О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 30.11.2018 в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАД ДОСОВ
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр. дело
N` 635 по описа за 2018 г.
за да се
произнесе взе предвид:
Производството
се развива по чл.415,ал.5 вр. с чл.274 и сл ГПК.
Образувано е по
частна жалба на "Финанс Холд България" ООД гр.София чрез пълномощника
адв.Р.Ш.,САК против разпореждане № 6558/03.09.2018г. постановено по ч.гр.д.№
1804/2018г. по опис на РС-Враца,с което районният съд е обезсилил издадената в
полза на жалбоподателя заповед за изпълнение на парично задължение №
1168/30.04.2018г. в развило заповедно производство по чл.417 ГПК против
длъжниците Т.Г.П.,"Агенция България Бяла Слаина"ООД и М.А.С. и е
прекратил производството по делото.Поддържа се,че районният съд неправилно е
приложил и тълкувал разпоредбата на чл.61,ал.2 ГПК,препращаща към разпоредбата
на чл.329,ал.3 ЗСВ, според която са определени и изброени гражданските
производства,за които чл.61,ал.2 ГПК е неотносим и започналите да текат срокове
не спират да текат по време официалните
празници и съдебната ваканция.Посочва се,че заповедното производство,не е от
категорията производства, включени в хипотезите посочени в чл.329,ал.3 ЗСВ,включително и по посочената т.8 от същия,тъй като не са били изброени в
категорията граждански дела, за които по преценка на административния
ръководител следва да се приеме,че сроковете текат,а не спират.Изтъква се,че в
съответната заповед на административния ръководител на РС-Враца,заповедните
производства не са включени в категорията дела,за които започналите да текат
срокове за периодите регламентирани в чл.61,ал.2 ГПК не спират да текат.При
това положение,се поддържа,че на общо основание въз основа на посочената
норма,даденият на жалбоподателя месечен срок да предяви установителния си иск
по чл.415,ал.1 вр. с чл.422 ГПК, започнал да тече по време на съдебната
ваканция,следва да се счита спрян на общо основание.Иска се отмяната на
обжалваното разпореждане като неправилно и препятстващо незаконосъобразно пътя
на защита на кредитора да се
отмени.Претендират се разноски.
Представят се
заповед № 452/25.07.2018г. на председателя на ВрОС,заповед № 360/20.06.2018г.
на председател на ВрРС,съдебна практика.
В срока за
отговор по чл.276,ал.1 ГПК от длъжниците Т.Г.П. от гр.Враца,"Агенция
България Бяла Слатина" ООД,гр.Б.Слатина и М.А.С. от гр.Б.Слатина, писмени
отговори дават Т.П. и М.С. чрез адв.В.Ч., АК-Враца,в които са развити идентични
съображения,като се оспорва основателността на частната жалба.Развиват се
доводи за неоснователност,респективно за правилност на процесуалните действия
на районния съд,с които е обезсилена издадената в производството заповед за
изпълнение на парично задължение ,като извършени в съответствие и при правилно
приложение на чл.61,ал.2 ГПК,като се поддържа,че с оглед начина на
регламентираното разглеждане на заповедните производства,уреден в съответните
текстове на ГПК,те следва да се счита като бързи производства, при което по
отношение на тях сроковете в хипотезите на чл.61,ал.2 ГПК не спират да текат.Изтъква
се,че в заповедта на административния ръководител на ВрРС,тези производства
следва да се счете,че са посочени в т.5-дела,за които закон предвижда разглеждането
им в срок,по-кратък от един месец.Освен това в тази заповед,няма изрично
отбелязване,както това е било направено в представената от частния жалбоподател
заповед на председателя на ВрОС,че по отношение на заповедните
производства,вкл. и по чл.423 ГПК сроковете,на общо основание спират да
текат.Иска се потвърждаване на обжалваното разпореждане.Към отговора на Т.П. се
представят заповеди на адм.ръководители на останалите районни съдилища в
съдебен окръг-Враца относими към прилагането на разпоредбата на чл.61,ал.2 ГПК.
Окръжният
съд,като отчете доводите на страните по повод из-вършеното обжалване,взе
предвид и съобрази съдържащите се в про-изводството доказателства и след самостоятелната
им преценка, от фактическа и правна страна приема следното:Частната жалба е по-дадена
в установения за обжалването срок,произхожда от страна с необходимата
легитимация и правен интерес,насочена е против съ-дебен акта от категорията на
обжалваемите,което я прави проце-суално допустима.
