№ 2230
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330206955 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 593402-F599545/13.08.2021 г., издадено от *** на
ТД на НАП – гр. Пловдив, с което „Ген Логистик“ ЕООД, с ЕИК: ***, е
санкционирано с „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение
на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Жалбоподателят, „Ген Логистик“ ЕООД, оспорва НП и моли същото да
бъде отменено. По същество не се отрича факта на неподаването на ГФО в
срок, но се твърди, че деянието следва да се квалифицира като „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отделно от това се сочи, че нито в
АУАН, нито в НП е посочено дали се касае за малко, средно или голямо
предприятие, което било необходимо, за да се прецени дали същото подлежи
на независим финансов одит по смисъла на чл. 38, ал. 4 ЗСч. Предвид това се
претендира за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, оспорва жалбата и моли
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
1
От фактическа страна се установява следното:
Във връзка с постъпило уведомително писмо от Агенция по
вписванията, *** от ТД на НАП-Пловдив установили, че „Ген Логистик“
ЕООД, не е подало Годишния си финансов отчет за 2019 г. Във връзка с
констатираното се пристъпило към съставяне на АУАН. Въз основа на така
съставения АУАН е било издадено и процесното НП, с което „Ген Логистик“
ЕООД, е санкционирано с „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото писмени доказателства – писмени (писма и справки) и
гласни (показанията на актосъставителката, които съдът кредитира), а и
същата по същество не се оспорва от дружеството-жалбоподател, което не
отрича факта на вмененото му нарушение, но моли НП да бъде отменено,
поради маловажност на случая.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този
извод настоящият съдебен състав съобрази следното:
На първо място следва да се посочи, че извършването на процесното
нарушение се явява установено по несъмнен начин. В тази връзка са
събраните по делото писмени доказателства – АУАН, Разпечатка от ТР,
Справки и Писма, свидетелските показания на актосъставителката – свид.
Р.Ч., а и както беше посочено по-горе, в случая фактът на неподаване на ГФО
не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател. Последното, като
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла
на Търговския закон, като е било длъжно, не е публикувало годишния си
финансов отчет за 2019 г., като не го е заявило за вписване и представило за
обявяване в Търговския регистър при Агенция по вписванията в
законоустановения и удължен срок – до 30 септември на 2020 г. Последното
се явява в нарушение на нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството, която вменява задължение на предприятията по смисъла на
Закона за счетоводството и търговците по смисъла на Търговския закон, да
2
публикуват Годишните финансови отчети в ТР при Агенция по вписванията в
срок до 30 юни на следващата година, който срок е удължен до 30.09.2020 г.
във връзка с § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците. При това положение, правилно в НП е прието,
че нарушението е извършено на 01.10.2020 г., като видно от представената в
проведеното съдебно заседание справка от ТР, същото не е било отстранено и
към датата на съдебното заседание.
Горното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че макар да се
касае за първо по ред нарушение, същото не може да бъде квалифицирано
като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото и
понастоящем дружеството-жалбоподател не е поправило неправомерното си
поведение, като неговата продължителност не е пренебрежимо малка. Касае
се за формално нарушение, т.нар. „на просто извършване“, чиято
съставомерност не държи сметка за това дали от същото са настъпили вредни
последици. Предвид това съдът не възприе доводите, изложени в жалбата за
квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл.
28 ЗАНН.
Като неоснователно се оцени и възражението, че в НП не е посочено
дали се касае за малко, средно или голямо предприятие, с оглед
възможността да не се подава задължителен ГФО за малките предприятия
преди 2021 г. В тази връзка съдът съобрази следното: Съгласно чл. 38 ал. 4
ЗСч, малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим
финансов одит, публикуват най-малко баланс или отчет за финансовото
състояние и положение, когато предприятието има задължение за изготвянето
му. В тази връзка дори в конкретния случай да се приеме, че жалбоподателят
представлява малко предприятие по смисъла на чл. 37 от ЗСч, то е видно от
цитираната разпоредба на чл. 38 ал. 4, че същият отново има задължение да
публикува отделни части от годишния финансов отчет, тоест, най-малко
баланс или отчет за финансовото състояние. В тази връзка, следва да се има
предвид, че съгласно чл. 29 ал. 1 и чл. 2 ЗСч, ГФО се състои от счетоводен
баланс, отчет за приходи и разходи, отчет за собствения капитал, отчет за
паричните потоци и приложения. Тоест, видно е, че счетоводния баланс,
който, съгласно чл. 38 ал. 4, следва да подават и малките предприятия, които
не подлежат на задължителен независим финансов одит, е част от годишния
3
финансов отчет. Единственият случай, в който жалбоподателят би бил
освободен от задължението да подава годишния финансов отчет, това са
случаите по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, ако същият не е упражнявал дейност през
2019г., но в конкретния случай, видно от представените доказателства, а
именно справка от Дневниците за продажби на жалбоподателя, през 2019г.
същият е осъществявал дейност по смисъла на параграф I т. 30 от
Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. Съгласно
цитираната разпоредба, предприятия, които не осъществяват дейност са
предприятия, които през отчетния период не са извършвали търговски сделки
по чл. 1 от Търговския закон, за които не са възникнали условия да бъде
признат приход, които не са осъществявали дейности, свързани с инвестиции
и които не са осъществявали покупки на стоки и услуги, с цел получаване на
доходи и печалби, така че жалбоподателят, при всички случаи е имал
задължение, с оглед реализираната продажба, да подаде годишен финансов
отчет, най малкото, ако отговаря на изискванията за малко предприятие, под
формата на счетоводен баланс. Всичко гореизложено обуславя и
неоснователността на наведеното в този смисъл възражение.
Като неоснователно се оцени и възражението, че в НП е посочено и
друго допуснато нарушение – неподаване на годишна данъчна декларация. От
една страна изясни се в хода на разпита на актосъставителя, че посоченото
има информативен характер, с оглед по-пълно изложение на обстоятелствата
около допуснатото нарушение, а от друга – видно е, че в НП ясно и
недвусмислено е посочено, че със същото се санкционира именно
неподаването на ГФО, изрично описано и от фактическа страна.
При служебно извършената проверка, съдът не констатира допускането
на нарушения в хода на административно-наказателното производство. В
конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, в
това число и срокове за издаване на НП и АУАН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното наказателното постановление, тъй
като при реализирането на отговорността на дружеството-жалбоподател, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Не са налице и основания за ревизиране на размера на наложената
4
санкция. Съгласно чл. 74, ал.1 ЗСч, който е задължен и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до
3000 лв. Видно е, че в случая наложената санкция е в минимален размер,
поради което липсва възможност за намаляването ѝ.
Всичко горепосочено обосновава и извода, че обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът съобрази фактическата и правна сложност на
делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство се
изразява в изготвяне на писмено становище относно законосъобразността на
НП и основателността на депозираната жалба, както и процесуално
представителство пред настоящата инстанция. Ето защо в полза на ТД на
НАП Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
120.00 лв. Мотивиран от горното ПРС 25 н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 593402-F599545/13.08.2021 г., издадено от ***
на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което „Ген Логистик“ ЕООД, с ЕИК: ***, е
санкционирано с „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА „Ген Логистик“ ЕООД, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на
НАП-Пловдив сумата от 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5
6