РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500133 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Р. ЦВ. В. и Ц. Ц. Ц., чрез процесуалния им представител адв.Б.
против решение №
260068/29.12.2021г. на ОС – Търговище, постановено по гр.д. № 329/2020г., с
което са отхвърлени предявените от въззивниците против Х. Ц. Ц. евентуално
съединени искове за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
09.10.2019г. на Ц. Ц. К., на основание чл.42, б.“б“ ЗН вр. чл.25 ЗН, евентуално
за унищожаване на същото, на основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът е
нарушил правото им на защита, оставяйки без уважение направени от тях
доказателствени искания и провеждане на о.с.з., при направено основателно
искане и доказателства за невъзможност на страната и процесуалния им
представител да присъстват. Сочи се, съдът не е обсъдил в съвкупност всички
събрани по делото доказателства, наведените от тях доводи и възражения,
което е довело до направата на неправилни изводи. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт
и уважаване на предявените искове.
1
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Х. Ц. Ц., в
който се излага становище за неоснователност на жалбата. По същество, чрез
процесуален представител се пледира за потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Същото е постановено по предявени от въззивниците против
въззиваемия ХР. ЦВ. Ц. евентуално съединени искове с правно основание
чл.42, б.“б“ вр. чл.25 ЗН /главен/ и чл.43, б.“а“ ЗН /евентуален/, който предмет
е очертан след отстранени по реда на чл.129 ГПК нередовности на исковата
молба и постановено с определение от 08.06.2021г. разделяне на предявена
искова претенция по чл.30 ЗН в отделно производство.
Тези искове са основани на твърдения, че ищците и ответника са
наследници по закон на Ц. Ц. К., починал на 18.02.2020г. При извършена
проверка са установили, че приживе наследодателят им е оставил саморъчно
завещание с дата 09.10.2019г., с което е завещал цялото си имущество на
ответника. Твърдят, че това завещание не е написано и подписано от Ц. К.,
поради което и същото е нищожно. Наред с това са наведени твърдения, че от
2015г. баща им е бил диагностициран с онкологично заболяване, по повод на
което е извършено оперативно лечение и химиотерапия. През 2019г. е
установен рецидив, приложена е нова химиотерапия, но въпреки това
заболяването е прогресирало с множество метастази в черния дроб, белия
дроб и лимфите. В резултат на това в периода от м.август 2019г. до смъртта
му през м.февруари 2020г. почти нерекъснато е бил в болнично заведение.
Твърди се, че в този период наследодателят им се е чувствал изключително
отпаднал, замаян и на моменти неадекватен, причина за което е не само
прогресиращия ход на заболяването му, но и приеманите от него силни
медикаменти. С оглед на това и предвид манифестираното от него до този
момент намерение, че всичко, което има ще е за неговите деца, както и
предвид извършени непосредствено след съставяне на завещанието други
разпореждания с притежавани от него имоти в полза на ответника и на трети
лица, на цени много под пазарните, се твърди, че към датата на съставяне на
завещанието Ц. К. е бил в състояние, в което не е можел да разбира
свойството и значението на действията си – основание да искат
унищожаемост на завещанието като съставено от лице, неспособно да
завещава.
В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени като неоснователни с
възражения, че процесното завещание е действително, саморъчно написано и
подписано от наследодателя, който ясно е съзнавал и желаел правните
последици на същото. Сочи се, че здравословното му състояние не е повлияло
на способността му да разбира и да изразява валидна завещателна воля, а
извършените впоследствие от него разпоредителни сделки не обуславят
нарушена преценка относно доброто управление на имуществото му.
2
Изложени са твърдения относно взаимоотношенията между страните и техния
наследодател, мотивирали го да извърши завещателното разпореждане.
По съществото на спора, въз основа на ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а това е установено и от приетите по
делото доказателства, че същите са низходящи /деца/ и в това им качество
наследници по закон на Ц. Ц. К., починал на 18.02.2020г. съгласно акт за
смърт № 9/18.02.2020г., както и че с протокол, рег. № 840/25.02.2020г. на
нотариус П. Д., вписана под № 680 в НК е обявено саморъчно завещание на
наследодателя от 09.10.2019г., с което същият е завещал на сина си ХР. ЦВ.
Ц. цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и влогове, които
притежава към момента на смъртта си. Завещанието е вписано в съответните
СВ с акт № 176, том ІХ, д. № 19688/2020г. на СВ – Варна, акт № 223, том
VІІІ, д. 7816/2020г. на СВ – Русе и акт № 8, том І, д. № 22/2020г. на СВ –
Шумен.
По повод предприетото оспорване на авторството на процесното
завещание пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение
на СГЕ. Въз основа на извършения анализ и съпоставка на завещанието с
представения безспорен сравнителен материал вещото лице е дал заключение,
че както текста, така и подписа, положен след него са на завещателя.
Изводите са обосновани с множество съвпадения в общите и частни признаци
на изследваното завещание и сравнителните образци, а крайната констатация
еднозначна, поради което и съдът изцяло кредитира заключението. Същото не
е оспорено и от въззивниците. Поставените от процесуалния им представител
въпроси при изслушване на експерта са свързани с възможността за
установяване на психическото състояние на завещателя към датата на
съставяне на завещанието, а не по констатациите относно признаците на
почерка и изведения въз основа на анализа им извод относно авторството на
текста и подписа.
С оглед на това, настоящият състав намира, че твърденията на
въззивниците за нищожост на процесното саморъчно завещание поради това,
че същото не е написано и подписано от завещателя са неоснователни.
Същото отговаря на формалните изисквания за редовност по см. на чл.25, ал.1
ЗН, което обуславя и извода за неоснователност на предявения като главен
иск за прогласяване на неговата нищожност на основание чл.42, б.“б“ вр.
чл.25 ЗН.
По евентуалния иск:
Между страните не е налице спор, че през 2015г. наследодателят им е
бил диагностициран със злокачествено заболяване – карцином на дебелото
черво, което заболяване е прогресирало и обусловило леталния изход на
18.02.2020г.
От заключението на СМЕ се установява, че освен онкологичното
3
заболяване Ц. К. е страдал от хипертонична болест, ІІ степен и захарен диабет
– тип 2, лечението на които съпътстващи заболявания няма данни и твърдения
да е повлияло на завещателната му дееспособност. Твърденията са свързани с
хода и провежданото лечение на основното му заболяване – рака на дебелото
черво.
Видно от приетата медицинска документация /епикризи/ и
заключението на СМЕ по повод на това заболяване наследодателят е
претърпял няколко оперативни интервенции – през 2015г., през м.03.2019г. по
повод рецидив, през м.04.2019г. вр. възпаление на предната коремна стена,
през м.07.2019г. вр. преплитане на червата и м.11.2019г. При направено
образно изследване към 02.10.2019г. наред с множеството метастази в белия и
черния дроб и увеличени лимфни възли е установена и хидронефроза.
Прогресиращия ход на заболяването е констатиран и при направен КТ от
14.01.2020г. Освен описаните хирургически манипулации е прилагана
химиотерапия през 2015г. и след м.03.2019г., както и медикаментозна. Във
връзка с химотерапията и операциите през м.04.2019г. и м.07.2019г. Ц. К. е
пролежавал в болнично заведение. Видно от епикризите, считано от
м.08.2019г. до датата на съставяне на процесното завещание /09.10.2019г./
престоите са ежемесечни, но същите са само за провежданата химиотерапия и
прицелна терапия и са били с продължителност от 1-3 дни. В периода около
съставяне на завещанието завещателят не е бил на болнично лечение –
предхождащата проведена химотерапия е към 29.08.2019г. – 29.08.2019г.
/еднодневен престой/ и 19.09.2019г. – 19.09.2019г. /също еднодневен престой/,
а следващата е 24.10.2019г. – 26.10.2019г.
Въз основа на отразеното в епикризите относно здравословното
състояние, в т.ч. лабораторни показатели и засегнати с метастази органи,
провежданото лечение, както и характеристиките на приеманите медикаменти
/възможни странични реакции/, вещото лице дава заключение, че няма данни
както заболяването, така и приеманите лекарства да са повлияли върху
психиката на завещателя, в частност върху неговите конгнитивни
способности. Описаното в документацията увредено общо състояние към
релевантния период е класифицирано по ECOG /класификация на общото
състояние/ към група 1, което означава, че пациентът е с ограничени
възможности по отношение на тежък физически труд, но подвижен и
способен да извършва лека работа, или работа в седнало положение, като лек
домакински труд или работа в офис /т.е. умствен труд, съгласно обясненията
на в.л. в съдебно заседание/. Промяна в скалата към група 2 е отразена едва в
епикризата от м.01.2020г.
