Определение по дело №1080/2024 на Административен съд - Пазарджик

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 192, ал.2 от Закона за културното наследство.

Заявено е и искане по чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 192, ал. 3 от Закона за културното наследство.

2. Постъпила е жалба от Община Септември, ЕИК:*********, гр. Септември, ал. А. Стамболийски 37А, представлявана от И. В., заместващ кмета на общината, срещу Разпореждане от 18.09.2024 г. за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а” от Закона за културното наследство, издадено от С. Г. И., на длъжност главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране, град Пловдив, към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата, с което е постановено Община Септември:

1. Незабавно, след получаване на разпореждането, да предприеме действия по преустановяване изпълнението на проекта за общински път ВРЗ - град Септември - Ветрен, преминаващ през землищата на град Септември и град Ветрен, община Септември.

2. На повредения чрез разкопаване археологически обект да се извършат спасителни археологически разкопки, включително геофизическо проучване на могилата и охранителната  зона, съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗКН в двумесечен срок от връчването на Разпореждането за прилагане на принудителни административни мерки.

3. Работния проект общински път ВРЗ - град Септември - Ветрен, преминаващ през землищата на град Септември и град Ветрен, община Септември, като част от съответните устройствени планове, да бъде подаден за съгласуване в НИНКН и МК, съгласно чл. 80, ал. 3, във връзка с чл. 84 от ЗКН в едномесечен срок от изработването му, а в случай, че такъв е наличен - в тридневен срок от връчването на настоящото РППАМ.

3. Жалбата е подадена пряко в деловодството на съда, поради което не е представена пълната административна преписка по издаване на оспорения акт.

Към жалбата не представен документ за внесена държавна такса в размер на 50,00лв. по сметка на Административен съд Пазарджик.

4. В жалбата е направено искане, съдът да постанови спиране на допуснатото по силата на чл. 192, ал. 3 от ЗКН предварително изпълнение на оспореното Разпореждане.

Съображенията в тази насока са, че спрения с оспорената мярка строеж на общински път е обект от първостепенно значение по смисъла на ЗУТ и ЗОбС, като също така е и обект по Инвестиционната програма за общински проекти, одобрена със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., приложение № 3 към чл. 107 от ЗДБРБ за 2024 г., с краен срок за завършване до 14.10.2024 г., срок за въвеждането му в експлоатация до 31.10.2024 г.. Проекта е на стойност 5 398 978,39 лв.

Твърди се, че изграждането на този обект е от изключително важно значение за община Септември, тъй като, поради изпълнението на проект: „Модернизация на железопътен участък Костенец – Септември“ в част от жп линия Пловдив – София е бил затворен съществуващ железопътен прелез, който е единственият вход/изход за тежкотоварни автомобили до най - големия завод за колоси в България - „КОЛОВАГ“ АД. Сочи се, че поради тази причина, към момента, през уличната мрежа на град Септември преминават ежедневно над 100 тежкотоварни камиона, които поради голямата си тежест разрушават уличната мрежа, както и компрометират новоизградени улици в населеното място.

Твърди се, че поради важността си проект „Модернизация на жп линията София - Пловдив”, с Решение № 509 от 08.07.11 г. на Министерски съвет, е обявен за обект с национално значение.

Възразява се, че с наложената административна принуда е спряно строителството по цялата дължина на процесния общински път - около 5000 м„ а не само непосредствено до въпросната могила.

5. Във връзка с така заявеното искане, следва да се съобрази, че правилото на чл. 166, ал.4 от АПК, установява възможността, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Допуснатото по изрична законова разпоредба предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, предполага наличието на една, повече или на всички предпоставки възведени в чл. 60 ал. 1 от АПК. При това положение, необходима предпоставка за спиране от съда на изпълнението на решението на административния орган, чието предварително изпълнение е допуснато по реда на чл.192, ал. 3 от ЗКН, е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК.

6. В тази насока, преди всичко, следва да се констатира, че по отношение на нито едно от твърденията на които се основа искането за спиране на предварителното изпълнение на мярката, не са представени каквито и да е доказателства, което изключва възможността те да бъдат приети за действително проявени факти.

На следващо място, несъмнено е, че дори да са налице сочените от жалбоподателя негативни последици за пътната настилка в общината, породени от движението на тежкотоварни камиони, който проблем би следвало да бъде разрешен с осъществяването на строителния проект, то очевидно тази обществено значима ценност, не е съизмерима с унищожаването на обект със статус „Недвижима културна ценност“ с категория на защита по чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗКН - „национално значение“. Тоест, процесния обект съставлява археологически резерват или друга културна ценност с изключителна стойност за културата и историята на страната.

Това само е достатъчно, искането за спиране на предварителното изпълнение на разпоредената административна мярка да бъде отхвърлена.

Впрочем, във връзка с възражението на жалбоподателя, следва да се посочи, че в разпореждането е указано, че „…Строителството може да продължи след получаване на положително становище от МК и след приключване на спасителните археологични проучвания на повредената могила, която е единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“…..“.

Все в тази насока трябва да се отбележи, че в разпореждането за прилагане на мярката, обосновано са посочени целите с които тя се налага – предотвратяване и преустановяване на недвижимата културна ценност, причинено в резултат на несъгласувани строителни дейности и без провеждане на предварително спасително археологическо проучване.

Ето защо, Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на Община Септември.

УКАЗВА на „Община Септември, че следва в седем дневен срок от съобщаването, да представи писмен документ за внесени по сметка на Административен съд Пазарджик 50,00 лв. държавна такса.

УКАЗВА, че при неотстраняване на посочените нередности на жалбата в посочения от съда срок, същата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.

ЗАДЪЛЖАВА С. Г. И., на длъжност главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране, град Пловдив, към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата, в седем дневен срок от съобщаването, в изпълнение на задълженията си по чл. 152, ал. 2 от АПК, да окомплектова и представи по делото пълната административна преписка по издаване на оспореното разпореждане.

УКАЗВА на И. В., заместващ кмета на община, че следва да представи заповедта за упълномощаването  да осъществява функциите на кмет на община Септември, както и писмени документи, удостоверяващи отсъствието на титуляря на длъжността.

В тази част, определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

ОТХВЪРЛЯ искането на Община Септември, Съдът да постанови спиране на допуснатото по силата на чл. 192, ал. 3 от ЗКН предварително изпълнение на оспореното Разпореждане от 18.09.2024 г. за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а” от Закона за културното наследство.

В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седем дневен срок от съобщаването.