Разгледана по
същество е основателна,при следните
съображе-ния:
Производството
е образувано пред РС-Враца по заявление на "Франсис Холд България"ООД
гр.София вх. № 6115/27.04.2018г.за издаване на заповед за парично задължение
въз основа на документ в хипотеза на чл.417 ГПК против длъжниците Т.Г.П.
гр.Враца,"Агенция България Бяла Слатина" ООД гр.Б.Слатина и М.А.С. от
гр.Б.Слатина за сумата 30 677.52 евро-отпусната в заем-главница,законната лихва
върху нея,считано от датата на подаване на заявлението в съда -27.04.2018г. до
окончателното й изплаща и сумата 17 791.50 евро-неустойка за забавено плащане
на главницата по заема за периода от 10.07.2017г. до 25.04.2018г.
Въз основа на
заявлението в РС-Враца е обрузавано ч.гр.д.№ 1804/2018г. по описа на този
съд,като въз основа на разпореждане № 2929/30.04.2018г. е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
1168/30.04.2018г.,с която е прието
длъжниците да заплатят соли-дарно сумите посочени по-горе.
В срока по
чл.414,ал.2 ГПК,в зависимост от датата на уведомяването им, всички длъжници са
подали писмени възражения,с които са оспорили дължимостта на сумите,за които е
прието,че имат задължение за
погасяване.В тази връзка, наведеното в жалбата оплакване,че липсват такива
възражения в установения законов срок е недоказано,тъй като фактите са
други,видно от данните по делото.
Отчитайки
обстоятелството,че са налице надлежно подадени възражения от длъжниците и в
съответствие с разпоредбата на чл. 415,ал.1,т.1 ГПК,районният съд,с разпореждания
№ 3848/ 01.06. 2018г.и № 4081/08.06.2018г.е указал на заявителя-настоящия жалбоподател,че
в едномесечен срок,считано от датата на съобщението, може да предяви иск за
установяване на вземането си,като довнесе и следващата се държавна такса.
Съобщенията на
наличието на горните разпореждания и дадената възможност на заявителя да
установи дължимостта на вземането си чрез иск са били връчени на Б.М.-сътрудник
на адв.Р.Ш.,пълномощник в образуваното заповедно производство, за която е
установено още със самото заявление,както и от съдържащото на л.24-ти от делото
адвокатско пълномощно,че има учредени
пълномощия да получава книжа и документи в него/вж. л.5-ти от делото, както и
л.70-73 от делото/
Съобщенията са
били връчени на 25.07.2018г.,надлежно, на адв.сътрудник Б.М., видно от
изисканата нарочна справка от страна районния
съд.
При така
установената фактическа обстановка,районният съд, отчитайки датата на връчване
на съобщенията и дадения месечен срок за предявяване на установителния иск ,е
приел,че този срок е изтекъл към дата 25.08.2018г.,не са представени
доказателства в заповедното производство,че е образувано исково такова,при
което с Разпореждане № 6558/03.09.2018г. е обезсилил издадената заповед и е
прекратил делото.
При тези действия
на районния съд ,извършеното им обжалване и изразените от страните становища,въззивната
инстанция определя,че спорния в производството въпрос ,е, дали заповедните
производства попадат в категорията дела,за които действащата за периода от
27.10.2017г. до 01.09.2018г. разпоредба на чл.61,ал.2 ГПК/отм./ е била
приложима и по отношение на тях, и от тук- спира ли започналия тече срок за тях
в нейните хипотези за страните или не.
В тази
връзка,въззивната инстанция,в този си съдебен състав приема следното:
В периода на действие на чл. 61, ал. 2 ГПК
(отм.) се предвиждаше,че сроковете спират да текат през дните,обявени за официални
празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл.
329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ. Съдебната
ваканция,според ЗСВ е от 15 юли до 01 септември.През този период,съгласно
чл.329,ал.3 ЗСВ,съдилищата разглеждат: наказателни дела, по които има постановена
мярка за неотклонение задържане под стража; делата за издръжка, за родителски
права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение; искания за
обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на
разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;
дела по несъстоятелност; дела по Закона за защита от домашното насилие; дела,
за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец; дела за
осиновяване на дете; други дела по преценка на административния ръководител на
съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.