Кореспондиращи на извода на вещото лице относно липсата на
нарушения във волевите, познавателни и интелектуални способности на
завещателя към 09.10.2019г. са и показанията на разпитания по делото
свидетел Д. Б. Същият има непосредствени впечатления от здравословното
състояние на Ц. К. не само като негов приятел, но и в качеството му на негов
личен лекар. Според показанията на свидетеля до последно К. е бил
4
ангажиран с работата си, споделял е идеите си за развитие на бизнеса, бил е
адекватен, понасял химиотерапията нормално, по принцип идвал сам за
процедурите, не се е налагало болнично лечение по повод усложнения вр.
тази терапия. Последният непосредствен контакт на свидетеля с
наследодателя е бил през м.декември 2019г., към който момент е бил в
кондиция и „на ход“, след това са се чували по телефона.
Изложеното от свидетеля не е опровергано от проведеното от
въззивниците доказване, чиято е и доказателствената тежест за установяване
твърденията им за невъзможност на наследодателя им да разбира свойството
и значението на постъпките си. Същите, поради процесуалното си поведение
не са ангажирали допуснатите им гласни доказателства. По делото не са
ангажирани и други доказателства, установяващи тези твърдения.
Доводите им, че извършените след датата на съставяне на завещанието
разпоредителни сделки от Ц. К. сочат за поддържаната от тях теза за
невъзможност разумно да се грижи за делата си са неоснователни.
От представената от въззивниците справка на СВ по персоналната
партида на завещателя безспорно се установява, че след съставяне на
завещанието същият е отчуждил част от притежаваните от него недвижими
имоти - на 09.10.2019г. /датата на завещанието/ е дарил на въззиваемия Х. К.
ПИ в гр.Опака – УПИ ІІ-2, ведно с постройките; на 04.11.2019г. му е дарил и
ид.ч. от множество ПИ, находящи се в с.Горско Аблано; на същата дата е
вписана и извършена между същите покупко-продажба на 53 бр. ПИ и ид.ч.
от още 23 бр. ПИ, всички в с.Горско Аблано; на 07.11.2019г. Ц. К. е продал на
„С.И.Г.“ ООД притежавани недвижими имоти в с.Гърчиново; на 08.11.2019г.
е дарил на Й. Н. Й. ид.ч. от свои недвижими имоти, находящи се в гр.Опака, а
други ид.ч. от същите имоти са му продадени; на 10.12.2019г. наследодателят
е дарил на сина си Х. К. и ид.ч. от ПИ в с.Гърчиново. В същото време
нотариалните актове, с които са извършени тези сделки не са представени
като доказателства по делото /с изкл. на приложените към СГЕ два нот.акта,
използвани от вещото лице като сравнителен образец/, нито са ангажирани
доказателства за пазарната стойност на отчужденото имущество, поради
което и твърденията за неизгодни и необосновани разпореждания /на цени
много под пазарните/ са недоказани.
Недоказани са и твърденията за извършени дарения в полза на
непознати нему лица. Извършените възмездни и безвъзмездни сделки в полза
на въззиваемия, в полза на когото вече е имало и направено завещание също
не сочат на извод за неосъзнати действия. Мотивите и причините за подобно
разпореждане могат да бъдат от най-различно естество, поради което и
подобни действия не са несъвместими с вече извършеното завещателно
разпореждане.
Ето защо, от съвкупната преценка на така обсъдените доказателства
съдът приема за установено, че към 09.10.2019г. завещателят Ц. К.,
независимо от увреденото си здравословно състояние и прилагано лечение на
5
онкологичното му заболяване, ясно е съзнавал свойството и значението на
своите постъпки, можел е да формира воля и да взема осъзнати от него
решения. Същият е бил способен да се разпорежда със своето имущество,
поради което и не е налице хипотезата на чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН.
Следователно предявеният евентуален иск за унищожаемост на
съставеното от Ц. К. завещание поради липса на завещателна дееспособност
също е неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК въззивниците следва да заплатят на
въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, които съгласно представения договор за правна
помощ са в размер на 2 500 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260068/29.12.2021г. на ОС – Търговище,
постановено по гр.д. № 329/2020г.
ОСЪЖДА ЦВ. ЦВ. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.“Йордан
Йовков“ №1, ет.6, ап.13 и Р. ЦВ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул.“Андрей Сахаров“ № 8, ет.2 ДА ЗАПЛАТЯТ на ХР. ЦВ. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул.“Д-р Параскев Казаски“ 15, ет. 6, ап. 15
сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на
основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6