Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 26.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и осми юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора
Георгиева като разгледа докладваното от
съдията гр.д.
N 991 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от ищците В.Х.К.,
непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка П.С.К., и П.С.К., срещу
ответниците А.Х.К. и К.Т.К., втората починала в хода на делото, заместена от
своите наследници по закон В.Х.К. и А.Х.К., по заместване на баща им Х.А.К.,
син на починалата, починал преди нея, искове по чл.30 от ЗН, за
възстановяване на запазената част на ищците
от наследството на общия на ищците и на ответника А.Х.К. наследодател Х.А.К.,
разпоредил се приживе със свое имущество в полза на ответника А.Х.К. и
първоначалния ответник К.Т.К. с две отделни дарствени разпореждания с предмет
недвижими имоти, чието намаление се претендира с парично допълване на запазената
част на ищците.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на починалия на 26.02.2015г. Х.А.К., първата като негова дъщеря, втората като
преживяла го съпруга, и такъв наследник по закон е първият ответник А.Х.К., негова дъщеря, а вторият ответник К.Т.К., починала в хода на делото, е негова майка. Твърдят, че като наследници по закон съгласно Закона за наследството имат запазена част от
наследството- 1/4 от имуществото на наследодателя, на колкото се
равнява и разполагаемата част на наследодателя, като първият ищец като
непълнолетна е приела наследството по опис, а вторият ищец-преживялата съпруга
не твърди да го е приела по този начин. Твърдят, че към откриване на
наследството на наследодателя в обема му са включени 1/2 идеална част от апартамент N 1 с идентификатор на самостоятелен обект в сграда N 40909.118.28.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/ на гр.Кърджали, ведно с принадлежащите му избено
помещение, таванско помещение и общи
части, закупено през 2005г., както и
1/2 идeaлна част от МПС лек
автомобил марка Ауди, модел 80, рег. N К 9225 АК, закупен през 2004г., и 1/2
идеална част от МПС лек
автомобил марка Рено, модел Меган, рег. N К 2008 АТ, закупено през 2009г. Приживе наследодателят им с извършени безвъзмездни разпореждания, а
именно дарения, накърнява запазената им
част от наследството: на 05.04.1996г. наследодателят и Л.И. К. даряват на дъщеря
си-ответника А.Х.К. ***, представляващ ап.6 в кв. Възрожденци, подробно описан
в исковата молба, на който наследодателят Х.А.К. е собственик на 1/2 идеална част, и който апартамент на 06.12.2000г. ответникът А.Х.К. продава на трето на делото лице, както и на
15.12.2005г. наследодателят Х.А.К.
като изключителен собственик дарява на своята майка-ответника К.Т.К. недвижим имот- апартамент N 8 в гр.Кърджали,
подробно описан в исковата молба, който надарената продава на 18.04.2016г. на А.Х.К., т.е. след повече от една година от откриване на наследството на наследодателя Х.А.К..С оглед приложението на чл.28 и сл. от ЗН ищците излагат съображения относно накърняване
на запазената им част от наследодателя чрез посочените дарения и относно разполагаемата част на последния във връзка с образуване на
наследствената маса към смъртта му, при твърдения, че
дарените имоти са допълнително разпоредени от
надарените, което не позволява връщането им в наследството, поради което даренията следва да се намалят и ищците да
получат парично уравнение за възстановяване на запазените им части от
наследството с оглед принципа за забрана на неоснователното обогатяване.Твърди се в исковата молба и се конкретизира в съдебно заседание, че апартаментът, влизащ в активите на наследствената маса към смъртта на наследодателя/СОС с идентификатор N
40909.118.28.1.1/, е подобрен от ищеца П.С.К. през 2018г., след смъртта на наследодателя, и възлизащите на
обща стойност 4 420 лв. подобрения подлежат на приспадане при определяне на
стойността на имота.
Ищецът В.Х.К. претендира на основание чл.30 от ЗН да се намали дарственото разпореждане, извършено от наследодателя й в полза
на ответника А.Х.К., да се възстанови запазената й част, възлизаща на 1/4
идеална част от 1/2 идеална част от дарения имот и да се осъди ответника А.Х.К.
да й заплати сумата от 500 лв., увеличена в хода на делото на 5 132.50
лв., представляваща парично уравнение на
възстановената запазена част, както и на основание чл.30 от ЗН претендира да се
намали дарственото разпореждане, извършено приживе от наследодателя й в полза
на К.Т.К., като се възстанови запазената й част от наследството в размер на 1/4
идеална част от дарения недвижим имот и се осъди ответника А.Х.К., заместила в
хода на делото починалата К.Т.К., да й заплати сумата от 1 000лв., увеличена в
хода на делото на 15 719.50 лв., представляваща парично уравнение на възстановената запазена
част.
Ищецът П.С.К. претендира на основание чл.30 от ЗН да се намали дарственото разпореждане, извършено приживе от наследодателя й в
полза на ответника А.Х.К., да се възстанови запазената й част от наследството,
възлизаща на 1/4 идеална част от 1/2
идеална част от дарения имот и се осъди ответника А.Х.К. да й заплати сумата от
500 лв., увеличена в хода на делото на 5 132.50 лв., представляваща парично
уравнение на възстановената запазена
част, както и на основание чл.30 от ЗН
да се намали дарственото разпореждане, извършено приживе от
наследодателя й в полза на К.Т.К., като
се възстанови запазената й част в размер на 1/4 ид.част от дарения имот и се
осъдят ответниците А.Х.К. и В.Х.К., заместили в хода на делото починалата К.Т.К.,
да й заплатят сумата 1 000 лв., увеличена в хода на делото на 15 719.50
лв., представляваща парично уравнение на
възстановената запазена част.
Допълнително, в изпълнение на указанията на
съда, ищците сочат, че към смъртта си наследодателя им Х.А.К. няма задължения,
които да намаляват активите на наследството, посочени в исковата молба, както и
че тези активи към същия момент не са увеличени съгласно чл.12, ал.2 от ЗН, в
т.ч. наследодателят не притежава обикновена покъщнина. Ищецът П.С.К.
допълнително, в изпълнение на указанията на съда, уточнява, че не е приела
наследството на Х.А.К. по опис, но представя по делото заявление/декларация/ от
23.10.2018г., че ще се ползва от приемането по опис от друг наследник по
закон-наследникът В.Х.К., както и удостоверение изх.N 2033/20.11.2018г. на РС-Кърджали за липса на
името на ищеца на вписан отказ или приемане на наследство, останало от Х.А.К.,
починал на 26.02.2015г.
В съдебно заседание ищците поддържат
предявените искове, първата чрез адвокат пълномощник, втората лично и с адвокат
пълномощник, като претендират за уважаването им и за разноски по делото.
Ответникът А.Х.К. в срока по чл.131 от ГПК с отговор на исковата молба чрез
адвокат пълномощник оспорва предявените срещу нея
искове, при възражение, което първоначално е извън правната й сфера, че искът
спрямо втория ответник К.Т.К. е недопустим поради приемане наследството на
починалия наследодател по опис извън законоустановения преклузивен за това срок
по чл.61 от ЗН, който тече от смъртта на наследодателя.Прави възражение за
недопустимост на иска и по отношение на самата нея поради това, че недвижимия
имот, с който е надарена, е разпореден от нея на 06.12.2000г., след който момент
ищецът П.С.К. сключва на 29.11.2001г. брак с общия наследодател, след сключването на
който се ражда другият ищец-на ***г., и
към които два момента дареният й имот е отчужден чрез възмездна сделка, към
която не са налице други потенциални наследници на наследството на починалия й
баща.Възразява, че от съдържанието на исковата молба, предвид изискванията на чл.30 и чл.31 от ЗН, не се установява как
се определя запазената и разполагаемата
част от наследството.Претендира за отхвърляне на исковете.В съдебно заседание
чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу исковете, моли за
отхвърлянето им и за разноски по делото.
Ответникът К.Т.К. приживе, в срока по чл.131 от ГПК, не подава отговор
на исковата молба и не взема становище по предявените срещу нея искове.След
смъртта й ответникът А.Х.К. чрез адвокат пълномощник претендира за отхвърлянето
им, а ответникът В.Х.К. чрез назначения й от съда особен представител при условията
на чл.29, ал.4 от ГПК е на становище, че уважаването на иска ще е в неин
интерес, тъй като ще увеличи имуществото й.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори, че ищецът В.Х.К., ищецът П.С.К. и
ответникът А.Х.К. са наследници по закон на починалия Х.А.К., първата и третата
като негови деца, а втората като негова преживяла съпруга, а починалият в хода
на делото ответник К.Т.К. е негова майка, като наследодателят К. умира на
26.02.2015г. с последен постоянен адрес ***, на която дата и място се открива
наследството му и към който момент същият притежава само активи без задължения,
които включват 1/2 идеална част от апартамент с идентификатор на СОС N 40909.118.28.1.1, находящ се в
гр.Кърджали, 1/2 идеална част от МПС-
лек автомобил Ауди, модел 80, рег. N К 9225 АК, и 1/2 идеална част част от МПС-лек автомобил марка
Рено, модел Меган, рег. N К 2008 АТ.Безспорно е, че на 05.04.1996г.
наследодателят Х.А.К. заедно с Л.И. К./бивша първа съпруга на наследодателя и
майка на ответника А.Х.К./ даряват по
време на брака си А.Х.К. *** 6, описан подробно в исковата молба, който надарената
продава на 06.12.2000г. на трето на
делото лице.Безспорно е, че на 15.12.2005г. Х.А.К. дарява майка си К.Т.К. с
недвижим имот ап.8, находящ се в
гр.Кърджали, подробно описан в исковата молба, който на 18.04.2016г. К.Т.К.
продава на А.Х.К., запазвайки си пожизнено правото на ползване. Безспорно е, че
В.Х.К. като недееспособна е приела наследството на баща си по опис въз основа на подадено в Районен съд-Кърджали
заявление на 07.11.2017г., по което е постановено Решение N 752/16.11.2017г. по гр.дело N 1522/2017г. на РС-Кърджали, с което
заявлението е уважено и приемането по опис е вписано в особената книга по чл.49
и чл.52 от ЗН, като съставеният опис на наследството включва имуществото на
наследодателя К. от 1/2 идеална част от горепосочените апартамент с идентификатор на СОС
40909.118.28.1.1 и две МПС-та.В хода на делото, след смъртта на ответника К.Т.К.,
починала на 16.12.2018г., оставила за свои наследници по закон двете си внучки А.Х.К.
и В.Х.К., последната приема по опис наследството й, включващо парично вземане в
размер на 1 886.93 лв. по банкова сметка ***3/22.01.2019г., изд. от РС-Кърджали, а
първата в дадения й от настоящия съд срок по чл.51, ал.1 изр. 2-ро от ЗН приема
наследството й направо.
Тези обстоятелства са установени от твърденията на страните, от
процесуалните им действия в хода на делото и от неоспорените от тях писмени
доказателства, съгласно които включеното в наследството като активи имущество
към смъртта на наследодателя не е обременено с ограничени вещни права и тежести
и след смъртта на наследодателя ищецът П.С.К. по съдебен ред установява, че
част от притежавано по доказателствени актове за собственост имущество,
придобито по време на брака й с наследодателя, е нейна лична собственост, като
относно състава на наследството на починалия Х.А.К. към датата на смъртта
му 26.02.2015г., както и относно
извършените от него дарения, не се спори.
Така страните В.Х.К., А.Х.К. и П.С.К. са наследници по закон съгласно
чл.5, ал.1, вр. чл.9, ал.1 от ЗН, призовани да наследят починалия Х.А.К., баща
на първите две, съпруг на последната, и син на ответника К.Т.К., починала в
хода на делото на 16.12.2018г., оставила за свои наследници по закон от първи
ред съгласно 10, ал.1, вр. чл.5, ал.1 от ЗН внуците си А.Х.К. и В.Х.К., и
заместена от А.Х.К. по предявения от ищеца В.Х.К. иск по чл.30 от ЗН, и от А.Х.К.
и В.Х.К. по предявения от ищеца П.С.К. иск по чл.30 от ЗН, за което заместване
съдът съобрази, че ищецът В.Х.К.,
непълнолетна и действаща със съгласието на своята майка П.С.К., съгласно
чл.61, ал.2, вр. ал.1 от ЗН като недееспособна приема наследството само по опис
и встъпва в правата и задълженията на починалия ответник, нейна баба, до
размера на припадащата й се част от наследството, като е налице сливане на
качествата на ищец и на ответник до размера на тази част, водещо до процесуална
недопустимост на иска, и прекратяване на производството в същата с влязло в
сила по делото определение.Поради това и по иска, предявен от В.Х.К. срещу К.Т.К.
като ответник и в качеството й на универсален правоприемник като наследник по
закон на К.Т.К. е конституиран само другия й наследник по закон А.Х.К.,
отговорността на който подлежи на съобразяване съгласно чл.60, ал.1 от ЗН,
предвид, че правото по чл.30 от ЗН е имуществено и наследимо, поради което може
да се упражнява срещу наследниците на облагодетелстван от завещания и/или
дарения, до размера на припадащата им се част от наследството.
При смърт на страна в процеса се стига до
процесуално приемство по силата на закона и в случаите, когато правоприемникът
на починалата страна участва на лично основание
като насрещна страна по спора, е налице сливане на качеството на ищец и
ответник в един правен субект до размера на притежаваната от наследника част,
което именно обуславя и извод за недопустимост на иска в тази част поради липса
на насрещна страна, в който случай съдът прекратява производството по делото и
в който случай естеството на спорното право и вида на търсената съдебна защита
са без значение за правоприемството, съответно за сливане на качеството ищец и
ответник и за дължимата последица и прекратяване на висящия исков процес, в
който смисъл са Решение N 328/27.10.2016г. на ВКС по гр.д. N 7665/2013г. на IV г.о., и Решение N 360/2013г. от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. N 796/2012г. на IV г.о..
Трайно установена е практиката, че искът за
възстановяване на запазена част от наследството се предявява против лицата, в
полза на които наследодателят е извършил дарение или завещание, а когато
завещаният или подареният имот е отчужден и при наличие на предпоставките в
чл.37 от ЗН, може да се иска отмяна на отчуждителната сделка, но само след
успешно проведен иск по чл.30, ал.1 от ЗН.Доказаните твърдения на ищците за
отчуждение на дарения на починалия
ответник имот след изтичане на срока, обуславящ правен интерес от водене на иск
по чл.37 от ЗН, и заместване на починалия от недееспособния ищец до припадащата
му се част от наследството, в случая това, прието по опис, обуславя както
недопустимост на процесуалното правоотношение по предявения от недееспособния
ищец иск, така и липса на правен интерес от упражняване на правото по чл.30,
ал.1 от ЗН, тъй като преобразуващият му ефект като имуществено субективно право
настъпва със смъртта на ответника като наследодател и приемане на наследството,
в което не се включва задължението по чл.37 от ЗН поради изтичане на
преклузивния срок за реализиране на
отговорността по него.Не е относимо към настоящия случай разрешението,
дадено в Решение N 404/03.01.2012г.
по гр. д. N 995/2010 на ВКС, ГК, I г.о., възприето в Решение N 130/21.12.2015
по по гр. д. N 1371/2015 на ВКС, ГК, II г.о., а то е: Когато
облагодетелстваното със завещание/респ. дарение лице се е разпоредило с
получения имот в полза на трети лица и към момента на предявяване на искането
за възстановяване на запазена част е починало, а негов единствен наследник е
претендиращият възстановяване на запазена част, то правото по чл.30, ал.1 от ЗН
не се погасява поради сливане на качествата ищец-ответник. В този случай
упражняването на потестативното право е допустимо да бъде насочено срещу
приобретателя на имота, в което производство, ако съдът установи накърняване на
запазената част, ще следва да извърши преценка и на предпоставките по чл.37 от ЗН, при наличието на които може да се пристъпи към отмяна на отчужденията и
едва ако те са налице, да извърши възстановяване на запазената част по съответния
начин.Това разрешение, приложено съответно към настоящия случай, обуславя
отговорност по чл.30, ал.1 от ЗН на другия наследник по закон на починалия в
хода на делото облагодетелстван да овъзмезди наследника ищец със запазена част,
ако същата е накърнена, но до припадащата му се част от наследството на
починалия ответник, с оглед приемане на наследството направо в определения от
съда срок по чл.51, ал.1 изр.2-ро от ЗН, вр. чл.49 от ЗН.
В изпълнение на възложената на ищците
доказателствена тежест, същите чрез неоспорените по делото експертни заключения
на в.л.Д. и в.л.Д. установят пазарната стойност на имуществото, включващо се като активи в наследството на
наследодателя Х.А.К. към датата на смъртта му 26.02.2015г.- 1/2 ид. част
от апартамент с идентификатор на СОС N 40909.118.28.1.1 и същите идеални части от двете МПС, както и пазарната стойност на
имуществото, с което приживе общият
наследодател се разпорежда в полза на ответниците, към същата дата,
в т.ч. при отчитане дали същото е
обременено с вещни тежести, както и пазарната стойност на имуществото, с което
наследодателят приживе се разпорежда в полза на ответниците, но към датата на
заключението за оценка на същото, поддържана
от вещото лице в съдебно заседание като актуална през следващите 6 месеца от
датата на заключението, които не са изтекли към тази на устните прения по
делото, и съответно представляваща оценка към датата на постановяване на
съдебното решение.
Към датата 26.02.2015г. наследството на Х.А.К.
включва 1/2 ид. част от апартамент с идентификатор на СОС 40909.118.28.1.1,
находящ се в гр.Кърджали, с пазарна цена 20 054 лв., 1/2 ид.част от МПС- лек автомобил Ауди, модел 80, рег. N К 9225 АК, с пазарна цена
177.50 лв. и 1/2 ид. част от МПС-лек автомобил марка Рено,
модел Меган, рег. N К 2008 АТ, с пазарна цена 420 лв.
Към датата 26.02.2015г. 1/2 идеална част от
недвижим имот в гр.Кърджали, кв.Възрожденци, ап. N 6, описан подробно в исковата
молба, дарен на 05.04.1996г. от Х.А.К. заедно с Л.И. К./бивша първа съпруга на
наследодателя и майка на ответника А.Х.К./ на А.Х.К., продаден от последната на
06.12.2000г. на трето на делото лице, е с пазарна цена 20 530 лв., а към
датата на изготвяне на експертното заключение 05.01.2019г. - 21 659.50 лв.
Към датата 26.02.2015г. недвижим имот ап.8,
находящ се в гр.Кърджали, подробно описан в исковата молба, дарен на
15.12.2005г. от Х.А.К. на майка му К.Т.К., продаден от последната на А.Х.К. на
18.04.2016г., запазвайки си пожизнено правото на ползване, е с пазарна цена
62 878 лв., а към датата на изготвяне на експертното заключение
05.01.2019г. е 66 336 лв., при отчитане, че към 05.01.2019г. правото на
ползване с пазарна стойност 1 213.95 лв. е погасено поради смъртта на
ползвателя и не тежи към нито един от двата момента-смъртта на наследодателя и
датата на заключението, като погасено е и това на Т.И.К. и Д.П.К., починали
съответно на 28.07.2006г. и на 03.03.2010г., тежащо до смъртта им, на същия
апартамент N 8,
установено от нотариален акт, стр.14 от делото, и преписи-извлечения от акт за
смърт, стр. 110 и 111 от делото.
Към датата на изготвяне на експертното
заключение 05.01.2019г. апартамент с идентификатор на СОС 40909.118.28.1.1 е с
увеличена стойност от 46 797 лв. поради извършени в него подобрения/СМР и
монтаж на блиндирана врата/ от ищеца П.С.К. в периода от 26.04.2018г. до
04.06.2018г., за което експертът изчислява стойността на вложените труд и
материали, за които са представени и писмени доказателства.Така установеното
увеличение е съобразено при определяне стойността на включения в активите на
наследството 1/2 идеална част от апартамент 40909.118.28.1.1 към смъртта на
наследодателя и не се включва в същите, тъй като е предмет на други отношения
между наследниците, които не са част от предмета на делото.При определяне на
стойността на посочения актив е съобразена и липса на вещно право или тежест, в
съответствие с доказаното по делото погасяване на право на ползване на К.Т.К.,
тежащо на апартамент 40909.118.28.1.1 от
20.10.1997г. до 04.04.2008г., поради отказ от същото, вписано в нотариалните
книги на съда въз основа на декларация за отказ от вещно право на ползване N 107, том.1, рег.N 1444, н.дело N 107/2008г./стр.112 от делото/.
Към смъртта на наследодателя Х.А.К. наследството
му включва активи на стойност 20 651.50 лв.-неразпоредените 1/2 ид. част
от апартамент с идентификатор на СОС 40909.118.28.1.1 с пазарна цена
20 054 лв., 1/2 ид.част от МПС- лек
автомобил Ауди, модел 80, рег. N К 9225 АК, с пазарна цена
177.50 лв. и 1/2 ид. част от МПС-лек автомобил марка Рено,
модел Меган, рег. N К 2008 АТ, с пазарна цена 420 лв.
Разпореденото с безвъзмездни дарствени
разпореждания имущество към датата на смъртта на наследодателя възлиза на 83 408 лв./20 530 лв.+62 878лв./, а
към експертното заключение е 87 995.50 лв./21 659.50 лв. + 66 336 лв./.
Общата наследствена маса към датата на смъртта
на дарителя е на стойност 104 059.50 лв., а към датата на експертното
заключение е 108 647 лв., без извършените от ищеца П.С.К. подобрения в
апартамент с идентификатор 40909.118.28.1.1.
Съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН децата на
починалия наследяват по равни части, а съпругът наследява част равна на всяко
дете.Наследството на Х.А.К. се разпределя между наследниците му по закон в
равни части, по 1/3 идеална част от чистите му активи/свободно имущество/ на
стойност 20 651.50 лв., т.е. по 6 883.83 лв., които те получават след
смъртта му.Запазената част на всеки от наследниците му по закон е по 1/4 от
наследството, а разполагаемата е също 1/4 от същото-чл.29, ал.3 изр.2-ро и 3-то
от ЗН.Запазената част на наследниците по закон от формираната по чл.31 от ЗН
наследствена маса към смъртта на наследодателя възлиза общо на 78 044.63
лв., за всеки от наследниците по 26 014.88 лв., колкото е и разполагаемата
част на наследодателя, и извършените от последния приживе безвъзмездни
разпореждания превишават последната със сумата 57 393.12 лв./ получена
след като от общата наследствена маса по чл.31 от ЗН се извади разполагаемата
част и оставените чисти активи/, при което делът на наследника от чистия актив,
който получава/6 883.83 лв./ е по-малък от стойността на запазената част/26
014.88 лв./, от което следва извод, че с безвъзмездните дарствени разпореждания
се накърнява запазената част на всеки ищец със сумата 19 131.05 лв., необходима за допълване
на запазената им част, определена към момента на смъртта на наследодателя,
която по арг. от чл.36, ал.1 от ЗН се възмездява с пари според цената по време
на намаляването, когато връщането на разпоредените имоти в наследството не е възможно.
Размерът на намалението е равен на размера на превишението/накърнението/ за
наследника с право на запазена част, поискал възстановяването й, към деня на
намалението-датата на експертното заключение и съответно устните прения по
делото.В случаите на формиране на наследствена маса по чл.31 от ЗН намалението
не е дробна част от разпореденото имущество, и като цифрова величина е
паричната сума, която е необходима за допълване на запазената част според
цената по време на намалението.Така запазената част към деня на намалението е
27 161.75 лв./1/4 от 108 647 лв./, и за допълването й е необходима
сума от 20 277.92 лв./27 161.75 лв.-6 883.83 лв./, получена след като
от общата наследствена маса от 108 647 лв., определена със стойностите на
даренията към деня на намалението, се приспадне чистия получен актив от
20 651.50 лв., след което и разполагаемата част от 27 161.75 лв.,
изчислена към датата на намалението, при което превишението е 60 833.75
лв., т.е. за всеки тримата наследници по закон намалението възлиза на
20 277.92 лв., или за всяка от ищците, упражнила правото по чл.30 от ЗН
запазената част е накърнена с 20 277.92 лв., до който размер процесните
дарения по принцип подлежат на намаляване по реда на чл.33 от ЗН.
Определянето на възмездяването според цената на
имота по време на намаляване на дарението се определя от съда независимо дали
то е заявено от наследника по чл.30, ал.1 от ЗН или заявеният размер е различен
от установения от съда-по този въпрос съдът се произнася служебно, защото
присъждането на сумата е законна последица от основателността на иска по чл.30
от ЗН-Решение N 599/17.11.2003 г. по гр. д. N 240/2003 г. на
ВКС, I г.o., Решение N 1279/21.01.2009г. по гр.д. N 5702/2007г. на ВКС, II г.о., Решение N65/27.06.2019г. по гр.д. N 1526/2018г. на ВКС, I г.о., Решение N 604/28.09.1992 г. по гр. д. N 406/1992 г. на ВС, I г.о..
Съгласно чл.28, ал.2 от ЗН запазената част е
част от наследството, а не част от конкретно имущество, и представлява право от
наследството да се получи имущество на определена стойност.Когато
наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството-чл.28,
ал.1 от ЗН. Наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част-чл.30, ал.1 от ЗН, т.е. до размера на
сумата, необходима за допълване на запазената част на всеки ищец, накърнена с
двете безвъзмездни дарствени разпореждания, които съгласно чл.33 от ЗН подлежат
на намаляване като се почне от последното, което е най-близко до смъртта на
наследодателя, това от 15.12.2005г., след което се премине към това от
05.04.1996г., първото, като за всяко от тях се припада половината от
разполагаемата част на наследодателя съгласно Решение N 230/25.10.2012г. по гр.д. N 354/2012г. на ВКС, II г.о., и Решение N 1279/21.01.2009г. по гр.д. N 5702/2007г. на ВКС, II г.о., с които е дадено тълкуване по
приложението на чл.36, ал.2 от ЗН в случаите на дарение на два или повече
имота, когато сравнението на стойностите се прави за всеки един имот поотделно
и когато към всяко дарение се съотнася припадащата се разполагаема част на
наследодателя, която при две безвъзмездни разпореждания е 1/2 от разполагаемата
част, при три е 1/3 и т.нат..
По арг. от чл.36, ал.1, вр. ал.2
от ЗН при намаление на дарение, по което облагодетелстван не е наследник с
право на запазена част, призован към наследяване, същият има право да получи
само стойността на разполагаемата част, а наследник с право на запазена част,
призован към наследяване има право да получи както разполагаемата, така и
запазената си част, в противен случай ще се накърни правото му на запазена част/Решение
№ 313 от 6.III.1985 г. по гр. д. № 351/84 г., I г. о./.Така за всяко от двете
дарения е необходимо да се припадне половината от разполагаемата част на
наследодателя по цени към намалението и припадащата му се запазена част на
другия наследник по закон/ответника А.К./, тъй като от тримата наследници по
закон само двете ищци упражняват потестативното си право на възстановяване на
запазена част.
Стойността на последното дарение от
15.12.2005г., което е в полза на лице, което не е
призовано към наследяване, първоначалният ответник К.Т.К., и съответно няма
право на запазена част, е 66 336 лв. към намалението, от която то има
право да получи половината от разполагаемата част от наследството, която е
13 580.88 лв. към намалението, и след приспадането й остава имущество на
стойност 52 755.12 лв., 2/3 от което възлиза на 35 170.08 лв., или за
всяка от ищците по 17 585.04 лв., до който размер за всяка от тях по
принцип дарението подлежи на намаление при основателност на исковете им, което
е недостатъчно за допълване на запазената им част, при което на намаление
подлежи и първото дарение от 05.04.1996г..
Стойността на първото дарение,
което е в полза на лице, което е призовано към наследяване, ответника А.Х.К., е
21 659.50 лв. към деня на намалението, от която тя има право да получи
половината от разполагаемата част от наследството, която към намалението е
13 580.88 лв., както и запазената си част, припадаща се към полученото
дарение.След намаление на дарението с припадащата се разполагаема част остава
имущество на стойност 8 078.62 лв., 2/3 от което възлиза на 5 385.75 лв., или за всяка от ищците по 2 692.88 лв.,
до който размер за всяка от тях дарението подлежи на намаляване при
основателност на исковете им.Или общо намалението на двете дарения по принцип за
всяка от ищците възлиза на 20 277.92 лв..
В Решение N 209/29.04.2010г. по гр.д. N 1048/2009г. на ВКС, II г.о., е прието следното: Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни
или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право,
което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част
не съставляват дял в натура от наследството, макар Законът за наследството
при регламентацията им /чл.28 и чл.29/ да употребява изразите “част от
наследството” и “част от имуществото“ на наследодателя. Начинът на определяне на
размера на запазената част съгласно чл.31 от ЗН налага извода, че запазената
част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез
извършване на регламентираните в закона действия. Изчисляване на размера на
запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва
чрез регламентираните в чл.31 ЗН действия за определяне размера на
наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на
наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се
задълженията му, за да се определи чистия актив и мислено се прибавя стойността
на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От така
получената цифрова стойност /наследствена маса/ се определеля стойността на
разполагаемата и запазената част по правилата на чл.28 и 29 ЗН и съобразно броя
на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена
част може да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и
даренията/ имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му
част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на
запазената част, която подлежи на възстановяване. Възстановяването се извършва
в натура по правилата на чл.32 – чл.35 от ЗН в зависимост от вида, броя и
времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично
допълване на запазената част в случаите на чл.36 от ЗН. В диспозитива на съда
следва да намери отражение формираната воля с каква сума се намалява всяко от
извършените от всеки от наследодателите безвъзмездни разпореждания – завет/и
и/или дарение/я и каква е правната последица от това – отделяне и връщане в
наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е
невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено
от него изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на
запазената част по цени към момента на
намалението /т.е. постановяване на съдебното решение/ или връщане на имота
в наследството за разпределение между наследниците по закон /ако всички са
заявили искане за възстановяване на запазена част/ и заплащане стойността на
разполагаемата част по цени към момента на намаляването. Когато има повече от едно безвъзмездни разпореждания в полза на
различни лица, се преценява дали спрямо всяко от тях е налице изискването на
чл.30, ал.2 ЗН за приемане на наследството под опис. Във всички случаи съдът
отчита и тези разпореждания при преценка с каква сума следва да бъде намалено
всяко от разпорежданията в зависимост от различните хипотези на чл.32 – 35 ЗН, независимо, че искът спрямо някой от облагодетелстваните е неоснователен,
поради липса на предпоставката по чл.30, ал.2 ЗН.
В Решение N 176/04.07.2013г. по гр.д. N 1805/2013г. на ВКС, I г.о., е прието, че не във всички
случаи при уважен иск по чл.30, ал.1 от ЗН имотът се връща в наследството и
може да бъде предмет на делба.Имотът изобщо не може да се върне в наследството,
ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на
наследството/в случая това е последното
процесно дарение/ и преди вписване на исковата молба за намалението/в случая това е първото процесно дарение/,
в който случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат
отменени по реда на чл.37 от ЗН, а наследниците със запазена част получават
само парично уравнение на имуществените си права.В Решение N 150/25.11.2016г. по гр.д. N 1818/2016г. на ВКС, II г.о., е прието, че извън случаите на универсално завещание, размерът на запазената част се
установява по правилата на чл.31 ЗН, като наследството се възстановява такова,
каквото би било като имущество и стойност в деня на смъртта на наследодателя,
ако последният не беше направил безвъзмездни разпореждания. За
образуването на наследствената маса е без правно значение чия собственост са
завещаните или подарените имущества към момента на разглеждане на спора, както
и дали същите съществуват понастоящем. В масата не се включва само подарен или
завещан имот, който понастоящем е погинал поради обективни, стоящи извън волята
на лицата причини /напр. природно бедствие/, т.е. такива причини при които
имотът би погинал, дори и дарението да не е било извършено. За възможността да
се намали дарението и да се възстанови запазената част също е без значение чия
собственост към момента на разглеждане на спора е дареният имот – арг. от чл.37 ЗН. Обстоятелството, че към момента на постановяване на решението по чл.30 ЗН
имотът е собственост на трето лице, придобило го по сделка с надарения или на
оригинерно основание, препятства единствено възстановяването на запазената част
в натура, като в такава хипотеза възстановяването се извършва чрез присъждане
на паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на разрешаване на
спора, но без законна мораторна лихва по чл.86, ал.1 изр.1 от ЗЗД върху
сумата за възстановяване на запазена част от наследството по чл.36, ал.1 от ЗН съгласно Решение N 166/11.07.2014г. по гр.д. N 7030/2013г. на ВКС, III г.о., защото такава се дължи от
деня, в който длъжникът не е платил, след като е влязло в сила решението за
възстановяване на запазената част от наследството по чл.36, ал.1 от ЗН и е бил
поканен от кредитора.
Съгласно т.4
от Тълкувателно решение N 3/2013, ОСГК, ВКС, приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране/елемент от основанието/ на правото да се
иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване/т.4/. В мотивите към т.4 е
посочено, че приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта
- да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от
призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което
заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на
съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН. В производството по възстановяване на запазена
част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от
спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от
посочения в описа. Когато призовано към наследяване дееспособно лице претендира
възстановяване на запазената си част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване, посредством това заявление се
изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а именно правото
на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл.28 ЗН
лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за
направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част,
както и да иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до
размера на разполагаемата част. Наследственото имущество се обособява като
отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите
на чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на
универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите
изцяло /т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на
разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от наследодателя
дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото
имущество /запазената му част/.Съгласно т.5 от същото ТР ползващите се от
завещателното разпореждане или дарението лица могат в производството по
възстановяване на запазена част от наследството по чл.30 ЗН да направят
възражение за неспазването на предвидения в чл.61, ал.1 ЗН срок за приемане на
наследството по опис. Възражение за неспазване на срока по чл.61, ал.1 ЗН не
може да се прави спрямо посочените в чл.61, ал.2 ЗН лица, по отношение на които
срокът следва да се счита преклузивен от
момента, в който отпадне причината за недееспособността и могат да изразяват
валидно самостоятелна воля.
В Решение N 28/21.02.2014г. по гр.д. N 825/2012г. на ВКС, II г.о., е прието, че забраната
по чл.30, ал.2 от ЗН намира приложение в случаите, в които за преценката
превишават ли извършените разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е
необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл.31 от ЗН, и не
намира приложение при разпореждане с универсално завещание или на разпореждане
с един дарствен акт в полза на едно лице
с цялото включено в наследството имущество, в които случаи липсват свободни
имущества и възстановяването се извършва чрез дробта по чл.28 или чл.29 от ЗН,
съставляваща размера на запазената част, тъй като наследствена маса по чл.31 от ЗН не се образува, като определянето на лицата по чл.30, ал.2 от ЗН спрямо
които е необходимо приемане на наследството по опис е в съответствие с момента
на откриване на наследството, който съгласно чл.1 от ЗН е моментът на смъртта,
към който се преценява кои от посочените в чл.5 до чл.10 от ЗН лица са
призовани да наследят починалия, а съответно и дали заветник или надарен е
наследник по закон. В Решение N 130/2016 от 24.03.2017г. по гр.д. N 878/2016г. на ВКС, II г.о., е прието, че при смърт
на надарения /починал преди дарителя/ са
възможни два подварианта:/1/ надареният да е низходящ на дарителя и така да
попада в кръга на непосредствено
призованите към наследството на дарителя, или /2/ да не представлява такова
лице, като и в двата случая правото се упражнява не срещу самия надарен/предвид
смъртта му/, а срещу различни от него лица.В първия подвариант низходящите на
надарения също попадат в кръга на непосредствено призованите към наследството
на дарителя по право на заместване/чл.10, ал.1 от ЗН/ и по отношение на тях
упражняването на правото по чл.30, ал.1 от ЗН не се предпоставя от приемане на
наследството по опис.По отношение на всички останали възможни наследници на надарения
успешното провеждане на иска по чл.30, ал.1 от ЗН винаги изисква да се
съобразява разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика
по въпроса, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице
за негови задължения е необходимо те да са приели наследството/чл.48, изр.1-во
от ЗН/ по посочените в закона начини-чл.49, чл.51 от ЗН.От момента на
приемането на наследството наследникът отговаря за задълженията на
наследодателя било изцяло, било ограничено-до размера на полученото наследство,
ако го е приел по опис-чл.60, ал.2 от ЗН.Според чл.61, ал.1 от ЗН приемането на
наследството по опис от дееспособните е винаги изрично/трябва да се заяви
писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването, че наследството е
открито/ и то не може да се презюмира от други действия на наследника.
При съобразяване на цитираната практика,
възраженията на ответника А.Х.К., че не следва да отговаря по предявените лично
срещу нея искове, тъй като дареното й и разпоредено впоследствие от нея
имущество е към момент, в който наследодателят й няма други потенциални наследници,
е неоснователно.Формирането на наследствената маса по чл.31 от ЗН включва всички
имущества на наследодателя, налични след смъртта му, и тези, които той приживе
е разпоредил с безвъзмездни разпореждания като завещания и дарения, защото облагодетелстваният
по тях придобива имущество без насрещна престация, при което е възможно да бъде
накърнено правото на лица, които се ползват с особената закрила по чл.28 от ЗН.С разпоредбите на чл.28-чл.37 законът цели постигане на баланс между
интересите на безвъзмездно облагодетелствалите се /както надарения, така и
неговите наследници/ и наследниците на дарителя с право на запазена част,
призовани към наследяване, които се определят към смъртта на
дарителя-наследодател, при което е без значение връзката им с наследодателя към
датата на безвъзмездното разпореждане и съответно към тази на последващото
разпореждане с дареното имущество от надарения, т.е. ищците са наследници по
закон с право на запазена част към смъртта на наследодателя, към който момент
се формира масата по чл.31 от ЗН и се преценя накърнена ли е запазената им част
с дарения и завещания, когато облагодетелстваният по тях има задължение да
претърпи правната промяна от уважаване на иск по чл.30, ал.1 от ЗН.Неоснователно е възражението на ответника А.Х.К., че наследството на дарителя
и наследодателя й не е прието по опис от
първия все още недееспособен ищец в преклузивния срок по чл.61, ал.1 от ЗН-нормата
е защитна и не може да води до отнемане
на права на защитените лица.По предявения от недееспособния наследник по закон
лично срещу ответника А.Х.К. иск съгласно чл.30, ал.2 от ЗН не е необходимо
ищецът да е приел наследството по опис, защото правото се упражнява срещу друг
наследник по закон, и ищецът и ответникът са непосредствено призовани към
наследяване, което се отнася и до другия дееспособен ищец.По предявения от
недееспособния ищец иск за намаление на дарението на починалия ответник,
заместен от наследника й по закон А.Х.К., до размера на припадащата й се част
от наследството, възражението на ответника в този смисъл е
неоснователно-приемането от недееспособния ищец по опис на наследството на баща
й не е извън преклузивния срок по чл.61, ал.1 от ЗН, относим само за
дееспособните наследници.Недееспособните съгласно чл.61, ал.2 от ЗН приемат
наследството само по опис и тази възможност съществува за тях докато са
недееспособни, т.е. докато навършат пълнолетие, след който момент тече
преклузивният тримесечен срок за това, ако все още не са приели наследството по
опис, при което предявеният от В.Х.К. иск по чл.30 от ЗН за намаление на
дарението на наследодателя й в полза на К.Т.К., починала на 16.12.2018г., е
основателен и доказан, като дарението принципно, ако и ищецът беше ответник, подлежи на намаление по този иск със сумата
17 585.04 лв., от която ответникът А.Х.К. се осъди да заплати на ищеца В.Х.К.
сумата 8 792.52 лв. след намаление на дарението със същата сума,
представляваща размера на припадащата се на ответника част от наследството на К.Т.К.
съгласно чл.60, ал.1 от ЗН съответна на изчисленото намаление/т.е. половината/
за възстановяване на запазената част на ищеца В.Х.К.. Другата половина от
същата е припадаща се на ищеца В.Х.К., която не може сама срещу себе си да
отговаря по наследения дълг за овъзмездяване на собствената си запазена част, и
предвид приемането на наследството на баба й по опис ще може да се удовлетвори
от дела, който получава от същото.Съгласно чл.60, ал.2 от ЗН наследникът, който
е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото
наследство, което по арг. от чл.60, ал.1 от ЗН е делът, който му се припада от
наследството, което обуславя отговорността на наследника сам срещу себе си като
встъпваща страна в материалното правоотношение спрямо наследството, което се
открива със смъртта на наследодателя му в хода на делото.Наследеното задължение
за овъзмездяване на накърнената запазена част води до погасяване на правото му
да иска това овъзмездяване до наследствения му дял поради сливане на качеството
на кредитор и длъжник в материалното правоотношението и сливане на качеството
на ищец и ответник в процесуалното правоотношение.В този смисъл,
въпреки, че съдът не се произнася по предявения от недееспособния ищец иск по
чл.30 от ЗН относно дарението на починалата й баба, първоначален ответник, следва да се има
предвид Решение N 226/04.04.2018г. по гр.д. N 1906/2016г. на ВКС, ТК, II о., което приема, че преценката относно обема на
отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително следва да
се извърши в исковото производство като имаща значение за пасивната му
материалноправна легитимация, а не едва в рамките на изпълнителното
производство при събиране на вземането, защото принудителното изпълнение е
факултативен стадий за удовлетворяване на притезания, а приемането по опис има
правоограничаващо действие с оглед отговорността на наследника и в това се
изразява неговата защитна функция, като съдебният изпълнител е обвързан от
обективните предели на изпълнителния лист и не може да взема предвид факти и
обстоятелства, настъпили преди постановяване на решението, което се изпълнява.
Основателно е възражението на
ответника А.Х.К., по предявения първоначално не лично срещу нея от ищеца П.С.К.
иск по чл.30 от ЗН срещу заместения в хода на делото от този и от другия
ответник В.Х.К. облагодетелстван К.Т.К., че ищецът не е приела наследството по
опис на общия наследодател в преклузивния срок по чл.61, ал.1 от ЗН.Заявлението
на ищеца П.С.К., че ще се ползва от приемането по опис на наследството от
недееспособния наследник/декларация-стр.72 от делото/, и то след преклузивния
срок, относим към дееспособен наследник, има само и единствено значение на
доказателство за съставения опис на имуществото на наследодателя.Нормата на
чл.61 от ЗН е императивна, елемент от основанието на иска по чл.30, ал.1, вр.
ал.2 от ЗН, и поради това чл.62 от ЗН регламентира, че приемането по опис от
един от наследниците ползва
останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него, т.е. ползването е само по отношение на описа, тъй
като отказ след приемане по опис е недопустим.И тъй като приемането на
наследството по опис е материалноправна предпоставка за упражняване на правото
на възстановяване на запазена част, когато то се упражнява спрямо лице, което
не е призовано към наследяване и се формира маса по чл.31 от ЗН, какъвто е
облагодетелстваната по дарението, първоначалният ответник К.Т.К., като
наследниците й по закон встъпват в същото правоотношение в хода на делото, то
предявеният от ищеца П.С.К. иск по чл.30 от ЗН за намаление на дарението от
наследодателя й в полза на К.Т.К., починала на 16.12.2018г., е неоснователен
спрямо заместилите я в хода на делото наследници А.Х.К. и В.Х.К..Заявлението на
този ищец, че ще се ползва от приемането по опис, би изпълнило условието на
чл.30, ал.2 от ЗН, ако бе направено в срока по чл.61, ал.1 от ЗН, когато съдът
е длъжен да впише приемането по опис в особената за целта книга по чл.49, ал.1
от ЗН, и аргумент за това е, че след срока по чл.61, ал.1 от ЗН опис може да се
иска както от наследника/лице, което претендира да има право на наследство/ и
от други лица, посочени в чл.554, вр. чл.556 от ГПК. Именно наличието
на вписано по предвидения в закона ред и срок заявление
за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да
се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30,
ал.2 ЗН, и тъй като такова не е налице в срока по чл.61, ал.1 от ЗН за ищеца П.С.К., установено с представено удостоверение от 20.11.2018г. на
РС-Кърджали/стр.85 от делото/, предвид, че приемането по опис от другия ищец е
след този срок, правото на запазена част не може да бъде противопоставено на
облагодетелстваната съгласно чл.30, ал.2 от ЗН и съответно на правоприемниците
й в хода делото, искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне изцяло, защото за
приложението на нормата на чл.30, ал.2 от ЗН съдът следи служебно като елемент
от основанието на иска по чл.30, ал.1, вр. ал.2 от ЗН, в който смисъл е Решение
N 531/20.10.2009г. по гр.д. N 5336/2008г., ВКС, II г.о. и цитираните в него съдебни решения, Решение N 230/25.10.2012г. по гр.д. N 354/2012г., ВКС, II г.о., посоченото по-горе ТР, и др..
С оглед неоснователността на възраженията на
ответника А.Х.К. по предявените лично срещу нея искове по чл.30 от ЗН, последните
са както основателни, така и доказани, тъй като намаляване на последното
дарение не е достатъчно за допълване на запазените част на ищците и исковете им
за намаляване на първото дарение на наследодателя в полза на ответника А.Х.К.
следва да се уважат, като за всяка от ищците то подлежи на намаляване до размер
от 2 692.88 лв., която сума ответникът А.Х.К. се осъди да им заплати за накърнената им запазена
част.
Върху така определените парични еквиваленти на накърнението на
запазената част на ищците, дължими по арг. от чл.37, ал.1, вр. чл.36, ал.1
и ал.2 от ЗН и чл.30, ал.1, вр. чл.33 от ЗН, не се дължи законна лихва по
съображенията, посочени по-горе.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът В.Х.К. има право на разноски съразмерно
с уважената част от исковете й, при съобразяване на прекратената част от
производството, при което от направените от нея разноски, в т.ч. и такива
възложени в нейна тежест, а именно 60 лв. за държавна такса, 300 лв. за
възнаграждения на вещи лица и 2 400 лв. за адвокатско възнаграждение, има
право на 2 070 лв./3/4 от разноските/, които са в тежест на ответника А.Х.К..На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът П.С.К. има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, при което от направените от нея разноски от 60 лв.
за държавна такса, 300 лв. за възнаграждения на вещи лица, 10 лв. за съдебни
удостоверения и 2 400 лв. за адвокатско възнаграждение, има право на
1 385 лв./1/2 от разноските/, които са в тежест на ответника А.Х.К..На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете и при съобразяване на прекратената част от производството,
при което от направените разноски от 800 лв. за адвокатско възнаграждение има
право на 300 лв./3/8 от разноските/,
които са в тежест на ищците.При определяне на разноските съдът взе предвид, че
исковете по чл.30 от ЗН са неоценяеми/Определение N 67/19.03.2015г. по ч.гр.д. N 385/2015г., ВКС, II г.о./, при което държавната такса от по 774.08 лв., платена по сметка на
съда от ищците не по указание на съда, а по тяхно усмотрение с оглед заявеното
увеличение на цената на претендираното от тях намаление, не следва да се
разпределя по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника А.Х.К..Платеното
от ищеца П.С.К. възнаграждение за особен представител от 300 лв. остава в нейна
тежест поради неоснователност на иска й срещу ответника В.Х.К..
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА по предявения от В.Х.К. с ЕГН **********,***, действаща
като непълнолетна със съгласието на своята майка П.С.К. с ЕГН **********, против А.Х.К. с ЕГН **********,***,
заместила като наследник по закон К.Т.К. с ЕГН **********, починала в хода на
делото на 16.12.2018г., иск по чл.30 от ЗН,
извършеното от Х.А.К. с ЕГН **********,
починал на 26.02.2015г., с Нотариален акт N ***, дело
N
1466/2005г. на нотариус N 020 по РНК, в полза на
К.Т.К. с ЕГН ********** дарение на недвижим имот, представляващ апартамент N 8, находящ се в ***, със
застроена площ 76.52 кв.м., ведно с
припадащото се избено помещение N 6 с полезна площ 8.43 кв.м. и избено помещение N 10 с полезна площ 7.94 кв.м., таванско помещение N 3 с полезна площ 10.44 кв.м.,
както и 1.79 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж върху държавно място в кв.32 от 3 743 кв.м. по плана на
гр.Кърджали, със сумата 8 792.52 лв., представляваща
накърнената запазена част на В.Х.К. с
ЕГН ********** от наследството на Х.А.К. с ЕГН **********, починал на 26.02.2015г.
ОСЪЖДА А.Х.К. с ЕГН **********,***, заместила
като наследник по закон К.Т.К. с ЕГН **********, починала в хода на делото на
16.12.2018г., да заплати на В.Х.К. с ЕГН **********,***, действаща като
непълнолетна със съгласието на своята майка П.С.К. с ЕГН **********, сумата
8 792.52 лв. за възстановяване на запазената й част от наследството на Х.А.К. с ЕГН **********, починал на 26.02.2015г.
НАМАЛЯВА по предявения от В.Х.К. с ЕГН **********,***, действаща
като непълнолетна със съгласието на своята майка П.С.К. с ЕГН **********, и по
предявения от П.С.К. с ЕГН **********,***, против А.Х.К. с ЕГН **********,***, иск по чл.30 от ЗН, извършеното от Х.А.К. с ЕГН **********,
починал на 26.02.2015г., с Нотариален акт N ***. на нотариус при РС-Кърджали, в полза на А.Х.К.
с ЕГН ********** дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ
апартамент N 6,
находящ се в ***, със застроена площ 61.20 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение N 6 със
светла площ 5.79 кв.м. и 5.79 кв.м. от
общите части на сградата, както и 3.788 % идеални части от сградата и право на строеж за III зона за 67.62 кв.м., както следва:
със сумата 2 692.88 лв., представляваща накърнената запазена част на В.Х.К. с ЕГН ********** от наследството на Х.А.К. с ЕГН **********, починал на 26.02.2015г., и
със сумата 2 692.88 лв., представляваща накърнената запазена част на П.С.К. с ЕГН ********** от наследството на Х.А.К. с ЕГН **********, починал на 26.02.2015г.
ОСЪЖДА А.Х.К. с ЕГН **********,***,
да заплати на В.Х.К. с ЕГН **********,***, действаща като непълнолетна със
съгласието на своята майка П.С.К. с ЕГН **********, сумата 2 692.88 лв. за
възстановяване на запазената й част от наследството на Х.А.К. с ЕГН **********, починал на 26.02.2015г.
ОСЪЖДА А.Х.К. с ЕГН **********,***, да
заплати на П.С.К. с ЕГН **********,***, сумата 2 692.88 лв. за възстановяване
на запазената й част от наследството на Х.А.К. с ЕГН **********, починал на 26.02.2015г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.К. с ЕГН **********,***, срещу
А.Х.К. с ЕГН **********,***, и В.Х.К. с ЕГН **********,***, заместили като
наследници по закон К.Т.К. с ЕГН **********, починала в хода на делото на
16.12.2018г., иск по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от
наследството на Х.А.К. с ЕГН **********, починал на 26.02.2015г., чрез
намаление на извършеното от Х.А.К. с ЕГН **********, починал на 26.02.2015г., в
полза на К.Т.К., починала на 16.12.2018г., с Нотариален акт N ***, дело
N
1466/2005г. на нотариус N 020 по РНК, дарение на недвижим имот, представляващ апартамент N 8, находящ се в ***, със
застроена площ 76.52 кв.м., ведно с
припадащото се избено помещение N 6 с полезна площ 8.43 кв.м. и избено помещение N 10 с полезна площ 7.94 кв.м., таванско помещение N 3 с полезна площ 10.44 кв.м.,
както и 1.79 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж върху държавно място в кв.32 от 3 743 кв.м. по плана на
гр.Кърджали.
ОСЪЖДА А.Х.К. с ЕГН **********,***, да заплати на В.Х.К. с ЕГН **********,***, действаща като
непълнолетна със съгласието на своята майка П.С.К. с ЕГН **********, сумата
2 070 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Х.К. с ЕГН **********,***, да заплати на П.С.К. с ЕГН **********,*** 385 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА П.С.К. с ЕГН **********,***, и
В.Х.К. с ЕГН **********,***, действаща като непълнолетна със съгласието на
своята майка П.С.К. с ЕГН **********, да заплатят на А.Х.К. с ЕГН **********,***, сумата 300 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: