№ 1284
гр. П., 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:А. Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело №
20235220102751 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. И. В., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр.П., ул. „В. Л.” № 64, вх.Б, ет.2, чрез пълномощника адвокат
М. Н. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 9, ет.3, офис 3, против Г. П. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ул. „П.“ № 5, като моли съда да постанови решение, по силата на
което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство, като сезира съда с искане за прекратяването му по вина на
съпругата. След прекратяване на брака, съпругата да възстанови предбрачното си фамилно
име Симонова, семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. „П.“ № 5 да бъде предоставено
за ползване на съпругата, както и, че страните нямало да си дължат издръжка помежду си.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 28.11.1992 г., за
което бил съставен акт за граждански брак № 606/28.11.1992 г., първи за двамата. От брака
имали две деца, които към настоящия момент били пълнолетни.
Посочва се, че първоначално отношенията им били добри. Още преди сключване на
гражданският брак, а и след това заживели в дома на родители на ответницата в гр. П. на ул.
„П.“ № 5. Жилището ползвали заедно с нейните родители до тяхната смърт. А след това
самостоятелно с двете им деца. Първоначално и двамата работили и се грижили за
издръжката на семейството. След 2000 г. ответницата напуснала работа и от тогава не
работила. Ищецът единствено полагал грижи за издръжката на семейството. Постепенно
взаимоотношенията им се променили, започнали да се отдалечават един от друг и да
изстиват. Посочва, че през 2020 г., ответницата без никаква причина отишла да живее при
сестра си в гр. П., като оставила ищеца и двете им деца. Не поддържала никакви контакти с
ищеца и двете им деца.
Счита, че бракът между двамата е дълбоко и непоправимо разстроен и неговото
1
запазване не е в интерес нито на тях двамата, на децата, както и на обществото. Между тях
липсвала любов, привързаност, разбирателство и топлота.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. П. В. депозира отговор на исковата молба,
чрез адвокат П. Х. от АК П..
Не оспорва, че са сключила брак с ищеца, че семейното им жилище се намирало в гр.
П., ул. „П.“ № 5, че ответницата живее при сестра си, както и че страните не са придобивали
недвижими имоти по време на брака си и нямат спорове относно движими вещи.
Оспорва да има вина за прекратяване на брака, а счита, че вината е на ищеца.
Излагат се твърдения, че три години след раждането на дъщеря им през 2005 г.,
когато ответницата била 31 г., отключила психично заболяване, диагностицирано като
параноидна шизофрения. Започнала да се усамотява, не можела да спи, имала неадекватно
поведение, във връзка с което било предприето амбулаторно наблюдение и психиатрично
лечение. През 2007 г. била лекувана в Държавна психиатрична болница - гр. П. по повод на
халюцинаторно- параноиден синдром. Посочва се, че според историята на болестта,
записана в приложените епикризи, семейството не проявявало загриженост за здравето й, в
домашна обстановка тя не приемала медикаменти и прекъсвала назначената терапия, вместо
това пеела, саморазговаряла, смеела се и обикаляла улиците. Ищецът не се интересувал от
болестта й, считал ответницата за излишна тежест и не само не направил и опит да я
подпомогне, не само не полагал никакви грижи за нея, а съвсем съзнателно предприел
физическо дистанциране от нея в рамките на семейното жилище, като заключвал стаята си и
не позволявал на Г. да влиза там, независимо дали той пребивава в дома, или е излязъл.
Примерът му бил последван и от вече порасналите деца, при което всеки в семейството
намерил за необходимо да се заключва от останалите. Така жилището било превърнато в
общежитие на изолирани един от друг съквартиранти, принудително пребиваващи под един
покрив и настроени враждебно помежду си. Семейството на ответницата нехаело, че за
облекчаване на нейното заболяване от извънредно важно значение е да среща грижа и
подкрепа именно в семейната среда.
Твърди се, че се налагало ответницата да търпи непрестанни закъснения и отсъствия
на ищеца и чести злоупотреби с алкохол. В резултат на това се сочи, че децата прекъснали
средното си образование. Съпругът бил обявен за общодържавно издирване, тъй като бил в
неизвестност повече от половин година. Големият син на страните бягал често от училище и
се водил на отчет в ДПС. Това допълнително влошило състоянието на ответницата.
Оспорва твърдението, че след 2000 г. не е работила. Съгласно експертно решение №
91932 от 19.05.2023 г. на ТЕЛК-1 състав в „МБАЛ П.“ АД гр. П. на ответницата е призната
80% трайно намалена работоспособност пожизнено. Получавала малка инвалидна пенсия,
крайно недостатъчна за посрещна на базисните си потребности и на грижите, доброволно
поети от нейната сестра.
Излага твърдения за причината, поради която е отишла да живее при сестра си през
2020 г.
Излага готовност да бъде сключено споразумение между страните, с посочени
2
параметри в ОИМ. В случай, че не се постигне, излага доводи, че желае да й бъде заплащана
издръжка в размер на 300 лева месечно, платими до 10 число на текущия месец, считано от
датата на депозиране на ОИМ в съда, и дължима докато ищцата придобие право на пенсия
за прослужено време и старост, като при евентуално просрочие се дължи неустойка в размер
на законната лихва.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание двете страни заявяват пред съда, че желаят да се
премине по реда на чл.321, ал.5 ГПК, във връзка с чл.50 и чл.51 СК за прекратяване на брака
по взаимно съгласие, като в протокола от съдебното заседание е обективирано
споразумението по чл.51 СК.
Поради тази причина, съдът е определил преминаване от исково производството за
прекратяване на брака в охранително производство за прекратяване на брака по взаимно
съгласие.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност прие за установено следното:
Безспорно е по делото, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на
28.11.1992 г., с акт за граждански брак № 606/28.11.1992 г. в гр. П., като съпругата е приела
да носи фамилното имен на съпруга си В., вместо Симонова. От брака си страните нямат
непълнолетни деца.
В съдебно заседание проведено на 22.11.2023 г. съпрузите /съпругата чрез
пълномощника си адвокат Х./ заявяват категоричното си становище за прекратяване на
брака им и постигнатото в този смисъл сериозно и непоколебимо взаимно тяхно съгласие.
Съгласни са с параметрите на споразумението, подписано от тях, с което уреждат личните и
имуществени отношения между съпрузите, фамилното име на съпругата след
прекратяването на брака и ползването на семейното жилище.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския
брак между страните при условията на чл.50 от СК. Съпрузите са изразили своето
категорично желание за прекратяване на брака им по този ред, с оглед на което съдът
приема сериозно и непоколебимо взаимно тяхно съгласие за това, по смисъла на цитираната
законова разпоредба, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака. Постигнатото
между страните споразумение по чл.51 от СК не противоречи на закона и морала. С него са
защитени правата и интересите на двамата съпрузи.
Следва да се постанови решение, с което сключеният между страните граждански
брак да бъде прекратен по взаимно съгласие и при условията на постигнатото между тях
споразумение, което да бъде утвърдено от съда.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 606/28.11.1992 г. на гр. П., ГРАЖДАНСКИ БРАК
3
между А. И. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „В. Л.” № 64, вх.Б, ет.2 и Г. П.
В., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „П.“ № 5, по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ по чл.51 от
СК, в следния смисъл:
- Семейното жилище, находящо се в гр. П., област П., ул. „П.” № 5 се предоставя за
ползване на Г. П. В..
- След прекратяването на брака съпругата Г. П. В. ще възстанови предбрачното си
фамилно име СИМОНОВА.
- Съпругата Г. П. В. се отказва от заплащане на издръжка в размер на 300 лева от
съпруга А. И. В..
- Страните нямат спорове за придобити по време на брака движими вещи.
- Всички индивидуални банкови сметки и влогове разкрити преди прекратяването на
брака, се считат за лична собственост на съпруга, който е техен титуляр.
- Разноските по делото, направени от ищеца А. В. се поемат от него самия така, както
са направени, като ДТ за производството се поемат също от него.
- А. И. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „В. Л.“ № 64, вх. Б, ет. 2, СЕ
ЗАДЪЛЖАВА да заплати по банкова сметка с IBAN: *****, BIC: STSABGSF с титуляр на
сметката Г. П. В., с ЕГН **********, направените от нея разноски по делото в размер на
1200 /хиляда и двеста/ лева - минимално адвокатско възнаграждение, като плащането се
разсрочва на три равни вноски по 400 /четиристотин/ лева, платими съответно на 26.12.2023
г., 26.01.2024 г. и 26.02.2024 г., като пълното или частично просрочие, на която и да било
вноска прави цялото вземане незабавно изискуемо, ведно с неустойка за просрочие в размер
на 0,1% /нула цяло и една десета процента/ дневно върху просрочената сума до пълното
погасяване на дълга.Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4