Р Е Ш Е Н И Е
№ 260439 11.03.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 770 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Й.А.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: адвокат И.И., против „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ №2, представлявано от Директора инж. Продан Проданов, за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 12 – 01-286 от 29.11.2019 година на Директора на ПТП – Пловдив, като незаконосъобразно, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 8 022 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от шест месеца, считано от 05.12.2019 година /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 327, 14 лева, представляваща обезщетение, платено от ищеца на основание чл.221 от КТ, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Процесуалният представител на ищеца излага, че до 05.12.2019 година доверителят й бил в трудовоправни отношения на длъжност „Ръководител движение, ръководител смята, РТЕ“, Бизнес център Бургас в Поделение за товарни превози – Пловдив към „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД. На посочената дата му била връчена заповедта, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
В исковата молба са изложени доводи относно спазване на местната подсъдност за предявяване на иска и допустимостта му с оглед спазване на срока за предявяването му, съгласно чл. 358 от КТ.
Относно основанието на исковата молба е посочено, че заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание е многословна, изпълнена с факти, както и са посочени правилата от Правилата за етично поведение на дружеството, Правилника за вътрешния трудов ред в поделение за товарни превози – Пловдив, както и нормите на КТ, които работодателят е приел, че са нарушени. Посочено е от името на ищеца, че от заповедта не става ясно и конкретно какви точно нарушения на трудовата дисциплина са извършени, за кои нарушения са изискани обяснения, кои конкретни задължения, вменени в длъжностната характеристика на лицето, не са изпълнени. Уточнено е, че е посочен период от време – 01.10.2019 година – 31.10.2019 година и този факт следва да бъде взет предвид с оглед приложение на чл.195, чл.189, ал.2 от КТ и чл.194 от КТ. В тази насока е посочено още, че коренно се различават фактите, изложени в заповедта и писмото за изискване даване на обяснения в процедурата по налагане на наказание. На следващо място са изложени твърдения, че ищецът не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. От негово име процесуалният му представител твърди, че повече от 30 години е служител на ответното дружество и няма наложено нито едно дисциплинарно наказание за периода. Посочено е още, че преди налагане на наказанието работодателят не е извършил преценка по чл. 189 от КТ, като не са отчетени тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Предвид конкретно описани факти в заповедта е посочено, че въпросът за наказателната отговорност на лицето, не е тъждествен с въпроса за дисциплинарната отговорност, когато нарушението е подведено под хипотезите на чл.190, ал.1, т.4 от КТ, предложение първо и чл.190, ал.1, т.7 от КТ и е обусловило уволнението като дисциплинарно наказание, в който смисъл ищецът се позовава на практиката на ВКС. Уточнено е, че когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на работника, това действие следва да бъде установено от обективна страна, следва да бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност.
По отношение на иска за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение в размер на 6 работни заплати на основание чл.225, ал.1 от КТ е посочено, че към датата на подаване на исковата молба ищецът е безработен.
В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, считано от получаване на препис от исковата молба, от името на ответника „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт в ПТП Пловдив Р. Р., е постъпил писмен отговор.
В писмения отговор е направено възражение, че ответникът не е пасивно процесуално правно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като Поделение Товарни превози – Пловдив е работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.
Относно основателността на иска в писмения отговор са посочени правилата, които работодателят е приел, че са нарушени и е описана фактическа обстановка.
От името на ответника е дадено становище по доказателствени искания на ищеца, както и са направи доказателствени искания за установяване на твърденията, посочени в писмения отговор.
Процесуалният представител на ответника е отправил искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат А., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на исковете.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявените искове са със следните материално правни основания: Чл.344, т.1 от КТ за отмяна на като незаконно на дисциплинарно наказание „уволнение“, чл.344, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; с правно основание чл. 344, т.3 вр. чл.225 от КТ за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, както и с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, на отпаднало основание, за осъждане на ответника да плати на ищеца сума, която ищецът му е заплатил на основание чл.221 от КТ.
Настоящият състав приема, че възражението относно липсата на процесуална легитимация на ответника да отговаря по предявения иск е неоснователно, в който смисъл са изложени съображения в определението по чл. 140 от ГПК и в съдебно заседание по повод възражение от процесуалния представител на ответника. Поделение за товарни превози – Пловдив не е правоспособен по смисъла на чл.27 от ГПК, съгласно който процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Не се установява, че посоченото поделение е самостоятелен субект на правото. Видно от приетото като писмено доказателство допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение от 04.07.2013 година, страни по него са „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД и, като работодател и Й. А. Щ., като работник. В споразумението е посочено, че мястото на работа на ответника е „БДЖ - ТП“ ЕООД Бизнес център Бургас. Този извод не се променя и от приложеното писмено доказателства за предприемане на действия по чл.123 от КТ. Поради изложеното и по тази причина настоящият състав приема, че ответникът е работодател по смисъла и на §1, т.1 от ДР на КТ.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, установява се и от посоченото по – горе допълнително споразумение към трудов договор, че ищецът е заемал длъжността на която е бил преназначен „Ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“ звено Експлоатация Бургас, разпределителна, Владимир Павлов, Дружба, Карнобат в Бизнес център Бургас на БДЖ – Товарни превози“ ЕООД с място на работа „БДЖ - ТП“ ЕООД, като срокът на договора не е определени и месечното трудово възнаграждение е 612 лева, към което се начисляват и допълнителни трудови възнаграждения.
Трудовият договор е прекратен със Заповед № 12-01.286 от 29.01.2019 година на Директор на поделение за Товарни превози Пловдив – поделение към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД с уволнение на ищеца поради грубо нарушение на трудовата дисциплина и на основание чл.195, ал.1, вр. чл. 190, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.197, т.8 и т.10 от КТ, както и на основание чл.188, т.3 от КТ. В заповедта, на страница 7, е описана следната фактическа обстановка Й.А.Щ., като длъжностно лице „Ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“, като извършител в съучастие с М.М.М. – съизвършител и Н. Р. А. - съизвършител се е възползвал от служебното си положение като от товарен вагон на влак № 80622, превозващ гориво по линия Бургас – Русе е отнел чужди движими вещи, а именно 1072 литра гориво на стойност 2 358, 40 лева от владението на П.С.П. – Директор на Поделение за товарни превози – Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като действията, извършени от работника са целели извличане на изгода за себе си или за другиго, при това с умисъл. В заповедта е посочено още, че служителят е задържан на 30.10.2019 година от органите на МВР в село Свобода, област Бургас, в района на гара Дружба. От общо намереното количество 1072 литра гориво в автомобилите на тримата служители на ПТП Пловдив около 200 литра дизелово гориво /по писмени обяснения на А. Щ./ са били намерени в лек автомобил, собственост на сина му, управлява от А. Щ.. В заповедта посочените факти е прието, че осъществяват състава на чл.188, т.8 от КТ - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.
В заповедта е прието още, че е налице и хипотезата на чл. 187, ал.1, т.10 от КТ - „Неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение”, тъй като ищецът е нарушил т. I от Заповед №209/28.04.2015г. на Управителя на „БДЖ - Товарни превози” ЕООД, според която е забранено на работниците и служителите на дружеството „при намерени вещи, предмети, съдове за съхраняване на горива и смазочни материали, разпилени или разтоварени товари от вагоните, елементи от подвижния железопътен състав и железопътната инфраструктура, включително и при извършени престъпни посегателства от други лица да ги взимат по какъвто и да е повод”. Изложено е, че ищецът е нарушил тази част от заповедта като на 30.10.2019 г., вземайки и превозвайки в чужд лек автомобил около 200 литра дизелово гориво, се е отправил към с.Свобода. област Бургас в района на гара „Дружба“;
Работодателят е приел, че е налице и хипотезата на
чл. 187, ал.1, т.10 от КТ , тъй като ищецът е нарушил т. II от Заповед №209/28.04.2015г.
на Управителя на „БДЖ - Товарни превози” ЕООД, според която „Преместването
на откритите и изоставени съдове, предмети, материали, товари, части от
подвижиш железопътен състав и железопътната инфраструктура да се осъществява
след нареждане, даване на указания и съгласуване действията с органите на МВР и
под прякото ръководство на ръководителя на обекта или отговорното длъжностно
лице за района (директор ПТП, началник ЛД и ВРЦ отговорник ЕП) ”, като е преместил в
чужд лек автомобил около 200 литра дизелово гориво и се е отправил към
с.Свобода, област Бургас в района на гара „Дружба“, където е задължат от органите на МВР.
В заповедта е посочено още, че е налице цитираната
законова хипотеза на чл.187, ал.1, т.10 от КТ,
и поради това, че работникът е
нарушил t.VI от Заповед №209/28.04.2015г. на Управителя на
„БДЖ - Товарни превози” ЕООД, според която работниците и служителите при изпълнението на служебните си задължени
незабавно да уведомяват прекия си ръководител,
а той от своя страна директора на съответното ПТП …., както и ако
открият празни или пълни съдове за
горива и смазочни материали, за които
няма изрично разрешение за разполагане на съответното място“, като не е
уведомил прекия си ръководител за
наличието на около 200 литра дизелово гориво
на нерегламентирано място и след като ги е взел, се е отправил към с.Свобода, област Бургас в
района на гара „Дружба“, където е задължат от
органите на МВР.
Останалите факти, описани в заповедта са относно публикации относно този случай в медии, за които работодателят е приел, че осъществяват нарушения на трудовата дисциплина по КТ, Правилника за вътрешния трудов ред и Правилника за етично поведение на дружеството. Изложени са подробни правни доводи.
От изисканата служебна справка се установява, е образувано досъдебно производство с протокол за първото действие по разследването - претърсване, за това, че на 30.10.2019 година в село Свобода, ЖП гара Дружба от влакова композиция, позиционирана в близост до изоставена постройка на гара „Нова“ чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство – маркуч с помпа, отнел чужди движими вещи - 1000 литра дизелово гориво, собственост на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК. По делото в качеството на обвиняеми са привлечени три лиза, сред които и ищеца Й.А.Щ.. До датата на приключване на устните състезания по настоящото дело не е образувано съдебно производство.
В исковата молба, като едно от основанията за незаконосъобразност на уволнението е посочено, че въпросите, на които е следвало да отговори ищеца по повод даване на обяснение на основание чл.193 от ГПК в хода на дисциплинарното производство нямат нищо общо с изложените факти от заповедта, както и там не са установи конкретни нарушения на трудовите задължения.
Настоящият състав приема, че този довод за незаконосъобразност на уволнението е основателен. Съгласно чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В ал.2 е посочено, че когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
В случая, видно от приложеното към исковата молба писмо с изходящ
номер от 12.11.2019 година /лист 13 от делото/ на ищеца от името на
работодателя са зададени 17 въпроса,
като само въпрос 16 е относно това дали работникът е бил задържан и къде
на 30.10.2019 година от органите на МВР, за какъв период и защо. Останалите
въпроси касаят организацията на работата и по – конкретно бил ли е на работа
ищеца на 30.10.2019 година, инструктирал ли е служителите лично, кои служители са били включени в маневрената
бригада, кой и по какъв начин е наредил в какъв състав да се композират влаковите състави на посочената дата, в колко часа е тръгнала гаровата маневра, кои влакове са били композирани, как ищецът е
пристигнал на работа /с какво МПС/,
положил ли е подпис на инструктажната книга, кой и как е разпределил работата относно извършване на маневрената
дейност на посочената дата, в колко часа са изтеглили композицията, в колко
часа ищецът е напуснал работното място и по какъв начин, каква е причината да
не се яви на нощно дежурство на 31.10.2019 година/01.11.2019 година, им ли
личен автомобил и какъв е регистрационния му номер. 
Анотирана съдебна практика
Предвид посочения по – горе предмет на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и описаните в нея факти, настоящият състав приема, че обясненията не са изискани с посочените обстоятелства в смисъл, в който да се гарантира правото на защита на работника в дисциплинарното производство, каквато е целта на нормата. Видно от съдържанието от работника не са изискани обяснения за посочените в заповедта нарушения, а за конкретни факти относно посочената работа.
Предвид изложеното при налагане на дисциплинарното наказание в случая е допуснато процесуално нарушение, което следва да бъде приравнено на липса на изискани обяснения за релевантните факти и обстоятелства. Това е достатъчно основание за отмяна на уволнението като незаконно по смисъла на чл.193, ал.2 от КТ.
За установяване наличието на основание за спиране по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК на настоящото производство поради разкриване на престъпни обстоятелства от изхода на които зависи изходът по гражданския спор, предвид образувано досъдебно производство в хода на което са повдигнати обвинения, по делото като свидетели са допуснати Н. Р. А. и М. М. М.. На свидетелите е указано възможността да откажат да отговарят на въпроси на основание чл.166, ал.2 от ГПК, както и допустимостта на отговорите е преценена с оглед правилото на чл.124, ал. 5 от ГПК, регулиращ хипотезите, в които по гражданско правен ред може да бъде предмет на доказване извършването на престъпление. От изложеното от тях не може да бъде направен извод в посочената насока, а и предвид основанието на което настоящият състав приема, че е незаконосъобразно уволнението, което е нарушение на процедурата, не е налице основание за спиране на производството по настоящото дело. Свидетелят М.Г.Д., който е работил с ищеца 6години, установява косвено данни относно събитията на посочената дата, тъй като не е очевидец, а разказва как е преминал работния, както и кога му се обадили за извършена кражба на гориво и какви действия са предприети. По тези съображения настоящият състав приема, че не е налице основание за спиране на производството по делото на посочената правно основание.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което уволнението на ищеца да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изложеното е основателен и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от ГПК – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Основателен е и иска на ищеца за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца. Наказанието е наложено на 05.12.2019 година с връчване на заповедта на ищеца при условията на отказ. Шестмесечният период започва от посочената дата и е до 05.06.2020 година. В заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че за периода от 16.12.2019 година до 31.03.2020 година ищецът е работил във фирма „Адена трейд“ с брутна заплата от 900 лева за месеците януари, февруари и март на 2020 година и 426, 32 лева за девет работни дни през месец декември 2019 година. В заключението на вещото лице са посочени два варианта за определяне на дължимото възнаграждение – с отчитане на получените от ищеца ваучери за храна и без тях. В този смисъл и за преценка дали тази стойност следва да бъде включена в размер на допълнителното трудово възнаграждение настоящият състав приема, че ваучерите за храна представляват специфична добавка към трудовото възнаграждение и се дължат по силата на чл. 269, ал. 2 КТ. В чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е посочено, че за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Поради изложеното настоящият състав приема, че в брутното трудово възнаграждение се включват и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, каквито следва да се приеме, че са ваучерите за храна. В конкретния случай не се установява основанието за заплащане на тези ваучери, но предвид правното естество на това вземането за постоянния му характер, посочено по – горе следва да се приеме, че се включват в допълнителното трудово възнаграждение. Съгласно чл.228 от КТ е посочено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В конкретния случай при определяне на брутното трудово възнаграждение на ищеца вещото лице е взела предвид размера на възнаграждението, получено за месец октомври 2019 година, тъй като за месец ноември 2019 година /който е предхождащ месеца на уволнението/ ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Поради това месечната база за определяне на възнаграждението е 1 387, 14 лева бруто. Предвид изложеното вещото лице е посочило, че стойността на обезщетението за шест месеца, направено на посочената база е 8 322, 84 лева и след приспадане на полученото трудово възнаграждение за посочения период при друг работодател „Ардена трейд“, което е в размер от 3 126, 32 лева, дължимата сума е 5 196, 52 лева.
По изложените по – горе съображения и на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата 5 169, 52 лева, а за разликата до пълния предявен размер на тази претенция от 8 022 лева искът следва да бъде отхвърлен. Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 04.02.2020 година до окончателното й плащане.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ настоящият състав приема следното:
Предпоставка за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД за връщане на платеното обезщетение е отмяната на уволнението. Сумата е дължима от работника при дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение /чл.221, ал.2 от КТ/.
От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че с квитанция № 473 от 16.12.2019 година ищецът е внесъл в касата ПТП – Пловдив сумата 1 327, 14 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. По данни от счетоводната програма за посочената дата сумата е внесена и квитанцията е вписана под №14, сумите са осчетоводени и партидата на ищеца е закрита. Посочената квитанция е прието като писмено доказателство и по настоящото дело.
Предвид изложеното относно основателност на предявения иск за отмяна на уволнението като незаконосъобразно е отпаднало основанието за заплащане на тази сума и ответникът следва да бъде осъден да я плати на ищеца.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което уволнението да бъде отменено като незаконосъобразно, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение на основание чл.225 от КТ частично, както и пълният размер на сумата, претендирана на основание неоснователно обогатяване.
По разноските, направени по водене на делото:
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца, съответно на уважената част от исковете. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие уговореното и платено възнаграждение е в размер от 1 200 лева, допълнително е платена и сума в размер от 360 лева за явяване в съдебни заседания на 12.10.2020 година, 11.01.2021 година и 11.02.2021 година. Общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени, предвид частичното отхвърляне на претенцията следва да бъде определен в размер на 1 200 лева.
От името на ответната страна е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 800 лева и разходи. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля размера, посочен в чл.37 от Закона за правната помощ. В Наредбата за правната помощ трудови дела за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато искът е предявен самостоятелно – от 50 до 100 лв., а по трудови дела с определен материален интерес – от 100 до 300 лв.. Предвид изложеното относно частичното отхвърляне на иска с правно основание чл.225 от КТ следва ищецът да бъде осъден да плати на ответника разноски в размер от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. До пълния предявен размер от 800 лева претенцията следва да бъде отхвърлена. Не следва да бъдат присъждани и направени разходи, тъй като не се разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, а и не са доказани в настоящото производство.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. чл.83, ал.1, т.1 и съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50, 00 лева за иска за отмяна на уволнението, държавна такса в размер от 50 лева за иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и държавна такса в размер от 207, 86 лева за иска за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ, сумата 53, 09 лева за иска за заплащане на сума на основание неоснователно обогатяване, както и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконосъобразно уволнението на Й.А.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед № 12 – 01-286 от 29.11.2019 година на Директора на ПТП – Пловдив, по повод иска, предявен от него срещу „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ №2, представлявано от Директора инж. Продан Проданов.
ВЪЗСТАНОВЯВА Й.А.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“ в Бизнес център Бургас на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Пловдив, с място на работа „БДЖ - ТП“ ЕООД.
ОСЪЖДА „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ №2, представлявано от Директора инж. Продан Проданов, да плати на Й.А.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 5 196, 52 лева /пет хиляди сто деветдесет и шест лева, петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението, извършено с връчване Заповед № 12 – 01-286 от 29.11.2019 година на Директора на ПТП – Пловдив, за периода от 05.12.2019 година до 05.06.2020 година, като за периода от 16.12.2019 година до 31.03.2020 година е приспаднато полученото при друг работодател възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от 5 196, 52 лева /пет хиляди сто деветдесет и шест лева, петдесет и две стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 04.02.2020 година до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Й.А.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ №2, представлявано от Директора инж. Продан Проданов, за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение с правно основание чл.225 от КТ за период от шест месеца, считано от 05.12.2019 година до 05.06.2020 година, за разликата между присъдената на това основание сума от 5 196, 52 лева /пет хиляди сто деветдесет и шест лева, петдесет и две стотинки/ до пълния предявен размер от 8 022 лева /осем хиляди двадесет и два лева/.
ОСЪЖДА „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ №2, представлявано от Директора инж. Продан Проданов, да плати на Й.А.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 327, 14 лева /хиляда триста двадесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ на основание отпаднало основание и представляваща сума платена от ищеца в полза на ответника като обезщетение при уволнение за неспазено предизвестие.
ОСЪЖДА „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ №2, представлявано от Директора инж. Продан Проданов, да плати на Й.А.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на ответника сума в размер от 1 200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от Й.А.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ №2, представлявано от Директора инж. Продан Проданов, за осъждане на ответника да плати на ищеца разноски в размер разликата между присъдената на това основание сума от 1 200 лева /хиляда и двеста лева/ до пълния предявен размер на претенцията от 1 560 лева /хиляда петстотин и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА Й.А.Щ. ЕГН **********,
с адрес: ***, да плати на „БДЖ
– ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ №2,
представлявано от Директора инж. Продан Проданов, сумата 100 лева /сто лева/,
представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ №2, представлявано от Директора инж. Продан Проданов, за осъждане на ищеца Й.А.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски в размер разликата между присъдената на това основание сума от 100 лева /сто лева/ до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ №2, представлявано от Директора инж. Продан Проданов, да плати по сметка на Бургаски районен съд сумата 460, 95 лева /четиристотин и шестдесет лева, деветдесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса и сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.