Според
посоченото по-горе, заповедното производство не е включено в изключенията
изброени в чл.329,ал.3 ЗСВ.То не е посочено и в изричната заповед на
административния ръководител на РС-Враца,като представените в тази връзка заповеди
на административните ръководители на останалите районния съдилища в съдебния
окръг не могат да намерят приложение и са неотносими за дейността организирана
в РС-Враца.Не може да се приеме и че, както се твърди в писмените отговори на
длъжниците Т.П. и М.С.,заповедните производства попадат в категорията дела,за
които законът предвижда разглеждането им да се извърши в срок по-кратък от един
месец, и които като такива са били посочени в диспозитива на заповедта на
адм.ръководител на РС-Враца в т.5. Това производство може да се развие в два
етапа,от които първият е свързан с действия на съда по издаване на съответна
заповед за изпълнение на парично задължение по заявление на кредитор в хипотези
на чл.410 и чл.417 ГПК,връчването й на длъжниците,който процес може да отнеме
период от повече от един месец,подаване на възражение по чл.414 ГПК,указания на
съда до кредитора по чл.415,ал.1 ГПК.В Глава 37-ма "Заповедно производство"
на ГПК, няма посочено законово изискване, тези процесуални действия да се
развият в срок по-кратък от един месец.Вторият етап е свързан с действия на
кредитора по установяване на вземането си чрез предявяване на иск по чл.422 ГПК
вр. с чл.415,ал.1 ГПК,като тези действия
се развиват по реда на общото исково производство,уредено в ГПК процесуално, като
и това производство не е законово ограничено да се развие в рамките на един
месец.Този род дела не са включени и в Глава ХV-та на ГПК-"Бързо производство",при
което е неоснователно позоваването на длъжниците Т.П. и М.С. на разпоредбата на
чл.329,ал.3,т.6 от ЗСВ.
При това положение следва да се приеме,че
действалата към момента на връчване на съобщенията на заявителя разпоредба на
чл.61,ал.2 ГПК/отм./намира приложение на
общо основание и съответните срокове,започнали да текат за страните, следва
да се считат спрени за периода,в
случая,за който е регламентирано,че съдилищата са в съдебна ваканция.,
Заявителят"Финанс Холд
България"ООД,както се посочи по-горе, чрез свой надлежно упълномощен
представител е получил съобщенията,с които е бил уведомен,че следва да упражни
правото си на иск, на 25.07.2018г./възраженията в жалбата в тази част са
неоснователни/,при което започналият да тече за него даден му месечен срок да
стори това е спрял по силата на
чл.61,ал.2 ГПК,действаща към този момент, до
02.09.2018г./първия работен ден на м.септември 2018г./
При възприетото по-горе и не отчитайки
спецификата и правното уреждане на заповедното производство,липсата на изрична
заповед на адм.ръководител на РС-Враца,приемайки,че даденият на кредитора законов
срок от един месец, да упражни правата си по исков ред към дата 25.08.2018г.,с оглед датата на
връчване на съобщенията за това-25.07.2018г. е изтекъл,не са представени доказателства
за предявен иск ,при което издадената заповед за изпълнение е била обезсилена,а
делото прекратено, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен
акт,който подлежи на отмяна.
Отделен е въпросът,дали кредиторът,след
изтичане на започналия да тече за него месечен срок считано от 01.09.2018г. да
упражни правото си иск,който срок към 01.10.2018г.следва да се счита изтекъл, е
сторил междувременно това.За тези си действия, той дължи съответно уведомяване
на районния съд,и ако не се представят доказателства в такава насока,при
данните за изтичане на срока към настоящия момент,биха могли да се извършат
действията,явяващи се последица от бездействието на кредитора.
При този изход на делото пред настоящата
съдебна инстанция,на въззвника-частен жалбоподател, се дължи възстановяване на
направените разноски.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 6558/03.09.2018г.
постановено по ч.гр.д.№ 1804/2018г. по опис на РС-Враца.
ВРЪЩА делото на РС-Враца за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
ОСЪЖДА Т.Г.П.,ЕГН **********,***,"Агенция
България Бяла Слатина" ООД,ЕИК ***,седалище в гр.Б.Слатина,ул.***и М.А.С.,ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на "Финанс Холд България" ООД,ЕИК ***, гр.София,ж.к.***сумата
215 лв. разноски пред въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........