№ 3482
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110212824 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/ с ЕИК –ХХХХХ със седалище и
адрес на управление /адрес/ представлявано от управителя Д.Д., чрез адв.
Ал.В., срещу Наказателно постановление № 22 -007554 от 26.08.2021 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за
провеждане на обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във
вр. с чл. 9, т.1 от Наредба №10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и
мотокари и чл. 6, т. 2 от Наредба №1 от 10 април 2006 г. за придобиване или
признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в
предприятията.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
1
постановление, поради което моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Същият оспорва фактическите констатации
в акта и наказателното постановление, като твърди, че работникът Я.Ив.Д.
притежава свидетелство за правоспособност за управление на електрокари и
мотокари универсални високоповдигачи, която е придобил преди
постъпването си на работа. В свидетелството за правоспособност няма
посочен срок за валидност, а що се касае до задължението за периодично
обучение по чл.6, т.2 от Наредба № 1 от 10 април 2006 г., то същото не е
работодателя, а на самото лице. В случая работодателят /фирма/ е осигурил
предвидените в закона здравословни и безопасни условия на труд на
работника, като за целта на същия редовно са били извършвани обучения и
инструктаж. Алтернативно жалбоподателят застъпва становището си за
наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и за
приложение на чл.415в, ал.1 от КТ.
Въззиваемата стрА. – Директор на дирекция „Инспекция по труда”-
София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли същата да
бъде оставена без уважение, като претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа стрА. следното :
С акт за установяване на административно нарушение № 22- 007554
от 03.08.2021 г. на А. Н. Б. на длъжност инспектор при ДИТ- София при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в периода от
08.07.2021 г. до 30.07.2021 г. на жалб. /фирма/ с ЕИК –ХХХХХ,
представлявано от управителя Д.Д. и въз основа на изискани и представени
документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – София е констатирано
следното: На 08.07.2021 г., при извършена проверка по работни места в обект
на контрол - склад, находящ се в гр. София, район „Надежда“ /адрес/ е
заварено лицето Я.Ив.Д. ЕГН – ********** да полага труд като „мотокарист“.
В собственоръчно попълнена декларация Я.Ив.Д. декларирал, че работи на
2
длъжност „мотокарист“ в /фирма/ от 2 години с работно време от 08:00 ч. до
17:00 ч., с месечно трудово възнаграждение 1200 лв.
На същата дата /08.07.2021 г./ в хода на проверката по работни места
е изискано от контролните органи на ДИТ-София, от Я.Ив.Д. ЕГН –
********** да представи свидетелство за правоспособност за работа с кари.
Същият е представил свидетелство за правоспособност с рег. № 66604448-
123/25.03.2014 г. за придобита на 25.03.2014 г. правоспособност „Водач на
електрокари и мотокари универсални високоповдигачи“.
С цел приключване на образуваното административно производство и
във връзка с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК в ДИТ-София на 17.07.2021 г. за
лицето е представен трудов договор № 441/15.10.2020 г., сключен между
проверяваното дружество и Я.Ив.Д. за длъжност „Водач мотокар“. При
преглед на трудовото му досие е установено, че същият притежава
свидетелство за правоспособност с рег. № 66604448-123/25.03.2014 г., т.е.
Я.Ив.Д. е придобил правоспособност „Водач на електрокари и мотокари
универсални високоповдигачи“ на 25.03.2014 г. До приключване на
проверката не е представено валидно свидетелство за правоспособност.
Предвид гореизложеното, извършилият проверката инспектор при
ДИТ – София приел, че /фирма/ в качеството си на работодател е допуснал до
работа Я.Ив.Д. на длъжност „Водач мотокар“ без да му е проведено
непрекъснато професионално обучение за поддържане и актуализиране на
придобита правоспособност, без да е обучен и без да е положил изпит по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в
нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за
провеждане на обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във
връзка с чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и
мотокари и чл.6, т. 2 от Наредба № 1 от 10 април 2006 г. за придобиване или
признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в
предприятията. Нарушението е извършено на 19.10.2020 г. в предприятието
на работодателя и е констатирано на 30.07.2021 г. в ДИТ-София при преглед
на изисканите и представени документи.
Въз основа на акта било издадено процесното наказателно
3
постановление № 22-007554 от 26.08.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – София, с което на основание чл.416, ал.5 във вр.
чл.413, ал. 2 от КТ на жалбоподателя /фирма/ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 3 от
Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 9, т.1 от Наредба №10
от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари и чл. 6, т. 2 от Наредба №1 от 10
април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с
електрокари и мотокари в предприятията.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля А. Н. Б., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертА.та фактическа обстановка съдът приема от
правна стрА. следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, спрямо което е наложена
имуществена санкция с издаденото наказателно постановление – т.е. от
субект с надлежна процесуална легитимация.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
които да обосновават отмяната на последното само на това основание.
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.416,
ал.1 от КТ. Така посоченият АУАН отговаря на императивните изисквания
относно съдържанието на същия, заложени в чл.42 от ЗАНН.
Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. АУАН е
бил предявен за запознаване със съдържанието му. Налице е припокриване на
установените фактически обстоятелства между АУАН и НП, с оглед първият
да е годна основа за издаване на втория акт.
Обжалваното НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.1
от ЗАНН орган, оправомощен съобразно чл.416, ал.5 от КТ във вр. със
4
Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ,
надлежно приложена по делото. Съдът след служебна проверка не установи
липса на някой от задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН в атакуваното
НП. Както беше посочено и по-горе, изрично и в НП, и в АУАН е описА.
