Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.02.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи състав, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело № 21 по описа за 2018 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за
защита срещу домашното насилие.
Производството пред РС-Елин Пелин
е било образувано въз основа на молба от В.С.П. *** против Г.И.К.-П. от с. Нови
хан, с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.
В молбата са изложени твърдения, че на 17.06.2017 год. вечерта ответницата –
съпруга на молителя отишла заедно с двете деца на страните – на 11 год. и на 4
год. и половина в заведение в с. Нови хан, където се консумирал алкохол.
Голямото дете не се почувствало добре и ответницата го върнала вкъщи, а
по-малкото останало до 12 ч. през нощта. Сутринта П. се прибрала видимо пияна,
като на следващия ден сама напуснала семейното жилище, а децата останали при
бащата. На 07.07.2017 год. ответницата самоволно
взела децата, без знанието на молителя и ги отвела в гр. С. в дома на братовчед
си, като на бащата бил отказан достъп до тях. На 08.07.2017 год. със
съдействието на полицията бащата взел децата, като се установило, че голямото
дете е бито от майка си. Моли съда да издаде заповед за защита, с която да
наложи на ответницата Г.П. следните мерки по чл. 5 от ЗЗСДН: задължаване на
ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие; налагане на
забрана да приближава децата, както и семейното жилище в с. Н. х., детската
градина „Д.“, която посещава детето А.;
училището, в което учи детето М., както и местата за социални контакти и
отдих, като бъде определено местоживеенето на децата при бащата.
Ответницата в с.з. на 31.08.2017
год. оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че изложените в нея
твърдения за нанесен побой не отговарят на действителното фактическо положение.
С решение № 153/18.10.2017 год. по
гр.д. № 698/2017 г. по описа на РС-Елин Пелин ответницата е задължена да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на малолетното дете М.,
като на ответницата е забранено да
приближава него и жилището му, както и местата за социални контакти и
отдих за срок от 4 месеца и е наложена глоба в размер на 200 лв. Съдът е
отхвърлил молбата за издаване на заповед за защита в полза на малолетното дете А.
Решението е обжалвано от молителя
в отхвърлителната част по искането за защита на
малолетното дете А.П., като неправилно, с искане за отмяната му и за уважаване на
молбата за съдебна защита.
Въззиваемата
не взема становище по жалбата.
Софийският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
В представената пред районния съд
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена от М. П. лично и със съгласието на
нейния баща В.П., е посочено, че на 08.07.2017 год. вечерта ответницата й
нанесла побой, като я бутала, стискала за ръката и оскубала.
Не е подадена декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗД за извършено насилие спрямо детето А. П..
При така установените
обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
По делото не е подадена
декларация за извършено насилие спрямо детето А. П., като в молбата за защита
също не се съдържат конкретни твърдения за извършени актове на насилие по
отношение на него. Едва във въззивната жалба като акт
на насилие спрямо детето се сочи обстоятелството, че ответницата е извършила
побоя над по-голямото дете в присъствието на Анита, което е предизвикало у нея
страх и ужас, както и завеждането на детето в нощно заведение, което
представлявало емоционално и психическо насилие над детето. Тези обстоятелства
не са изрично посочени в декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Освен това по делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърденията
във въззивната жалба, че детето А. е присъствало на
извършения побой по отношение на сестра му, като това не се установява от
показанията на разпитаните свидетели /св. Л. П., св. Г. П., св. П. П./. Другото твърдяно обстоятелство – завеждането на детето
в нощно заведение и употребата на алкохол от страна на майката не могат да се
квалифицират като психическо насилие спрямо детето. Психическото насилие е
такъв акт, който поражда негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в
страх или принуда да извърши действия, които не желае. То представлява оказване
на натиск върху пострадалия чрез думи или действия, в резултат на което се
стига до разстройване на емоциите и нарушаване на душевното равновесие.
Безспорно укоримото от морална страна поведение на
ответницата обаче не може да се квалифицира като психическо насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН.
По този въпрос настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на
обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тази на районния съд, решението на районния съд следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 153/18.10.2017 год. по гр.д. № 698/2017 г.
по описа на РС-Елин Пелин в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил молбата за
издаване на заповед за защита на В.С.П. в качеството на законен представител на
детето А. В. П. срещу Г.И.К. – П. ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.