Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Елин Пелин, 15.03.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО Г.
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА сложи за разглеждане докладваното от съдията Г. гр. д. № 219 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоначално са предявени искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, чл. 59 СК, чл. 143, ал. 2 СК и чл. 56 СК, а ответницата е предявила насрещни искове с правно основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК, чл. 59 СК, чл. 143, ал. 2 СК, чл. 56 СК и искане по чл. 53 СК за промяна на фамилното име.
Делото е образувано по искова молба от С.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.Л.Ц., ЕГН **********, с адрес ***. Излагат се твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, сключен на 01.06.2006 г. Твърди се, че страните били във фактическа раздяла от октомври 2019 г. Ищецът сочи, че в резултата на „емоционално хрумване“ или заблуда прехвърлил семейното жилище на сина на ответницата А.Л.Ц. - М.К.Ч., а през април 2019 г. видял експертна оценка за имота им, който бил оценен на 460287 лева, като после научил, че имотът бил обявен за продажба от собственика му М. Твърди се, че детето им В. страда от детска церебрална парализа, като били направени 10 операции в България. След това ищецът започнал работа в Германия, за да получи статут, а стойността на операцията около 300000 евро да бъде поета от немската здравна система. Твърди се, че след операцията в Германия Виктор се възстановява и има шанс да възвърне нормална двигателна активност. Сочи се, че за грижите за В. А. получавала 930 лева от държавата. Иска се на основание чл. 49, ал. 1 СК прекратяване на брака им, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка без произнасяне по вината за това. Твърди се, че А. нямала трудов стаж, освен фиктивни трудови договори с фирма на ищеца „Ц. и синове“ ЕООД. Твърди се, че А. проявявала агресия и често употребявала алкохол. Искът е обективно съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето В.С. Ц., ЕГН **********, както и ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: с. Н. Х, ул. „П.ш.” № ... Иска се предоставянето на ищеца на упражняване на родителските права за детето В.С. Ц., ЕГН **********. Иска се режим на лични отношения - всяка първа и трета /респ. втора и четвърта/ събота и неделя от месеца от 08 часа в събота да 20 ч. в неделя, както и 30 дена през годината през време, което не съвпада с отпуската на майката. Претендира се издръжка за детето В.С. Ц. в размер на 152,50 лева месечно, считано от датата на постановяване на решението за развод до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване.
Ответницата А.Л.Ц. в срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба изразява становище за неоснователност на исковете на ищеца, като предявява насрещен брачен иск за прекратяване на брака им, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка по вина на съпруга, обективно съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето В.С. Ц., ЕГН **********, ползването на семейното жилище и фамилното име. Иска се предоставянето на ответницата на упражняване на родителските права за детето В.С. Ц., ЕГН **********. Иска се режим на лични отношения на другата страна - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 часа до 18 ч. без преспиване и в присъствието на майката, както и 30 дена в годината, в които бащата да го взима и връща. Претендира се издръжка в размер на 500 лева месечно. Иска се възстановяване на предбрачното фамилно име. Оспорват се твърденията на ищеца за фактическа раздяла от октомври 2019 г., като се твърди, че без предупреждение ищецът напуснал семейното жилище на 09.04.2020 г. Твърди се, че С.Д.Ц. ежедневно употребявал алкохол, след което ставал раздразнителен и ги подлагал на психическо тормоз. Твърди се, че С.Д.Ц. предложил да прехвърлят имота на сина й Мартин, за да лиши бившата си жена и първородния си син от претенции към него, а от пролетта на 2019 г. ищецът ги молил с М. да се обяви имота за продажба, за да възстанови половината от стойността, като с парите смятал да си купи жилище в Германия, за да не плаща наем. Сочи се, че помощта от 930 лева, която плаща българската държава, като придружител на болно дете с ТЕЛК 95 % с чужда помощ, не е достатъчна за потребностите на детето, а недостигът се плащал от А. и големия й син.
Първоначалният ищец С.Д.Ц. в срока за отговор на насрещната искова молба изразява становище за частична основателност на насрещните искове.
