която възможност той не се е възползвал.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от К. М. М. ЕГН
********** срещу ответника Д. С. Д. ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 127 ал.2 от СК, чл. 143 от СК и чл. 149 във вр. с чл. 143 от СК.
В исковата молба се сочи, че ищцата и ответника са живели съвместно
на съпружески начала от 2008 г. до юни месец на 2021 г., в гр. Варна. По време
на съвместното им съжителство, са родени три деца: К. Д. Д. ЕГН **********,
М. Д. Д. ЕГН ********** и К. Д. Д. ЕГН **********. През юни месец на 2021
г., бащата Д. С. Д. е напуснал общото жилище, находящо се в ***, като
заживял на квартира на адрес: ***. Оттогава тя осъществява непосредствените
грижи за децата, както и осигурява издръжката им. Твърди, че ответникът
работи на кораб, като отсъства от страната един месец, след което почива
2
месец. От месец септември 2022г. ответникът е започнал да заплаща издръжка
в полза на децата от по 200лв. месечно, което ищцата счита за недостатъчно.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва исковете. По иска по
чл. 149 от СК твърди, че считано от м. юни 2021г. до м.09.2022г. е заплащал в
полза на децата издръжка в общ размер на по 1800лв. месечно. След
м.09.2022г. не заплащал такава, тъй като децата били при него и се разбрали с
ищцата да не заплаща издръжка за този период. Поради това счита, че искът за
заплащане на издръжка за минало време е напълно неоснователен.
С Решение № 3578 от 08.11.2023 г., постановено по гр.д.
20233110103118/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, родителските права
по отношение на децата К. Д. Д. ЕГН **********, М. Д. Д. ЕГН ********** и
К. Д. Д. ЕГН **********, са предоставени на тяхната майка К. М. М. ЕГН
**********, при която е определено и местоживеенето на децата, определен
е режим на лични отношения на бащата Д. С. Д. ЕГН **********, с децата К.
Д. Д. ЕГН **********, М. Д. Д. ЕГН ********** и К. Д. Д. ЕГН **********,
осъден е Д. С. Д. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на
децата К. Д. Д. ЕГН **********, М. Д. Д. ЕГН ********** и К. Д. Д. ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител К. М. М.
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 400,00лв./четиристотин
лева/ за всяко дете, считано от датата на депозиране на молбата за издръжка –
13.03.2023г., с падеж до 6-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законовото основание за нейното изменение или прекратяване, на основание
чл.143, ал.2 от СК, както и е ОСЪДЕН Д. С. Д. ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на децата К. Д. Д. ЕГН **********, М. Д. Д. ЕГН
********** и К. Д. Д. ЕГН **********, действащи чрез своята майка и
законен представител К. М. М. ЕГН **********, за периода от 01.03.2022г. до
31.08.2022г., издръжка в общ размер от 3600.00лв., както и за периода от
01.09.2022г. до 28.02.2023г., издръжка в общ размер от 7200.00лв., ведно със
законната лихва върху посочените издръжки, считано от датата на исковата
молба до окончателното им заплащане, на основание чл.149 от СК вр. с чл.143
СК.
При така очертания предмет на въззивна проверка по реда на чл.
269 от ГПК съдът намира, че решението е валидно, а в обжалваната част
3
допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 143 ал.1 от СК всеки от родителите има безусловно
задължение да участва в издръжката на ненавършилите си пълнолетие деца,
като съобразно собственото си материално състояние, осигури условия на
живот, необходими за развитието на детето.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
В конкретния случай не се оспорва размерът на определената от ВРС
издръжка, а само основанието за дължимост на същата за минало време.
От представеното с въззивната жалба извлечение от сметка се
установява, че ответникът е заплащал издръжка в полза на трите си деца от
общо по 600лв. /по 200лв. на дете/ месечно за периода м.март – м.август
2022г., а на 29.12.2022г. е превел сумата от 600лв. с основание „К. – рожден
ден“.
От електронен документ, наречен “employment history”, се установява,
че ответникът е бил трудово ангажиран за следните релевантни по делото
периоди: 25.07.2022г.-01.09.2022г. на CTV Green Waves, и 09.02.2023г.-
17.03.2023г. на CTV HST Sofia. Соченият документ няма издател, няма дата на
издаване, не е подписан, поради което съдът намира, че не може да служи като
доказателство за фактите, които съдържа, а именно за кои периоди ответникът
е бил трудово ангажиран.
По делото е представен и сертификат от работодателя на ответника Orca
Crew Services /л. 41 от въззивното дело/, от който се установява, че ответникът
е бил трудово ангажиран за следните релевантни за делото периоди:
07.03.2022г.-11.04.2022г., на MV Offshore Wielingen и 18.05.2022г.-26.06.2022г.
и 24.07.2022г.-02.09.2022г. на MV Green Waves. Съдът кредитира представения
сертификат от работодателя, доколкото същият е надлежно издаден и
подписан, както и е представен в превод на български език, съгласно
изискването на чл. 185 от ГПК.
Надлежното доказване на факта за кои периоди ответникът е бил
4
трудово ангажиран, обаче, не доказва автоматично факта, че през останалата
част от времето, същият е бил в България. Това обстоятелство не може да се
презюмира, още по-малко може да се приеме за автоматично доказано
твърдението, че в тези периоди ответникът е полагал грижи за децата си през
цялото време на своя престой. Следва да се подчертае и факта, че съгласно
представените доказателства ответникът е заминал на плаване на 09.02.2023г.,
а твърди, че се е грижел за децата до 28.02.2023г.
Във въззивната инстанция са разпитани свидетелите С. Г. Х. /на ищцата/
и Н. В. И. /на ответника/.
От показанията на св. Х. се установява, че от януари 2022 г. работи при
К. като гледачка на децата. Когато К. отсъства, свидетелката е при децата,
грижи се за тях, подготвят уроците, води ги на училище, връща ги. Работи
ежедневно, без събота и неделя. К. й заплаща за това. Децата са изцяло при К..
Бащата пътува за периоди от по един месец през месец, а когато е в България
се е случвало да ги вземе може би за около седмица. Около седмица е най-
дългият период, в който децата са оставали при бащата. Сочи, че и след
септември 2022 г. е продължавал да пътува. Сигурна е, защото тя се е грижила
за децата, а те са й казвали, че татко им пътува.
От показанията на св. И. се установява, че същият е колега на Д. и също
пътува. Семействата им са близки и децата им са постоянно заедно. Сочи, че
Д. работи като пътува на кораб в периодичност работа-почивка месец на
месец. Когато е тук, през цялото време децата са с него. Сочи, че е имало и по-
дълъг период, в който Д. си е бил в страната - през 2022 г. за 5-6 месеца, като
тогава децата били плътно при него. От март 2022 г. до февруари на другата
година продължило. Когато е виждал децата, те били с баща си. За периода от
м.03.2022 г. до м.02.2023 г. свидетелят е пътувал на интервали 4 месеца на 4
месеца. Правил е и по-дълги почивки по 6-7 месеца, но не знае за процесния
период кога е бил на плаване. Знае, че децата са били на Нова година през
2022 г. срещу 2023 г. при бащата, защото жена му му го е казала. На Коледа
през 2022 г. децата са били сами, оставени в апартамента на майката с чуждо
дете. Това го разбрал от ответника. Прави заключение, че децата са били през
цялото време при бащата, защото когато почива, вижда, че децата играят
заедно ежедневно, а после се прибират при баща си да спят. Д. му е казвал
също, че децата са при него.
5
Съдът кредитира показанията на св. Х., тъй като тя се явява лицето,
осъществяващо ежедневни грижи за децата в делничните дни на процесния
период /подготовка на уроците, водене и връщане на и от училище/. Същата е
максимално близо до семейството и има непосредствени ежедневни
наблюдения. Съдът не кредитира показанията на св. И., доколкото той няма
ежедневни наблюдения върху живота на децата за процесния период. Същият
отсъства от страната за периоди от по 4 месеца, а няма спомен за периода от 5-
6 месеца, за който свидетелства, дали е бил в България или е пътувал. Отделно
сочи, че децата са били при баща си от март 2022 г. до февруари 2023г., което
излиза извън рамките на твърдения от ответника период /01.09.2022г. до
28.02.2023г./. Показанията му се базират на казаното от трети лица –
ответника по делото, жената на свидетеля, неговите деца, както и на
спорадични лични впечатления. Същите обаче не могат да бъдат показателни
за целия процесен период.
Поради изложените съображения съдът намира за установено, че за
процесния период преките грижи за децата са осъществявани от майката.
Именно майката е лицето, което е заплащало възнаграждение на св. Х. –
детегледачка на децата, т.е. майката е осигурява гледането на децата за
времето, в което същата е била възпрепятствана да осъществява
непосредствени лични грижи в делничните дни. Поради това за бащата е
налице абсолютното задължения да поеме съответната част от задължението
си за издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, като заплати
издръжка в полза на трите деца за минало време за процесните периоди.
Въз основа на съвпадащите изводи на двете инстанции, решението на
ВРС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените от нея разноски за производство, а именно сумата
от 1000лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените
доказателства за сторени разноски, а именно представения договор за правна
защита и съдействие с инкорпорирана в същия разписка за заплащане на
посочената сума към датата на сключване на договора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3578 от 08.11.2023 г., постановено по
гр.д. 20233110103118/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която съдът ОСЪЖДА на основание чл. 149 от
СК вр. с чл.143 СК, Д. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на децата К. Д. Д. ЕГН **********, М. Д. Д. ЕГН ********** и К. Д. Д.
ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител К. М.
М. ЕГН **********, за периода от 01.03.2022г. до 31.08.2022г., издръжка в
общ размер от 3600.00лв., както и за периода от 01.09.2022г. до 28.02.2023г.,
издръжка в общ размер от 7200.00лв., ведно със законната лихва върху
посочените издръжки, считано от датата на исковата молба до окончателното
им заплащане.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.
М. М. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1000лв. /хиляда лева/,
представляваща разноски по делото за въззивната инстанция, на основание чл.
78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7