приетата от съда фактическа обстановка, обстоятелствата по извършване на
проверката, а също са отразени и доказателствата, удостоверяващи
извършеното нарушение. Освен това цялата административнонаказателна
преписка е изпратена до съда, който в хода на съдебното следствие провери
достоверността на изложеното в АУАН и НП.
По същество на извършеното нарушение, съдът констатира
следното:
Имуществената санкция на жалбоподателя е наложена за това, че в
качеството си на работодател е допуснал до работа Я.Ив.Д. на длъжност
„водач мотокар“ без да му е проведено непрекъснато професионално
обучение за поддържане и актуализиране на придобита правоспособност, без
да е обучен и без да е положил изпит по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, в нарушение на чл. 3 от Наредба
№ РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 9, т. 1 от Наредба
№ 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при работа с електрокари и мотокари и чл.6, т. 2 от Наредба
№ 1 от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност
за работа с електрокари и мотокари в предприятията.
Според чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за
провеждане на обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава
необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и
мотокари за управление на кари е предвидено, че се допускат само
5
правоспособни лица, които са придобили правоспособност за работа с кари и
притежават свидетелство за работа с кари. Съгласно чл. 6, т. 2 от Наредба №
1 от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за
работа с електрокари и мотокари в предприятията професионалното обучение
за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в
предприятията се изразява в непрекъснато професионално обучение - за
поддържане и актуализиране на придобитата правоспособност на всеки 5
години. Субект на посочените задължения е работодателят по смисъла на §1,
т.1 от ДР на КТ, какъвто в случая безспорно е жалбоподателят.
Категорично, предвид инкорпорираните в процеса писмени и гласни
доказателства, към датата на проверката – 08.07.2021 г., лицето Я.Ив.Д. ЕГН –
********** е било заварено да работи като „водач мотокар“ в горепосочения
обект, стопанисван от жалбоподателя. Видно от представеното свидетелство
за правоспособност с рег. № 66604448-123/25.03.2014 г. Д. е придобил
правоспособност „водач на електрокари и мотокари универсални
високоповдигачи“ на 25.03.2014 г., което е преди постъпването му на работа
при дружеството –жалбоподател. Това обстоятелство се установява от
приложения по делото трудов договор № 441/15.10.2020 г., по силата на който
Д. е бил назначен на длъжност „водач мотокар, категория/шифър по
НКП:83442004 в /фирма/ като е бил длъжен да постъпи на работа на
19.10.2020 г. В тази връзка жалбоподателят /фирма/ в качеството си на
работодател не е следвало да допуска до работа Я.Ив.Д. без преди това да му
е проведено непрекъснато професионално обучение за поддържане и
актуализиране на придобита от него правоспособност, без да е обучен и без
да е положил изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, в нарушение на горепосочените разпоредби.
Жалбоподателят в случая е санкциониран обективно (вина не следва
да бъде доказвА., тъй като нарушителят е ЕООД, чиято отговорност е
безвиновна). Правилно е ангажирА. отговорността му по чл.413, ал.2 от
КТ. Касае се за отговорност, реализирА. на осн. чл.83, ал.1 от ЗАНН, във
връзка с неизпълнение задължения към държавата при осъществяване
дейността на юридическите лица и ЕТ, в който случай въпросът за вината е
ирелевантен.
6
Съгласно санкционната разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. В случая на жалбоподателя е наложена санкция в
минимален размер, която според настоящия съдебен състав отговаря на
характера и тежестта на извършеното нарушение.
Съдът намира, че в случая не е приложима специалната разпоредба на
чл. 415в, ал. 1 от КТ, която предвижда намалена отговорност за работодателя
в случаите, в които нарушението е отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работниците и служителите. С оглед установените фактически
положения, нарушението е формално и не е установено настъпването на
допълнителни вредни последици, освен поставяне на работника в опасност за
живота и здравето му. Самото нарушение обаче, отново с оглед на неговия
конкретен характер, е от типа на нарушенията, които на практика няма как да
бъдат отстранени веднага след установяването му, а единствено може да бъде
преустановено осъществяването му- работникът да не бъде допускан до
работа, докато не се проведе професионално обучение за поддържане и
актуализиране на придобитата от него правоспособност, същият да бъде
обучен и да положи изпит по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, поради което и посочената разпоредба на чл. 415в,
ал. 1 от КТ се явява в случая неприложима.
С оглед изхода на делото, претенцията на ответната стрА. за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в горния смисъл се явява
основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя стрА. препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. В настоящото /въззивно/ производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото е разгледано в едно
7
съдебно заседание, в което е разпитан свидетел и са приобщени писмени
доказателства. При това положение, справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
фактическата и правна сложност на делото. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК
разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е
част административнонаказващият орган – в случая това е Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22 -007554 от
26.08.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” -
София, с което на жалбоподателя /фирма/ с ЕИК –ХХХХХ със седалище и
адрес на управление /адрес/ представлявано от управителя Д.Д., на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 3 от Наредба
№ РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 9, т.1 от Наредба №10
от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари и чл. 6, т. 2 от Наредба №1 от 10
април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с
електрокари и мотокари в предприятията.
ОСЪЖДА жалбоподателя /фирма/ ЕИК –ХХХХХ със седалище и
адрес на управление /адрес/ представлявано от управителя Д.Д., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
8
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9