С определение от 01.06.2021 г. в сила от 09.06.2021 г. след заявено оттегляне на исковете от ищеца на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по делото в частта по предявените исковете на С.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.Л.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, за прекратяване на брака им, поради дълбоко и непоправимо разстройство на основание чл. 49, ал. 1 СК, за предоставяне на родителските права върху роденото от брака дете В.С. Ц., за режима на лични отношения и издръжка за детето В.С. Ц. в размер на 152.50 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба, за предоставяне ползването на семейното жилище на адрес с. Н. х., ул. „П.ш. № …3.
В съдебното заседание ищецът С.Д.Ц. лично и чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва насрещните искове на ответницата. Ищецът счита, че бракът следва да се прекрати поради дълбокото му и непоправимо разстройство без произнасяне за вината. В писмена защита сочи, че няма претенции за родителските права на детето В.С. Ц., но С.Д.Ц. желае да получи вторият етаж на семейното жилище, тъй като М.Ч. имал „голата собственост“, а страните правото на ползване. Твърди се, че А.Л.Ц. злоупотребява със средствата за детето В.С. Ц. и неговото здравословно състояние. Прилага се изготвена съдебно-психиатрична експертиза по гр. д. № 937/2021 г. на РС Елин Пелин, която съдът не може да коментира и преценява в настоящето производство.
В съдебното заседание ответницата А.Л.Ц. лично и чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа исковете и моли за уважаването им. Твърди се, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищеца. В писмена защита сочи, че ответникът не полагал никакви грижи, съчувствие и съпричастност при отглеждане на детето В.С. Ц.. Твърди се, че режимът на лични отношение на бащата с детето следва да бъде ограничен, тъй като последният има ежедневна нужда от рехабилитация и специализирани грижи – денонощно.
В съдебно заседание съдът многократно е приканил страните към доброволно уреждане на споровете, но същите не постигат такова. Освен това следва да се посочи, че качествата на ищец и ответник се определят с подаването на първоначалната искова молба. Насрещният иск представлява способ за последващо обективно съединяване на искове, като същевременно е форма на защита на ответника срещу претенцията на ищеца. При прекратяване на производството по първоначалния иск делото остава висящо в частта относно насрещния, но това не води до промяна на качествата на страните.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение за сключен граждански брак (дубликат) от 12.05.2020 г., че С.Д.Ц. и А.Л. Ч. са сключили граждански брак на 01.06.2006 г. в гр. София, общ. Столична, обл. София, за което е съставен акт за граждански брак №……. След брака съпругата носи фамилното име Ц..
Видно е удостоверение за раждане от *** г., че на 09.07.2007 г. в гр. София е роден В.С. Ц., а негови родители са А.Л.Ц. и С.Д.Ц..
Според удостоверение от 12.05.2020 г. С.Д.Ц. е със семейно положение – женен, с данни за съпруга А.Л.Ц., син В.С. Ц., ЕГН **********, и син Д. С. Ц., ЕГН **********.
Според удостоверение от 12.05.2020 г. от Агенция по вписвания към МП за С.Д.Ц. не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.
Видно е от нотариален акт № 174, том I, рег. № 2106, дело № 149/ 2018 г. на нотариус Л. Х. с район РС Елин Пелин, че на 14.03.2018 г. е сключен договор за продажба, с който С.Д.Ц. е продал на м.к.ч. собствения си недвижим имот: УПИ с площ 1165 кв. м., а по документи за собственост с площ 1218 кв.м., находящ се в с. Нови хан, общ. Елин Пелин, обл. София, съставляващ УПИ V-654 в кв. 29 по плана на селото, утвърден със заповед № 0-3873/1964 г. при граници и съседи по скица: улица, УПИ VI-655, край на регулация и УПИ IV-653, а по документи за собственост: А.Ц., П. М. Ангелов и улица, заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП по данъчна оценка от 128 кв. м., гараж със застроена площ от 22 кв. м. и лятна кухня със застроена площ от 30 кв. м., за сумата от 9950 лева, като е посочено, че върху имота има запазено право на ползване на С.Н. Ц., а продавачът С.Д.Ц. запазва за себе си и за съпругата си А.Л.Ц. правото на ползване пожизнено и безвъзмездно на продавания недвижим имот, така както са го правили и до сега, заедно и поотделно.
Според удостоверение от 03.04.2014 г. гараж от 22 кв. м. и лятна кухня от 30 кв. м., находящи се в УПИ V-654 в кв. 29 по плана на с. Нови хан, общ. Елин Пелин, обл. София са построени преди 07.04.1987 г. и са търпими строежи.
Видно е от експертно решение № 0212 от зас. 018 / 27.01.2015 г. на ТЕЛК общи заболявания към УМБАЛ „Света Анна София“ АД, че на В.С. Ц. е определена 95 % вид и степен на увреждане с чужда помощ за 3 години до 01.01.2018 г. с водеща диагноза детска церебрална парализа. Видно е от експертно решение № 1159 от зас. 200 / 18.11.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област, че на В.С. Ц. е определена 95 % вид и степен на увреждане с чужда помощ за 3 години до 01.11.2023 г. с водеща диагноза детска церебрална парализа-спастична диплегия.
Издадени са фактури на А.Л.Ц. за плащане на образователни консултантски услуги на „МИ НИ Академия“ ООД: на 09.01.2020 г. за 250 лева; на 04.02.2020 г. за 280 лева; на 31.07.2020 г. за масажи май, юни, юли 2020 г. на „Офис Терапи“ ООД за 2400 лева; от ЧОУ „Банкерче“ ООД за такса обучение В.С. Ц. на 05.08.2020 г. за 540 лева. Представена е епикриза от 07.11.2018 г. от Център за лечение АСШАУ в Кимгау във връзка с стационарно лечение на В.С. Ц. за периода от 06.11.2018 г. до 09.11.2018 г. Представена е фактура от 16.03.2021 г., издадена от „НАРНИ –ТДС“ ЕООД, за логопедична терапия на В.С. Ц. от януари до март 2021 г. 24 бр. на обща стойност 720 лева.
Видно е от
справка от 26.11.2021 г., че в РС Елин Пелин има образувано гр. д. № 937/2021
г. на РС Елин Пелин по ЗЗДН със страни молител А.Л.Ц. и ответник С.Д.Ц., като
делото било насрочено за 15.12.2012 г.
Представени са и други неотносими по делото писмени доказателства.
Според изготвения социален доклад от 20.01.2021 г. на ДСП Елин Пелин по данни на майката А.Л.Ц. страните били във фактическа раздяла от 12.04.2021 г., когато С.Д.Ц. напуснал семейното им жилище в с. Нови хан. Сочи се, че грижи за детето В.С. Ц. се полагат от неговата майка А.Ц.. Детето има личен лекар д-р Й. Д. Жилището на адрес: с. Н. Х., ул. „П. ш.” № …, представлява масивна двуетажна къща, като семейството ползва първия етаж, състоящ се от спалня, детска стая и кухня със самостоятелен санитарен възел, а вторият етаж се ползва от големия син на г-жа Ц. – М. на 27 години. Сочи се, че отоплението е на парно с газ, налице са мебели по предназначение, а хигиенно-битовите условия са много добри. А.Ц. споделя, че не е трудова заета и получава помощи по реда на ЗСПД за детето В. в размер на 930 лева. По данни на Ц. големият й син М.работил като отговорник в отдел Продажби в „Селърклауд“ гр. София, като същият подпомагал финансово домакинството. Сочи се, че В. е ученик в СУ Васил Левски гр. Елин Пелин и има отличен успех. В заключителната част е изразено становище да се предостави на съда решение, което да защити в максимална степен интересите на В.С. Ц..
Установяват се от показанията на свидетеля м.к.ч., син на ответницата, че отношенията между страните се влошили от края на 2018 г., като свидетелят присъствал на физически побой, нанесен от С. върху майка му А. ***. Тогава С. хвърлил вода в лицето на А., казал й, че е „боклук“ и я хвърлил върху радиатора. В резултат на това главата на А. била разкървена. По други поводи свидетелят Ч. чувал С. да казва на А.: „идиот“, „боклук“ и „ти за нищо не ставаш“. Свидетелят Ч. сочи, че живее на втория етаж на къщата в село Нови хан, а А. и С. живеели на първия етаж с брат му В . Последният се страхувал от баща си С.. След раздялата на А. и С. през март 2020 г. последният идвал само да си вземе дрехи и си тръгвал, като не им казвал къде е отишъл. Свидетелят Ч. сочи, че майка му се грижи ежедневно за В., като го водили до училище в гр. Елин Пелин, а в къщата им идвал рехабилитатор. Според свидетелят Ч. майка му не работи, а получавала помощ за отглеждането на В.
Установяват се от показанията на свидетелката И. Л. Д., сестра на ответницата, че страните са разделени от март или април 2020 г., когато С. напуснал къщата. По това време С. отишъл да разговаря със свидетелката Д. и съпруга й Ж., като С. им казал, че А. е „боклук“ и е с „биполярно разсройство“. Сочи, че блъскането на сестра й А. в радиатора било преди да заминат за Германия. Свидетелката Д. сочи, че А. се грижи за В. от сутрин до вечер. В. имал допълнителни занимания с логопед, по английски език и по математика.
Установяват се от показанията на свидетелката Г.Й.В., кума на двете страни, че А. сега живеела в семейната им къща. Свидетелката В. сочи, че С. заминал за Германия, заради операцията на В.. С. около пет пъти взимал пари на заем от свидетелката В.и съпруга й, като казвал, че им трябват за операция на В. и за други неща, като сумите били около 2000 лева, 3000 лева и 5000 лева. Свидетелката В. сочи, че операцията на В. струвала около 300000 евро, като парите ги платила държавата Германия. Свидетелката В. сочи, че С. нямало къде да преспива, затова идвал у тях. Свидетелката В. виждала В. за последно, когато бил първи клас. Според свидетелката В. били събрани много пари за детето В., но А. не ги ползвала по предназначение.
Съдът прецени показанията на свидетелите м.к.ч. и И. Л. Д., съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, като констатира, че същите са логични, последователни и не са налице съществени противоречия, поради което следва да бъдат кредитирани. Съдът кредитира частично показанията на Г.Й.В. в частите за предоставени пари на С. и пътуванията му до Германия, а в останалите части показанията й не касаят лични възприятия, а преразказани събития, вероятно от С.Д.Ц., поради което съдът не ги кредитира.
При изслушване на ищеца С.Д.Ц. същият сочи, че не вижда детето, заради майка му. Твърди, че А. лъже за всичко, като никога не е живяла в Германия.
При изслушване на ответницата А.Л.Ц. същата твърди, че са положили много усилия за операциите на Виктор, а С. не помагал достатъчно. Сочи, че се грижи за Виктор 24 часа на ден.
По делото не е проведено изслушване на детето В.С. Ц. по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето с оглед становищата на страните и заболяването му детска церебрална парализа.
Установяват се от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Й.В.Н., което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, че сградата в УПИ V-654 в кв. 29 по плана на с. Нови хан е двуетажна със сутеренни и тавански помещения, с един вход за цялата страда, едно стълбище със ширина по-малка от 1.90 м към всеки от етажите, без обособени етажни площадки и самостоятелни към етажа входове, с ВиК и ел. инсталации, като първият етаж се състои от хол с кухненски бокс, две стаи и захранващ коридор, единствен санитарен възел и тераса, а на втория етаж хол с кухненски бокс, две стаи и захранващ коридор, единствен санитарен възел и тераса. Дограмите са ПВЦ профил със стъклопакет и врати МДФ плоскости, а отоплението на цялата сграда е с една отоплителна инсталация. Според вещото лице без конструктивни промени на сградата не е възможно обособяване на самостоятелни жилища, отговарящи на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:
Единственото основание за развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. Изявленията на страните за съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения, които подлежат на доказване (Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС).
От доказателствата по делото се установява, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Страните са във фактическа раздяла от април 2020 г., като отношенията им не могат да се възобновят. Конфликтите между страните са ескалирали във взаимни обвинения, а съпрузите са се лишили от чувство за близост, общност и единство. Разногласията между съпрузите са довели до охладняване на отношенията помежду им и трайно установяване на отношения на неразбирателство. Между съпрузите са изчезнали отношенията на обич, взаимно уважение, привързаност, а трайно са установени отношения на неразбирателство, които лишават брака от негово присъщо вътрешно съдържание, като този брак не е в интерес на съпрузите. Предвид изложено, съдът намира, че бракът им следва да бъде прекратен, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.
Относно вината:
Брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат-дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Установява се от събраните гласни доказателства, че между страните е имало скандалите, за което свидетелстват м.к.ч. и И. Л. Д. Свидетелят Ч. е присъствал на физически побой, нанесен от С. върху майка му А. ***, когато С. хвърлил вода в лицето на А., казал й, че е „боклук“ и я хвърлил върху радиатора. В резултат на това главата на А. била разкървена. По други поводи свидетелят Чавалинов чувал С. да казва на А.: „идиот“, „боклук“ и „ти за нищо не ставаш“. Свидетелят Чавалинов споделя лични впечатления за непосредствено възприети от нея факти и обстоятелства, които са от значение за делото. Свидетелката Д. лично е възприела обвиненията на С. към сестра й А., а косвено дава сведения за удрянето на сестра й в радиатора. Освен декларираната заинтересованост за детето В.С. Ц. от С.Д.Ц. в исковата молба и в някои от съдебните заседания, съдът намира, че не са налице доказателства за реални действия за поправяне на брачните отношения и полагане на грижи за детето В.С. Ц.. При събраните доказателства по делото следва да се приеме, че в основата на отчуждаването и разстройството на брачните отношения е поведението на съпруга С.Д.Ц..
Не се установяват провинения на А.Л.Ц.. Неоснователни са доводите за евентуална подготвяна продажба на имота от страна на м.к.ч. с помощта на майка му А.Л.Ц., тъй като не е доказано кой е инициаторът за такава продажба, а твърденията на страните са противоречиви. Освен това страните имат запазено право на ползване, което ще е пречка за евентуалните бъдещи купувачи.
Употребата на насилие и обиди са разстроили брака между страните, а последвалото напускането на жилището от страна на С.Д.Ц. е довело до трайна фактическата раздяла между страните, за която вина има С.Д.Ц..
Относно определянето упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на децата по чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК:
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима в случаите на развод по исков ред и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях, като законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права, какъвто е и настоящия случай. Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето (в този смисъл Решение № 27/03.02.2009г. по гр.д.№ 4294/2007г. на ВКС, ІІІ г.о.). Съдът е длъжен да установи тези интереси, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му. Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определяне на мерките по упражняване на родителските права се изхожда от съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, каквито са възпитателските качества на родителите, полаганите грижи за детето и изразената готовност да го отглеждат и възпитават, привързаността на детето, полът и възрастта му, материално-битовите условия, помощта от близки и пр. обстоятелства от значение за интересите на детето.
С оглед установените факти по делото съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на детето В.С. Ц. следва да се предостави на майката А.Л.Ц., тъй като условията на живот, които е създала и грижите, които полага, съответстват на нуждите му. Следва да се отбележи, че регулирането на въпросните отношения не се ползва с установително действие и въпросите могат да бъдат пререшавани при изменение на обстоятелствата по отношение на детето.
Съдът следва да определи режим на лични контакти между бащата и детето, като при определянето му взе предвид, че с оглед неговата възраст същото има нужда възможно повече време да контактува с баща си, но с оглед заболяването му детска церебрална парализа и нужда от ежедневни допълнителни грижи следва да се определи следния режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, както и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платен годишен отпуск на майката.
Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете В.С. Ц.. Според посочената разпоредба, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно детето да не е навършило пълнолетие. Това задължение е общо за двамата родителите и произтича от задължението да се грижат за децата си. При изчисление на доходите от труд във връзка с определяне възможността на дължащия издръжка по чл. 80 СК се вземат предвид всички елементи, от които се формира индивидуалната работна заплата на работници и служители по съответния нормативен акт. Удръжките по чл. 82, ал. 1, пр. 2 от Кодекса на труда не се приспадат при определяне възможността на дължащия издръжка по чл. 80 СК (Тълкувателно решение № 34 от 5.XII.1973 г., ОСГК).
В случая не са доказани доходи и за двамата родители. Ищецът С.Д.Ц. твърди, че получава около 2100 евро доходи в Република Германия, но по делото няма доказателства за такива. Въпреки това с оглед признанието за неизгоден факт, следва да се приеме, че ищецът разполага с по-големи финансови възможности от ответницата. Ответницата А.Л.Ц. твърди, че не работи. Няма доказателства за имоти на страните, от които могат да реализират доходи.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето В.С. Ц. с оглед неговата възраст /14 години/ и здравословното му състояние с водеща диагноза детска церебрална парализа-спастична диплегия, възможностите на всеки от родителите, съдът намира, че към получаваната помощ от 930 лева за придружител на болно дете с ТЕЛК 95 % с чужда помощ двамата родители допълнително следва да осигуряват ежемесечно общо 500 лв. за издръжка на детето В.С. Ц., необходими за облекло, храна, учебни пособия и други здравни грижи, от която сума бащата следва да заплаща 300 лв., а майката - останалата част от необходимата издръжка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възникващите неотложни разходи за детето.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
По искането на ищцата с правно основание чл. 53 СК:
Според чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Искането не ищеца за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата е без правно значение. С оглед изричното искане на А.Л.Ц. за възстановяване на фамилното име преди този брак, същата следва да носи предбрачното си фамилно име.
Относно ползване на семейното жилище:
По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Според пар. 1 от ДР на СК „Семейно жилище“ по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата (Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС).
Неоснователни са доводите на ответника да получи вторият етаж на семейното жилище, тъй като Мартин Чавалинов имал „голата собственост“, а страните правото на ползване. Според съдебно-техническата експертиза без конструктивни промени на сградата не е възможно обособяване на самостоятелни жилища, отговарящи на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. В случая семейното жилище е обхващало само жилищните помещение на първия етаж, а отношенията между страните не са търпими за постановяване на съвместното му ползване.
Когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, при допускане на развода, съдът предоставя ползването му на единия от тях. В случаите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, основен критерий е жилищната нужда на бившите съпрузи, а когато има и ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи преди всичко от интереса на децата, защото жилищните условия, при които те ще са поставени след развода, са важна предпоставка за тяхното отглеждане и развитие. Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства (чл. 56, ал. 5 СК). Съдът намира, че съвместното обитаване на жилището от бившите съпрузи не е възможно с оглед изострените отношенията между тях и данните за домашно насилие. В случая на двамата родители е учредено право на ползване върху семейното жилище, но първостепенен е интересът на детето В.С. Ц., неговото здравословно състояние и полаганите грижи за него от майка му А.Л.Ц..
С оглед горните обстоятелства, съдът намира, че следва да предостави ползване на семейното жилище на майката А.Л.Ц. и непълнолетното дете В.С. Ц. при приложение на разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК.
По разноските:
Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. А.Л.Ц. е направила искане за присъждане на съдебни разноски, поради което виновният съпруг С.Д.Ц. следва да й заплати: 300 лева за платено адвокатско възнаграждение, 400 лева за вещо лице и 25 лева за внесена държавна такса. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие № 888588 / 17.07.2020 г., върху който е договорено възнаграждение от 800 лева, но не е отбелязано плащане на сумата в брой или по сметка. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие № 765383 / 08.10.2021 г. върху който е договорено възнаграждение от 600 лева, но е отбелязано плащане в брой на 300 лева.
С оглед изхода от спора, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 25 лева, която следва да се заплати от ответника С.Д.Ц. на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между С.Д.Ц., ЕГН **********, и А.Л.Ц., ЕГН **********, сключен на 01.06.2006 г. гр. София, общ. Столична, обл. София, за което е съставен акт за граждански брак № 3094/01.06.2006 г., ЧРЕЗ РАЗВОД, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брака има С.Д.Ц. на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В.С. Ц., ЕГН **********, на майката А.Л.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето В.С. Ц., ЕГН **********, при майката А.Л.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.Д.Ц., ЕГН ********** с детето В.С. Ц., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, както и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платен годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА С.Д.Ц., ЕГН **********, да заплаща на В.С. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка А.Л.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 300 лв. (триста лева), дължима до 5-число на съответния месец, от подаване на молбата по насрещния иск на 10.08.2020 г. до настъпване на основание за изменение и прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 500 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата А.Л.Ц. да носи предбрачното си фамилно име ЧАВАЛИНОВА.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: с. Н.х. общ. Е.П., ул. „П.ш.” № …, на майка А.Л.Ц., ЕГН ********** и непълнолетното дете В.С. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 56, ал. 5 СК.
ОСЪЖДА С.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 725 лева, направени разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 25 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: