Р Е
Ш Е
Н И
Е
№ 4288
гр. Пловдив, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на девети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16307 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с
чл.415, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на “A1 България” ЕАД
против А.Й.Ч., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата в размер на 99.70 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договор за далекосъобщителна услуга ….., сумата в размер на 581.61 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата в размер на 24.75
лева – мораторна лихва за периода 10.07.2015 г. до 18.12.2017 г.
В исковата молба се твърди, че между ищецът и ответника е сключен договор
за далекосъобщителна услуга ………….., с който на ответника са предоставени услуги
за мобилен номер ….. по тарифен план М Tel Икономичен с месечна такса 12.90
лева за срок от 24 месеца. Номерът ….
бил индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата
на Оператора. Твърди се, че за отчетен период 21.01.2015 г. до 20.03.2015 г. са
ползвани услуги от ответника на стойност 63.64 лева, за които е издадена
фактура № *********/24.02.2015 г.; за периода 21.02.2015 г. до 20.03.2015 г. са
ползвани услуги на стойност 35.62 лева, за които е издадена фактура №
*********/24.03.2015 г.; за отчетен период 21.03.2015 г. до 20.04.2015 г. са
ползвани услуги от ответника на стойност 0.14 лева, за които е издадена фактура
№ *********/24.04.2015 г. и за отчетен период 21.05.2015 г. до 20.06.2015 г. са
ползвани услуги от ответника на стойност 0.3 лева, за които е издадена фактура
№ *********/24.06.2015 г. Посочените суми не са заплатени от ответника.
Излагат се твърдения, че поради неплащане на предоставените
далекосъобщителни ищецът е прекратил договора с ответника и му е начислил
неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
За вземанията ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 461/2018 по описа на ПРС, връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Дадени са указания от заповедния съд за предявяване на иск, поради
което и е образувано настоящото производство. Претендират се разноски.
Преди изпращане на исковата молба на ответника, в хода на отстраняване на нередовности по същата, ищецът е оттеглил претенцията за мораторна лихва в размер на 24.75 лева за периода
10.07.2015 г. до 18.12.2017 г.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил
отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 461/2018 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415,
ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422,
ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
За да бъдaт уважени така предявените искове ищецът следва да
докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна
страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, съдържанието на правоотношенията,
уговорена клауза за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите по вина
или инициатива на ответника в претендирания размер, прекратяване на договорите по вина
на ответника, размер на претенциите си. В тежест
на ответницата е да проведе насрещно доказване по
тези факти. При установяване на горните предпоставки
от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
По иска с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
От договор за мобилни услуги от
21.12.2013 г. и Приложение № 1 към него /л.8 и л.9/ се
установява, че същият е сключен между ответника А.Й.Ч., в качеството на потребител
и „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1
България“ ЕАД/, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен
номер. Ответникът не е оспорил, че между страните е възникнало посоченото
облигационно отношение по договор от 21.12.2013 г. с индивидуален потребителски
№ ….., който съответства на приложения към исковата молба. не се твърди и между
страните да съществува друго правоотношение по друг договор от същата дата.
По този договор се претендира
сума в общ размер на 99.70 лева, представляваща предоставени мобилни услуги за
отчетен период 21.01.2015 г. до 20.06.2015 г. За всеки един месечните отчети е
издадена фактура /л.10-13/, в която е отразено как е начислявана месечната
такса по договора и какво включва същата. Ответникът не е оспорил своевременно,
че не е потребил предоставените му услуги. Наред с
това съгласно договора се дължат месечни такси, които не зависят от това дали
реално ответникът е ползвал мобилните услуги, предоставени от ищеца, а именно
дали е провеждал мобилни разговори. Ответникът не твърди през процесния период договорът да е бил прекратен.
Срокът за заплащане
се урежда от Общите условия. Съгласно чл.26.5 от Общите условия
заплащането се извършва въз основа
на месечна фактура, издадена на името на абоната, като срокът
за плащане 15-дневен от датата на издаване
на фактурата. Видно от приложените по делото фактури, всяко едно от вземанията е с
настъпил падеж.
Съдът счита искът за главница за
доказан в пълния предявен размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Ответникът със становище,
депозирано в първото по делото съдебно заседание прави възражение за изтекла
погасителна давност на вземането. Съдът не дължи произнасяне по същото,
доколкото възражението не е заявено своевременно, а именно в срока по чл.131 ГПК.
По иска с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.92 ЗЗД
От ищеца се
претендира неустойка в общ размер на 581.61 лева за прекратяване на сключения с ответника договор по негова вина.
В чл.5.3.1 от
Приложение № 1 от 21.12.2013 г., неразделна част от договора за мобилни услуги
от 21.12.2013 г. е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от
ищеца по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти /без отстъпки/, дължими до края на срока на договора.
На първо място
ищецът не доказа, че посочения по-горе договор е прекратен по вина или
инициатива на потребителя, въпреки изрично указаната в тази насока доказателствена тежест.
Наред с това съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза, каквото възражение е навел и ответника
в становището си депозирано в съда в първото по делото съдебно заседание, което
като правен довод е допустимо и своевременно направено. В този смисъл решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидената в договора
клауза за неустойка при прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II
т. о./. При тази преценка следва да се изходи преди всичко
от характерните особености
на договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен,
но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече,
доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса /без
отстъпки/, а не въз основа на индивидуално договорената между страните
преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните
функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка
в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание
чл. 26, ал.
1, пр. 3
ЗЗД. В този смисъл
константната практика на
ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д.
№ 2659/2014г. на ВКС , I т.о.
и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от
договорите.
В този случай
няма как неустойката да бъде намалявана и да се присъжда трикратния размер на
месечните абонаментни такси, доколкото съдът приема, че клаузата е изначално
недействителна, поради противоречие с добрите нрави, а не прекомерна.
Ето защо претенцията за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя в размер на 581.61 лева ще се отхвърли изцяло,
поради противоречието на клаузата на добрите нрави.
По
отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 205 лева – разноски в
заповедното производство, 75 лева – платена държавна такса в исковото
производство и 180 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство /л.6/. Общо разноски в исковото производство в размер на 255 лева.
От тези суми и на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед
уважената част от претенциите, на ищеца следва да му бъде присъдена сума в общ
размер на 28.95 лева – разноски в заповедното производство и 37.32 лева –
разноски в исковото производство.
Ответникът доказа следните разноски – 600 лева, платено
адвокатско възнаграждение.
Ищецът е направил своевременно искане за намаляване на
възнаграждение на ответника поради прекомерност с молба от 04.07.2019 г. Съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – минималния
размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай, с оглед заявения
интерес, е 300 лева. Съдът намира с оглед фактическата и правна сложност на
делото и предвид извършените процесуални действия по делото, че адвокатското
възнаграждение на ищеца е прекомерно и същото следва да бъде намалено до
минимума, а именно – 300 лева. От тях, на основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед
отхвърлената част от претенцията следва да му бъдат присъдени разноски в размер
на 246.99 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Й.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.В.Д. и М. М. сумата в размер на 99.70
лева, представляващи незаплатени
мобилни услуги за периода 21.01.2015 г. до 20.06.2015 г. по договор за
далекосъобщителна услуга .., за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. 461/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата в размер на 581.61 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителна услуга ….. ,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Й.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано
от А.В.Д. и М.М.,
сумата в размер на 28.95 лева – разноски по ч.гр.д. 461/2018 г. по описа на ПРС и
сумата в размер на 37.32 лева –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано
от А.В.Д. и М.М. да
заплати на А.Й.Ч., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в размер на 246.99 лева – разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП