Решение по дело №190/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от М. Х. А. от [населено място] общ. Казанлък против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0284-000-102/ 24.02.2024г, издадена от полицейски орган в РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като постановена в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя не е налице нито една от материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2а, б. а ЗДвП за налагане на ПАМ. Твърди, че водачът на автомобила е притежавал свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, издадено в Обединено кралство Великобритания, което не го прави неправоспособен. Посочва разминавания между съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и заповедта относно посочените дата и час на управление на МПС. В представено писмено становище поддържа също, че в заповедта бланкетно е посочено, че водачът е неправоспособен без да е посочено защо свидетелството му не отговаря на изискванията за валидност и без в АУАН да е посочена датата му на издаване с оглед съобразяване на споразумението за оттегляне между страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания. По тези съображения е направено искане за отмяна на заповедта.

Ответникът П. Т. - полицейски орган в РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа, че е установил управление на автомобила от лице, чието СУМПС е издадено от Обединено Кралство Великобритания и тримесечният срок за управление с него от влизане в страната е изтекъл. Обяснява разминаването в дати и часове между АУАН и заповедта за налагане на ПАМ с времето на спиране на автомобила малко преди полунощ и изготвяне на документите на следващата дата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0284-000-102/ 24.02.2024г, издадена от П. Т. - полицейски инспектор в РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, на М. Х. А. от [населено място], общ. Казанлък е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 535D за срок от 6 месеца, отнети са свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 бр регистрационни табели с № [рег. номер]. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че на 24.02.2024г около 00:05ч в [населено място] на бул. „Ал. Батенберг“ № 4 лицето Г. Д. Г. управлява лек автомобил „БМВ 535D с рег.№ [рег. номер], собственост на М. Х. А. като след справка в автоматизираните информационни системи „Административнонаказателна отговорност“ и „Български документи за самоличност“ е установено, че водачът не е правоспособен, за което му е съставен АУАН.

На Г. Д. Г. е издадено наказателно постановление № 24-0284-000282 от 08.03.2024г въз основа на съставен от полицейски инспектор П. Т. АУАН GA 1042666 от 24.02.2024г за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 24.02.2024г около 00:01 ч в [населено място] на бул. „Ал. Батенберг“ № 4 управлява лек автомобил „БМВ 535D с рег.№ [рег. номер], собственост на М. Х. А., със СУМПС за категория В, № GROZE908066G99ZS, издадено от Обединено кралство Великобритания, като при направена справка е установено, че лицето е влязло на територията на Република България на 21.09.2023г.

По делото е представена и приета като доказателство заповед № 349з-54/07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая полицай П. П. заема длъжност „полицейски инспектор в РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора“, видно от АУАН, където тя е изписана изцяло. Като такъв е надлежно упълномощен да издава актове от вида на процесния, съгласно цитираната в административния акт и представена по делото Заповед № №349з-54/07.01.2022 г на Директора на ОД на МВР Стара Загора.

Процесната заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на всички правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“ а“ от ЗДвП, включително чрез рефериране към АУАН GA 1042666 от 24.02.2024г. Той е част от административната преписка по издаване на заповедта и е допустимо в такъв документ да съдържат фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК, в това число къде е извършено управлението на процесното МПС и откъде произтича приетата невалидност на СУМПС на водача.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП в относимата редакция /ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Видно от доказателствата по делото, оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон. На Г. Г., управлявал лекия автомобил, е издаден АУАН GA 1042666 от 24.02.2024г за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, според който българските граждани могат да управляват МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. От акта се установява, че на 24.02.2024г собственият на М. А. лек автомобил е управляван от Г. Г. с чуждестранно национално свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, а Г. е влязъл на територията на Република България на 21.09.2023г. Тези обстоятелства, включително управлението след тримесечния срок по чл. 162, ал.1 от ЗДвП, не са спорни между страните. Видно от доказателствата по преписката, свидетелството за управление на Г. Г. не е изземвано, но не е и представено по делото. Жалбоподателят твърди, че валидността му е до 22.02.2031г и отговаря на изискванията на приложение № 6 от Конвенцията за движението по пътищата, т.е. на правилото на чл.161, т.1 от ЗДвП, доколкото е издадено от страна, ратифицирала конвенцията. Следователно доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, с които обосновава незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ при дадени указания с разпореждане от 25.03.2024г, е негова. Поради липсата на документа съдът не е в състояние да извърши проверка за валидността му и за съответствието му с националното законодателство, респективно дали възражението на жалбоподателя е основателно.

По тези съображения съдът намира оспорената заповед за законосъобразна след като ПАМ е приложена от компетентен орган, спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото на защита на адресата. Несъответствието между АУАН и заповедта относно дата и часа на констатиране на противоправното деяние, съответно 23.02.2024 г около 23.55ч и 24.02.2024г около 00:05ч, не представлява съществено процесуално нарушение, защото обективно не би могло да доведе до друг правен резултат относно преценката на необходимите условия за прилагане на ПАМ в конкретния случай. Мярката е наложена в минимално предвидения от закона срок и е съобразена с целта на закона - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Тя не засяга правата на адресата повече от необходимото за тази цел. По всички тези съображения жалбата против заповедта за прилагането й следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горните мотиви и на основание Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Х. А. [ЕГН] от [населено място], общ. Казанлък, [улица]против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0284-000-102/ 24.02.2024г, издадена от полицейски инспектор в РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на лек автомобил с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, като неоснователна.

Решението не подлежи на касационно обжалване.