МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №46 ОТ
30.09.2016 Г. ПО НОХД №337/2016 Г. НА НПРС
Подсъдимият
е предаден на съд затова, че на ** ** ** г. в с. М., обл.
Ш., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“ /без
регистрационни табели/, без съответното свидетелство за управление, което
деяние е извършил в рамките на едногодишния срок от наказването му по
административен ред за същото такова деяние с Наказателно постановление №**** г. на Началника на
РУ - гр. Н., влязло в законна сила на
26.05.2016 г., поради което и на основание чл.343в, ал. 2 от НК.
Прокурорът
при РП – Н. поддържа обвинението. Счита, че то е доказано безспорно и моли на
подсъдимия да се наложи минимално наказание.
Подсъдимият
не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Твърди, че не е
управлявал автомобила, защото колата била с неработещ двигател, с неработеща
кормилна уредба, без скоростна кутия и въобще в невъзможност да бъде
управлявана. От с. Н. до началото на с. М. колата била теглена от друг
автомобил, а подсъдимият само стоял в нея, а от началото на с. М. до ул. „***“,
№* в селото автомобилът
се движил по инерция. Предвид тези твърдения подсъдимият се смята за невиновен
и моли да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия – адв. И. Т. *** счита, че обвинението не е доказано. Намира, че
доколкото подсъдимият в случая не е боравил с уредите и механизмите на един
автомобил, то действията му не могат да се окачествят като управление на
моторно превозно средство. Поради това счита, че подсъдимият следва да бъде
оправда.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства счете за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият А.К. ***.* ** г. той, заедно със
свидетелите Н.А.А. и Б.Х.Й., с автомобил марка „***“,
управляван от Й., отишли в края на с. Н., обл. В..
Там подсъдимият имал уговорка с лице с неустановена самоличност, което да му
продаде лек автомобил. Автомобилът бил марка „***“, в много лошо състояние, без
регистрационни номера, без преден капак, със смачкан таван, пригоден за пикап. Подсъдимият искал да го купи не за да го управлява,
самият той не притежавал свидетелство за управление на МПС, а за да го продаде
на части, или за отпадъчно желязо. Така за сумата от 100 лв. той купил
въпросния автомобил, но тъй като колата била повредена подсъдимият и
свидетелите решили тя да бъде теглена от автомобила на Й.. Затова завързали
лекия автомобил „***“ за лекия автомобил „***“. В последния седнал свидетеля Й.,
а в първия подсъдимия – на шофьорското място, както и свидетеля А.,***, като
свидетелят Й. с управлявания от него „***“ теглил колата „***“, управлявана от
подсъдимия. Когато автомобилите се движили в посока от с. К. към с. М. те били
забелязани от свидетелите И.Й.И.,***, участък К. и свидетеля К.А.Г. – горски
стражар, които познавали двамата шофьори и знаели, че никой от тях не е
правоспособен водач. Тогава свидетелят И. веднага се обадил на свидетеля В.Б.В.,
също служител на полицията, който по това време се бил на работа и се намирал в
кметството на с. М., за да предприеме необходимите мерки. В. излезнал навън и в този момент видял да преминава първо
автомобила управляван от свидетеля Й. и след него да преминава автомобила,
управляван от подсъдимия. В този момент вече първата кола не теглила втората,
тъй като още в началото на с. М. подсъдимият и свидетелите махнали въжето между
колите, защото пътят бил под наклон. Автомобилът, управляван от подсъдимия се
движил по инерция. Свидетелят В. не успял да спре със стоп-палка водачите на
автомобилите, но веднага ги последвал с личния си автомобил и ги следвал без да
ги изпусне от поглед, докато автомобилът на подсъдимия спрял в с. М. на ул. „***“,
пред дом №*, който бил
домът на свидетеля Н.А.. Тогава В. отишъл при подсъдимия, а около минути след
него там пристигнали и свидетелите И.И. и К.Г.. В.
извършил проверка на подсъдимия и в хода на проверката отново се потвърдил
факта, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Също така било констатирано, че на подсъдимия е наложено
административно наказание глоба за същото такова деяние и то преди по-малко от
година, а именно с наказателно постановление №**** г. на Началника на РУ - гр. Н., влязло в законна сила на 26.05.2016
г..
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен начин от събраните
по делото доказателства: показанията на свидетелите В.Б.В., И.Й.И., К.А.Г.,
частично от тези на свидетелите Н.А.А., Б.Х.Й., Б.А. А. и С. А.А.; от писмените
доказателства: наказателно постановление №*** г. на Началника на РУ
- гр. Н., влязло в законна сила на 26.05.2016 г., справка за нарушител и
писмо №***г. на РУ – Н.;
от заключението по назначената по делото автотехническа
експертиза, както и частично от обясненията на подсъдимия. На базата на тези
доказателства съдът прие, че с деянието си подсъдимият от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343 в ал.2 от НК. Той е управлявал моторно превозно средство без да притежава свидетелство за
управление и то в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго
такова деяние.
В обясненията
си подсъдимият твърди, че автомобилът, в който бил той и който бил теглен, бил
с неработеща кормилна уредба – блокирал волан, който не може да се върти; бил с
двигател, който не работел, паднал, и двамата с А. го подпирали, също
автомобилът нямал скоростна кутия, съединител, въобще педали. Движили се само
по инерция, а на завоите двамата със свидетеля А. слизали и на ръце измествали
задната част на колата. Тези твърдения на подсъдимия ги заявява и свидетеля А.,
а свидетелите Б.А. А. и С. А.А.
твърдят, че видяли двамата – подсъдимият и А. да
бутат колата. Съдът не даде вяра на твърденията на подсъдимия, че неговите
действия не представляват управление на моторно превозно средство. На първо
място автомобилът, който той е управлявал представлява моторно превозно
средство по смисъла на пар.6, т.1 от ДР на ЗДвП,
който гласи, че "моторно превозно средство"
е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства. В случая, независимо дали автомобилът е бил с
работещ двигател, или се е движил по инерция, той представлява моторно превозно
средство, защото е конструиран като средство, което да се движи с мотор, а
това, че в случая подсъдимият се движил по инерция не отменя вида на превозното
средство като МПС. Съдът не дава вяра на твърденията на подсъдимия, че колата е
била с блокирал волан и не е била възможно да завива. Видно е от заключението
на вещото лице, а и от разпита на последния в съдебното заседание, че в
настоящия случай ако кормилната уредба е била неработеща, то автомобилът не би
се движил, още повече по изминатия маршрут, където има множество завои. Също
така без съмнение автомобилът е бил с работеща спирачна система. Свидетелят Б.Х.Й.
в показанията си потвърждава, че автомобилът е имал спирачка, а и в противен
случай той няма как да измине по инерция целия маршрут, който в голямата си
част е под наклон и да извърши маневрите завиване в ляво и дясно. Така, че със
сигурност автомобилът е бил с работещи кормилна и спирачна уредба, с които
подсъдимият е боравил, а боравенето с уредбите и апаратите на автомобила
представлява управление на същия. Наред с това в показанията си свидетеля В.
/на когото съдът няма основание да не даде вяра/ твърди, че от момента, в който
е последвал колата на подсъдимия, той не го е изпускал от поглед и не е
забелязал никъде А. и А. да слизат от колата, да изместват задната й част с
ръце и да бутат после автомобила. Предвид всички тези съображения съдът счете,
че обвинението спрямо подсъдимия е доказано безспорно, поради което и съдът
призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.343 в ал.2 във
вр. с ал. 1 от НК.
От субективна
страна е налице пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
За да определи наказанието за
подсъдимия, съдът отчете на първо място, че така извършеното от него деяние не
представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Видно е
от справката за съдимост на подсъдимия, че същият е осъждан многократно, което
принципно се явява отегчаващо вината му обстоятелство. Но съдът констатира, че
по отношение на подсъдимия са налице и смекчаващи вината му обстоятелства, а
именно: частично направените от него пълни признания по делото, тъй като
всъщност подсъдимият не отрича фактът, че е управлявал автомобила, Видно е, че
подсъдимият е в лошо материално положение – същият е безработен, не реализира
трудови доходи и всъщност мотивът за деянието е бил да продаде колата за
отпадъци и по този начин да реализира някакъв доход. От значение са в случая
конкретните факти на извършеното престъпление – вида и състоянието на самия
управляван автомобил, което не позволява управлението с висока скорост;
маршрутът, по който се е движил подсъдимият – кратко разстояние, без натоварено
движение. Въпреки, че тези обстоятелства не
могат да оневинят А., съдът намира, че те следва да се отчетат като
смекчаващи вината му обстоятелства. Отчитайки всички горепосочени обстоятелства
съдът намира, че за подсъдимия са налице многобройни смекчаващи вината му
обстоятелства, при което и най-лекото
предвидено в закона наказание за подсъдимия би се оказало несъразмерно
тежко. Ето защо на основание чл.343в, ал.2 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът го осъди да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /ТРИ/
МЕСЕЦА.
В съответствие
с чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНС съдът постанови така наложеното наказание да
бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, в затворническо заведение от
ЗАКРИТ ТИП.
Съдът счете,
че на основание чл.55, ал.3 от НК не следва да налага по-лекото наказание
глоба, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, именно
поради наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на РС – Н. направените по делото разноски в
размер на 273,84 лв. /двеста седемдесет и три лева и осемдесет и четири
стотинки/.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
17.10.2016 г.
гр. Н.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: