О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 03.05.2018
година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, пети състав
на ……..…трети май……………..….… две хиляди и осемнадесета година
в
закрито заседание в следния
състав :
СЪДИЯ: АННА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова……………………………..
гражданско
дело №……………… 227………….по описа за 2018 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на К.И.Б., с която се предявяват срещу ЧСИ Миладин
Миладинов, рег. № 786, обективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване
на претърпени имуществени вреди в размер на 146 лева и на неимуществени вреди в
размер на 1 550 000 лева.
С разпореждане № 301/04.04.2018
година, съдията-докладчик прецени исковата молба като нередовна и неотговаряща
на изискванията на чл. 127 ГПК: От изложеното в нея не е ясно какъв е правният
интерес на ищеца от предявяване на исковата претенция, доколкото се твърди, че
страна по изпълнителното дело № 2163/2017 година на ЧСИ Миладин Миладинов е
съпругата на ищеца Т.Ц.Б.. Също така липсва ясно и точно изложение на
обстоятелствата, на които се основават исковете – дали се обжалват действията
на съдебния изпълнител по изпълнителното дело или се претендират вреди,
претърпени от действията на съдебния изпълнител, като в тази насока не е
посочено точно от какви фактически или правни действия на ответника са
произлезли твърдените имуществени и неимуществени вреди. Едновременно с това на
ищеца е указано – да обоснове правния си интерес от предявените искове с оглед
твърдението, че не той, а съпругата му е длъжник по изпълнителното дело, както
и да изложи ясно и точно обстоятелствата, на които основава исковете си.
За изпълнение указанията на съда на ищеца
е предоставен едноседмичен срок от съобщение. Едновременно
с това са му разяснени последиците от неизпълнение, а именно – производството
по делото ще бъде прекратено.
Видно от върната в съда
разписка, ищецът е получил съобщението за оставяне без движение на 19.04.2018
година, на посочения в исковата молба адрес, лично.
Сега ищецът
подава молба вх. № 3731/25.04.2018 година, с която заявява, че доколкото той
плаща ежемесечните вноски по изпълнителното дело, то предявените искове са в
защита на неговите права, а не тези на съпругата му Т.Б.. На второ място
заявява, че фактическите действия на ЧСИ, от които са произлезли претендираните
неимуществени вреди, се изразяват в неадминистриране на подадената от ищеца, в
качеството му на пълномощник, жалба до СГС по реда на чл. 423 от ГПК. Изложени
са, още, съображения за упражняван върху ЧСИ натиск, както и за причинени
неимуществени вреди в резултат на незачитане личността на плащащия вноските по
изпълнителното дело и отказ да му се даде дължимата защита.
Съдът, като прецени обстоятелствата, на които се основава
исковата претенция и се запозна с доводите и твърденията, изложени в исковата и
уточняващата молба, приема от правна страна следното:
Основно
процесуално задължение на съда е преди да разгледа по същество повдигнатия пред
него правен спор да извърши проверка на процесуалните предпоставки, които
обуславят наличието на право на иск. Наличието на положителните, респ. липсата
на отрицателните процесуални предпоставки, се явява определящо за надлежното
упражняване на правото на иск и за допустимостта на крайния съдебен акт.
Изложените
в исковата молба многобройни твърдения са противоречиви и взаимноизключващи се,
водещи до цялостна неяснота относно обстоятелствата, на които се основават
исковите претенции. Основният момент, който може да се извлече от исковата
молба и от уточняващата молба, се свежда до понасянето на вреди от страна на
ищеца. От там нататък се изброяват многобройни факти и обстоятелства, които
рефлектират както върху основанието на иска, така и върху петитума при
проверката за редовност и допустимост по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК, като за
съда е невъзможно да извлече кои са правопораждащите факти на ищцовата
претенция, т.е. от настъпването на кои факти се извлича причиняването на претендираните
имуществени и неимуществени вреди.
От уточняващата молба единствено се
изяснява, че ищецът претендира не чужди права, респективно тези на съпругата си
– длъжник в изпълнителното производство, а свои. В същото време, заявлението „неимуществените/емоционални
вреди произтичат от пълното неглижиране от страна на ответника на законовите му
задължения и абсолютното пренебрежение спрямо личността на плащащия вноските по
ИД…“ не се явява ясно и достатъчно изложение на фактическите обстоятелства, на
които ищецът основава претенциите си. Така, за съда е невъзможно да установи
кои са признаците на спорното право и да очертае предмета на делото. Не без значение
е и фактът, че така описаните вреди не са конкретизирани по период, а що касае
претенцията за имуществени вреди, то въобще липсват твърдения – в какво се
състоят увреждащите действия/бездействия на ответника, в какво се състои
причинната връзка между тях и твърдяното намаляване на имотното състояние на
ищеца. Липсата на несъмнени и ясно очертани твърдения за действията или
бездействията, с които са причинени вредите и тяхното съдържание, не позволяват извода за
отстраняване на първоначалните нередовности на ИМ.
От
всички изложени обстоятелства, съдът приема, че обективно съединените искове се
явяват недопустими поради липсата на ясно очертан спорен предмет, т.е. липсата
на ясно очертано спорно материално право. Макар и да са изложени данни за
претърпени от ищеца вреди, същите са изложени по начин, който изключва
валидното сезиране на съда за разглеждането на така повдигнатия
гражданскоправен спор. За прецизното
изясняване на тези въпроси съдът не може да се основава на догадки или
предположения какво действително е искал да изложи ищеца в исковата си молба. Настоящият
съдебен състав положи усилия за изясняване естеството на исковата претенция,
като остави без движение исковата молба и даде подробни указания за
отстраняване на визираните в нея неясноти. Даването на по-нататъшни указания би
представлявало оказване на своеобразно съдействие в полза на ищеца, което би
нарушило принципите на служебното начало и равенството на страните в исковия
процес.
С
оглед на гореизложеното производството по настоящото дело следва да се прекрати
поради недопустимост на иска, а на ищеца да се върне исковата молба.
С уточняваща молба вх. № 3731/25.04.2018
година е поискано освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски в исковото
производство. Предвид прекратяването на производството и очевидната
недопустимост на исковата претенция съдът не намира за нужно и процесуално
целесъобразно да се произнася по това искане.
Водим
от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 227/2018
година по описа на Окръжен съд – Хасково поради недопустимост на иска.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 3059/03.04.2018
година на ищеца.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: